№ 348
гр. София , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20211001000329 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 14.12.2020 г. по т.дело № 1089/19 г. СГС, ТО, VI – 8 състав е
отхвърлил предявените от “Стоком - 3” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Самоков, Софийска област, ул. “Подридна” № 106, срещу К. Б. К. , ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. “***” 22, вх. Б, ет. 6, ап. 32, и “Тера Айкон“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район “Оборище”, бул. “Васил Левски” № 90, ет. 2, ап. 6, искове с правно
основание чл.135, ал. 3 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ за обявяване за недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелността на и “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) и на
ищеца действията на длъжника “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) по теглене в брой
на сумата от 250 000 лева с една банкова операция на 04.06.2008 г. от банкова сметка на
“Тера Айкон“ ООД IBAN: *** в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето на
тази сума в брой на ответника К. Б. К. и иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 649, ал. 1 от ТЗ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на и “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) и на ищеца действията на
длъжника и “Тера Айкон“ ООДД (в несъстоятелност) по теглене в брой на суми от общо 55
000 лева през 2011 г. с различни банкови операции от банкова сметка на “Тера Айкон“ ООД
с IBAN: *** в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето на тези суми в брой на
ответника К. Б. К. , както и с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за осъждане на
1
ответника К. Б. К. да върне на “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) получените суми в
общ размер на 305 000 лева (триста и пет хиляди лева), като неоснователни. Осъдил е, на
основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ „Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 12 200 лева .
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство – „Стоком – 3“ ЕООД, гр. Костинброд, който го обжалва в срок с
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за
постановяване на обжалваното решение при съществени процесуални нарушения, тъй като
съдът не е разгледал и не се е произнесъл по цялата предявена искова претенция, а само по
част от нея. Излага, че в исковата молба е посочено изрично, че ищецът претендира
прогласяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на
тегления в брой на парични суми от банковите смети на ответното дружество в периода
2006 – 2014 г., но поради липса на яснота за техния точен размер , едва в първото по делото
заседание е депозирал писмена молба за неговото уточняване. Излага, че по силата на този
молба искът за прогласяване за относително недействителни на действията по теглене на
парични средства е предявен за суми в общ размер на 989 36.59 лева, но съдът е неправилно
е отказал да допусне увеличение на предявения иск, по съображения, че с направеното
уточнение се внася изменение както в исковия период, така и в цената на иска. Излага, че в
резултата на горното съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, а единствено по
претенция с цена 305 000 лева. Навежда доводи за допустимост на поисканото изменение на
иска, съобразно разпоредбата на чл. 214 от ГПК, и за заявяването му в установените
процесуални срокове, като със същото се променя единствено цената, но не и основанието
на предявената претенция. Сочи, че съдът необосновано е отказал да постави задача на
съдебно - счетоводната експертиза за извършване на рекапитулация на изтеглените и
възстановените от управителя суми, като по този начин го е лишил от възможността да
докаже претенциите си. Навежда доводи за необоснованост на извода на съда за погасяване
на вземането по давност. Твърди, че в процесния случай давността започва да тече не от
момента на изтегляне на сумите от банковата сметка на дружеството, което само по себе си
не е увреждащо, а от момента в който сумите е следвало да мърдат възстановени по сметка
на дружеството. Поддържа, че в настоящия случай горното е следвало да бъде осъществено
на датата на преустановяване на дейността на дружеството и обявяването му в ликвидация -
04.07.2014 г., когато е настъпило и увреждането. Навежда доводи за необоснованост на
извода за липса на увреждане, поради прехвърляне на сумата от 250 000 лева от депозитната
по разплащателната сметка на дружеството, с твърдения, че съобразно номерата на
банковите операции управителят първо е внесъл по разплащателна сметка на дружеството
сумата от 250 000 лева, а след това е изтеглил от депозитната сметка сума в размер на
250 000 лева. Излага, че горното е по естеството си увреждащо действие, предвид
установената от вещото лице липса на първични счетоводни документи и счетоводни
записвания. Инвокира оплакване за необоснованост на извода за възникване на вземането на
2
ищеца сред извършване на увреждащото действие, тъй като същият е формиран единствено
след обикновена съпоставка на датите на тяхното възникване. Поддържа, че тегленето на
суми от сметката на дружеството и липсата на тяхното последващо възстановяване е винаги
увреждащо кредиторите действие. Излага съображения за произволност на извода за
отчитане на сумата в размер на 55 000 лева в полза на дружеството, като формиран при
пълна липса на доказателства. Навежда твърдения за ненадлежно представляване на
ответното дружество – от ликвидатора, с доводи, че процесуалното представителство на
ответника следва да осъществява от неговия управител, чийто отговор на исковата молба не
е зачетен от съда. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Въззиваемият К. Б. К. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Навежда доводи за недопустимост на предявения иск, породи липсата на правен интерес у
ищеца за неговото предявяване. Излага, че претенцията за прогласяване за относително
недействително на действие по теглене на суми в брой е житейски и логически
безпредметно, предвид наведеното твърдение , че същите са получени от ответника -
физическо лице при първоначална липса на правно основание. Поддържа, че косвеният иск
с правно основание чл. 134 от ЗЗД от ЗЗД е бил на разположение на идеща и не неговия
цедент до датата на откриване на производство по ликвидация спрямо „Тера Айкон“ ООД.
