Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
18.05.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 4214
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 293027 от 13.12.2017 г., постановено по гр. дело № 40275/2010 г.,
Софийският районен съд, I ГО, 35-ти състав, е
отхвърлил предявения от ищцата С.Г.П. срещу ответницата Г.Д.С. иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 20000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 12.08.2010 г. до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователен. С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата е осъдена да заплати на ответницата сумата
в размер на 400 лв. - разноски по делото.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от С.Г.П. чрез адв. В.К., в която се правят оплаквания, че
първоинстанционното решение е напълно немотивирано, както и че при
постановяването му е следвало съдът, съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, да изложи мотиви, в които да посочи възраженията на страните, както и да
обсъди доказателствата по делото, което не е направил, а вместо това е изложил
само, че от събраните по делото доказателства не се установява противоправно
поведение от страна на ответницата. С оглед изложеното, моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски. Не представя
отделен списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е
постъпил от Г.Д.С. чрез адв. Е. М., като в него се излагат аргументи в подкрепа
на правилността на първоинстанционното решение. Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. В открито съдебно
заседание, проведено на 05.03.2020 г., оспорва претенцията като неоснователна и
излага подробни доводи в писмени бележки. Претендира разноски. Представя списък
по чл. 80 от ГПК.
С уточняваща молба от 19.06.2019 г., в изпълнение на
разпореждане от 30.05.2019 г., в което са дадени указания за отстраняване на
нередовност на исковата молба, въззивницата-ищца уточнява, че първото извършено
незаконосъобразно действие, за което ангажира отговорността на директорката на
ТД на НОИ гр. Плевен е издаването на нейно разпореждане, с което изплащането на
пенсията на ищцата е спряно. Въз основа на издадените решения на ТЕЛК, през
2014 г. директорката на ТД на НОИ Г.С. е издала разпореждане, с което е
прекратила изплащането на пенсията на ищцата, за което спиране на пенсията
ищцата не била уведомена. Твърди, че тези действия на ответницата нарушават
Конституцията на Република България, тъй като ищцата е оставена
противоконституционно без средства за оцеляване. Твърди, че след
неоснователното, неправилно и незаконосъобразно спиране на парите, които е
получавала от НОИ - гр. Плевен, останала без средства за оцеляване, без храна,
без медикаменти, без медицинска помощ, отказан ѝ е преглед от личния
лекар, както и хоспитализация, защото няма качеството на здравноосигурено лице.
Излага фактически твърдения, че поради липса на пенсия ѝ е отказан и
прием в спешна медицинска помощ, както и преглед при зъболекар. В останалата част
на молбата излага фактически твърдения относно противоправното поведение на
служители на НОИ, както и подробна фактология, касаеща водените от нея
административни дела, като посочва конкретни имена на съдии, прокурори и
съдебни секретари от ВАС, за които счита, че са нарушили човешките ѝ
права.
С молба от 02.09.2019 г., постъпила по делото
твърди, че ответницата Г.Д.С., в качеството си на директор на ТД на НОИ гр.
Плевен получава своето трудово възнаграждение, поради което не се интересува от
писмата и жалбите на ищцата и отказва да им отговаря. Отново излага, че от 2005
година води дела срещу НЕЛК във връзка с издаденото ѝ Експертно решение,
с което определеният ѝ процент неработоспособност е намален, поради което
изплащането на пенсията ѝ е прекратено с разпореждането на ответницата.
Твърди, че незаконосъобразно не е била уведомена за спирането на пенсията
ѝ през 2014 година. Отново излага подробни доводи за това, че е останала
без средства, че има множество заболявания, че средствата, които сестра ѝ
получава в размер на 200 лв., не са достатъчни двете да се издържат, като
бездействието на държавните органи, а именно НОИ, Министерство на
здравеопазването, както и на българската съдебна система, служителите на което
отказват да ѝ съдействат във връзка с установяването на нейния трудов и
осигурителен стаж, нарушават човешките ѝ права. Прави искане средствата, които
не са ѝ били изплатени за периода от 2005 г. до 2010 г., както и от 2010 г.
до 2013 г. и от 2014 г. до 2019 г. да ѝ бъдат изплатени. В заключение
излага, че извършеното от директорката на ТД на НОИ гр. Плевен Г.Д.С. е
нарушение по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, защото същата е била длъжна да не оставя
ищцата без средства за оцеляване, без пари за здравни осигуровки при наличието
на съпътстващи заболявания.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2020
г., по същество на спора прави искане обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което исковата претенция срещу ответницата Г.Д.С.
да бъде уважена. Сочи, че е подавала жалби и е отправяла въпроси към
ответницата, в качеството ѝ на Директор на ТД на НОИ гр. Плевен, но не е
получавала отговор, като твърди, че ответницата е длъжна поне да ѝ отговори
на жалбите относно обстоятелството каква е причината за осигурителен стаж да и
бъдат признати само 5 години, а не 24 години.
В предоставения срок за писмени бележки, на 10.03.2020
г., е постъпила молба, в която са изложени доводи по същество, както и
възражение относно дължимостта и размера на претендираните от ответницата разноски
за адвокат, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, предоставен на ищцата за
запознаване и становище. В бележките, освен това се заявява претенция в
по-висок от претендирания размер, а именно 25000 лева, и са представени писмени
документи-доказателства по опис, представляващи извадки от публикации във
вестници, касаещи злоупотреби с осигурителен стаж на инвалиди, копия от
разпореждания по движението на други граждански дела, върху които са изложени
писмени доводи от ищцата, писмо до главния прокурор на Република България от
председателя на Върховния касационен съд, удостоверение в № 366 от 06.12.2011 г.,
с което се установява, че ищцата С.Г.П. е клинично психично здрава, епикриза от
МБАЛ гр. Добрич, Отделение по кардиология от 15.10.2007 г., разпореждане от
Върховния административен съд, Петчленен състав, копие от жалби до Върховния
административен съд, справка за осигуровки за периода януари 2000 г. до
декември 2009 г., Експертно решение № 0446 от заседание № 143 от 07.10.2009 г. на
НЕЛК, в което на ищцата е определена обща оценка на работоспособността 52%
намалена работоспособност, Експертно решение № 0378 от заседание № 029 от
19.03.2005 г., Експертно решение № 0823 от заседание № 194 от 02.12.2013 г. на
НЕЛК, в което на ищцата е определена трайно намалена работоспособност 66%, разпореждане
№ 824 от 12.05.2010 г. на РУСО Плевен, с което е отменено разпореждане № 55 от
08.04.2010 г. и личната пенсия на ищцата за инвалидност и общо заболяване от
02.06.2005 г. до 01.12.2010 г. е възстановена, както и решения на съда по други
производства, като всички относими към предмета на доказване писмени документи
са представени и в първоинстанционното производство.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
В
исковата си молба от 12.08.2010 г., молба уточнение от 01.09.2015 г. (лист 456
в първоинстанционното дело) и молба уточнение от 19.06.2019 г. в настоящото
производство, ищцата С.Г.П. е заявила претенция срещу ответницата Г.Д.С., в
качеството ѝ на директор на НОИ-РУСО гр. Плевен, за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000 лв., ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2010 г.,
от това, че ответницата е издала разпореждане,
с което изплащането на пенсията на ищцата е спряно, като същата не е изплащана
за периода за месеците април, май, юни 2010 година обезщетения за група
инвалидност, с което е лишила ищцата от средства за препитание и е поставила в
опасност нейния живот и здраве. На ищцата е следвало да бъде определена и
заплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за
инвалидност през 2014 г., но ответницата със своите действия, изразяващи се в
отказ от издаване на документи, е лишила ищцата от полагащите ѝ се пенсии,
което ѝ е причинило стрес и душевни страдания.
От
представеното по делото експертно решение № 1481 от 20.03.2003 г. на ТЕЛК град
Плевен, се установява, че на ищцата е определена 73% трайно намалена
работоспособност и втора група инвалидност със срок на инвалидността 01.06.2005
г.
По
делото е представено и експертно решение № 0378 от 19.03.2005 г. на ТЕЛК , с
което на ищцата е определена трайно намалена работоспособност 83%.
По
делото е представено и експертно решение № 1271 № 12.05.2005 г. на ТЕЛК, с
което на ищцата е определена трайно намалена работоспособност 64%.
От
представеното експертно решение № 1634 от 13.05.2005 г. на ТЕЛК град Велико
Търново, на ищцата е определена трайно намалена работоспособност от 64,5%,
трета група инвалидност с дата на инвалидизиране 10.03.2002 г. и срок на
инвалидизиране 01.09.2008 г.
С
експертно решение № 1166 от 19.12.2005 г. на НЕЛК, експертно решение 1634 от
13.05.2005 г. на ТЕЛК град Велико Търново е отменено и на ищцата е определена
трайно намалена работоспособност под 50%, а именно 46%, с дата на
инвалидизиране 10.03.2002 г. и срок на инвалидизиране 01.09.2008 г.
От
представеното по делото разпореждане № 1455 от 19.05.2006 г. на Районно
управление Социално Осигуряване град Плевен, се установява, че ищцата е
получавала лична пенсия в размер на 78 лв. за втора група инвалидност, отпусната
до 01.06.2005 година при трудов стаж 18 години, 10 месеца и 23 дни и лична
пенсия за социална инвалидност в размер на 16 лв. и 50 стотинки за втора група
инвалидност, отпусната до 01.06.2005 г.
С
посоченото разпореждане № 1455 от 19.05.2006 г. Районно
управление Социално Осигуряване гр. Плевен прекратява считано от 02.06.2005 г. личната
пенсия в размер на 78 лв., както и личната социална пенсия за инвалидност в
размер на 16 лв. и 50 стотинки на ищцата съгласно чл. 30 и чл. 10 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж.
С
експертно решение № 1165 от 04.12.2007 г. на НЕЛК, въз основа на решение №
110002/22.10.2007 г. на ВАС, Шесто отделение, експертно решение 1166 от 16.12.2005
г. на НЕЛК белодробни болести е потвърдено и на ищцата е определена трайно
намалена работоспособност под 50%, а именно 46%.
Експертното
решение № 1165 от заседание № 207 от 04.12.2007 г. на НЕЛК е обжалвано от
ищцата пред Административен съд София-град, Второ отделение, като по жалбата е
образувано административно дело № 833/2008 г., по което е постановено решение №
772 от 24.09.2008 г., с което жалбата на С.Г.П. против експертно решение № 1165
от заседание 207 от 04.12.2007 г. на НЕЛК е отхвърлена. Така постановеното решение
№ 772 от 24.09.2008 г. е обжалвано пред Върховния Административен съд, Шесто
отделение, като по образуваното административно дело № 14786 от 2008 е
постановено решение № 2969 от 05.03.2009 г., с което решение № 772 от
24.09.2008 г. по адм. дело 833/2008 г. на АССГ е отменено и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на съда. С решение № 55 от 19.08.2009 г., по новообразуваното
адм. дело 1683/2009 г. АССГ, Второ отделение, е отменил експертното решение №
1165 от заседание № 207 от 04.12.2007 г. по жалба на С.Г.П. и е върнал
преписката на НЕЛК белодробни болести с указание, че жалбоподателката следва да
бъде освидетелствана с 52% трайно намалена работоспособност, вместо с определените
46%.
С
Експертно решение № 0446 от заседание № 143 от 07.10.2009 г. на Национална
експертна лекарска комисия белодробни болести, експертното решение № 1166 е
отменено във връзка със задължителните указания на Административен съд София
град, дадени с решение № 55 от 19.08.2009 г, като на ищцата е определена трайно
намалена работоспособност 52 % със срок на инвалидизацията до 01.12.2010
година. Решението на АССГ е потвърдено с решение № 1706.10.02.2010 г.,
постановено по адм. дело № 14432/2009 г., на Шесто отделение на ВАС.
С
разпореждане № 2803 от 19.12.2009 г. Районно управление Социално Осигуряване
град Плевен е отменил разпореждане № 27 от 10.11.2009 г. и на основание чл. 98,
ал. 7, и чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е възобновил считано от 02.06.2005 г.
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на социалната
пенсия за старост от 60 лв. на ищцата. С разпореждането е осъвременил и размера
на пенсията за периода от 01.01.2006 г. до 01.07.2009 г.
От
представеното по делото разпореждане № 824 от 12.05.2010 г. на Районно
управление Социално Осигуряване град Плевен, се установява, че експертно
решение № 0446 от 07.10.2009 г., с което на ищцата са определени 52 % процента
трайно намалена работоспособност е обжалвано от същата пред Административен съд
София град, като по жалбата е образувано адм. дело № 2715/2010 г. Тъй като до
произнасяне на Административен съд София-град по жалбата на лицето, личната
пенсия за инвалидност общо заболяване не може да бъде определена в действителен
размер, с разпореждане № 824 от 12.05.2010 г. на Районно управление Социално
Осигуряване град Плевен, на основание чл. 74, ал. 1, чл. 98, ал. 7, чл. 99, ал.
1, т. 5 от КСО и чл. 10 от Наредбата за осигурителния стаж, разпореждане № 55
от 08.04.2010 г. е отменено и пенсията за инвалидност поради общо заболяване е
определена в размер на социалната пенсия за старост със срок до 01.12.2010 г. В
разпореждането е посочено, че личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване е възстановена считано от 02.06.2005 г. до 01.12.2010 г. при
осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (10.03.2002 г.) 5 години. От
извършена от съда служебна справка в единната система за публикувани съдебни
актове се установява, че експертно решение № 0446 от 07.10.2009 г. на НЕЛК, в
частта относно процента намалена работоспособност е отменено с решение № 36 от
19.02.2013 г., по адм. дело № 193/2012 г. на Административен съд Перник и
преписката е върната на НЕЛК за ново решаване на въпроса по същество съобразно
дадените от съда указания, като по делото не са представени доказателства за
наличие на ново експертно решение, съответно за други произнасяния на НЕЛК или
на Районно управление Социално Осигуряване в тази връзка.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. Настоящият въззивен състав счита, че разгледано по същество решението е правилно по следните съображения:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че е
предявен иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 20000 лв.
