№ 525
гр. Дупница, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20251510101052 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. И. С., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Й.“, с адрес за
призоваване: гр. ***, срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“ ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, с
която е предявен 26, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.04.2024г. сключил с ответното дружество договор за кредит
№ МАХ *********, по силата на който дружеството му дало в заем сумата от 700.00 лв., за
срок от шест месеца, при ГПР 49,89% и ГЛП 42,45%, като съгласно чл.7 от договора цялата
комуникация по заявката и обслужването на кредита се осъществява дистанционно.
В чл.10 от договора е предвидено „експресно“ разглеждане, срещу което се дължи
такса в размер на 488.70 лв., която се разсрочва за целия период на договора. Счита, че
посочената клауза е неравноправна, а следователно и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати суми за услуги, които реално не са
извършени. Освен това, включването й в договора е стандартно и бланкетно, а не резулат от
индивидуално уговаряне. Намира размера на клаузата за необосновано висок. Подържа,
също така, че клаузата е нищожна поради противоречие със закона (чл. 10а и чл. 19, ал. 4
ЗПК) и добрите нрави. Освен това, ищецът бил принуден да сключи и застраховка по групов
договор, за което му е отдържана сумата от 14.70 лв. от дадената в заем сума.
Иска съда да се произнесе с решение, с което да признае нищожността на сключения
между страните договор за кредит и да осъди ответното дружество да му заплати сторените
1
разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Отрича договорът да противоречи на
добрите нрави. Счита, че клаузите били уговорени в рамките на установената договорна
свобода. Възразява заплащането на такса за „експресно разглеждане“ да е било
задължителна предпоставка за отпускане на заема. Изтъква, че таксата не била включена в
ГПР, тъй като не попадал в дефицинията по ЗПК. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният установителен иск за нищожност намира правното си основание в
нормите на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 24 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем,
наличието на предвидена в договора клауза по чл.10, ал.1 с твърдяното от ищеца
съдържание, противоречието на клаузата за такса за експресно обслужване с императивна
разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава
разпоредба, респ. основанията на които се твърди, че същата противоречи на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално.
В настоящия случай между страните не е налице спор по отношение на фактическите
обстоятелства, на които се основава иска, а именно, че между тях е сключен договор за
кредит № МАХ *********, по силата на който дружеството му дало в заем сумата от 700.00
лв., за срок от шест месеца, при ГПР 49,89% и ГЛП 42,45%, като съгласно чл.7 от договора
цялата комуникация по заявката и обслужването на кредита се осъществява дистанционно,
както и че в чл.10, ал.1 от договора е включена клауза, по силата на която ищецът следвало
да заплати допълнителна такса „експресно обслужване“ в размер на 488.70 лв. или около
70% от размера на главницата.
Основният спор между страните е правен и касае валидността на цитираната по-горе
договорна клауза, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че законът допуска заплащането
на такси и комисионни за предоставянето на допълнителни услуги, свързани договора за
потребителски кредит (тъй като предполагат извършването на разходи от кредитора за
услуги, различни от основната услуга по отпускане на кредита), но забранява заплащането
на такива, свързани с усвояването и управлението на кредита (тъй като те са част от
разходите по предоставяне на основната услуга по отпускане на кредита, което предполага
включването им като част от ГПР, а не като отделна такса).
В настоящия случай несъмнено таксата за експресно обслужване е свързана с
2
отпускането (усвояването) на кредита, поради което клаузата, в която е предвидено
заплащане на възнаграждение, влиза в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и
следователно е нищожна (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Включването на процесната такса
значително оскъпява кредита за потребителя, като същевременно увеличава печалбата за
кредитора в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно
размера на ГПР. Последното се потвърждава и от това, че при включване на посоченото
вземане, действителната стойност на ГПР би била значително по-висока от формално
посочената стойност в договора.
По изложените съображения следва да се приеме, че процесната клауза (чл. 10, ал.1 от
сключения между страните договор за кредит № МАХ *********/07.04.2024г.), в която е
предвидено заплащането на такса „експресно обслужване“ в размер на 488.70 лв. се явява
нищожна поради противоречие с императивни правни норми, поради което предявеният
установителен иск следва да се уважи като основателен.
При този изход на спора право на разноски има ищецът за платените от него:
държавна такса в размер на 80 лв. и 360.00 лв.-адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат, за които е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
извършването им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, по предявения установителен иск от К. И. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“ ул. „Незабравка“ №25, ет.5, нищожността
на договор за кредит № МАХ *********, сключен между страните на 07.04.2024г.
ОСЪЖДА „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на К. И. С.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, сторените по делото разноски в размер на общо 440.00
лв. (четиристотин и четиридесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен
срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3