Р Е
Ш Е Н
И Е № 1
гр. Видин 15.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Видин, гражданско отделение, в открито
засеД.е на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:В.М.
с участието
на секретаря В.У. и в присъствието на прокурора В.Д., като разгледа докладваното от съдията В.М. гр дело № 474 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова
молба от В.К.В. ***, ЕГН: ********** ЧРЕЗ адв. И. И. от АК – В.
, съдебен адрес *** 11 а против Прокуратурата На Р.Б. адрес - гр.С., бул.“*“ №*,
ст.*, партер, ЕИК:* с правно основание: чл.2, ал.1, т.1 и т.З от ЗОДОВ с цена на иска: 50 401 лева -
имуществени вреди и 20 000 лева - неимуществени вреди.
Подържа в исковата молба, че на 26.11.2016г.
в домът му в гр.В. е извършено процесуално действие ..Претърсване" от служители
на ТС „БОП" при ОДМВР – В.и следовател от СО при Специализирана
Прокуратура - С. Претърсването е извършено в почивен ден/събота/ в присъствието
на малолетното и непълнолетното му деца, както и в присъствието на съседи,
които са извикани за поемни лица.
При
извършеното претърсване, от дома му са
иззети преносим компютър, два броя мобилни телефони, документи и ключове
за МПС, както и парична сума в размер на 138 000/ сто тридесет и осем хиляди/
лева в брой, 10 570 /десет хиляди петстотин и седемдесет/ евро в брой,
290/двеста и деветдесет/ британски паунда и 320/триста и двадесет/ щатски
долара.
След приключване на претърсването,
е задържан за срок от 24 часа със
Заповед по ЗМВР, и отведен в сградата на РУ – В., откъдето на следващия ден
27.11.2016г. е транспортиран до гр.С., в СО - СП, където му
е повдигнато обвинение по чл. 321. ал.6 от НК .
С Постановление от 27.11.2016г. му е определена мярка за неотклонение
„Задържане под стража" до 72 часа от прокурор от СП. Обвинението и мярката
за неотклонение са по образувано ДП
№67/2016г. по описа на СО при СП. Пр.пр. №30/2016г. на СП.
На 29.11.2016г.
в производството по ЧНД 3376/2016г. на Специализирания наказателен съд,
определената му мярка за неотклонение е отменена и не му е определена друга
мярка за неотклонение. Определението на СпНС е потвърдено и с Определение
№334/2016г на АСпНС.
След няколко
месеца „разследване“, с Постановление на наблюдаващия прокурор от 12.04.2017г.
ДП №67/2016г. по описа на СО-СП е прекратено частично по отношение на всички
обвиняеми, поради липса на доказателства подкрепящи обвинителната теза за
осъществен състав на престъпление по чл.321, ал.6 от НК и материалите по ДП
№67/2016г. са изпратени по компетентност на СРП за извършени престъпления по чл.234 от НК от
обвиняемите Т. П. П. и Б. А. С.
По изпратените
материали в СРП е образувано ДП №389/2017г. по описа на СО- СГП, пр.пр.
№17840/2017г. по описа на СРП.
С Постановление на прокурор от СРП от
11.12.2019г. ДП №389/2017г. е прекратено частично по отношение на Т.П. П. и Б.А.С.
, поради недоказване по безспорен начин двамата да са осъществили деянието за
което са привлечени като обвиняеми.
Със същото Постановление на ищеца са
върнати иззетите при извършеното на 26.11.2016г. парични суми, преносим
компютър, две бр. Мобилни телефони, документи и ключове за МПС.
Подържа
,че от извършените от страна на ТС БОП –
В. и Специализираната прокуратура действия спрямо него, е претърпял значителни негативни
преживявания, които се дължат на показните действия на ТС БОП при извършеното
претърсване в дома му-в присъствие на двете му деца, едното на 15 години,
другото на 8 години, в присъствието на съседи, бил е задържан и отведен с
поставени белезници от служителите на ТС БОП - В. Тези действия се отразили
най-много на децата и на съпругата му, която е изпаднала в шок от стреса .
