№ 145
гр. Русе, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Маня Пейнова
в присъствието на прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600643 по описа за 2021 година
Про из во д с т во то е по глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 27/18.05.2021г. на Русенския районен съд, постановена по
НОХД № 77/21 на същия съд, подсъдимата Д. Н. СТ. е призната за
ВИНОВНА в това, че на 06.10.2016г. и на 27.10.2016г. в гр.Русе, в условията
на продължавано престъпление, на два пъти, пред състав на Районен съд-Русе
, в съдебни заседания по АНД № 1757/2016г. по описа на РС-Русе, като
свидетел, извън случаите на чл.119 и чл.121 от НПК, устно и съзнателно
потвърдила неистина, както следва: на 06.10.2016г.- че „не е получавала пари
от граждани“ и на 27.10.2016г.- „не е приемала пари за екоскутери извън
клуба“, поради което и на основание чл.290 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК ,
вр.чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от шест месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимата е призната за НЕВИННА в това на 06.10.2016г. пред
съдебен състав на РС-Русе, в съдебно заседание по АНД № 1757/2016г по
описа на РС-Русе, устно и съзнателно да е потвърдила неистина- че „не е
издавала касови бонове в парка“, поради което и на основание чл.304 от НПК
1
е оправдана по обвинението в тази му част.
Тази присъда, в осъдителната й част, е обжалвана от подсъдимата Д.С.,
чрез упълномощения й защитник адв.С.М. от АК-Русе, с доводи за
необоснованост, постановяване при допуснати съществени процесуални
нарушения и недоказаност на обвинението, по подробно изложените в
жалбата и в съдебно заседание съображения. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на изцяло оправдателна такава.
Становището на представителя на РОП е,че жалбата е неоснователна,
а присъдата като законосъобразна, правилна и мотивиране следва да бъде
потвърдена изцяло.
Като прецени доказателствата по делото,доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Делото се разглежда за втори път от първоинстанционен съд и от
въззивна инстанция. Съдебното следствие по НОХД № 77/21 на РРС е
протекло по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК, при
одобрено съгласие за свидетелите В.П., А.М., Б.А. и Х.Х.. В хода на
съдебното следствие са разпитани свидетелите Н.С. и М.А., дадени са
обяснения и от подсъдимата, като са приобщени показанията и обясненията
на посочените лица от ДП и от предходното дело.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, че
подсъдимата Д. Н. СТ. е родена през 1955г., тя е български гражданин, със
средно образование, вдовица, неосъждана.
На 05.04.2016г. бил сключен трудов договор между ЕТ „НиСи-Н.С.“-
Русе, в качеството му на работодател и подсъдимата , като служител, с който
последвана била назначена на длъжността касиер. Наред с останалите
дейности, търговецът отдавал под наем електрически скутери срещу
заплащане, които наемащите ги лица ползвали за развлечение. За тази
дейност бил обявен в О.Р. адрес за осъществяването й: *** С договор за наем
от 01.07.2016г. подсъдимата наела от посочения ЕТ осем екоскутера, които на
лично основание преотдавала под наем срещу заплащане.
На 28.07.2016г. свидетелите В.П.и А.М., служители на СЗ- КООРС при
2
О.Р., на длъжност контрольори, решили да извършат проверка на посочения
търговец, относно спазването на разпоредбите за търговска дейност на
открито по Наредба № 5 на Общински съвет-Русе, която регламентирала
правилата за осъществяване на търговска дейност на територията на О.Р..
Около 14,00 часа на посочената дата, двамата свидетели, облечени в
служебни униформи, посетили Младежкия парк в гр.Русе. В началото на
парка в западната му страна била разположена платформа с транспарант,
който рекламирал дейността на ЕТ „НиСи-Н.С.“-Русе с изписан телефонен
номер за връзка със св.С., собственик на търговеца. До декоративното
съоръжение „Вазата“ били разположени четири електрически скутера,
собственост на търговеца и обслужвани от подсъдимата.
Свидетелите Б.А.и М.А. с двете си деца били на разходка в парка и
децата поискали да карат скутери. Св.А. платила на подсъдимата 12 лева за
ползването на два скутера, подс.С. попълнила договор за наем, който св.А.
подписала. Децата управлявали скутерите, след което ги върнали на
подсъдимата.
Свидетелите П. и М. наблюдавали описаните събития, отишли при
свидетелите А. А., попитали ги дали имат предварителна уговорка и
предварително сключен договор за наем на скутерите, като те отговорили, че
нямат такива. Служители на общината записали данните за самоличност на
А., с цел призоваването им за свидетели на случилото се. А. предоставили
данните си, но заявили категоричното си нежелания да бъдат въвличани в
дейността на Общината.
Подсъдимата забелязала служителите на О.Р. и разговора им с
клиентите й и се обадила по телефона на св.С., който веднага дошъл на място.
Свидетелите П. и М. разяснили на св.С. темата на проверката си и че
извършва дейност на открито без разрешение за това, на което той отговорил,
че осъществява дейността си на адрес ***.
Св.П. не възприел тезата на С. и съставил АУАН № 121035 от
28.07.2016г.,в който посочил, че ЕТ „НиСи-Н.С.“- Русе е осъществил
нарушение на чл.23 ал.1 от Наредба №5 на Общински съвет-Русе. Този акт
св.С., в качеството му на собственик и представител на търговеца, подписал с
възражение.
3
Св.С. провел разговор със свидетелите А. и А. и записал телефонните
им номера, за да ги потърси при нужда.
Въз основа на АН било издадено НП № К 352/09.08.2016г. от зам.кмета
на Община Русе, с което на ЕТ „НиСи-Н.С.“-Русе, на основание чл.24 ал.1 от
Наредба №5 на Общински съвет- Русе, било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
Св.С. обжалвал наказателното постановление, като по жалбата му било
образувано АНД № 1757/2016г. по описа на Районен съд-Русе. В хода на
съдебното следствие по делото, в съдебното заседание на 06.10.2016г. била
разпитана, в качеството на свидетел подсъдимата. В началото на разпита й
председателят на съдебния състав я предупредил за наказателната
отговорност, която носи по чл.290 ал.1 от НК за потвърждаване на неистина
или затаяване на истина. Подсъдимата, водена от желанието си да помогне на
св.С. в намерението му да опровергае законосъобразността на наказателното
постановление, заявила, че при осъществяването на трудовите си функции за
ЕТ „НиСи-Н.С.“ не е издавала касови бонове в парка и не е получавала пари
от граждани и че плащането и сключването на договор за ползването на
скутери се извършвало от св.С. в клуба на фирмата, намиращ се на
ул.“Янтра“ №12.
На 27.10.2016г. бил проведен повторен разпит на подсъдимата в
открито съдебно заседание по същото дело, когато тя отново заявила, че не е
приемала пари за наем на еко-скутери извън формалното място на
осъществяване на дейността на търговеца.
Съдът с Решение № 705/25.11.2016г., постановено по АНД №
1757/2016г по описа на РРС, потвърдил НП № К 352/2016г на зам.кмета на
О.Р.. С Решение №50/07.03.2017г, по КАНД № 9/2017г. по описа на
Административен съд-Русе било оставено в сила първоинстанционното
решение на РРС.
Свидетелите А. и А. започвали работа в чужбина. След завръщането им
в страната св.С. провел няколко телефонни разговора със св.А., като така
организирал среща с него и съпругата му, на която ги помолил да помогнат
на подсъдимата, предвид грозящата я наказателна отговорност по настоящето
дело.
Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на
4
писмените и гласни доказателства по делото: АУАН № 121035 от
28.07.2016г., НП № К 352/ 09.08.2016г., протоколи за проведените открити
съдебни заседания по АНД № 1757/2016 на РРС, Решение № 50/07.03.2017г.
по КАНД № 9/2017 на Административен съд-Русе, договори, справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, автобиография и други, на показанията на свидетелите П., М., А.,
А., частично на показанията на св.С. и на обясненията на подсъдимата.
По делото няма спор относно времето и мястото на извършената
проверка в Парка на младежта, относно присъствалите лица, съставения АН,
издаденото НП и отразеното в тях, както и относно това, че НП е потвърдено
от РРС и от Административен съд- Русе, поради което е влязло в сила. Няма
спор за това, че ЕТ „НиСи-Н.С.“-Русе е имал право да извършва търговска
дейност- отдаване на скутери по наем, която да осъществява на адрес Русе,
****. Съдът приема за доказано, че подсъдимата е назначена с договор от
05.04.2016г. от ЕТ като касиер, както и че по силата на друг договор- за наем
от 01.07.2016г. тя на лично основание преотдавала екоскутери. Няма спор, че
на 28.07.2016г. са били отдаден два такива скутера на свидетелите А.,
ползвани от техните деца. Категорично е установено също на кои дати, по кое
дело какви изявления, в качеството си на свидетел пред РРС, е направила
подсъдимата, както и че преди това тя е била предупредена за наказателната
отговорност която носи по чл.290 от НК.
Спорните по делото въпроси са свързани с това дали заявеното от
подсъдимата, в качеството й на свидетел, пред РРС, на 06.10.2016г. и на
27.10.2016г. отговаря на истината или не. Спорен по делото е и въпроса дали
подсъдимата е получавала пари от граждани или не /във връзка с показанията
й от 06.10.2016г./, получавала ли е тя пари за екоскутери извън клуба или не
/във връзка с показанията й на 27.10.2016г./ и с оглед на това налице ли е
лъжесвидетелстване от нейна страна.
Районният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото
доказателства и е изложил убедителни мотиви, които се споделят напълно от въззивната
инстанция.
Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност на обвинението и
необоснованост на присъдата.
По делото са събрани две групи гласни доказателства за относимите към предмета на
доказване факти. От една страна са показанията на свидетелите П., М., А., които твърдят, че
5
скутерите са наети в парка от подсъдимата /възрастна жена/ и на нея е платена сумата за
ползването им.
От друга страна са обясненията на подсъдимата, показанията на св.С. и частично
показанията на св.А..
Съдът намира,че показанията на св.Х.Х. не могат да се отнесат към нито една от
посочените две групи гласни доказателства и не изясняват спорните по делото въпроси.
Показанията на св.Х. /от ДП, тъй като по отношение на него е приложена процедурата по
чл.371 т.1 от НПК/, настоящата инстанция намира, че нямат пряко отношение към
инкриминираните факти по отдаването под наем на двата скутера. Той не е очевидец на
конкретните събития, обяснява за друг случай, при който е искал да наеме повече скутери за
рождения ден на детето си, подсъдимата го е насочила да се обади на собственика, така е и
сторил, свързал се е със св.С. и от него от офиса на фирмата е наел 6 скутера. Съдът няма
основание да се съмнява в показанията на този свидетел. Те кореспондират с част от
показанията на св.С. и част от обясненията на подсъдимата, както и с отразеното в
приложения по делото договор от 28.07.2016г. /л.33 от делото на РРС/. Показанията на св.Х.
установяват друг ред на наемане на скутери, който съдът намира че е съществувал и по
отношение на него е приложен, но това не опровергава начина на отдаването на двата
процесни скутера, въпреки че се касае за същия ден. Още повече, че от всички гласни
доказателства се установява, че в парка е имало оставени 4 скутера, два от които са били
наети от децата на А., а св.Х. е искал да наеме по-голямо количество от наличните там
скутери, които е искал да бъдат доставени на определено време и място, което безспорно е
изисквало разговор със собственика на скутерите- св.С..
Районният съд законосъобразно и мотивирано е кредитирал първата група гласни
доказателства.
Показанията на свидетелите П. и М. /дадени на ДП, тъй като по отношение на тях е
приложена процедурата на чл.371 т.1 от НПК/ са последователни, логични, подробни и
непротиворечиви, поради което правилно са кредитирани от първата инстанция с доверие.
Двамата свидетели са наблюдавали цялото развитие на събитията: как са дадени пари на
подсъдимата за ползване на два скутера- видели са банкнота от 10 лева; двете деца ползват
двата скутера; последващото идване на място на св.С., след обаждане от подсъдимата;
казаното им от св.А.- че са нямали предварителна заявка за скутерите, а са ги наели на
място. Техните показания кореспондират с отразеното в АУАН, НП, в решенията на РРС и
на Административен съд-Русе, относно конкретните факти, свързани с административното
нарушение, за което е санкциониран ЕТ.
Показанията на св.П. и М. кореспондират с тези на св.Б.А. /дадени на ДП, тъй като по
отношение на тях е приложена процедурата на чл.371 т.1 от НПК/, който заявява, че до
„Вазата“ е имало електрически триколки, децата му отишли да питат за цената за ползването
им, той им дал пари, те са наели скутерите от мястото, в това време са дошли двама
униформени служители на Общината и разговаряли с жената, която е отдавала триколките
под наем, проверяващите са разговаряли и с него и със съпругата му, записали са им
6
данните, питали са ги дали предварително са се обаждали и правили заявка за скутерите, на
което св.А. отговорил че не са правили такава, а са ги наели на място /л.26 от ДП/.
Показанията на св.А. са обективни, логични, достатъчно конкретни и кореспондиращи с
останалите доказателства от тази група, поради което правилно са кредитирани с доверие от
съда.
От показанията на посочените трима свидетели се установява по категоричен начин,
че скутерите са наети на място в парка; наети са от подсъдимата; че именно на нея е
заплатена сумата за ползването им.
Мотивирано не е дадена вяра на втората групи гласни доказателства. Правилно
обясненията на подсъдимата и показанията на св.С. не са кредитирани с доверие, тъй като
противоречат на показанията на свидетелите П., М. и А. и са гласни доказателства на
заинтересовани от изхода на делото лица. Св.С. като собственик и управител на търговското
дружество е заинтересован да установи незаконосъобразността на съставените му АН и НП
в хода на развилите се съдебни производства и невинността на подсъдимата, като своята
служителка. Обясненията на подсъдимата имат характера на защитна теза, проявена
лоялност към работодателя и опит да се помогне на собственика на ЕТ. Освен това соченият
от тях начин, при който се твърди, че двата скутера са наети чрез св.С., от клуба на
търговското дружество, при което подсъдимата му се е обадила, той е дошъл в парка и е
донесъл скутерите и договора за наем със св.А., за да го подпишат в парка и че той, а не
подсъдимата е получил парите за двата скутера, освен че противоречи на показанията на
свидетелите от първата група, са лишени от житейска логика и вътрешно противоречиви.
От приложеният договор за наем /л.38 от НОХД № 650/20 на РРС/ и от обясненията на
подсъдимата се установява, че този договор е попълнен и подписан от нея и съдържа
данните на св.А., за разлика от следващите договори от същата дата, които са попълнени и
подписани от св.С., с печат на търговеца /л.39 и 40 от същото дело/. Твърденията на
подсъдимата и св.С., че той е разговарял от телефона на подсъдимата със св.А., във връзка с
наемането на двата скутера, че е донесъл тези два скутера от клуба на фирмата си, заедно с
договорите за наем, скутерите стояли при подсъдимата от където децата са ги взели, се
опровергават и от показанията на свидетелите очевидци, на които е дадена вяра, както и от
посочения в АН и НП час на отдаването им под наем -14,23 часа, което време кореспондира
с показанията на свидетелите П. и М. и с отразеното в договора попълнен от подсъдимата
време за ползването им от 14,30 да 15,00 часа.
Съдът мотивирано не е кредитирал с доверие и показанията на св.А., като
противоречащи на показанията на свидетелите от първата група, на които е дадена вяра.
Правилно е отчел и факта, че св.С. се е обаждал на А., срещал се е с тях, посочва ги с
малките им имена и именно по негово искане те са допуснати като свидетели по делото,
което не изключва повлияване на нейните показания от С. и стремежа й да помогне на
подсъдимата. Следва да се има предвид и това, че св А. не е разпитвана в хода на ДП, тя
свидетелства за първи път на 22.07.2020г /по НОХД № 650/20 на РРС/, като четири години
след случилото се сочи конкретика, която подозрително съответства на твърденията на
7
св.С..
За предмета на доказване по настоящето дело е важно дали подсъдимата е взела пари за
двата скута на горепосочената дата и дали тя е взела парите за тях именно в парка, т.е. извън
клуба на горепосочения адрес на ЕТ. На практика няма отношение към предмета на делото
каква конкретна сума е получила подсъдимата- 10 лева, 12 лева или друга сума, както и от
кого й е дадена- от св.А., от св.А. или от децата. Това е така, тъй като тези обстоятелства са
извън обвинението и независимо дали са верни или неверни, няма да сочат на
лъжесвидетелстване. С оглед изложеното съдът не обсъжда конкретиката, съдържаща се в
свидетелките показания за посочените обстоятелства.
Съвкупният анализ на кредитираните от съда доказателства потвърждава установената
фактическа обстановка. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил обективната и
субективна страна на престъплението, като правилно е приложил материалния закон.
От обективна страна подсъдимата е осъществила състава на
престъплението по чл.290 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 06.10.2016г.
и на 27.10.2016г. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на
два пъти, пред състав на Районен съд-Русе, в съдебни заседания по АНД №
1757/2016г. по описа на РС-Русе, като свидетел, извън случаите на чл.119 и
чл.121 от НПК, устно и съзнателно потвърдила неистина, както следва: на
06.10.2016г.- че „не е получавала пари от граждани“ и на 27.10.2016г.- „не е
приемала пари за екоскутери извън клуба“.
Подсъдимата е субект на престъплението по чл.290 ал.1 от НК, тъй като
е била призована и разпитана като свидетел по АНД- тя е лице, което е
привлечено в процеса, за да изложи пред съда своите възприятия за
определените факти, от значение за конкретното АНД.
От обективна страна престъплението е осъществено на посочените две
дати. Извършено е под формата на устно потвърждаване на неистина, тъй
като подсъдимата, в качеството си на свидетел е казала нещо, за което е
знаела, че не съществува в действителността, че не е вярно.
Тя е била длъжна да говори истината пред съда, тъй като не попада в
изключенията, предвидени в чл.119 и чл.121 от НПК, за което е била изрично
предупредена от съдията по делото.
Подсъдимата е извършила престъплението чрез устно заявяване на
посочените конкретни обстоятелства в две отделни съдебни заседания- на
06.10.2016г. и на 27.10.2016г., когато са били проведени двата й разпита, с
оглед на което деянието е извършено на два пъти и е налице продължавано
8
престъпление, по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, при пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че като свидетел е длъжна да говори
истината относно интересуващите процеса факти, предвиждала е, че дава
неистински показания пред съда, въз основа на които съдът ще гради своите
изводи и е искал настъплането на тези общественоопасни последици.
Подсъдимата е знаела, че това което казва е невярно, предвиждала е
обществено опасните последици от това си поведение и е искала
настъпването им- да помогне на св.С. да избегне административната санкция
наложена му с НП, което той е обжалвал.
