№ 516
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. К.
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000503 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 117 от 17.05.2022г., постановено по т.д.№ 1394 по описа за
2021г. на ОС С.З., с което по иска, предявен от Н., на основание чл. 231, ал.3 ДОПК, е
прекратено „О.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. Б.Ж. № 3,
ет.3, ап.11 и в тежест на ответника са възложени направените от ищеца разноски.
Решението е обжалвано от ответника „О.“ ЕООД в ликвидация, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. Б.Ж. № 3, ет.3, ап.11, представлявано от
ликсвидатора В.В., чрез адв. В. Ц. с твърдения за процесуална и материална
незаконосъобразност, тъй като съдът е прекратил вече прекратено дружество, което е
недопустимо, поради липса на правен интерес за предявяване на иска, а искането отправено
до въззивния съд е решението да бъде отменено и постановено друго, с което искът
отхвърлен.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца Н. чрез ТД на Н. П., И. С.З. чрез Р. П.
ст. юрисконсулт, с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е обжалваното
съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за
установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Н., представляван от
изпълнителния директор Р.С., чрез Д.К. – старши публичен изпълнител ТД на Н. П., И. гр.
С.З. против „О.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. Б.Ж. № 3,
1
ет.3, ап.11 с правно основание чл. 231, ал.3 ДОПК. Твърденията са, че Н. е публичен
взискател на вземане в размер на 444 154.15 лв., формирано от дължими данъци и
задължителни осигурителни вноски и следващи се лихви, установени с декларации обр.6,
справки – декларации по ЗДДС, както и актове за установяване на задължения по
декларации срещу „В.“ ЕООД, ЕИК ***, за събиране на които е образувано изп.д. №
***/2018г.. Сочи, че дружеството длъжник е едноличен собственик на капитала на „О.“
ЕООД, както и че с постановление № *** от 28.01.2020г. е наложен запор върху
дружествените дялове на длъжника в „О.“ ЕООД, представляващи 2563 дяла с номинална
стойност 100 лв., които дялове са формирани от непарична вноска, представляваща
недвижим имот – УПИ *** с площ от 1410 кв.м., находящ се в гр. С.З., като запорът е вписан
в ТРРЮЛНЦ с № ***. С изявление изх. № *** от 02.09.2020г. „О.“ ЕООД е уведомено за
последиците от непогасяване на задълженията на „В.“ ЕООД, което е връчено на
дружеството - длъжник по електронен път на 08.09.2020г., а на „О.“ ЕООД чрез пощенски
оператор на 16.09.2020г., като тримесечния срок е изтекъл на 16.09.2020 г.. Като твърди, че
тримесечния срок от изявлението е изтекъл, а публичното вземане не е погасено от
длъжника, нито от „О.“ ЕООД е постъпила по сметка на публичния изпълнител
припадащата се на длъжника – съдружник част от имуществото на дружеството, настоява
съда да постанови решение, с което да прекрати „О.“ ЕООД. Претендира разноски.
Ответникът – „О.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул.
Б.Ж. № 3, ет.3, ап.11 е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва
съществуването на публичните вземания, както и че е бил уведомен за изявлението за
прекратяване и най – сетне, че е изтекъл предвидения в чл. 231, ал.4 ДОПК срок, поради
което и настоява предявения иск да бъде отхвърлен.
Искът е с правно основание чл. 231, ал. 3 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, когато
изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, публичният
изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в
дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник. След изтичане на
3 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния
съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. А според ал. 4-та, изр. първо,
съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило по сметка на публичния
изпълнител припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно чл.
125, ал. 3 от ТЗ, или че вземането е удовлетворено.
От горните разпоредби следва, че за да бъде уважен иск по чл. 231, ал. 3 от ДОПК,
трябва да бъдат установени следните кумулативни предпоставки: наличие на публично
вземане по висящо изпълнително дело, наложен запор върху дружествените дялове на
длъжника по изпълнението, които той притежава в търговското дружество-ответник по
предявения иск, получено от дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника
като съдружник и изтекъл тримесечен срок от получаване на това изявление. Съответно
искът подлежи на отхвърляне, в случай на установяване в рамките на исковото
производство, че дружеството-ответник е изплатило по сметка на публичния изпълнител
припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото на дружеството, определена
съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, или ако се установи, че вземането по изпълнителното дело е
удовлетворено.
В конкретният случай, въпреки, че са налице формалните предпоставки за
2
уважаване на предявения иск, съдът счита, че в хода на процеса за ищеца е отпаднал
правния интерес от предявяване на конститутивния иск за прекратяване на търговско
дружеството с ограничена отговорност по реда на чл. 231, ал.3 ДОПК, тъй като същото това
дружество е вече прекратено. Видно от вписванията по общодостъпния ТРРЮЛНЦ и
конкретно по партидата на „О.“ ЕООД е, че едноличния собственик на капитала на същото
дружество, на проведено извънредно ОС на 17.02.2022г., е взел решение за прекратяване на
дружеството, избиране и назначаване на ликвидатор и е определил срок на ликвидацията.
Тези обстоятелства по прекратяване и откриване на производство по ликвидация на
дружеството са вписани в ТРРЮЛНЦ на 28.02.2022г.. Затова и следва да се приеме, че
целта, която се преследва с предявения иск по чл. 231, ал.3 ДОПК е постигната –
дружеството е прекратено и по отношение на същото е сложено началото на производство
по ликвидация, които факти са настъпили след предявяване на иска и преди постановяване
на обжалваното съдебно решение. Установеното означава, че за ищеца е отпаднал правния
интерес, който е абсолютна предпоставка за допустимостта на иска с правно основание чл.
231, ал.3 ДОПК, за наличието на който съдът е длъжен да следи във всяко положение на
делото, а недопустимостта на иска обуславя недопустимост и постановеното по него
решение.
На основание чл. 270, ал.3, изр. 1 от ГПК съдебното решение следва да бъде
обезсилено, а производството, образувано по недопустимия иск следва да бъде прекратено.
Всъщност това са твърденията и на жалбоподателя, които настоящият съд споделя изцяло с
корекцията, че установяването им води до недопустимост на иска и налага прекратяване на
производството след обезсилване на постановеното по недопустимия иск решение, а не
неговата отмяна, както се иска от жалбоподателя.
При този изход на спора и доколкото производството по делото е прекратено, поради
настъпила недопустимост на иска в резултат на действията на едноличния собственик на
капитала на дружеството ответник, предприети след предявяване на иска, то на основание
чл. 78, ал.1 ГПК разноски се дължат на ищеца, а не и на ответника. От приложения списък
на разноските на ответника е видно, че единствените такива, които се претендират са за
юристконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал.8 ГПК, което следва да се определи в
дължим, според настоящия съд, размер от по 100 лв. за всяка от инстанциите на основание
чл. 37 ЗПП и чл. 23, т.4 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 117 от 17.05.2022г., постановено по т.д.№ 1394 по описа
за 2021г. на ОС С.З. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО образувано по иска, предявен
от Н. на Р България на основание чл. 231, ал.3 ДОПК за прекратяване на „О.“ ЕООД ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. Б.Ж. № 3, ет.3, ап.11.
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. Б.Ж.
№ 3, ет.3, ап.11 да заплати на Н. на Р България сума в размер на 200 лв., представляваща
3
определено юристконсултско възнаграждение за първата и въззивната инстанция в размер
на по 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4