Съседите са разпитвали какво е станало и защо е арестуван, разпространявали са различни
версии , което допълнително е увеличавало притеснението на семейството му.
Задържането
му в ареста на ул „*"2, е свързано със силно притеснение, тъй-като до
този момент не е бил арестуван и
задържан в полиция и арест.
Претърпял е главоболие,
тревоги и безсъние през трите нощи прекарани в арест.
През цялото това
време до прекратяването на ДП от СРП, заедно със семейството му живеели в несигурност,
тъй-като съзнавал че е невинен, а против него се води разследване
за тежко умишлено престъпление. Загубил
доверие в институциите, дълго време след това имал усещането, че е следен и поради тази причина рядко излизал от
дома си.
Подържа, че в резултат на тези неправомерни действия от страна на
Прокуратурата, претърпял имуществени вреди за 50 401.00 лева, от които 49 355
лв. имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва върху иззетата от дома
ми парична сума в различни валути и 1046лв. за адвокатско възнаграждение и
пътни разходи за пътуване от В. до С.
Претендира и неимуществени вреди от
повдигането на незаконосъобразно обвинение за участие в ОПГ - тежко
престъпление, в размер на 5000лв.,
от определената мярка за неотклонение
„Задържане под стража" за срок от 24 часа по ЗМВр и 72 часа с
Постановление на Прокурор в размер на 10
000лв както и причинените на него и семейството психически тормоз при извършеното претърсване
в дома му, и воденото разследване в продължение на повече от три години в
размер на 5000лв.
Моли
съда да осъди ответника - Прокуратурата на Р Б., да му заплати сумата от 50 401.00 лв., за причинени имуществени
вреди, от които 49 355 лв. имуществени вреди изразяващи се в законната лихва върху
иззетата от дома му парична сума в различни валути и 1046лв. за адвокатско възнаграждение и пътни разходи за пътуване от
В. до С., както и сумата в размер на 20
000.00лв неимуществени вреди, от които от повдигането на незаконосъобразно
обвинение за участие в ОПГ -тежко престъпление в размер на 5000лв., от определената мярка за неотклонение „Задържане под стража“
за срок от 72 часа с Постановление на Прокурор в размер на 10 000лв както и причинените на
него и семейството му психически
тормоз при извършеното претърсване в дома , и воденото разследване в
продължение на повече от три години в размер на 5000лв, ведно със законната лихва считано от датата на повдигане
на обвинение, както и направените по делото разноски и дължимите такси.
В срока по чл.13 ал.1 от ГПК ответникът по настоящето дело
е
представил отговор , в който оспорва изцяло основателността на исковата
претенция.
Ответната по делото страна
Прокуратура на РБ оспорва иска като недоказан по основание и размер.
Ищецът следва да докаже, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от привличането му като обвиняем и
последвалото наказателно производство, като видно от исковата молба и данните
по досъдебното производство, такива доказателства няма.
Липсват доказателства за влошено здравословно състояние и преживян огромен
психически стрес от обвинението. С оглед обема му /няколко обвиняеми, огромен
брой писмени и веществени доказателства, разследването е приключило бързо в
рамките на няколко месеца с прекратяването му от наблюдаващия прокурор. Спрямо
ищеца не е била взета мярка за неотклонение.
Недоказани са и твърденията за публично злепоставяне, тъй като
Прокуратурата не е разпространявала данни за разследването и не следва да
отговаря за слуховете и изявленията на други лица.
Алтернативно оспорва се иска за
обезщетяване на неимуществени вреди и по размер.
Претендираният размер от 20 000 лева в никакъв случай не се явява в
съответствие с чл. 52 от ЗЗД, респективно с обществения критерий за
справедливост, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства. В конкретния случай - не е наложена
мярка за неотклонение; стадия на осъщественото наказателно преследване - само
досъдебно производство; краткият срок на същото, предвид естеството и обема му
и др. не обуславят преценка за неимуществени вреди в претендирания завишен
размер.
Претендираният
размер неимуществени вреди, видно от исковата молба включва претърпени
неимуществени вреди вследствие на проведеното претърсване и изземване от дома
му и задържането за 24 часа по ЗМВР.
За причинени
вреди от други органи прокуратурата не носи отговорност и не отговаря за тези
вреди.
Искът за имуществени вреди също е недоказан - липсват доказателства за
действително заплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното
производство и пътни разходи за сумата от 1500 лева. Претендираната сума от 49
355 лева имуществени вреди изразяващи се в лихва върху иззетата от дома му сума
е неоснователна.
Неоснователно е искането за присъждане на лихви от момента на повдигане на
обвинение, което е нарушение на т.4 на
ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС -законна лихва ще се дължи най-рано от датата , на
която оправдателната присъда е влязла в сила.
Моли съда да постанови решение, с
което отхвърли предявения иск.
Видинският окръжен съд, като
взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна
и съобразявайки представинет по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие
за установено следното :
Исковете са с правно основание чл.2,
ал.1, т.1 и т.З от ЗОДОВ с цена -50 401 лева -
обезщетение за имуществени вреди и 20 000 лева – за неимуществени вреди.
От данните по делото се установява, че на 26.11.2016г. в домът на В.К.В. ***,
е извършено процесуално действие
..Претърсване" от служители на ТС „БОП" при ОДМВР – В. и следовател
от СО при Специализирана Прокуратура - С. Претърсването е извършено в почивен
ден/събота/ в присъствието на малолетното и непълнолетното му деца, както и в
присъствието на съседи, които са извикани за поемни лица.
При извършеното претърсване, от дома му
са иззети преносим компютър, два броя
мобилни телефони, документи и ключове за МПС, както и парична сума в размер на
138 000/ сто тридесет и осем хиляди/ лева в брой, 10 570 /десет хиляди петстотин
и седемдесет/ евро в брой, 290/двеста и деветдесет/ британски паунда и
320/триста и двадесет/ щатски долара.
След приключване
на претърсването, е задържан за срок от 24 часа със Заповед по
ЗМВР, и отведен в сградата на РУ – В., откъдето на следващия ден
27.11.2016г. е транспортиран до гр.С., в СО - СП, където му
е повдигнато обвинение по чл. 321. ал.6 от НК .
С Постановление
от 27.11.2016г. му е определена мярка за неотклонение „Задържане под
стража" до 72 часа от прокурор от СП. Обвинението и мярката за
неотклонение са по образувано ДП
№67/2016г. по описа на СО при СП. Пр.пр. №30/2016г. на СП.
На 29.11.2016г.
в производството по ЧНД 3376/2016г. на Специализирания наказателен съд.
определената му мярка за неотклонение е отменена и не му е определена друга
мярка за неотклонение.
Определението на
СпНС е потвърдено и с Определение №334/2016г на АСпНС.
С Постановление
на наблюдаващия прокурор от 12.04.2017г. ДП №67/2016г. по описа на СО-СП е
прекратено частично по отношение на всички обвиняеми, поради липса на
доказателства подкрепящи обвинителната теза за осъществен състав на
престъпление по чл.321, ал.6 от НК и материалите по ДП №67/2016г. са изпратени
по компетентност на СРП за извършени
престъпления по чл.234 от НК от обвиняемите Т.П.П. и Б.А.С.
По изпратените
материали в СРП е образувано ДП №389/2017г. по описа на СО- СГП, пр.пр.
№17840/2017г. по описа на СРП.
С Постановление на прокурор от СРП от
11.12.2019г. ДП №389/2017г. е прекратено частично по отношение на Т.П.П. и Б.А.С.
, поради недоказване по безспорен начин двамата да са осъществили деянието за
което са привлечени като обвиняеми.
Със същото
Постановление на ищеца са върнати иззетите при извършеното на
26.11.2016г. парични суми, преносим компютър, две бр. Мобилни телефони,
документи и ключове за МПС.
По делото са разпитани двама свидетели Д. С. Т. и И. К. И..
Свид. Т. е във фактическо съжителство с ищеца, имат две деца. Пред съда
установи, че на дата 26.11.2016 г., събота, почивен ден, всички били в къщи, почивали си, когато били изненаД. от
посещението на представители на
Прокуратурата. Били над шест човека, влезли, започнали да търсят
по стаите акцизни стоки, ровели в шкафове и гардероби.
Свидетелката
установява, че цялото семейство били
стресирани от случващото се и изненаД., най-вече децата изпаднали в недоумение.
При претърсването не открили нищо освен посочената сума пари. В. ***,на
следващия ден в неделя го закарали в С.Тази ситуация оставила негативен
отпечатък върху децата, били много изплашени , непрекъснато питали за баща си.
След отвеждането
му и следващите дни имало коментари от близки и
познати в квартала, било много
неприятно. След освобождаването му от
ареста, В. си стоял вкъщи, избягвал срещи с други хора и това продължило един
доста дълъг период от време. Установява, че парите били предвидени за
закупуване на жилище в С. Парите били около
138 000 лева и по-малки суми във валута, били спестявания с годините и част от тях са от
изплатена част на неговия дял от наследствено семейно жилище.
Свидетелят И. К.
И. е съсед на В. ***. В деня, когато е извършено
претърсването и изземването бил повикан от жената, с която живее В.-свид. Д. Т.,
която била много изплашена и
разтревожена, треперела . Казала му, че в дома им има полиция и трябва да бъде
свидетел. Присъствал е на претърсването, подписал е протокол. Освен другото
поемно лице- Б.К. , не е имало външни лица да наблюдават задържането.
В. бил притеснен и уплашен, стоял в единия
ъгъл на стаята.
От назначената икономическа експертиза се установява размера на законната
лихва, върху иззетите от дома на ищеца парични суми в лева и валута за периода
26.11.2016 до 11.12.2019 лв- 49 350.47 лв., както и пътните разходи с
автомобил от гр. В. до гр.С.-246.30 лв.
Към настоящето гражданско дело е приложено ДП №389/2017г. по описа на СРП и
ЧНД 3376/2016г. на СпНС, в които се
съдържат писмени доказателства за обстоятелствата по исковата молба.
При така установеното от
фактическа страна Съдът намира,
че предявеният иск срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни
действия на правозащитните органи срещу ищеца
за доказан в основанието си.
Установи
се наличие на фактическия състав на
чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ.
Установени са предпоставките за да
бъде ангажирана отговорността на ответника Прокуратура на РБ на основание чл.
2, ал. 2, т. 2, пр.3 от ЗОДОВ, за установените неимуществени вреди, претърпени
в резултат от обвинението, по което досъдебното производство е прекратено.
Съобразено е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК, т. 7, съгласно която съответният правозащитен орган отговаря и
в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност
на обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК,
съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2,
пр. 3 ЗОДВПГ, а именно "... че деянието не е извършено от лицето".
От
данните по делото се установи, че при извършеното
претърсване на 26.11.2016г, от дома на
ищеца са
иззети преносим компютър, два броя мобилни телефони, документи и ключове
за МПС, както и парична сума в размер на 138 000/ сто тридесет и осем хиляди/
лева в брой, 10 570 /десет хиляди петстотин и седемдесет/ евро в брой,
290/двеста и деветдесет/ британски паунда и 320/триста и двадесет/ щатски
долара.
След приключване
на претърсването, е задържан за срок от 24 часа със Заповед по
ЗМВР, и отведен в сградата на РУ – В., откъдето на следващия ден
27.11.2016г. е транспортиран до гр.С., в СО - СП, където му
е повдигнато обвинение по чл. 321. ал.6 от НК .
С Постановление
от 27.1 1.2016г. му е определена мярка за неотклонение „Задържане под
стража" до 72 часа от прокурор от СП. На 29.11.2016г. в производството по
ЧНД 3376/2016г. на Специализирания наказателен съд, определената му мярка за
неотклонение е отменена и не му е определена друга мярка за неотклонение. С
Постановление на наблюдаващия прокурор от 12.04.2017г. ДП №67/2016г. по описа
на СО-СП е прекратено частично по отношение на всички обвиняеми, поради липса
на доказателства подкрепящи обвинителната теза за осъществен състав на
престъпление по чл.321, ал.6 от НК и материалите по ДП №67/2016г. са изпратени
по компетентност на СРП за извършени престъпления по чл.234 от НК от
обвиняемите Т.П.П. и Б.А.С.