Сочи, че в исковата молба е налице недопустимо смесване на фактическите състави на чл.
55 ал. 1 и чл. 135 от ЗЗД, като наведените фактическо основание и петитум на иска сочат на
правна квалификация чл. 55 от ЗЗД, а легитимацията за неговото предявяване принадлежи
на самото дружество, чрез синдика. Излага, че недопустимостта на иска следва и от
наведеното във въззивната жалба твърдение, че увреждащото действие се изразява не в
самото теглене на суми от банковата сметка на дружеството, а в липсата на тяхното
последващо възстановяване на дружеството, което сочи на липса направен интерес от
неговото предявяване. Сочи, че целеният правен резултат от ищеца може да бъде постигнат
единствено по пътя на конидкционната претенция, за което обаче същият не е активно
легитимиран. Навежда доводи за неоснователност на твърденията за недопустимост на
постановеното решение, тъй като съобразно нормата на чл. 372 от ал. 2 от ГПК
възможността за ищеца да измени основанието или петитума на предявения иск са
преклудира с изтичане на срока за предявяване на допълнителна искова молба. Сочи, че
предмет на Павловия иск са отделни увреждащи действия, които следва да бъдат напълно
индивидуализирани в исковата молба, поради което посочването на периода на тяхното
извършване е напълно ирелевантно. Оспорва твърденията за началния момент на
погасителната давност, тъй като съобразно изложеното от въззивника същата не би
започнала да тече в хипотезата на липса на открито производство по несъстоятелност или
ликвидация спрямо дружеството. Излага, че банковите операции от 04.06.2008 г. са
заведени под един и същи референтен номер, като от устните обяснени на вещото лице в
съдебно заведение се установява недвусмислено, че сумата от 250 000 лева първо е
изтеглена от депозитната сметка, в която е била налична, като е прехвърлена в
разплащателната сметка на дружеството, без теглене в брой. Поддържа, че вземането на
3
ищеца е възникнало след датата на извършване на атакуваните действия, както и че по
делото е установено по несъмнен нейното отчитане по сметка на дружеството. Предвид
липсата на установено по делото увреждане на ищеца , моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Въззиваемият „Тера Айкон“ ООД в несъстоятелност изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни съображения за погасяване на
исковата претенция по давност, с доводи, че давностинят срок има за начален момент
датата на извършване на увреждащото действие, за което се позовава на съдебна практика.
Навежда доводи за липса на активна процесуална легитимация за предявяване на иска, тъй
като съгласно съдебната практика същата принадлежи единствено на лице, което има
качеството на кредитор на длъжника към датата на увреждащото действие. Релевира доводи
да липса на увреждане, тъй като сумата от 250 000 лева не е теглена в брой, а е постъпила
по друга сметка на дружеството, а сумата в размер на 55 000 лева е изразходвана изцяло за
дейността му. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Синдикът на „Тера Айкон“ ООД в несъстоятелност В.С. С.а не изразява становище
по спора.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
предявена от „Стоком - 3” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Самоков, Софийска област, ул. “Подридна” № 106 и В.С. С.а, в качеството й на синдик на
„Тера Айкон“ ООД в настоятелност срещу К. Б. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
“***” 22, вх. Б, ет. 6, ап. 32, и “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Оборище”, бул.
“Васил Левски” № 90, ет. 2, ап. 6, искове за обявяване за недействителни спрямо
кредиторите на несъстоятелността на “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) и на ищеца
действията на длъжника “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) , изразяващи се в теглене в
брой на сумата от 250 000 лева с една банкова операция на 04.06.2008 г. от банкова сметка
на “Тера Айкон“ ООД IBAN: *** в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето на
тази сума в брой на ответника К. Б. К., и на действията на длъжника и “Тера Айкон“ ООД
(в несъстоятелност) по теглене в брой на суми от общо 55 000 лева през 2011 г. с различни
банкови операции от банкова сметка на “Тера Айкон“ ООД с IBAN: *** в “Райфайзенбанк
(България)” ЕАД и предоставянето на тези суми в брой на ответника К. Б. К. , както и иск
осъждане на ответника К. Б. К. да върне на “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност)
получените суми в общ размер на 305 000 лева (триста и пет хиляди лева). Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД и чл. 55 ал.1
от ЗЗД.
По допустимостта на постановеното решение- настоящата инстанция намира за
4
неоснователни доводите на въззивника за недопустимост на постановеното решение, поради
произнасяне единствено по част от заявената претенция, а не по целя спорен предмет. В
исковата молба ищецът е посочил, че има качеството на кредитор на ответното дружество,
с вземане, прието по надлежния ред в производството по несъстоятелност. Посочил е, че
претендира да бъдат прогласени за относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността две действия на длъжника „Тера Айкон“ ООД , които твърди да го
увреждат, индивидуализирани, както следва: теглене в брой на сума в размер на 250 000
лева на 04.08.2008 г. от банковата сметка на дружеството с IBAN: *** в “Райфайзенбанк
(България)” ЕАД и теглена в брой на сума в размер на 55 000 лева през 2011 г от банкова
сметка на дружеството с IBAN: *** в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето
им в брой на втория ответник К.К., имал качеството на управител на дружеството. В
допълнителната искова молба, депозирана в съда на 21.01.2019 г. не е направено
уточнение или допълнение на тези фактически и правни твърдения , не е наведено искане за
изменение размера на претенцията, нито са индивидуализирани нови действия, извършени
от дружеството. Предявения иск има за цел попълване масата на несъстоятелността на
„Тера айкон“ ООД – спор по чл. 365 т. 4 от ГПК , поради което подлежи на разглеждане по
реда на глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“. Съгласно разпоредбата на
чл. 372 ал. 2 от ГПК в производството по търговски ищецът може да поиска изменение на
иска най-късно до изтичане на срока за депозиране на допълнителна искова молба.
Специалният процесуален ред за разглеждане на иска изключва приложението на
разпоредбата на чл. 214 ал. 1 от ГПК – норма от общия исков процес, поради което
доводите на въззивника за съществено нарушение на процесуалните правила се явяват
неоснователни. Направеното от ищеца в първото по делото съдебно заседание искане за
изменение на иска е преклудирано, същото правилно е отхвърлено от първоинстанционния
съд, а постановеното решение обхваща целия предмет на спора, заявен с исковата и с
допълнителната искова молба.
Неоснователни се явяват и доводите недопустимост на решението, поради
ненадлежно процесуално представителство на ответника „Тетра Айкон“ ООД , с доводи, че
дружеството неправилно е представлявано от ликвидатора, а не от неговия управител.
Горното възражение обаче е предоставена единствено на страната, която счита, че е
ненадлежно представлявана в процеса, но не и на друга страна в производството. Вън от
горното , съгласно разпоредбата на чл. 649 ал. 3 от ТЗ при предявен от кредитор иск за
попълване масата на несъстоятелността , съдът задължително конституира синдика като
съищец. Това му процесуално качество обосновава противоречие с интересите на длъжника-
ответник в производството. За преодоляване на горното противоречие процесуалното
представителство на длъжника следва да се осъществи от неговите органи. В настоящият
случай обаче представителните правомощия на управителя са прекратени на 06.11.2014 г. по
силата вписването в търговския регистър на назначения ликвидатор на дружеството, който
единствено разполага с правомощията да представлява ответника в настоящото
производство.
5
Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Съдебната
практика непротиворечиво и константно приема, че когато увреждащото действие се
изразява в сключване на правна сделка, за да се разпростре обвързващото действие на
силата на присъдено нещо върху страните по нея, е необходимо искът да бъде предявен
спрямо двете страни по сделката. / така Решение № 151 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
785/2010 г., III г. о., ГК / . Същите имат качеството на необходими задължителни други
производството, което е и абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за
която съдът , включително и въззивният следва да следи служебно в обжалваната част /чл.
269 от ГПК/. За успешното провеждане на Павловия иск е необходимо ищецът да установи
по пътя на пълното и главно доказване качеството си кредитор на своя длъжник - ответник в
производството, наличието на извършени от него действия или сключването на сделки,
които имат за резултат обективно намаляване на имуществото на длъжника. Последното
следва да обосновава увреждане на кредитора, тъй като прави невъзможно или затруднява
насочването на принудително изпълнение върху определени вещи, или тяхното предаване
или ревандикиране в полза на кредитора , в резултат на успешно проведен иск с правно
основание чл.19 ал.3 от ЗЗД или иск с правно основание чл . 108 от ЗС. Правно релевантна
предпоставка е и момента на възникване на вземането на кредитора, което следва да бъде
индивидуализирано както по своите темпорални характеристики / спрямо момента на
извършване на твърдяното увреждащо действие/, така и по основание и размер, без да е
необходимо същото да е изискуемо и ликвидно.
В исковата молба е наведено твърдение, че ищецът има качеството на кредитор на
„Тера Айкон“ ООД , с вземане, прието по надлежния ред в производството по
несъстоятелност спрямо дружеството. Посочено е, че на 04.08.2008 г. ответното дружество,
чрез управителя К.К. е изтеглило от собствената си банкова сметка сума в размер на
250 000 лева, което е предало на К.К. в лично качество, при липса на валидно правно
основание . Посочено е, че няколкократно през 2011 годна дружеството, чрез управителя е
теглило суми от други свои банкови сметки в общ размер на 55 000 лева, които отново са
предадени на управителя К.К. в лично качество, при липса на правно основание. Наведено е
твърдение, че горните действия увреждат ищеца, в качеството му на кредитор, тъй като
намаляват имуществото на дружеството. Горните фактически твърдения и заявеният
петитум за прогласяване за относително недействителни на описаните действия спрямо
всички кредитори в производството по несъстоятелност удовлетворяват напълно
фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, което е допустим способ за попълване масата
на несъстоятелността. С оглед на това доводите на въззиваемите за липса на правен
интерес от предявяване на иска се явяват неоснователни.
От справка в търговския регистър по партидата на „Тера Айкон“ ООД се установява,
6
че в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания , одобрен от съда
по несъстоятелността с определение от 08.12.2017 г. по т.дело № 1666/17 на СГС, ТО , VI-
18 състав от фигурира прието вземане на ищеца „Стоком -3“ в размер на 549 145,40
установено с влязло в законна сила решение по т.дело №85/13 г. на СОС, придобито по
силата на договор за цесия от 02.03.2013 г. С оглед на горното настоящата инстанция
намира, че ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник с вземане в размер на
549 145,40 лева, придобито по силата на договор за цесия от 02.03.2013 г.
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно -
счетоводна експертиза се установява, че на 04.08.2008 г. „Тера Айкон“ ООД,
представлявано от управителя К.К. е извършило следните операции по банковите сметки на
дружеството: депозитната банкова сметка IBAN: *** в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД е
дебитирана със сумата от 250 000 лева. Като основание за банковата операция е посочено
***/TDH OT DEPOZIТ/***. На същата дата със същата сума – в размер на 250 000 лева е
кредитирана разплащателната сметка на дружеството в същата банка с IBAN: ***.
Анализирайки последователността, предмета и сумите по двете операции , вещото лице е
формирало категоричния извод, че сумата от 250 000 лева не е изтеглена в брой от
дружеството, чрез управителя, а е прехвърлена от депозитната в разплащателната сметка на
дружеството. Доводите на въззивника за обратна последователност на банковите операции,
предвид посочените поредни номера от банката, изразяващи се в твърдение, че
първоначално сумата е внесена в брой по разплащателната сметка, а след това сума в същия
размер е изтеглена от депозитната сметка не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. От устните обяснения на вещото лице в съдебно засединеие се установява,
че посочената в заключението последователност на операциите е потвърдена от банката,
като същите са заведени под един общ референтен номер. Доводите на въззивника
противоречат на житейската и стопанска логика, доколкото е икономически неоправдано
внасянето по една сметка и тегленето от друга сметка на сума в един и същ размер. Вън от
изложеното, по делото не са ангажирани доказателства, че дружеството е разполагало в
брой със сума от 250 000 лева към 04.08.2008 г.
По изложените съображения настоящата инстанция намира твърдението на ищеца, че
на 04.08.2008 г. ответното дружество, чрез управителя е изтеглило от банкова сметка в брой
сума в размер на 250 000 лева и е предало същата на управителя за недоказано в процеса.
Видно от заключението на вещото лице, банковата операция има да предмет прехвърляне на
парични средства от депозитната сметка по разплащателната сметка на дружеството, при
пълна липса на данни сумата да е изтеглена в брой от управителя, нито в качеството му на
представляващ дружеството, нито в лично качество. Прехвърлянето на сумата от една
банкова сметка, в която същата е била налична по друг банкова сметка обосновава извод за
липса на увреждащ характер на извършената банкова операция. Горното е достатъчно, за да
обоснове извод за неоснователност на иска за прогласяване за относително недействително
на тегленето на сума в размер на 250 000 лева на 04.08.2008 г.
7
От заключението на вещото лице се установява, че през 2011 година от
разплащателната смета на дружеството в „Райфайзенбанк България“ с IBAN *** са
извършвани тегления в брой на различни суми, в общ размер на 110 00 лева, описани по
размери и дати в заключението. Съобразно отбелязванията в банковите документи, всички
тегления на суми в брой са извършвани от управителя К.К.. От представените по делото
разходни касови ордери, фактури, касови бонове и разписки, проверени и описани от
вещото лице е видно , че за същия период дружеството е направило разходи в размер на
55 924,80 лева, чрез заплащане в брой . Вярно е, че първичните счетоводни документите са
осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на дружеството. Горното обаче не може да
обоснове извод за липса на разходи, предвид тяхното установяване в първичните счетоводни
документи.
Настоящата инстанция намира претенцията за прогласяване за относително
недействителни на действията по теглене в брой на сумата 55 000 лева и нейното предаване
на ответника К.К. при липса на валидно правно основание за неоснователна. По делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, че
веднага след изтегляне в брой на сумите от управителя К.К., в качеството му на
представляващ дружеството, същият ги е предавал на себе си в лично качество, в хипотезата
на договаряне сам със себе си, при липса на валидно правно основание. Горното е по
естеството си твърдение за извършено от управителя разпореждане със средства на
дружеството в своя лична полза, без сумите да се отчетени по сметка на дружеството. Дори
и горното да е налице обаче, твърдението обосновава претенция на дружеството спрямо
управителя за вреди, за чието предявяване ищецът не е легитимиран. Същото обаче по
никакъв начин не установява факта на предаване на сумите от дружеството на физическото
лице К.К.. Тегленето на суми в брой от банковата сметка на дружеството от страна на
представляващия е действие, свързано с осъществяване на обичайната му търговска дейност,
което обезпечава нейното нормално протичане. От друга страна плащането в брой е
допустим от закона способ за погасяване на парични задължения. Обстоятелството, че
сумите са изтеглени от физическото лице К.К., но от банкова сметка с титуляр „Тера
Айкон“ ООД, което физическото лице представлява, при липса на твърдения за
упълномощаване, сочи на недвусмисления извод, че тегленето е осъществено от
физическото лице не в лично качество, а в качеството му на представляващ търговското
дружество. По делото липсват доказателства за промяна на намерението у ответника за
използване на средствата в лично качество , както и за разпореждане с процесните суми в
лично качество. Горните твърдения се опровергават от представените по делото
разходооправдателни документи, установяващи, че през 2011 дружеството е заплатило
разходи в размер на 55 924,80 лева.
Изводът за липса на увреждащ характер на действията следва и от наведеното във
въззивната твърдение, / обратно на изложеното в исковата молба/, че увреждането се
изразява не във факта на теглене и предаване на сумата на физическото лице К.К., а в
липсата на нейното последващо възстановяване в полза на дружеството. Това твърдение е
8
относимо към иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД за връщане на неоснователно
получените суми, но не и към заявената като главна претенция по Павловия иск.
Предвид установената липса на увреди, ирелевантен за правния спор се явява
моментът на извършване на двете атакувани действия – преди или след датата на възникване
на вземането на ищеца, поради което наведените във въззивната жалба доводи в тази връзка
не следва да бъдат обсъждани.
Предвид извода за неоснователност на предявените искове, неотносими към спора се
явяват и наведените от въззивника доводи във връзка с началния момент на погасителната
давност за иска. Началният момент на давностият срок за процесните вземания се свързва
само и единствено с датата на тяхното осъществяване , като моментът в който кредиторът,
легитимиран за предявяване на иска е узнал за същото е без правно значение. С оглед на
горното, съобразно датите на осъществяване на атакуваните действия - 04.08.2008 г. и 2011
г. към датата на депозиране на исковата молба в съда - 30.05.2018 г. вземанията, предмет на
същата се явяват погасени по давност. .
Като обусловен от главния , неоснователен се явява и предявеният иск с правно
основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД за връщане на исковата сума в масата на несъстоятелността на
„Тера Айкон“ ООД , поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 649 ал. 6 от ТЗ въззивникът „Тера Айкон“ ООД в несъстоятелност
следва да заплати държавна такса за производството пред въззивната инстанция в размер на
6 100 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от решение от 14.12.2020 г. по т.дело № 1089/19 г. на
СГС, ТО, VI – 8 състав .
ОСЪЖДА “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, представлявано
от синдика В.С. да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер
на 6 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10