№ 383
гр. П***, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
в присъствието на прокурора Б. В. П.
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102943 по описа за 2021 година
В исковата си молба срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор И*** Г*** с адрес: гр.С***, бул.“В***“*** ищецът Й. М. Ц. с ЕГН
********** от град П***, ул.“Н*** Г***“***, чрез пълномощника си адвокат В.С. твърди,
че на 01.03.2019г е започнало досъдебно производство №295/2019г. Започнало е с оглед на
местопрестъплението относно извършен грабеж. На 05.03.2019г. ищецът е задържан за срок
от 24 часа, а след това 72 часа прокурорско задържане. След това по отношение на ищеца е
взета постоянна мярка задържане под стража. Ищецът твърди, че е бил ареста 7 месеца до
01.10.2019г. Воденото срещу него досъдебно производство е било прекратено с
постановление от 29.06.2020г. , влязло в сила на 30.07.2020г. Ищецът твърди, че поради
воденото срещу него досъдебно производство е загубил работата си като огняр н
„Б***“ООД. След излизане от ареста бил назначен на друга длъжност, а именно „накатчик“
с друг договор в полза на работодателя. От постоянен трудов договор преминал на
временен. На негово място е бил назначен друг човек. Ищецът твърди, че след около три
месеца и половина бил уволнен. Понеже останал без работа и доходи не могъл да плаща
издръжка и съпругата му подала жалба, поради което е осъден по чл.183 от НК на пробация.
Твърди, че горното му причинява неимуществени вреди, изразяващи се в обида, стрес
притеснения, психически дискомфорт. Моли съда да постанови решение , с което да бъде
осъдена Прокуратурата на Република Б*** да му заплати сумата от 10 000лв.
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си ищецът
1
ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника по иска е подаден писмен отговор, с който
се оспорва иска по основание и размер. Сочи се ,че от представените писмени
доказателства не може да се установи по никакъв начин наличието на претърпени
неимуществени вреди.Според ответника размерът на претендираните неимуществени вреди
е прекомерно завишен и не съответства на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от
ЗЗД. С писмения отговор се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът- Прокуратурата на РБ се представлява в съдебно заседание на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ от прокурор от Районна прокуратура -П***. Участвалият в
производството прокурор поддържа направеното с писмения отговор оспорване.Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез
представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, доводите на страните, при спазване разпоредбите на чл.235 от
ГПК прие за установена следната фактическа обстановка:
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че на
01.09.2017г между „Б***“ООД с ЕИК *** в качеството на работодател и ищеца в качеството
на работник е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността“
огняр“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 885лв. на 15.10.2019г
ищецът е бил преназначен на длъжност „машинен оператор производство на хартия-
накатчик“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 980лв. Трудовото
правоотношение е било прекратено със заповед№291/11.02.2020г, считано от 11.02.2020г.
От приложеното като доказателство по делото досъдебно производство №295/2019г
по описа на РУ на МВР-П***, преписка №733/2019г по описа на РП-П*** е видно, че
досъдебното производство е било образувано на 01.03.2019г за престъпление по чл.198,ал.1
от НК. С постановление от 07.03.2019г на наблюдаващ прокурор при ОП- П***,
досъдебното производство е взето на наблюдение от Окръжна прокуратура –П*** с оглед
престъпление по чл.199, ал.1т.4 от НК.
С постановление от 07.03.2019г. като обвиняем по досъдебното производство е
привлечен Й. М. Ц. с ЕГН *** като на същия е предявено обвинение за това, че на
01.03.2019г в град П***, бул.“А*** С***“*** отнел чужди движими вещи- парична сума в
размер на 700лв. от владението на В*** С*** Б*** с ЕГН ********** от град П***, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като е използвал за това сила –
полял я е с течност и е отворил чекмедже на каса на магазин за хранителни стоки, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив- престъпление по чл.199, ал.1т.4
във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1б“а“ от НК.
С определение от 08.03.2019г по ЧНД№175/2019г по описа на Окръжен съд-
Пазарджик по отношение на Й. М. Ц. е взета мярка за неотклонение“ задържане под
2
стража“.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 01.10.2019г на основание чл.63, ал.6
във вр. с ал.3 он НПК , считано от 01.10.2019г мярката за неотклонение „ Задържане под
стража“ на обвиняемия Ц. е отменена.