С Постановление
на прокурор от СРП от 11.12.2019г. ДП №389/2017г. е прекратено частично по
отношение на Т.П. П. и Б.А.С. , поради недоказване по безспорен начин двамата
да са осъществили деянието за което са привлечени като обвиняеми, като със
същото Постановление на ищеца са върнати иззетите при извършеното на
26.11.2016г. парични суми, преносим компютър, две бр. Мобилни телефони,
документи и ключове за МПС.
От установените обстоятелства по делото може да се направи извод, че е налице хипотезата на чл.2 ал.1
т.3 ЗОДОВ-против ищеца е било образувано
наказателно производство, което е било прекратено поради това, че деянието не е
било извършено от него . Но за да се уважи исковата претенция следва да се докаже от ищеца, че в резултат
на проведеното против него наказателно преследване е претърпял вреди от
неимуществен и имуществен характер, за
които се претендира обезщетение . Наличието на законов текст , който урежда
основанието за носене на отговорност от държавата , не е основание да се
присъди обезщетение. Необходимо е доказването на наличие на вреди по характер и
степен , за да може да се приложи разпоредбата на чл.52 ЗЗД и те да бъдат
репарирани по справедливост.
Съдът счита, че при изложените фактически по-горе
данни е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за
дейността на правозащитните й органи визиран в чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, за вредите причинени на гражД. от
органите на прокуратурата при незаконно обвинение при извършване на
престъпление, ако производството е прекратено поради недоказаност. По така
предявените претенции в контекста на този текст следва да отговаря като
ответник прокуратура на РБ предявила и поддържала чрез отделен свой орган – С П,
незаконосъобразно обвинение срещу ищеца.
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004
г., ОСГК, т. 7,визира хипотезата съгласно която съответният правозащитен орган
отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради
недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т.
2 НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.
2, ЗОДОВ, а именно "... че деянието
не е извършено от лицето".
След като е налице незаконност на действие на
правозащитен орган, то е налице и предпоставката на разглежД.я закон за
отговорността на държавата за вредите, които са произлезли за него от ответната
страна.
Съдът намира, че е налице хипотезата на чл.2 , ал.1 от ЗОДОВ като пасивно легитимирана е
прокуратура на РБ.
Прокурорът е държавният
орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява съставлява ли деянието престъпление
и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или
разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по
делото необходими за разкрИ.е на обективната истина, подкрепя ли се обвинението
от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано,
прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият не е длъжен да
доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК той се
счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила
присъда, с която се установява противното. Ако констатира, че деянието не съставлява
престъпление или че не е доказано, след като е
повдигнато и е подържано обвинение,
Прокурора след проверка на всички обстоятелства по делото постановява
прекратяване на наказателното производство, както е и в настоящия случай. Тази преценка е фактическа и означава, че деянието не е
извършено от лицето. В този случай основанието за присъждане на обезщетение е по ЗОДОВ.
Налице
е необоснованост на валидно
повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото
доказателства. Затова, когато наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на
обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето.
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
съдът съобрази следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и
достойнството на едно лице изразява се в търпене на болки и страД.я от негова
страна.
При съобразяване на конкретната личност, която
е засегната, начина по който е преживяла случилите се събития и отраженията
които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД съдът намира иска за основателен
до размер на 5 000 лв. до който същият следва да бъде уважен, а в останалата
част до претендирания размер 20 000 лв. отхвърлен.
Обезщетението има
за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, справедливото
обезщетяване каквото изисква чл.52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди
.Означава да се определи точно паричен еквивалент на негативните преживявания и
психическото им отражения върху лицето. Определената сума пари в най- пълна
степен следва да компенсира вредите които са причинени и настъпили в предходен
момент, а съда определя парично
обезщетение за тях при постановяване на
съдебното решение. Преди всичко следва да се съобрази обстоятелството, че срещу
ищеца съответните действия във връзка с повдигнатото обвинение са осъществявани
през кратък период от време,като естествено от житейска гледна точка през този
период ищеца да е изпитвал несигурност и
притеснение от обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за деяние
което не е извършил, както и чрез това да е засегната неговата чест и
достойнство. В този смисъл са ангажираните по делото гласни доказателства –
показанията на жената, с която живее и
имат общи деца, които са имали преки впечатления за въздействието, което
досъдебното производство е имало върху него. Свидетелката е познавала ищеца преди обвинението, характера
му и нейните възприятия обективно
посочват начина по който му се
отразило цялото наказателно производство .
Съдът
при определяне на обезщетението отчете и обстоятелството, че спрямо ищеца не
е реализирана мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
По тези съображения съдът намира,
че предявения иск срещу прокуратура на РБ за присъждане на неимуществени вреди
следва да бъде уважен в посочения по-горе размер – 5 000 лв. Законната лихва
върху тази сума, следва да се счита от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство по отношение на
ищеца -12.04.2017г.
От този момент
се дължи обезщетението, тъй като тогава е станало изискуемо вземането на ищцата
към съответния правозащитен орган.
В останалата част до пълния размер 20
000 лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
По отношение искът за обезщетение за
имуществени вреди :
Неоснователен е предявения иск за имуществени
вреди в размер на 1046 лв./размерът на адвокатското възнаграждение по воденото
срещу ищеца наказателно производство-800лв. и пътни разходи-246 лв./ , тъй като
липсват доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение,
както и данни за пътните разходи.
По отношение сумата 49 355 лв.,
представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва върху иззетата от
дома на ищеца парична сума в различни
валути, Съдът прие следното :
При извършеното претърсване, от дома
на ищеца на 26.11.2016г., са
иззети преносим компютър, два броя мобилни телефони, документи и ключове
за МПС, както и парична сума в размер на 138 000/ сто тридесет и осем хиляди/
лева в брой, 10 570 /десет хиляди петстотин и седемдесет/ евро в брой,
290/двеста и деветдесет/ британски паунда и 320/триста и двадесет/ щатски
долара.
С Постановление
на наблюдаващия прокурор от 12.04.2017г. ДП №67/2016г. по описа на СО-СП е
прекратено частично по отношение на всички обвиняеми, поради липса на
доказателства подкрепящи обвинителната теза за осъществен състав на
престъпление по чл.321, ал.6 от НК и материалите по ДП №67/2016г. са изпратени
по компетентност на СРП за извършени престъпления по чл.234 от НК от
обвиняемите Т.П.П. и Б.А.С.
Посочените вещи и парични средства са били приобщени като веществени
доказателства по ДП№ 67/2016 по описа на СО-Сп, пр.пр 30/2016 по описа на Сп,
пр.пр № 17840/2017г по описа на СРП.
С Постановление на прокурор от СРП от
11.12.2019г. ДП №389/2017г. е прекратено частично по отношение на Т.П.П. и Б.А.С.
, поради недоказване по безспорен начин двамата да са осъществили деянието за
което са привлечени като обвиняеми, като със същото Постановление на ищеца са
върнати иззетите при извършеното на 26.11.2016г. парични суми, преносим
компютър, две бр. Мобилни телефони, документи и ключове за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Необходимо е да се има предвид указаното в т. 11
на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 на ОСГК
относно прекия характер на вредите. Обезщетението за
имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с незаконните
актове на правозащитните органи. Пропуснатата полза също подлежи на
обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който
не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е
случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства /решение № 73/2017 г. на ВКС по гр. д. № 3728/2016 г., III г. о./, да е обективно,
а не само субективно очакван като увеличение на
имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от
незаконните действия на органите по чл. 2 от ЗОДОВ. Това означава
осъществяването на прихода да е реално и сигурно, като свързано с
конкретните обстоятелства. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото
на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да
бъде доказана в процеса. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а
не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на общо логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването (в този
смисъл Решение
№ 54 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2755/2016 г., III г. о.).
