Р Е Ш
Е Н И Е
(по чл. 238 от ГПК - Неприсъствено)
№
..................
гр. Кюстендил, 07.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 849 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против И.Н.К..
В исковата молба се сочи, че в хода на
производството по ч.гр.д. №184/2019г. на КРС
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК – чрез
залепване на уведомление, заради което в срока по закон, след указанията на
съда, била депозирана настоящата искова молба.
Ищецът твърди, че на
26.09.2016г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор и И.Н.К., като длъжник, при следните
параметри: сума на кредита: 1500 лв; срок на кредита: 24 месеца;, размер на
вноската: 92.73 лв; годишен процент на разходите: (ГПР): 49.89%; годишен лихвен
процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; общо задължение по кредита:
2225.52 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги: 1500.00 лв; размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги: 62.50 лв. Общо задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги: общо задължение: 3725.52 лв; общ размер на вноска:
155.23 лв.; дата на погасяване: 22-ри ден от месеца.
Твърди се също, че
ответникът пожелал да бъде извършено рефинансиране на старо негово задължение
към трети лица с част от отпуснатата сума по кредита, както следва: задължение
в размер на 700.00 лв към „ Кредихелп“ ООД ( документ за кредитен превод с
референция: 270M/№*********
с дата 26.09.2016г.).
Сочи се, че „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД изпълнило точно и в срок задължението си по договора, като на
26.09.2016г. превежда остатъчната парична сума в размер на 800.00 лв по
посочената от длъжника И.Н.К. банкова сметка, ***ения.
Ето защо се иска съдът да
установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу длъжника И.Н.К. в общ размер на 3725.52 лева ( три хиляди седемстотин
двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки), включващ главница в размер на
1500.00 лв ( хиляда и петстотин лева), договорено възнаграждение в размер на
725.52 лева ( седемстотин двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки) и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1500.00 лева
( хиляда и петстотин лева), представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението.
Претендира и направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа с
изрична писмена молба, а ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът
сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата
за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и
е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че
са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата молба и
приложенията към нея
(връчени на 30.05.2019 г. в условията на
отказ) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при
непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това,
макар и редовно призован, не се явява в първото заседание по делото
(призовката е връчена на 31.07.2019г. по
месторабота), и не се представлява. Не е направила искане
за разглеждането му
в нейно отсъствие, макар и изрично да са указани последиците
от предприетото
процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна
на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания резмер.
Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1
от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.
В срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК, ищецът обаче не предявява иск за установяване на вземането си за законна лихва за забава в
размер 8.79 лева за периода от 23.11.2016г (дата на изпадане на длъжника в
забава по Договор за потребителски кредит №**********/26.09.2016г.) до 24.01.2017г.
(дата на прекратяване на договора). Предвид гореизложеното, съдът констатира,
че е налице предпоставката за обезсилване на
издадената по частното гражданско дело заповед за изпълнение в частта по
нерелевираната и гореупомената сума.
С оглед
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва
да бъде осъдена да
заплати на
ищцовото дружество направените
разноски по
настоящото производство. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт,
производството по делото е приключено в едно задедание, в което е уважено
искането за постановяване на неприсъствено решение, а към датата на
постановяване на настоящото решение разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ,
бр.8/24.01.2017 г. е влязла в сила, ръзмерът на възнаграждението му следва да
се определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 100 лв. Доказани са и
разходи за платена държавна такса в размер на 75.31 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски,
които към този момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са
в общ размер на 124.69 лв. – 74.69 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
И.Н.К. с ЕГН **********, с адрес ***, дължи и следва да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, сумата в размер на 1500,00 лв.
(хиляда и петстотин лева), дължима главница
по Договор за потребителски кредит № ********** от 26.09.2016 г.; 725.52 лв. договорено възнаграждение; 1500 лева (хиляда и петстотин лева) възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми в хода на заповедното производство по
ч.гр. д. № 184/2019 г. на КРС била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.г.д. № 184/2019 по описа на КРС заповед за
изпълнение на парично задължение № 114/28.01.2019г. в частта й присъждаща законна
лихва за забава в размер на 8.79 лева за периода от 23.11.2016г (дата на
изпадане на длъжника в забава по Договор за потребителски кредит
№**********/26.09.2016г.) до 24.01.2017г. (дата на прекратяване на договора).
ОСЪЖДА И.Н.К. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, сумата
в размер 175,31 лв. (сто седемдесет и пет лева и тридесет и една
стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както
и сумата в размер на 124,69 лв. (сто двадесет и четири лева и шестдесет и девет
стотинки) - деловодни разноски
направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 184/2019 г. на КРС.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: