Мотиви към
Присъда №95 от 05.12.2012 г. по НОХД №312/2012 г. на НПРС.
Подсъдимият Г.М.М.
е предаден на съд затова, че на
14.01.2012 г. в гр. Н., обл. Ш. и на
19.02.2012 г. в околностите на същия град, при условията на продължавано
престъпление е управлявал моторно превозно средство /лек автомобил “***” с рег. № ***/ без съответното свидетелство за управление в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за друго такова
деяние /в случая с НП №1084/08.07.2010 г. на ВНД началник на ІV РУ на МВР гр. В.,
влязло в закона сила на 23.03.2011 г./ - престъпление по чл. 343в ал. 2 във вр.
с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Производството
по делото се разгледа в отсъствието на подсъдимия, в съответствие с
разпоредбата на чл.269, ал.3, т.1 от НПК и за целта на същия бе назначен
служебен защитник в лицето на адв. Г.К. от ШАК, в
съответствие с разпоредбата на чл.94, ал.1, т.9 от НПК.
Назначеният
служебен защитник изразя становище, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано
по безспорен начин, но само относно извършване на престъпление по чл.343в, ал.2
във вр. с ал.1 от НК. Смята, че в случая не е налице
продължавано престъпление, тъй като деянията на подсъдимия не попадат в
хипотезата на чл.26, ал.1 от НК, поради което защитникът моли в тази част на
обвинението подсъдимия да бъде оправдан.
След като
съобрази всички събрани доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият Г.М.М. ***, а в момента с неизвестно
местонахождение. С телеграма №32155 от 18.09.2012 г., по данни от ОС “ИН” гр. В.,
подсъдимият М. е обявен за общодържавно издирване, но не по настоящото
производство, а във връзка с изпълнение на наложено му наказание пробация от Варненския районен съд. На 14.01.2012 г., около
15.05 часа, подсъдимият управлявал лек автомобил, марка “***” с рег. № *** по ул. “***” в гр. Н., обл.
Ш.. В това време той бил спрян за проверка от свидетелите Д.Г.И. и П.П.С. ***,
които изпълнявали контрол по ЗДвП. Проверяващите
установили, че подсъдимия управлява горепосочения лек автомобил, без да
притежава съответното свидетелство за управление на МПС. По този повод на същия
бил съставен акт за установяване на административно нарушение №42 от 14.01.2012
г. Подсъдимият действително бил неправоспособен водач, което проверяващите
полицаи установили и чрез справка в масивите на КАТ. Самият подсъдим не отрекъл
това обстоятелство и подписал съставения му акт без възражения.
Освен горепосоченото деяние, на
19.02.2012 г., около 13,40 часа, в рамките на пътен участък в околностите на
гр. Н., обл. Ш., по-конкретно на разклона за с. Памукчи, обл.Ш., подсъдимият
отново управлявал същия лек автомобил, като отново бил спрян за проверка, този
път от свидетелите В.Д.П. и К.Б.Б. ***. Свидетелите отново установили, че
подсъдимият М. управлява автомобила, без да притежава свидетелство за управление.
И този път на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №129/19.02.2012 г., който подсъдимия също подписал без да направи
възражение. Впоследствие, след извършена справка, било установено и че на
подсъдимия е било наложено административно наказание за същото такова деяние и
то преди по-малко от година, а именно с Наказателно постановление на Началника
на ІV РУ на МВР гр. В. № 1084/08.07.2010
г., влязло в законна сила на 23.03.2011 г.
Така описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите В.Д.П., К.Б.Б.,
П.П.С. и Д.Г.И., акт за установяване на административно нарушение
№42/14.01.2012 г., акт за установяване на административно нарушение
№129/19.02.2012 г., НП №1084/08.07.2010 г. на Началника на ІV РУ на МВР гр. В.,
справките за нарушител от региона от 30.01.2012 г. и от 16.05.2012 г. Всички
доказателства категорично сочат, че с деянието си подсъдимият от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343 в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с
чл.26, ал.1 от НК. Той е управлявал МПС без да притежава свидетелство за
управление и то в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
друго такова деяние. Съдът не споделя доводите на защитника на подсъдимия, че в
случая не се касае за продължавано престъпление. Престъпната деятелност на
подсъдимия представлява именно продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК, защото от негова страна са осъществени две деяния, които изпълват
състава на едно и също престъпление – това по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Тези деяния са извършени през
непродължителен период от време – през около месец, извършени са при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото от обективна и
субективна страна се явява продължение на предходното. Затова, съдът счита, че
е налице продължавано престъпление, тъй като са изпълнени всички предпоставки
на разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. От субективна страна е налице пряк
умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Считайки обвинението за
доказано безспорно, съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343 в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
За
да определи наказанието за подсъдимия, съдът отчете следното: Извършеното от
подсъдимия деяние не е с висока степен на обществена опасност, защото не
представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Видно е от
справката за съдимост на подсъдимия, че същият е осъждан, което е обстоятелство
отегчаващо вината му. Но съдът констатира и наличие на смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, а именно: видно е от материалите по досъдебното производство и от събраните гласни
доказателства, че подсъдимият е оказал съдействие за разкриване на обективната
истина по делото на досъдебното производство.
Подсъдимият при извършената му проверка от проверяващите полицаи е признал
фактите по случая, съдействал е при извършената проверка и е подписал
съставените му актове без възражение. Видно е също така от приложената по
делото декларация за семейно положение и имотно състояние, че подсъдимия е бил
към момента на подписване на декларацията работещ и баща на едно дете, което
очевидно издържа. Наличието на тези смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, съдът приема за многобройни по смисъла на чл.55 от НК, при което
и най-лекото предвидено в закона наказание за него би се оказало несъразмерно
тежко. Ето защо на основание чл.343 в
ал. 2 във вр. ал.1 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б “Б” от НК съдът определи и
наложи на подсъдимия Г.М.М. наказание – ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС – гр. В., кв. ***, ул. “*** ” №31
ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ ГОДИНИ и
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ОТ 250 /ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ/ ЧАСА ГОДИШНО
ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ ПОРЕДНИ ГОДИНИ.
Срокът и размерът
на пробационните мерки съдът счете, че следва да е
ориентиран към максималния размер предвиден в закона, предвид обремененото
съдебно минало на подсъдимия.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
15.12.2012 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: