Р Е
Ш Е Н
И Е № 1175
гр. Пловдив,18.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1134/19г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по
въззивна жалба на „ЕВН България Топлофикация”ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.**** против решение № 1361/10.04.19г.,постановено
по гр.д.№ 8305/18г.на ПдРС,3-ти гр.с.,с което са отхвърлени предявените от „ЕВН
България Топлофикация”ЕАД,гр.**** против Р.П.Н.,ЕГН- **********,***
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 139,55 лв.,
представляваща стойността на разпределена топлинна енергия за периода
01.10.2015г.–30.04.2017г.по партидата на ответника с ИТН-**** за обект за
потребление, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
07.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 18,67лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
02.12.2015г.–06.12.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 11803/11.12.2017 г. по ч.гр.д. № 19414 по
описа за 2017г.на ПдРС,1-ви гр.с.
В жалбата се излагат доводи за
твърдяната неправилност и необоснованост на решението,иска се неговата отмяна и
постановяване на ново,с което да се уважат изцяло исковите претенции.Иска се
отмяна на решението и в частта за разноските.Претендират се разноски и за настоящата
инстанция.
Въззиваемата страна- Р.П.Н.,чрез
особения си представител адв.З.М.-П. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена
е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от
обжалване на решението.
При разглеждането на въззивната жалба
по същество ПдОС намира за установено следното:
Предявени
са от „ЕВН България Топлофикация”ЕАД против Р.П.Н. искове с правно основание
чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.150
от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди,че ответникът е потребител на предоставената от ищеца услуга-доставка на топлинна енергия по отношение на обект на потребление,находящ се в гр.****,като за процесния
период от 01.10.2015г.до 30.04.2017г.била разпределена от търговеца,извършващ
дялово разпределение „Техем Сървисис” ЕООД,топлинна енергия за отопление и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 158,22 лв.,
включваща главница за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2017 г. в размер на 139,55
лв. и обезщетение за забава в размер на 18,67 лв. за периода 02.12.2015 г. –
06.12.2017г.Твърди се,че
поради неплащане на задълженията на ответника ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 19414 по описа за 2017г. на ПдРС,1-ви гр. състав,която била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК,поради
което били предявени и исковете.
Ответникът твърди,че не дължи исковата
сума,тъй като няма
качеството потребител на топлинна енергия-не бил
нито собственик,нито ползвател на топлоснабдения имот.Оспорил е и
начина на извършване на начисляването на топлинната енергия, като твърди, че
бил в нарушение на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия.Начинът
на калкулиране на топлинната енергия бил в нарушение на изискванията на чл.13
от Директива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги 2006/32/ЕО.
По делото е приложено ч.гр.д.
№ 19414 по описа за 2017г. на Районен съд Пловдив,1-ви граждански състав,образувано по депозирано от
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД,гр. ****
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите,
предмет на настоящото дело,като е издадена заповед №
11803/11.12.2017г.
По делото е работила СТЕ с в.л.В.Ш.Констатациите
на вещото лице са,че за процесния период абонатната станция,обслужваща жилищния
блок,в който се намира топлоснабденото жилище на ответника,е подавала ТЕ за
отопление и БГВ,но в процесния апартамент 10 всички отоплителни тела са
отсъединени и демонтирани от топлопреносната мрежа и не се е начислявала ТЕ за
отопление и за БГВ.Разпределяна е ТЕ в посочените в заключението количества по
месеци само за отдадената от сградната инсталация ТЕ.
Въз основа на изготвената и приета СТЕ
е изготвена и ССЕ,която посочва как е образувана стойността на разходваното
количество ТЕ за сградна инсталация и е определила размера на главното и
акцесорно задължение на Н..
Приети са и писмени
доказателства,представени от ищцовото дружество.
Въз основа на събраните доказателства ПдРС
е стигнал до извода,че макар да е налице
валидно облигационно правоотношение между страните по доставката на ТЕ
за процесния период,както и се доказвало,че ответникът е титуляр на правото на
собственост,респ.на вещното право на ползване върху топлоснабдения
имот,исковете са неоснователни поради нарушения на изискванията на наредбата за
топлоснабдяването и на методиката за дялово разпределение,в какъвто смисъл е
направено възражение от ответната страна.Първостепенният съд е приел,че доколкото съгл.чл.49,ал.2 от
Наредбата за топлоснабдяването № 16-334/06.04.07г.количеството топлинна енергия
се измерва със средства за измерване за търговско плащане (електромери),отговарящи
на изискванията на Закона за измерванията,доказателства не са представени от
ищеца,(върху когото лежи доказателствената тежест),за редовността и
изправността на електромера,отчитащ ТЕ за жилището на ответника.Редовността и
изправността на СТИ се удостоверявали с извършването на първоначални и последващи проверки,като компетентен да ги
извършва е Българският институт по метрология или лица,оправомощени от председателя на Държ.агенция за метрологичен
техн.надзор(ДАМТН).Въпреки задължаването на ищеца да представи протоколи за
междупроверовъчен метрологичен преглед от лицензирана лаборатория от ДАМТН на
измервателните уреди,монтирани в абонатната станция,обслужваща проц.жилище,същият не е представил
такива.Така районният съд е стигнал до извода,че ищецът не установява
топломерите,монтирани и отчитащи пред процесния период доставената в сградата
топлинна енергия,да са преминали първоначална и последваща проверка и към
датата на тяхното поставяне и функциониране да са били в срока за годност на
последната периодична проверка.Отхвърлил е иска поради недоказване от страна на
ищеца на точно и качествено изпълнение от негова страна на задължението му по
доставка на ТЕ.
Действително,за
основателността на исковата претенция по
чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.150,ал.1 от ЗЕ е необходимо
ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване: наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника за доставката на ТЕ през
процесния период;че ответникът е потребител на услугите за исковия период на
обекта,находящ се в гр.****; че ищецът е изправна страна по договора,
както и да установи размера на претенциите.
Първостепенният съд е изложил
подробни мотиви относно наличието на облигационно правоотношение,произтичащо в
случая от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,както и
относно наличието на качеството потребител на ответника предвид писмените
доказателства,че същият е титуляр на правото на собственост,респ.на вещното право на ползване върху обект,находящ
се в сграда в режим на ет.собственост.
Правилни са обаче констатациите на
районният съд,че ищцовото дружество не е успяло да докаже,въпреки дадената му
възможност за това,извършването на първоначални и последващи проверки на
редовността и изправността на СТИ,монтирани в абонатната
станция,обслужваща жил.блок **** в ж.к. ****,които
проверки следва да са удостоверени чрез
протоколи за междупроверовъчен метрологичен преглед от лицензирана лаборатория
от ДАМТН.Действително,ищецът е представил писмени доказателства-удостоверение
за въвеждане в експлоатация,сертификат за предварително приемане,становище от ****
на Община ****, констативен акт за установяване на годност
за приемане на строежа,протокол за проведена 72- часова проба при
експлоатационни условия,протокол за извършена хидравлична проба за якост и
плътност,акт за предаване и приемане на машини и съоръжения,протокол за
предаване и приемане на одобрените за изпълнение проекти, разрешение за строеж.Но от тях не се установява процесният електромер да е преминал изискуемите
проверки и съответно да отговаря на
законовите изисквания на ЗИ.Преминаването на електромерите през всички
законови проверки има голямо значение за последващото разпределение на
количеството ТЕ по имоти,доколкото именно метрологичният контрол представлява
гаранция за това,че СТИ измерва вярно и точно доставяното количество ТЕ.С оглед
на тази констатация не може да се направи извод и за вярно отчитане и
разпределение на топлинната енергия от дружеството за дялово разпределение.
Приетото по делото заключение на СТЕ не променя крайният извод на
съда,доколкото вещото лице не е работило по задачи относно годността на
топломера,поставен в абонатната станция,а базира заключението си на отчетеното от ищеца
посредством същия топломер количество енергия.
Мотивите на първоинстанционния съд са
подробни,обосновани и правилни и като такива напълно се споделят от настоящата
инстанция,която,на осн.чл.272 от ГПК,препраща към тях.
Предвид горното настоящата инстанция
намира жалбата за неоснователна,а решението като правилно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото разноски на
жалбоподателя не следва да се присъждат.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1361/10.04.19г.,постановено по гр.д.№ 8305/18г.на ПдРС,3-ти гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: