РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300500071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. С. В. ЕГН **********, чрез
пълномощника адв.Е.Т. срещу решение № 262470/08.11.2021 г. по гр.д. №
15823/2019г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено, че В.
С. В., ЕГН **********, с адрес: ***дължи на „Обединена Българска Банка“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 5, чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* сумата в размер на 2 529.43 лева – главница, дължима по договор
за потребителски кредит от 08.03.2010 г., 430.90 лева – договорна лихва за
периода 28.12.2010 г. до 27.05.2012 г., 54.18 лева– наказателна лихва за
периода 28.12.2010 г. до 27.05.2012 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 28.02.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8250/2012 г. по
описа на ПРС. Исковете са отхвърлени за признаване за установено
дължимостта на наказателна лихва за горницата над уважения размер от 54.18
лева до пълния предявен размер от 256.38 лева, като неоснователни.
1
Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Сочи се, че
липсва активна процесуална легитимация на ищеца за водене на настоящото
производство, като се сочи в тази насока ТР № 4/2014 година по ТД № 4/2013
г. на ОСГТК. Твърди се, че до жалбоподателя не е стигало изрично
волеизявление от страна на кредитора за настъпила предсрочна изискуемост.
Сочи се, че дори и да се приеме осъществена предсрочна изискуемост през
2012 г., от тогава са изминали 7 години до предявяване на иска и вземанията
са погасени по давност, като давността не е спирала и не е прекъсвана в този
период. Сочи се, че искът е недоказан, тъй като липсват данни за това кой е
усвоил същия. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се
разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ОББ“ АД, чрез
пълномощника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с който жалбата се намира за
неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
ПРС е доказал наличие между страните на договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 08.03.2010г. „ОББ“ АД се
задължава да предостави на ответника – кредитополучател сума в размер на
2625 лева по посочена от него банкова сметка. В договора е уговорена
възнаградителна лихва в размер на 16.25% годишно и ГПР в размер на 17.70
%. Предвидено е кредита, ведно с възнаградителната лихва и съответната част
от таксата за управление, да бъде издължен за срок от 120 месеца, считано от
28.03.2010 г. до 28.02.2020 г. с месечна погасителна вноска в размер на 44.96
лева. По договора за кредит е усвоена сумата в размер на 2625 лева на дата
2
10.03.2010г. ССЕ е установила размера на невърнатата сума по договора и
дължимите лихви по договора.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя В.В., че липсва
активна процесуална легитимация на ищеца „ОББ“ АД за водене на
настоящото производство, като се сочи в тази насока ТР № 4/2014 година.
Жалбоподателят твърди, че ищеца по делото „ОББ“ АД е прехвърлил
вземането на трето лице „ЕОС Матрикс“, което юридическо лице е активно
легимитирано да води иска като се визира тълкуването дадено в т.10б от
горното тълкувателно решение. Доказателства за цесия на вземането по това
дело не са предоставени, ето защо това възражение е недоказано.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя В.В., че искът е
недоказан, тъй като липсват данни за това кой е усвоил отпусната сума по
кредита. Видно от приетата ССЕ сумата по кредита е усвоена на 10.03.2010г.
като сумата е приведена по банкова сметка без да е ясно името на получателя.
РС Пловдив правилно е приел, че сумата е усвоена от ответна по иска, защото
в отговора на исковата молба същият не е оспорил, че не е усвоил лично
кредита и е плащал вноските по кредита, преди да спре да го изплаща
окончателно.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя В.В., че до
жалбоподателя не е стигало изрично волеизявление от страна на кредитора за
настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане и това влияе на
изискуемостта на кредита. На този довод РС Пловдив е отговорило съобразно
задължителната практика на ВКС отразена в Тълкувателно решение №
8/2017г. по т.д. № / 2017г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като на 19.11.2011г. е
изтекъл падежа на последната дължима вноска по кредита, то по иска заведен
през 2019г. се дължи цялата сума по договора и без валидно връчено
предизвестие за предсрочна изискуемост.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя В.В., че от 2012г., са
изминали 7 години до предявяване на иска и вземанията са погасени по
давност, като давността не е спирала и не е прекъсвана в този период. Вярно е
че искът по чл.422 от ГПК е предявен с искова молба подадена в съда на
30.09.2019г. Но по силата на нормата на чл.422 ал.1 от ГПК искът за
съществуване на вземането признато по силата на заповедното производство
се смята за предявен не от момента на подаване на исковата молба в съда, а от
3
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Това е станало на неустановена дата през 2012 година, видно от запазените
документи от ч.гр.д. №8250/2012г. Между 2010г. когато е отпуснат заема и
2012г. Не са изтекли 3 или 5 години, за да е налице изтекла погасителна
давност за лихвата или главницата по нормите на чл.110 и чл.111 б.“в“ от
ЗЗД. За времето от 2012г. до днес давността е прекъсната по силата на чл.116
б. „б“ от ЗЗД. Тоест не е налице изтекла погасителна давност в казуса.
Фактите на отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 от
ГПК и твърдяната перемпция настъпила по силата на закона чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК в изпълнителното производство нямат значение в казуса за спирането и
прекъсването на теченето на погасителната давността на вземането, която е
правно регулирана не от ГПК, а от нормите на чл.110-чл.119 от ЗЗД, които
вече се разгледаха от съда.
Ето защо въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и същото следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемата страна „ОББ“ АД, представляван от пълномощника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕАД, който е представляван от упълномощен юрисконсулт на
основание чл.78 ал.8 от ГПК се дължат разноски. Такива по делото се
доказаха реално направени 100 лева за юрисконсултско възнаграждение
определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262470/08.11.2021 г. по гр.д. №
15823/2019г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, с адрес: ***да заплати на Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Света София“ № 5 сумата от 100 лева за разноски за
юрисконсултско възнаграждение направени пред въззивния съд.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5