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба в съда –
12.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
За да бъде успешно проведен искът по чл. 45 ЗЗД във
вр. с чл. 52 ЗЗД, следва да бъдат установени следните факти, включени във
фактическия състав на института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално
претърпяна вреда от претендирания вид, 4. причинно-следствена връзка между
деянието и настъпилата вреда, 5. вина на дееца, която се предполага съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника, по правилото на чл. 154, ал. 2 от ГПК, е да обори презумпцията за вина. Противоправността на деянието не подлежи
на доказване, доколкото изводът за наличието ѝ не е фактически, а
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях
от гледна точка на действащите правни норми.
При така изложената правна рамка, с оглед
установената по делото фактическа обстановка и предвид оплакванията във
въззивната жалба, настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд
е приел, че по делото не е установено, че ответницата е извършила противоправно
поведение спрямо ищцата, с което на последната да е причинена вреда, тъй като по
делото е установи, че разпореждане № 1455 от 19.05.2006 г. Районно управление
Социално Осигуряване гр. Плевен, с което се прекратява считано от 02.06.2005 г.
изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, е издадено въз
основа на експертно решение № 1166 от 19.12.2005 г. на НЕЛК, с което
на ищцата е определена трайно намалена работоспособност под 50%. Съгласно чл.
72, ал. 1 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто
трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В конкретния
случай, след издаване на експертното решение № 1166 от 19.12.2005 г. на НЕЛК, с
което на ищцата е определена трайно намалена работоспособност под 50%, основанието
за получаване на пенсията е отпаднало на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и
за ответницата, на основание чл. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, в качеството ѝ на лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на НОИ, е възникнало задължението да
издаде разпореждане за прекратяване на отпусната пенсия. Поради тази причина
ответницата законосъобразно в изпълнение на задълженият си е издала разпореждане № 1455 от 19.05.2006 г. за
прекратяване на личната пенсия за инвалидност и общо заболяване и социалната
пенсия за инвалидност на ищцата.
Впоследствие,
след отмяна на експертното решение № 1166 по силата на експертно решение № 0446
от заседание № 143 от 07.10.2009 г. на Национална експертна лекарска комисия
белодробни болести, на ищцата е издадено разпореждане за възобновяване на
пенсията за инвалидност. Съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО, в редакцията, действаща
към относимия период, ако решението на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от
председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за
здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по
обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска,
възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия
за старост. Ето защо, предвид факта, че по делото се установи, че към относимия
към спора период експертно решение № 0446 от заседание № 143 от 07.10.2009 г.
на Национална експертна лекарска комисия също е било обжалвано от ищцата, правилно
лицето, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в
териториалното поделение на НОИ, е издало
съответните разпореждане № 2803 от 19.12.2009 г. и разпореждане № 824 от 12.05.2010 г., с които пенсията е
възобновена, считано от 02.06.2005 г. (денят следващ датата, от която с
разпореждане № 1455 от 19.05.2006 г. получаването на пенсията е било
прекратено) в посочения в тях размер.
Що
се отнася до твърденията на ищцата, че ответницата не е издала съответните
разпореждания и към 2014 г., по делото не са представени доказателства, че за
нея, като лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в
териториалното поделение на НОИ в гард Плевен, е възникнало задължението да
извърши посоченото действие, тъй като макар и по делото да има данни, че експертно
решение № 0446 от 07.10.2009 г. на НЕЛК е обжалвано от ищцата, не е представено
ново експертно решение, с която НОИ е следвало да се съобрази.
Въз основа на така установените по делото факти, въззивният
съд приема, че не е налице твърдяното противоправно поведение на ответницата Г.Д.С.,
от което за ищцата да са настъпили описаните неимуществените вреди.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въззивната
жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд обжалваното решение е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора
на въззиваемата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат разноски, но в
конкретния случай, при наличие на оспорване от страна на ищцата за осъществено
реално плащане на адвокатското възнаграждение в размер на 350 лв., договорено съгласно
договор за правна защита и съдействие № 0003183 от 04.04.2018 г. (лист 18), сумата
не следва да се присъжда в нейна тежест. Действително в представения бланков
договор е посочено, че сумата е платена, но в договора липсва указване на
начина на плащане – в брой или по банкова сметка, ***казанията в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС доказателства -
разписка за получаване на сумата, съответното отбелязване в този смисъл на
бланката или платежно нареждане, удостоверяващо извършване на банков превод за
посочената сума в полза на адвоката.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 293027 от 13.12.2017 г., постановено по гр. дело № 40275/2010 г.
на Софийския районен съд, I ГО, 35-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.