С постановление от 29.06.2020г на прокурор при Окръжна прокуратура –П*** е
прекратено частично наказателното производство по ДП№295/2019г по описа на РУ-П*** ,
преписка №721/2019г по описа на Окръжна прокуратура-П*** спрямо обвиняемия Й. М. Ц.
от град П*** за престъпление по чл. 199, ал.1т.4 във вр.с чл.198, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1б“а“
от НК. В мотивите на прокурорския акт е прието, че обвинението не е доказано. Прието е ,
че разследването следва да продължи да се води за престъпление по чл.198, ал.1 от НК като
предвид правилата за родова и местна подсъдност и на основание чл.35, ал.1 и чл.36, ал.1 от
НПК материалите по досъдебното производство следва да се изпратят по компетентност на
Районна прокуратура –П***. Постановлението за частично прекратяване е влязло в сила на
30.07.2020г.
Видно от справката за съдимост, издадена от Бюро съдимост при Районен съд –
Пазарджик ищецът е осъждан с влязла в сила на 13.07.2015г присъда по НОХД№413/2015г
по описа на РС- Пазарджик за престъпление по чл.198 от НК.
От приложеното като доказателство по делото НОХД№1889/2020г по описа на РС-
Пазарджик е видно ,че на 08.09.2020г е образувано ДП№732/2020г по описа на РУ на МВР-
П*** , преписка №2364/2020г на РП-П*** за престъпление по чл.183, ал.1 от НК . С
постановление от 24.11.2020г ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. С
присъда от 03.02.2021г по НОХД№1889/2020г ищецът е признат за виновен за това, че след
като е бил осъден с решение№943/13.11.2017г по гр.д.№2020/2017г по описа на РС-
Пазарджик, влязло в сила на 13.11.2017г. и с определение по гр.д.№1389/2020г по описа на
РС-Пазарджик , влязло в сила на 18.09.2020г да издържа свой низходящ –дъщеря си В***
Й*** Ц.а с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н*** Н*** Ц.а
съзнателно не е изпълнил задължението си в размел на повече от две месечни вноски, а
именно 20 месечни вноски от по 115лв. и 220лв.за периодите от месец септември 2018г –
месец февруари 2019г. и от месец март 2019г до месец ноември 2020г. , включително или
общо в размер на 2 510 лв. поради което и на основание чл.183, ал.1 във вр.с чл.54 от НК е
осъден на пробация като е оправдан по обвинението за неплащане на издръжка за седем
месечни вноски за периода месец март 2019г- месец септември 2019г или в общ размер на
805лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди.
Преди да разгледа иска по същество съдът счита ,че следва да отговори на
3
възражението на ответника, инвокирано в отговора, касаещо нередовност на исковата
молба. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №480 от 23.04.2013г. на ВКС
по гр.д.№85/2012г на IV г.о. ГК, докладчик съдията А*** Б***, за редовност на исковата
молба по чл.2 от ЗОДОВ във всички хипотези е достатъчно да се претендира обезщетение за
причинени неимуществени вреди, като предмета на спор а е очертан в рамките на
обичайните негативни преживявания за съответно действие или бездействие на
разследващите органи, прокуратурата или съда. В частност при иск за неимуществени
вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, съдът е надлежно
сезиран за обезщетяване на неприятните чувства усещания и преживявания в рамките на
посоченото по-горе, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Достатъчно
е да се претендира обезщетение за неимуществени вреди от съответното действие,
бездействие или акт на държавен орган по чл.2 от ЗОДОВ. Когато се твърди причиняване на
болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания с оглед конкретните обстоятелства, личността на
увредения , обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да
бъдат посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на иска. По тях трябва да
има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере
доказателства.
