Разпореждане по дело №1150/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение от 14.03.2012г., постановено по гр.д.N479/2011г., Момчилградският районен съд е прекратил гражданския брак между В. В. З.и Е. С. З., поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия, по вина на двамата съпрузи. С решението си съдът е предоставилупражняването на родителските права над родените от брака деца С.-Е.Е. З. и Г.-А.Е. З. на майката В. В. З., като е определил режим на свиждане на бащата; осъдил е Е. С. З.да плаща на детето С.-Е.Е. З. месечна издръжка в размер на 120 лева, и за детето Г.-А.Е. З. в размер на 80 лв., считано от 18.10.2011 год., ведно със законата лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини пр¯менящи или прекратяващи същата, чрез тяхната майка и законна представителка В. В. З.; отхвърлил е исковете за издръжка до пълния им предявен размер; допуснал е предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката и е постановил след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име Б.. Страните са осъдени да заплатят ДТ за окончателното решаване на спора.

Окръжен съд-Кърджали е сезиран с въззивна жалба, подадена от Е. С. З., в която твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено под полицейска диктовка, и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание въззивникът се явява лично. Поддържа жалбата си.

Ответницата по жалбата се явява лично и се представлява от адв.М.. Оспорва жалбата.

Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Производството пред районен съд-Кърджали е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили граждански брак на 07.10.1999г. в гр.София. По време на брака им, на 04.08.2000г. се родило детето С.-Е.Е. З., а на 27.07.2007г. се родило детето Г.-А.Е. З..

По гр.№361/2011г. по описа на РС-Момчилград е постановено Решение от 08.09.2011г. и е наложена мярка за защита срещу домашно насилие по реда на чл.15 и сл. от ЗЗДН, като ответника по иска Е. С. З. е задължен да се въздържа от домашно насилие над ищцата в настоящото производство В. В. З..

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че отношенията между страните по делото са влошени и същите не живеят заедно от м.юли 2011г. Установява се, че ответникът З. оказвал насилие и тормоз над съпругата си, не й позволявал да работи в С., ревнувал я безпочвено. Събрани са противоречиви гласни доказателства относно това кой от родителите какъв обем от грижи полага за двете малолетни деца, но безспорно се установява, че от датата на раздялата на родителите – 19.07.2011г. децата живеят със своята майка в дома на нейните родители в С., а бащата може да ги посещава безпроблемно винаги, когато пожелае; води ги на училище и детска градина и между тях съществуват безпроблемни отношения. Изслушано в съдебно заседание, детето С.Е. казва, че знае за развода на родителите си, и че желае да остане да живее при своята майка, както и че ще продължава да се среща с баща си.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира искът за развод за основателен, поради което следва същия да бъде уважен.

От събраните по делото доказателства се установява, че налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което се обуславя, както от настъпилата фактическа раздяла, така и от отношенията между съпрузите, сочещи на отчужденост, при която е невъзможно запазването на брака.

Що се отнася до причините за разстройството на брака, съдът счита, че изключителната вина за това има въззивника, който е упражнявал физически и психически тормоз над съпругата си, и е поддържал извънбрачна връзка по време на престоя им в гр.София, но тъй като въззивна жалба от ищцата срещу решението в частта му досежно постановената вина няма, то с настоящото решение не може да се влошава положението на въззивника.

На следващо място, по отношение на предоставените родителски права съдът прецени качествата и на двамата родители : грижа и умения за възпитание, подпомагане на децата за придобиване на знания и трудови навици, С. обкръжение, битови условия и желанието при кой от родителите си искат да живеят. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение предоставянето упражняването на родителските права. Двете деца са малолетни момиченца, и несъмнено се нуждаят от ежедневни майчини обич, грижа и контрол, поради което упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на ищцата, а на ответника по иска да бъде определен режим на лични отношения с тях, като ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета неõеля от месеца от 08.00 часа до 18.00 часа, и един месец в годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

На следващо място съдът счита, че за издръжката на малолетното дете С.-Е.Е. З., което е на 12 години, са необходими 240лв. месечно, от които ответникът следва да заплаща 120лв., а останалата част, ведно с неоценимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето следва да бъде поета от неговата майка и законна представителка В. В. З.. По отношение на малолетното дете Г.-А.Е. З., което е на 5 годинки, за издръжката на същото са необходими 160лв. месечно, от които ответникът следва да заплаща 80лв., а останалата част, ведно с неоценимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето следва да бъде поета от неговата майка и законна представителка В. В. З.. За да постанови тези размери на издръжка, съдът отчита, както възрастта на децата, така и техните потребности, обществено - икономическите условия, а също и обстоятелството, че ответникът макар и безработен към настоящия момент, е в работоспособна възраст и няма задължения за издръжка по отношение на други лица, и би могъл да реализира трудов доход в рамките на средната работна заплата за страната.

Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката, както и да бъде допуснато след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име Б..

Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.

При този изход на делото се следват разноски за настоящата инстанция в полза на въззиваемата В. В. З. в размер на 200лв., които следва да се възложат в тежест на въззивника Е. С. З..

Водим от изложеното, и на осн.чл.271 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.1.03.2012г., постановено по гр.д.№ 479/2011г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА Е. С. З.да заплати на В. В. З. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 200лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.