Решение по дело №740/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2648
Дата: 30 април 2024 г. (в сила от 30 април 2024 г.)
Съдия: Николай Димов
Дело: 20231100500740
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2648
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н. Димов
Членове:Велина Пейчинова

Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Н. Димов Въззивно гражданско дело №
20231100500740 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. М. Р./ с предишна фамилия К./, подадена
чрез пълномощника адв.В. К., срещу решение от 22.02.2022 г., постановено по гр.дело
№ 2701/2019 г. по описа на СРС, Г.О., 45 състав, в частта, с която е признато за
установено в отношенията между страните по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, срещу
Е. М. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 от ГПК, че Е. М. К.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сумата в размер на 357,23 лв./ триста петдесет
и седем лева, и 23 стотинки/, главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“*******, ателие № 6, абонатен № *******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК- 12.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 88,85 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до
26.02.2018 г.
1
Жалбоподателката Е. М. Р., чрез пълномощника си адв.В. К. твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение
на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.
Излага доводи, че неправилно с оглед заключението на вещото лице е определен
размера на дължимите от ответницата суми. Предвид изложеното се моли настоящата
въззивна инстанция да отмени решението на СРС в частта, в която исковете са
уважени, както и в частта на присъдените разноски, и да постанови друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направени разноски по
делото. В хода на производството по делото след подаване на въззивната жалба
ответницата Е. М. Р. е починала на 11.12.2023 г. и с определение на съда постановено в
публично съдебно заседание на 04.04.2024 г., на основание чл.227 от ГПК е
конституирана на мястото на починалата ответница Е. М. Р., нейния наследник по
закон С. Н. К., ЕГН **********.
Въззиваемата страна- ищец „Топлофикация София” ЕАД, гр.София, чрез своя
процесуален представител юрк.М.А. в писмена молба депозирана по делото, моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба а
първоинстанционното решение в обжалваната от ответницата част -потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Третото лице-помагач - „Н.” ЕАД, гр.София, не взема становище по жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно. Крайните изводи на
съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.
Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със
събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от
първата съдебна инстанция. В случая ответницата не е оспорила нито едно от тези
2
доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален
ред. Не е оспорила заключенията на вещите лица по приетите съдебно- техническа и
съдебно- счетоводна експертиза, не е ангажирала доказателства, включително и такива
оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи
установените с последните факти и обстоятелства по делото.
В случая от заключението на приетата съдебно- техническа експертиза/СТЕ/,
което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено се установява, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответницата през
процесния период е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания на
действащата през периода нормативна уредба, като задължението е определено според
отчетеното количество на подадена топлоенергия, вкл. и за процесния топлоснабдяван
имот и след приспадане на технологичните разходи за сметка на ищеца. Следователно
установено е по несъмнен и категоричен начин потребената от ответницата
топлоенергия в определено количество и стойности за исковия период /последното
обстоятелство е установено от заключението на ССчЕ/.
В настоящия случай жалбоподателката не е оспорила заключението на СТЕ по
предвидения за това ред - чл.200, ал.3, изр.2 от ГПК, нито е ангажирала други
допустими доказателствени средства, които да го опровергават, поради което и
предвид необходимостта от специални знания за които е назначено вещото лице-
топлотехник, настоящата инстанция възприема изцяло заключението на СТЕ и
установеното с нея изчисляване на припадащия се дял на ответника от ТЕ.
При установените количества ТЕ, доставени в процесната сграда - етажна
собственост, в която се намира имота на ответницата и заключението на СТЕ, че
дяловото разпределение е правилно извършено, ищецът е доказал количеството на
доставената на ответницата ТЕ, стойността на която се определя съобразно
установените от ДКЕВР цени.
На следващо място, съдът приема, че съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и
уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са
издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Плащането по ежемесечни
прогнозни сметки съгласно посочената разпоредба на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, е в полза и на
двете страни по правоотношението - потребителят може да заплати както повече, така
и по-малко от изразходваната за този месец енергия, респективно топлоснабдителното
предприятие на свой ред може да подаде повече или по-малко количество от
заплатената му топлоенергия. В крайна сметка обаче с последната изравнителна сметка
взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и потребителите
заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период. В случая за
3
имота на ответницата за процесния период са издадени изравнителни сметки, като от
тях и от заключението на кредитираните от съда съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи се установява стойността на действително потребената
топлинна енергия. От друга страна, от заключението на ССЕ, прието в
първоинстанционното производство се установява, че по партидата на ответницата
изготвените изравнителни сметки за топлинна енергия за процесния период са
въведени в информационната система на ищеца и са отразени по месечните фактури.
Ответницата не установява да се е възползвала от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорила изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки в установените срокове съгласно действащите през този период Общи условия,
които имат силата на закон за страните и с оглед на липсата на оспорване на тези
документи и по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експертите начин в съответствие с нормативната
уредба.
По изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата съдебна инстанция настоящият въззивен състав намира, че при установеното
облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата
през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че
предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателни до размерите и за периодите, посочени
в обжалваното решение.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на разноските за възивното производство:
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за
въззивното производство. С оглед изхода на спора в настоящето производство и
независимо от факта, че претенцията на въззиваемата страна- ищец за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е направена своевременно същата се явява
неоснователна доколкото по делото няма данни за извършени процесуални действия от
процесуален представител на въззиваемата страна-ищец - няма подаден писмен
отговор на въззивната жалба, както и неин представител не се явява в съдебно
заседание. По тези съображения въззивният съд счита, че в случая в полза на
въззиваемата страна- ищец не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.02.2022 г., постановено по гр.дело №
2701/2019 г. по описа на СРС, Г.О., 45 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Н.”-ЕАД, гр.София,
като трето лице - помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД, гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5