Определение по дело №535/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 98/30.06.2011 г., постановена по НОХД № 668/2011 г., Кърджалийският районен съд е признал М. С. М. от Г.К., за виновен в това, че на 02.04.2011г. в Г.К. при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи- 1бр. ъглошлайф марка „Ф.т. 710 вата" на стойност 43.53лв., 1 брой диск за рязане с диаметър 14см. на стойност 1.66лв., 1 брой ъглошлайф марка „С.- 750 вата" на стойност 13.47лв., 1 брой диск за рязане с диаметър 11 см. на стойност 1.24лв., 1 брой ъглошлайф неустановена марка на стойност 8.98лв., 1 брой диск за рязане с диаметър 7.5см на стойност 0.93лв., 1 брой бормашина марка „Ф.Т." на стойност 49.77лв., 1 брой бормашина марка „Е." на стойност 51.30лв., 1 брой бургия с диаметър 14мм на стойност 3.46лв. и 1 брой бормашина неустановена марка на стойност 14.38лв., всичко на обща стойност 188.72лв. от владението на Н.Г.Т.от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б."б", във вр. с чл.55, ал.1 от НК, му е наложил наказание "лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „строг” режим в затвор. Подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 50,00 лева.

Против така постановената присъда е постъпила жалба от М. М., в която твърди, че е недоволен от същата и моли делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане без да сочи конкретни причини и основание за това.

Недоволен от присъдата е останал и прокурора от РП – К., който е подал протест с искане да се увеличи наложеното на подсъдимия наказание на четири години „лишаване от свобода”, като счита, че съда неправилно е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като не били налице предпоставките за това с оглед изключително завишената обществена опасност на извършителя предвид многобройните му предишни осъждания.

Представителят на О. П. – К. в съдебно заседание поддържа протеста в частта му с искането за увеличаване на наказанието, но счита, че присъдата следва да се измени, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно това по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като деянието неправилно било квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив, в частност хипотезата на чл.29, ал.1 от НК. Жалбата на подсъдимия счита за неоснователна.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но чрез служебно назначения му защитник поддържа жалбата и уточнява, че моли да се измени обжалваната присъда като се намали размера на наложеното наказание. Счита протеста в частта му касаеща квалификацията на деянието за основателен, а в частта му, с която се иска увеличение на наказанието моли да се остави без уважение.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата и протеста, констатира:

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следното:

Подсъдимият М. С. М. е роден на **.**.****г. в Г.К., живущ в с.Г., български гражданин, неженен, с о.о., б-н, осъждан, с ЕГН *.

На 02.04.2011г. през деня подс.М. помогнал на св.Н.Т. при прибирането на въглищен прах до фурната му, за което последния му заплатил сумата от 10 лева. След приключване на работата св. Т. поканил подсъдимия М. и приятелката му-св.Х.Б., на гости в дома си в Г.К., У.К.О.” №. Последните двама се съгласили и същата вечер около 22.00ч. пристигнали в къщата на Т.. Тримата се качили на втория етаж и се настанили в една от стаите. По едно време подсъдимият М. станал и казал, че отива до тоалетната. Излязъл от стаята: и я заключил отвън, след което отишъл на първия етаж, където влязъл в отключена стаичка, която свидетеля Т. ползвал и за спане. Там деецът видял много и различни електрически инструменти, които решил да вземе. В торба, която намерил в стаичката, подсъдимият поставил 1брой ъглошлайф марка „Ф.т. 710 вата" с диск за рязане с диаметър 14см., 1 брой ъглошлайф марка „С.- 750 вата" с диск за рязане с диаметър 11 см., 1 брой ъглошлайф неустановена марка с диск за рязане с диаметър 7.5см, 1 брой бормашина марка „Ф.Т.", 1 брой бормашина марка „Е.", 1 брой бургия с диаметър 14мм и 1 брой бормашина неустановена марка. Всички тези вещи поставени в торбата, деецът оставил пред входната врата на къщата на свидетеля Т., а след това се върнал при него и приятелката си на втория етаж. Преди полунощ подсъдимият М. и свидетелката Б. си тръгнали от дома на пострадалия, като първият взел поставената от него пред входната врата торба, заедно с всички инкриминирани вещи. По пътя свидетелката Б. попитала дееца защо е взел тези неща и че това не е хубаво, но той й отговорил, че щял да се оправи.

На 03.04.2011 г. св.Н.Т. сутринта установил липсващите машини и инструменти, за което сигнализирал в РУ на МВР – К., като изразил предположение, че вещите може би са откраднати от подс.М. М., който вечерта му е бил на гости. Същия ден полицейските служители – свидетелите С.К. и Е.Х. посетили дома на подсъдимия, където последния им заявил, че вещите е взел предната вечер от дома на св.Н.Т., където заедно с приятелката му били на гости.

С протокол за доброволно предаване от 03.04.2011 г. подсъдимия М. предал на служителите на МВР всички инкриминирани вещи, за които обяснил, че предната вечер ги е взел от дома на „"ф.б.Н."

От извършената по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът възприема изцяло, се установява, че стойността на 1бр. ъглошлайф марка „Ф.т. 710 вата" е 43.53лв., 1 брой диск за рязане с диаметър 14см. е на стойност 1.66лв., 1 брой ъглошлайф марка „С.- 750 вата" е на стойност 13.47лв., 1 брой диск за рязане с диаметър 11 см. е на стойност 1.24лв., 1 брой ъглошлайф неустановена марка е на стойност 8.98лв., 1 брой диск за рязане с диаметър 7.5см е на стойност 0.93лв., 1 брой бормашина марка „Ф.Т." е на стойност 49.77лв., 1 брой бормашина марка „Е." е на стойност 51.30лв., 1 брой бургия с диаметър 14мм е на стойност 3.46лв. и 1 брой бормашина неустановена марка е на стойност 14.38лв., или всичко възлиза на обща стойност 188.72 лева.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбодателя, следва да се направи извод, че последния е осъществил от обективна и субективна страна престъплението кражба. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства – свидетелските показания на Н.Т., Х.Б., Е.Х. и С.К., обясненията на подс.М. М., както и от събраните писмените доказателства- протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, които са напълно еднопосочни и непротиворечиви помежду си, по категоричен начин се установява извършеното престъпно деяние и че именно подс.М. е неговия автор.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. Умисълът е обективиран и се извлича от поведението на подсъдимия.

Относно квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата като съставомерна по 196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, изложените от първоинстанционния съд съображения са неправилни и незаконосъобразни. Съдът е приел, че деянието е съставомерно по чл.196, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, т.е. такова извършено при условията на опасен рецидив, тъй като деецът бил осъждан повече от два пъти на наказание лишаване от свобода по НОХД №103/2010 г. на КРС, НОХД №65/2010 г. на КРС и НОХД №762/2009 г. на КРС, изпълненията по които не били отложени. Този извод е незаконосъобразен. Опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” от НК е налице, когато деецът извърши престъпление, след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наказанието за поне едно от тях не е отложено по чл.66 от НК, като е без значение размерът на наложените наказания. Изискването на цитираната разпоредба е изпълнението на поне едно от наказанията да не е отложено по чл.66 от НК, като не следва да се вземат предвид и наложените наказания за предишни умишлени престъпления от общ характер, когато те са без “лишаване от свобода”. Опасния рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” от НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно осъждане. Разпоредбата на чл.29, ал.1, б.”б” от НК има предвид две или повече осъждания за престъпления, извършени след като лицето за всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда. В този смисъл Постановление № 2/70 г. на Пленум на ВС, изм. и доп. с П №6/83 и П №7/87 г. В настоящия случай действително подсъдимият е осъждан повече от два пъти на “лишаване от свобода” – НОХД №103/2010 г. на КРС, НОХД №65/2010 г. на КРС и НОХД №762/2009 г. на КРС, които не са отложени по чл.66 от НК, но престъпленията и по трите дела са извършени при реална съвкупност, като това обстоятелство е видно от приложеното по делото влязло в сила определение № 51 от 28.04.2010 г. на РС- К. по ЧНД 274/2010 г., с което на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК на подсъдимия М. М. за осъжданията му по трите присъди по: НОХД №103/2010 г., НОХД №65/2010 г. и НОХД №762/2009 г., всички на КРС, е оп­еделено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно “лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което да изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.24 от НК определеното общо наказание е увеличено с четири месеца. Т.е. въпросът за наличието на съвкупност по смисъла на чл.25 във вр. с чл.23 от НК за цитираните присъди на КРС е решен, с влязъл в сила съдебен акт. Или, предвид изложеното по-горе за трите присъди следва да се приеме, че е налице едно осъждане. Освен посочените осъждания, подсъдимият М. е осъждан многократно в периода 2005 г. – 2007 г., но всички тези престъпления са извършени от дееца като непълнолетен, поради което съобразно разпоредбата на чл.29, ал.2 от НК те не се вземат предвид при преценката за квалификацията опасен рецидив. Така установените относими за квалификацията на разглежданото деяние обстоятелства налагат извода, че извършената кражба не е при условията на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, поради което и не следва същата да се квалифицира по чл.196, ал.1, т.1 във с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Настоящата инстанция прецени, че в случая не е налице и опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, тъй като последния изисква: деецът да е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК; наложеното му наказание да не е по-малко от една година лишаване от свобода; изпълнението на това наказание да не е отложено по чл.66 от НК. Следва обаче да се отбележи също, че критерият на закона за наличието на опасен рецидив е осъждането на наказание не по-малко от една година лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, а не такова наказание, наложено по съвкупност на основание чл.23 и чл.25 от НК и увеличено на основание чл.24, ал.1 от НК, каквото се явява в настоящия случай определеното общо такова от една година “лишаване от свобода”, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Или, за описаните осъждания на подсъдимия не са налице предпоставките и на чл.29, б”а” от НК.

От изложеното следва да се направи извода, че първоинстанционният съд е приложил неправилно закона – чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, б.”б” от НК, като е приел, че разглежданото деяние е извършено при условията на опасен рецидив.

Настоящата инстанция намира, че инкриминирана кражба е извършена при условията на специалния рецидив по смисъла на чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, тъй като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена повторно. По делото бе безспорно установено от изложеното по-горе, че кражбата е извършена при условията на повторност - след като подсъдимият е бил осъждан с влязла в сила присъда за извършена кражба. Или, налице е признака повторност. За преценка на критерия маловажен случай освен стойността на отнетите вещи, в случая – 188.72 лева, под размера на една минимална работна заплата, следва да се вземат предвид и другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. В настоящия случай, съдът съобрази следните обстоятелства: многобройните предходни осъждания на подсъдимия, включително на наказание „лишаване от свобода”, макар и болшинството от осъжданията да са като непълнолетен, всички осъжданията за само за извършени от подсъдимия кражби; самото разглеждано деяние се отличава с проявена наглост – откраднатите вещи са собственост на лице, което е поканило подсъдимия на гости в дома си и по време на гостуването е извършена кражбата. Изложените обстоятелства не дават основание да се приеме, че извършената от подсъдимия кражба се явява маловажен случай т.е., че е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъплението кражба.

Или, предвид така установените факти и обстоятелства от значение за квалификацията на извършената от подс.М. кражба, то последната осъществява от обективна и субективна страна състава на извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК. С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция следва да измени първоинстанционната присъда като преквалифицира деянието от такова по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, б.”б” от НК в такова по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК и оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.29, б.”б” от НК.

При определяне вида и размера на наказанието настоящият съдебен състав съобрази следното: обществената опасност на деянието следва да се определи като типична за този вид, при който се засяга неприкосновеността на личната собственост, но в случая следва да се отчете обстоятелството, че стойността на отнетото имущество е сравнително ниска; обществената опасност на дееца следва да се определи като завишена, предвид предходните осъждания на подсъдимия, извън тези от значение за квалификацията на деянието и лошите характеристични данни събрани по делото, но в същото време, съдът съобрази, че са налице и редица смекчаващи отговорността обстоятелства – възстановяването непосредствено след деянието на откраднатото имущество, признанието на дееца, пълното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, тежкото му материално положение и имотно състояние, младата му възраст. Съобразявайки изложените обстоятелства съдът намира, че в конкретния случай не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, определяне на наказание под най-ниския предвиден за текста на 195, ал.1 от НК предел от една година лишаване от свобода, както е приел първоинстанционния съд, но при друга квалификация на деянието /по чл.196, ал.1т.1 от НК/. Съобразявайки разпоредбата на чл.54 от НК, настоящия съдебен състав счита, че в случая наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства към минималния за предвидения в текста размер. Наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, каквото е и определеното от районния съд се явява напълно справедливо за извършеното от подсъдимия деяние и именно с него ще бъдат постигнати целите на същото, посочени в нормата на чл.36 от НК. В този смисъл въззивната жалба, с която се иска намаляване на размера на наказанието, се явява неоснователна, тъй като наказание под посочения размер би се оказало неоправдано снизходително. Неоснователен в тази връзка се явява и протеста, с който се иска увеличаване на размера на наказанието, тъй като над определения размер от една година и шест месеца лишаване от свобода, наказанието би се явило прекомерно високо за конкретното деяние извършено от подс.М..

Промяната на квалификацията на деянието не се отразява на определения режим и на типа на затворническо заведение, в което следва да се изтърпи наказанието, а именно при строг режим в затвор.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийският районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на атакувания съдебен акт на това основание.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена, като деянието се преквалифицира от такова по чл.196, ал.1, т.1 във във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, б.”б” от НК в такова по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, и подсъдимия се оправдае по повдигнатото обвинение по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.29, б.”б” от НК, като следва също така да се отмени приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334, т.3 и 6, във вр. с чл. 337, ал.1, т.2 от НК и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 98/30.06.2011 год. по н.о.х.дело № 668/2011 год. по описа на Кърджалийският районен съд, в частта й , с която подсъдимият М. С. М., роден на **.**.**** г. в Г.К., живущ в с.Г., български гражданин, н., с о. об., осъждан, с ЕГН *, е признат за виновен в това, че на 02.04.2011г. в Г.К. при условията опасен рецидив отнел чужди движими вещи- 1бр. ъглошлайф марка „Ф.т. 710 вата" на стойност 43.53лв., 1 брой диск за рязане с диаметър 14см. на стойност 1.66лв., 1 брой ъглошлайф марка „С.- 750 вата" на стойност 13.47лв., 1 брой диск за рязане с диаметър 11 см. на стойност 1.24лв., 1 брой ъглошлайф неустановена марка на стойност 8.98лв., 1 брой диск за рязане с диаметър 7.5см на стойност 0.93лв., 1 брой бормашина марка „Ф.Т." на стойност 49.77лв., 1 брой бормашина марка „Е." на стойност 51.30лв., 1 брой бургия с диаметър 14мм на стойност 3.46лв. и 1 брой бормашина неустановена марка на стойност 14.38лв., всичко на обща стойност 188.72лв. от владението на Н.Г.Т.от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б."б от НК, като преквалифицира деянието в такова по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК - на 02.04.2011г. в Г.К. повторно, в немаловажен случай отнел чужди движими вещи- 1бр. ъглошлайф марка „Ф.т. 710 вата" на стойност 43.53лв., 1 брой диск за рязане с диаметър 14см. на стойност 1.66лв., 1 брой ъглошлайф марка „С.- 750 вата" на стойност 13.47лв., 1 брой диск за рязане с диаметър 11 см. на стойност 1.24лв., 1 брой ъглошлайф неустановена марка на стойност 8.98лв., 1 брой диск за рязане с диаметър 7.5см на стойност 0.93лв., 1 брой бормашина марка „Ф.Т." на стойност 49.77лв., 1 брой бормашина марка „Е." на стойност 51.30лв., 1 брой бургия с диаметър 14мм на стойност 3.46лв. и 1 брой бормашина неустановена марка на стойност 14.38лв., всичко на обща стойност 188.72лв., от владението на Н.Г.Т.от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като оправдава подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.29, б.”б” от НК и отменя приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.