В настоящия случай ищецът не претендира вреди над обичайните такива от
незаконни действия на правозащитните органи и в частност Прокуратурата на Република
Б***. Ето защо за нуждите на производството е достатъчно да се изложат твърдения, че
срещу ищеца е водено наказателно производство , което е било прекратено. Такива се
съдържат в обстоятелствената част на исковата молба. Ищецът допълнително излага
обстоятелства, че в резултат на незаконното му задържане е загубил работата си и това е
станало причина да бъде осъден за неплащане на издръжка на низходящ.
Разпоредбата на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна/ безвиновна/
гаранционно- обезпечителна отговорност на държавата в следните случаи: обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето е оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или
извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреда на неимуществените
вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република Б*** вследствие на повдигане
на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материално правни предпоставки/ юридически факти/: 1/ на ищеца на му е
повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република Б*** за извършено от него
престъпление, 2/ съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда или
4
наказателното производство да е прекратено с постановление за прекратяване като в този
случай повдигнатото му обвинение е незаконно, 3/ подсъдимият да е претърпял
неимуществени вреди и 4/ причинените неимуществени вреди да са необходима ,
закономерна , естествена последица от повдигнатото незаконно обвинение, тоест да е
налице причинно –следствена връзка между наказателното производство, по което е било
повдигнато незаконно обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на
Прокуратурата е обективна като тя не е предпоставена от виновно поведение на
съответното длъжностно лице при прокуратурата или администрацията – арг.чл.4,
предл.посл. от ЗОДОВ.
С оглед установените по делото фактически данни и обстоятелства, съдът приема, че
по делото е безспорно установено и доказано, че е осъществен фактическия състав, визиран
в нормата на чл.2, ал.1т.3 от ЗОДОВ в хипотезата на прекратено наказателно производство ,
поради това, че деянието не е извършено от лицето / в конкретния случай ищеца /.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност , че на
01.03.2019г. срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за престъпление по
чл.199, ал.1т.4 във вр.с чл.198, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1,б“а“ от НК. На 07.03.2019г ищецът е
бил привлечен в качеството на обвиняем. Спрямо него е взета мярка за неотклонение „
задържане под стража“ за времето от 08.03.2019г до 01.10.2019г. С прокурорско
постановление от 29.06.2020г наказателното производство, водено срещу ищеца е
прекратено на основание чл.243, ал.1т.2 от НПК поради недоказаност на обвинението.
Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление само по себе си
е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху преследвания,
свързано най-малкото и обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога,
потиснатост , накърняване на моралните и нравствени ценности, както и социалното му
общуване, за каквито изживявания и причинно – следствената им връзка с наказателното
производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства, в каквато насока е и
трайната съдебна практика на ВКС . Такива в случая не са ангажирани от ищеца. Както се
посочи по-горе провеждане на пълно и главно доказване е наложително само при твърдения
за негативни изживявания , които са извън обичайните за лице в такова положение и са
специфични с оглед личността на увредения, неговата среда или обществено положение и
други конкретни обстоятелства като те имат отношение към размера на дължимото
обезщетение.
В исковата молба ищецът наведе твърдения, че поради незаконното му задържане
останал без работа и доходи, не могъл да плаща издръжка и съпругата му подала жалба, в
резултат на което бил осъден за престъпление по чл.183 от НК. Тези твърдения останаха
доказателствено необезпечени. Действително от анализа на доказателствените материали се
установи, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда за неплащане на издръжка на свой
низходящ, но за периода месец септември 2018г – месец февруари 2019г и за периода
октомври 2019г до месец ноември 2020г. Установи се от представените от ищеца писмени
доказателства, че през периода септември 2018г – февруари 2019г е бил трудово ангажиран,
5
който период предхожда „задържането под стража“ като марка за процесуална принуда .
Периодът, в който е действала марката за процесуална принуда „ задържане под стража“, е
съобразен от съда като обективна невъзможност на задълженото лице да дава издръжка.
След отмяна на мярката за неотклонение „ задържане под стража“, считано от 01.10.2019г
ищецът е бил преназначен при същия работодател, считано от 15.10.2019г и то на по-високо
платена длъжност от предходната до 11.02.2020г., когато трудовото му правоотношение е
било прекратено.След освобождаването на ищеца от ареста на 01.10.2019г , както и след
прекратяване на наказателното производство срещу него същият не заплащал издръжка.
Нещо повече от представеното от ответника постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 07.03.2022г по ДП№956/2021г по описа на РУ-П*** е
видно, че на ищеца е повдигнато обвинение за неплащане на издръжка за периода от месец
декември 2020г до месец март 2022г. Касае се за едно трайно поведение на ищеца ,
датиращо много преди задържането му и продължило в продължителен период от време
след отмяна на мярката за неотклонение“ задържане под стража“ и след прекратяване на
наказателното производство по отношение на него. Оттук следва недвусмисления извод, че
няма причинна връзка между действията на прокуратура и осъждането на ищеца за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК
Тук е момента да се отбележи, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е предвидено между актовете по чл.412, ал.2 от НПК, които влизат в сила.
Според чл.243, ал.9 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното
производство, което не е обжалвано от обвиняемия или от пострадалия и неговите
наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от
прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано , определенията на съда по
чл.243, ал.5, т.1 и т.2 от НПК подлежат на проверка по реда на глава тридесет и
трета“Възобновяване на наказателни дела“/ чл.419, ал.1 от НПК/. От цитираните
разпоредби следва извода, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното
производство не влиза в сила , защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящия
прокурор, ако не бъде обжалван. Следователно стабилитетът на постановлението за
прекратяване на наказателното производство в смисъл на т.4 от ТР№3/22.04.2005г на ВКС
ОСГК като основание за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитните органи , изисква то да е съобщено на лицето, което претендира
вреди по реда на ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да
продължи и то да завърши с оправдателна присъда/ в т.см. решение №353/06.11.2015г на
ВКС по гр.д.№892/2011г, решение №191/20.05.2015г на ВКС по гр.д.№6686/2014г, решение
№184/26.05.2015г на ВКС по гр.д.№7127/2014г , решение №197/17.05.2011г на ВКС по
гр.д.№1211/2010г./В настоящия случай постановлението за прекратяване на наказателното
производство е било съобщено на ищеца на 15.07.2020г./ видно от отбелязването на
екземпляра от постановлението, приложен към исковата молба, съдържащ се на лист 10-17
от делото и по отношение на него предвид изложеното фактическият състав на чл.2, ал.1т.3
от ЗОДОВ е завършен.
6
Следователно в процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите две
материални предпоставки, обуславящи възникването на отговорността на ответника по
ЗОДОВ, а именно 1/ на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ
характер и 2/ наказателното производство е било прекратена поради това, че деянието не е
извършено от лицето като в този случай повдигнатото срещу ищеца обвинение е незаконно.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди/
ЗОДОВ/ на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането.
В настоящия случай претенцията е за обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди.Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите ,
предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД във вр.с пар.1 от ДР на ЗОДОВ- по
справедливост от съда. Понятието“ справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно , а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи при
всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са
вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно
при исковете по чл.2, ал.1,т.3 предл.1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по
непредпазливост, продължителността на наказателното производство, включително дали то
е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, интензитета на мерките
за процесуална принуда и други наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство , броя и продължителността на извършените с негово участие
процесуални действия, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има или
не влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца и изобщо цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели,
професионална реализация, обществен отзвук. Обезщетението за неимуществени вреди от
деликта по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ се определя глобално- за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт/ решение №281/30.11.2018г на ВКС по гр.д.
№582/2018г, решение №5709.02.2016г на ВКС по гр.д.№4641/2015г, решение
№709/15.11.2010г на ВКС по гр.д.№178/2010г , решение №358/06.01.2015г на ВКС по гр.д.
№2026/2014г, решение №232/25.07.2011г на ВКС по гр.д.№1318/2010г. Размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване на пострадалия/ решение №165 от 16.06.2015г на
ВКС по гр.д.№288/2015г, решение №480/23.04.2013г на ВКС по гр.д.№85/2012г.
Повдигането на незаконно обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо
действие, тъй като засяга неговия личен живот, авторитет, чест , достойнство и добро име в
7
обществото, а след като се доказват увреждащите последици от незаконното наказателно
преследване, съдът е длъжен да присъди обезщетение за причинените вреди при
съобразяване с релевантните за спора обстоятелства от значение за определяне на
конкретния размер. Самият факт, че лицето не е извършило престъплението, за което е
образувано досъдебно производство, е вредоносен, неговото доказване предопределя
увреждането като на доказване подлежат единствено формата и тежестта на вредата. Следва
се има предвид , че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1т.3 от ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да
са търпени / виж решение №427/16.06.2010г на ВКС по гр.д.№273/2009г , решение
№457/25.06.2010г на ВКС по гр.д.№1506/2009г/ Касае се за настъпване на така наречените
обичайни неимуществени вреди като емоционални и психически терзания на личността,
изразяващи се в чувство на неудобство, унизеност, притеснение,несигурност , страх като не
е необходимо същите да бъдат подробно описани в исковата молба/ както бе посочено по-
горе/ като в тези случаи не са нужни формални , външни доказателства за установяването
им.
Следва да се посочи, че поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по
един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице .
Това води до увреждане и настъпване на вреди- неблагоприятно отражение върху психиката
на човек от положението на несигурност в течение на наказателното производство, които са
пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва
всяко негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се
дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди/ чл.52 от ЗЗД/.
Установи се от данните по делото , че срещу ищеца е водена наказателно производство за
тежко умишлено престъпление по смисъла на материални закон , а именно – престъпление
то грабеж, извършено при условията на опасен рецидив, за което престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години.Установи се, че за периода
08.03.2019г до 01.10.2019г , тоест почти 7 месеца търпял най-тежката процесуална принуда
чрез наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, който факт се е отразил
неблагоприятно върху психиката му и се съобразява от съда при отмерване на размера на
дължимото обезщетение. Съдът съобразява също така и времетраенето на воденото срещу
ищеца наказателно преследване, което е продължило 1 година и 4 месеца и като цяло не
надвишава разумния срок предвид тежестта на конкретното обвинение и множеството
процесуални действия, извършени в този период- назначени са различни експертизи-
дактилоскопна , биологична, химическа , видеотехническа в този период . За да определи
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази наред с
характера и тежестта на конкретното обвинение, наложената мярка за процесуална принуда,
времетраенето на наказателното производство и обстоятелството, че прокуратурата е
прекратила наказателното производство преди внасянето му в съда.При определяне размера
на обезщетението съдът взема предвид и обстоятелството,че ищецът е бил вече осъждан за
грабеж, поради което е налице по-нисък праг на чувствителност и оценка на собственото му
поведение и последиците от него . Ето защо не може да се направи извод за значителен по
8
обем претърпени вреди. Поведението на ищеца след прекратяване на наказателното
производство, оценено във връзка с повдигнатото му обвинение за неплащане на издръжка е
допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че интензитета на негативни
преживявания с оглед личността му е занижен. Няма данни по делото след приключване на
наказателното производство ищецът да е продължил да има физически и психически
дискомфорт, поради което съдът приема, че дискомфортът на ищеца е продължил 1година и
четири месеца , тоест единствено в рамките на висящност на наказателното производство.
Не е установено вследствие на наказателното производство да е настъпило влошаване на
здравословното състояние на ищеца както и съществено влошаване на неговото психично
здраве, а и такива твърдения в исковата молба не са въведени .Следва са се отчита и това,
че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконност на
деянието, от което са причинени вредите което само по себе си е вид морално обезщетяване,
наред с паричното / в този смисъл решение №108/13.08.2018г на ВКС по гр.д.№3053/2017г /.
Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
обществените представи за справедливост според съществуващите обществено-
икономически условия на живот и жизнения стандарт към момента на увреждането,
следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия
неимуществени вреди и паричния им еквивалент, в който смисъл е и константната съдебна
практика/ решение №358 от 16.01.2015г по гр.д.№2026/2014г., на IVг.о. на ВКС, решение
№57 от 09.02.2016г по гр.д.№4641/2015г на IV г.о. на ВКС/.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за
размера на процесното обезщетение, както и предвид социално икономическите условия и
стандарта на живот в страната , настоящият съдебен състав намира за справедливо
обезщетение , което би репарирало процесните неимуществени вреди , търпяни от ищеца/
доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение,
което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост / е сумата от 5000лв. Този размер
на обезщетение съответства на характера и степента на претъпените морални вреди. По
делото липсват доказателства, които да установят , че ищецът е търпял неимуществени
вреди в по-висок размер и по-силен интензитет от обичайните. Въпреки това, за да отсъди
горното обезщетение съдът съобрази като доминанта почти 7 месечния период от време,
през който ищецът е бил с мярка за неотклонение задържане под стража , през който
период съществено са били ограничени личните му права.Съдът намира за необходимо да
посочи, че база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени
вреди, служи и стандарта на живот в страната като справедливостта изисква сходно
разрешаване на подобни случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, поради
което следва са се съобразява съдебната практика в сходни хипотези/ така решение
№108/13.08.2018г на ВКС по гр.д.№3053/2017г, решение №79/17.07.2018г на ВКС по гр.д.
№2034/2017г./ Също така не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде
източник на обогатяване на пострадалия.
9
Предвид изложеното предявеният главен иск се явява частично основателен и като
такъв следва да бъде уважен като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 5000лв. обезщетение за претърпени неимуществено вреди в резултат на незаконно
наказателно преследване за престъпление по 199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр.с
чл.29, ал.1 б“а“ от НК по досъдебно производство №295/2019г. по описа на РУ-П***,
преписка №721/2019г. по описа на Окръжна прокуратура- П***, прекратено с
постановление от 29.06.2020г. на прокурор при Окръжна прокуратура-П***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2020г до окончателното изплащане на
сумата като за разликата от 5 000лв. до претендираните 10 000лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че относно началната дата на
дължимост на законна лихва е налице съдебна практика,обективирана в решение
№539/09.08.2010г на ВКС по гр.д.№5302/2013г, решение №184/26.05.2015г на ВКС по гр.д.
№7127/2014г., решение №353/06.11.2015г на ВКС по гр.д.№892/2015г, според която
законната лихва се присъжда от датата на прекратяване на наказателното производство.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса , както и възнаграждение за един адвокат , ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. По делото е направено искане от ищеца за присъждане
на разноски в настоящото производство по реда на чл.38 от ЗАдв в полза на адвокат В.С. .
Съгласно чл.10, ал.3, изр.1 пр.2 от ЗОДОВ и при частично уважаване на иска ответникът
дължи и следва да бъде осъден да заплати изцяло на ищеца направените от последния
разноски за внесена държавна такса по делото / в т.см.решение №353/06.11.2015г на ВКС по
гр.д.№892/2015г/, а по отношение на адвокатския хонорар такъв се дължи съразмерно
уважената част от иска. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 10 лв. разноски по делото / внесена държавна такса, а в полза на
адвокат В.С. С. сумата то 580лв. адвокатско възнаграждение , съобразно уважената част от
иска/
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б***, представлявана от Главния прокурор
И*** Г*** с адрес гр.С***, бул.“В***“*** да заплати на Й. М. Ц. с ЕГН ********** от
град П***, ул.Н*** Г***“*** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 5 000лв./
пет хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществено вреди в
резултат на незаконно наказателно преследване за престъпление по 199, ал.1, т.4 във вр. с
10
чл.198, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1 б“а“ от НК по досъдебно производство №295/2019г. по
описа на РУ-П***, преписка №721/2019г. по описа на Окръжна прокуратура- П***,
прекратено с постановление от 29.06.2020г. на прокурор при Окръжна прокуратура-П***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2020г до окончателното
изплащане на сумата като за разликата от 5 000лв. до претендираните 10 000лв.
отхвърля иска .
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б***, представлявана от Главния прокурор
И*** Г*** с адрес гр.С***, бул.“В***“*** да заплати на Й. М. Ц. с ЕГН ********** от
град П***, ул.Н*** Г***“*** сумата от 10 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б***, представлявана от Главния прокурор
И*** Г*** с адрес гр.С***, бул.“В***“*** да заплати на основание чл.38 от ЗАдв. на
адвокат В.С. С. от АК-П*** с адрес град П***, ул.“Х*** К***“*** сумата от 580лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред окръжен съд-П*** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11