Разпореждане по дело №82/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Окръжният съд е сезиран с протест на районна прокуратура – С. срещу определение № 2673/13.11.2014 год. по ч.н.д. № 799/2014 година по описа на Санданския районен съд, с което е отменено постановление от 24.10.2014 год. на прокурор към Районна прокуратура – С. за прекратяването на досъдебно производство № 5028/2013 год. по описа на РУП – С.. Според прокурора в атакувания съдебен акт са направени необосновани изводи както относно наличието на умисъл у търговеца А. Д., така и относно правните последици от поведението му съобразно ТР №1/2013 година на ОСНК на ВКС. На база събраните по делото доказателствени данни отново се прави извод за липсата на умисъл в поведението на Д., поради което се настоява определението на СРС да бъде отменено и потвърдено прекратителното прокурорско постановление.

Към протеста са приложени постановлението на Районна прокуратура – С. и атакуваното определение на СРС, както и материалите по ДП № 5028/2013 година по описа на РУП – С..

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и съобразно правомощията си намира за установено следното:

Правното основание на депозирания протест е разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК. Същият е депозиран в срок и съдържа ясни аргументи относно изразеното в него несъгласие със съдържанието на атакуваното определение на първостепенния съд. По същество изложените аргументи се споделя и от въззивната инстанция.

Както в постановлението на прокурора, така и в мотивите към определението на първостепенния съд, е изведена фактическа обстановка, която се базира на логичния и смислен анализ на събраните от разследващия орган доказателства. Разминаванията на спорещите страни са свързани с последващите правни изводи, които и според двете страни се извличат от обективно установеното в хода на проведеното до момента разследване. Безспорно е, че свидетелят А. Р. Д. има регистриран на негово име ЕТ с наименование „А. Д.” със седалище в [населено място] и се занимава с търговска дейност, свързана със стопанисването и продажбата на дрехи в магазин, находящ се на ул. „М.” №45 в същия град. При извършена проверка в магазина от страна на полицейските органи било установено, че се продават различни артикули, носещи световно известните марки „T. HILFIGER”, „P.&S.” и „LA COSTE”, но без съгласието на правопритежателите на изключителните права за продажба на стоки с посочените марки. Самите стоки били иззети и описани по надлежния ред. От заявеното от Д. станало ясно, че ги закупил на три пъти от едно от най-големите стокови тържища в страната, намиращо се в[жк]в [населено място], за което представил и съответните фактури, удостоверяващи сключените сделки. Отделно от това същият е заявил, че е смятал, че купува стоки с оригиналните търговски марки, но от по-стари колекции, с което се обяснявало и по-ниската им цена. Не е могъл да предположи, че след като стоките били закупени от легален обект, занимаващ се с търговия на едро, предлаганите стоки са пуснати на пазара без съгласието на правопритежателите на изброените по-горе запазени търговски марки.

От изпълнената в хода на досъдебното производство авторска техническа експертиза се установява, че при знаците върху иззетите от магазина на Д. стоки с марки „T. HILFIGER”, „P.&S.” и „LA COSTE” е налице значително сходство с регистрираните търговски марки със същото наименование и по тази причина съществува вероятност от объркване на потребителите, че купуват именно такива стоки.

При оценка на събраната доказателствена съвкупност прокурорът е заключил, че липсват достатъчно данни, от които да се изведе прекия умисъл на дееца, за да се заключи, че е извършил престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. От своя страна съдът, повтаряйки в известен смисъл изложените в прокурорското постановление разсъждения, е заключил, че същите са необосновани относно наличието на умисъл у Д., който може да се изведе от поведението му. Цитирани са приложимите разпоредби от ЗМГО /чл.9, чл.13 и чл.15 от ЗМГО/ и изискванията, които законодателят поставя, за да се заключи, че от обективна страна е налице използването без съгласието на притежателя им на посочените по-горе търговски марки. В тази посока няма причини за изразяване на несъгласие в хода на извършваната от горната инстанция проверка, както и за повторното възпроизвеждане на законовите текстове. Основният спорен въпрос, както беше посочено по-горе, е дали на база събраната до момента доказателствена съвкупност, включително и при необходимост от извършване на допълнителни действия по събиране на доказателства, може да се заключи, че уличеното лице е действало при условията на пряк умисъл?

Във връзка с поставения въпрос въззивната инстанция изразява съгласието си с наведените от прокуратурата възражения в протеста. Без да се налага тяхното приповтаряне, следва да се изтъкне установената последователност в поведението на едноличния търговец, за да се заключи има ли умисъл в поведението му относно осъществяването на търговска дейност без съгласието на правопритежателя на защитените търговски марки. Безспорно установено по делото е, че откритите в магазина на Д. стоки са закупени от него от легално тържище в[жк]в [населено място], където се продават стоки на едро, за което са представени съответните фактури, удостоверяващи сключените сделки. Изводът е, че от мястото и начина на закупуването на стоките, не може да се заключи, че Д. е извършил някакво нарушение на правопорядъка, от което да се изведе последващото му умишлено поведение. Изтъкнатото в мотивите към атакуваното определение, че не е проявил грижата на добрия търговец, защото не се е снабдил с необходимите доказателства за легална търговия със закупената от него стока, не може да бъде отнесено на плоскостта на наказателното право. Както прокурорът е изтъкнал, липсват достатъчно убедителни доказателства, които да навеждат на умишлени действия от търговеца. А посоченото престъпление може да бъде осъществено само при пряк умисъл. Даже да се приеме и някакво неглижиране от страна на Д. на определени обстоятелства, свързани с добрите практики в бранша, те не са достатъчни, за да се прецени наличието на умисъл. Напротив, документирането на сключените сделки налага тяхното задължително осветляване пред компетентните власти, включително и заплащането на дължимите такси и данъци на държавата, което съпоставено с твърденията на Д., че е закупил стоки от оригинални марки, но от по-стари колекции, не позволяват да се изведе съставомерно поведение. Не бива да се пренебрегва и изпълнената в хода на досъдебното производство авторска техническа експертиза, съгласно която е налице значително сходство с регистрираните търговски марки със същото наименование и по тази причина съществува вероятност от объркване на потребителите, че купуват именно такива стоки. На същото основание объркване може да има и от страна търговеца, закупил за препродажба същите стоки. В дейността на съответните органи по разследването, а и в хода на самото правораздаване от съда, по императивен и лимитативен начин са изброени съответните доказателствени способи, след използването на които да са правно допустими изводите за наличие на вина в евентуалните извършители на престъпление. Всякакви други заключения, включително и съмнения за добросъвестност, съответно недобросъвестност в нечие поведение, са на практика ирелевантни за реализиране на наказателна отговорност. Съвсем друг е въпроса за реализацията на административна и гражданска отговорност, изтъкнат и от прокурора в прекратителното му постановление.

Без връзка с конкретния казус е и позоваването от страна на съда на ТР №1/2013 година на ОСНК на ВКС. В него въобще не се засяга въпроса за установяване на виновно поведение на база осъществяването на определена търговска дейност, за да може обвързващи изводи да се градят на тази плоскост. А цитирането на различни и противоречиви съдебни решения, включително и на горна инстанция, не може само по себе си да доведе до направените изводи, тъй като за всеки съдебен състав е налице автономност при осъществяване на правораздаването, която е ограничена единствено от закона и задължителните за съдилищата тълкувателни решения. В случая липсва както законово изискване, така и задължителна практика, от които на база установените факти да се изведе виновно поведение на търговеца по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, поради което и атакуваното определение като необосновано и незаконосъобразно следва да бъде отменено. От своя страна постановлението на Санданската районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по чл.172б, ал.1 от НК като правилно следва да бъде изцяло потвърдено.

По тези съображения и на основание чл.243, ал.7 във вр. с ал.5, т.1 от НПК Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение № 2673/13.11.2014 год. по ч.н.д. № 799/2014 година по описа на Санданския районен съд като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 24.10.2014 год. на прокурор към Районна прокуратура – С. за прекратяването на досъдебно производство № 5028/2013 год. по описа на РУП – С..

Определението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.