Законосъобразни и правилни са изводите на първата инстанция и
досежно оправдателната част на присъдата. Поради липсата на протест от
РРП, същата не може да бъде отменена във вреда на подсъдимата. Делото се
разглежда за втори път от въззивната инстанция и съгласно чл.335 ал.2 и ал.3
от НПК не може да бъде отново върнато за ново разглеждане от първата
инстанция, поради което настоящият състав няма да излага подробни
съображения относно оправдателната част на присъдата, още повече че никоя
от страните не прави възражения относно тази част на присъдата.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения. При извършената служебна проверка въззивната
инстанция не констатира допуснати такива. Въпросът за съществените
процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство е
решен в проведеното разпоредително заседание и не може да бъде подлагат
на нова проверка при обжалване на присъдата. В хода на съдебното следствие
не са допуснати съществени процесуално нарушения, които да са довели до
опорочаване на съдебния акт. Законосъобразно не са приобщени към
доказателствата по делото показанията на свидетелите, по отношение на
които е приложена разпоредбата на чл.371 т.1 от НПК, като в мотиви към
присъдата правилно са обсъждани само техните показания от ДП. За
останалите гласни доказателства съдът правилно е прочел тези от тях, дадени
на ДП и пред друг състав на съда, за които са били налице съответните
предпоставки на НПК. Всички събрани по делото доказателства са годни,
събрани по съответния процесуален ред и достатъчни, за да обосноват
присъдата, както в нейната осъдителна, така и в нейната оправдателна част.
9
Доказателствата са обсъдени, като са изложени убедителни мотиви за това,
които от тях и защо се кредитират и кои не, даден е отговор и на всички
спорни по делото въпроси и на направените възражения от защитата.
По наказанието:
За престъплението по чл.290 ал.1 от НК законът предвижда наказание до 5 години
лишаване от свобода. За извършеното престъпление на подсъдимата е определено наказание
по реда на чл.54 от НК, в размер на шест месеца лишаване от свобода, което е към
минимума на предвиденото в закона. При неговата индивидуализацията,
първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото й
съдебно минало и полагането на труд. Като отегчаващо такова е отчетен мотива за
извършване на престъплението- предотвратяване реализацията на административно-
наказателната отговорност, с цел безнаказано извършване на нарушения от работодателя й.
Настоящият състав намира, че към групата на смекчаващите отговорността
обстоятелства следва да се добавят: данните за личността на подсъдимата- пенсионер на 66
години, вдовица; както и продължителния период от време изминал от инкриминираното
деяние до реализирането на наказателната отговорност- повече от 5 години. В същото време
е надценено посоченото отегчаващо отговорността обстоятелство, което настоящата
инстанция преценява по-скоро в контекста на служебната зависимост на подсъдимата от
нейния работодателя.
С оглед посоченото и предвид факта, че през целия си съзнателен живот подсъдимата
няма други противообществени прояви или осъждания- както към момента на извършване
на престъплението, така и след това до настоящия момент, се налага извода, че случилото се
е инцидент в живота й. Наказание от вида лишаване от свобода се явява несъразмерно
тежко, с оглед тежестта на извършеното престъпление и личността на подсъдимата.
Изложеното мотивира въззивната инстанция да прецени, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и са налице предпоставките на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“
от НК, като наказанието лишаване от свобода бъде заменено с наказание „пробация“.
Предвид изложеното присъдата следва да бъде изменена в частта за наказанието, като на
подсъдимата бъдат определени двете задължителни пробационни мерки в минималния по
закон размер. На основание чл.42а и чл.42б от НК съдът налага на подсъдимата наказание
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца при периодичност два
пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6
месеца.
С така определеното наказание по вид и размер, ще се постигнат целите на
генералната и лична превенция.
Предвид изложеното, присъдата следва да бъде изменена в частта на
наказанието и потвърдена в останалите й части.
Мотивиран така и на осн.чл.337 ал.1 т.1 от НПК,съдът
10
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 27/18.05.2021г. на Русенския районен съд,
постановена по НОХД № 77/21 на РРС, В ЧАСТТА, в която на подсъдимата
Д. Н. СТ., ЕГН: **********, за извършено престъпление по чл.290
ал.1,вр.чл.26 ал.1 от НК, във връзка с чл.54 от НК е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на осн.чл.66 ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години, като й ОПРЕДЕЛЯ наказание
за посоченото престъпление по реда на чл.55 ал.1 т.2 б.“б.“ от НК
ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: шест месеца „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ при периодичност два пъти седмично и шест
месеца „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
ПОТВРЪЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11