От данните по делото се установи конкретния размер на иззетите парични
средства от ищеца.Разпитана по делото свид . Т. единствено установи, че парите
са били предназначени за закупуване на жилище в гр.С. Не се установи
семейството, в частност ищеца да е предприел конкретни действия-активно
поведение във връзка с реализиране на покупка на недвижим имот.Липсват данни за
осъществени преговори,сключени предварителни договори, подготовка на документи
за получаване на евентуален кредит, разписки или други, които да посочват, че
ищецът се е стремял към покупка на недвижим имот и единствено в резултат на неправомерното поведение на Прокуратурата
на РБ, изразяващо се в отказ за връщане на веществените доказателства-парична
сума, ищецът е претърпял вреди от имуществен характер в размер на 49 355 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.111, ал.1 НПК, предметите, иззети като веществени доказателства по делото се
пазят до приключване на наказателното производство. Принципно положение е, че
тези доказателства следват делото и са на разположение на решаващия орган във
всяка фаза на наказателния процес. Като изключение от тази възможност е
предвидено иззетите като веществени доказателства предмети да бъдат върнати на
собственика им преди приключване на наказателното производство, ако това няма
да затрудни изясняване на обстоятелствата по делото - чл.111, ал.2
от НПК. Законодателят, следователно, е предвидил временното
ограничаване в правото на собственост да бъде допустимо и възможно при
обективно съществуваща необходимост от използване на веществените доказателства
по конкретното дело и за обстоятелства, чието изясняване е невъзможно по друг
начин или ще бъде затруднено.
Ищецът е бил уведомен за отказа на СРП, материализиран в Постановление от
01.08.2017г. Това постановление е подлежало на преценка за законосъобразност,
чрез обжалване пред СРС, каквото не е предприето от ищеца. С оглед продължаване
на наказателното производство по отношение
на останалите обвиняеми, настоящия състав приема, че предметът, чието връщане
се искало от ищеца, е относимо веществено доказателство, както и че
физическото му приобщаване по делото е било необходимо за правилното решаване
на делото. Така е следвало да се
провери, дали са извършени всички възможни процесуално-следствени действия с
вещта или дали се налага да бъдат извършвани други такива в хода на досъдебното
производство.
С оглед горното, Съдът приема предявения иск за неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Прокуратурата
на РБ , със седалище гр.С. ще
следва да заплати на В.К.В. ***, ЕГН: ********** на основание чл.78 ГПк направените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 263 лева- адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, ВОС :
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , със седалище гр.С., Бул.”* „ №*
да заплати на В.К.В. ***, ЕГН:
********** по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата в размер на 5 000/пет хиляди / лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу В.К.В. ***, ЕГН:
********** ДП №67/2016г. по описа на СО при СП. Пр.пр. №30/2016г. на С, което е
прекратено с постановление С Постановление на наблюдаващия прокурор от
12.04.2017г. ДП №67/2016г. по описа на СО-СП, ведно със законната лихва , считано от 12.04.2017г., като в
останалата част до пълния предявен размер -20 000 лв., искът ще следва да
бъде ОТХВЪРЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ
от В.К.В. ***, ЕГН: ********** ЧРЕЗ адв. И. И. от АК – В.,
съдебен адрес *** 11 а против Прокуратурата На РБ адрес - гр.С., бул.“*“ №*,
ст.*, партер, ЕИК:*
с правно основание: чл.2, ал.1, т.1 и т.З от ЗОДОВ с цена на иска: 50 401 лева -
имуществени вреди, от които 49 355 лв. , изразяващи се в законната лихва върху
иззетата от дома му парична сума в различни валути и 1046лв. за адвокатско
възнаграждение и пътни разходи за пътуване от В. до С. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, със седалище гр.С., Бул.”*„ №*
да заплати на В.К.В. ***,
ЕГН: ********** на
основание чл.78 ГПк направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 263 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните
по реда на въззивното обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :