№ 500
гр. Дупница, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510100935 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С. Т. М. , ЕГН: **********, с адрес: ***, предявил срещу Д. Ч., ЕГН: **********,
непълнолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Т. С. Ч., и срещу Т.
С. Ч., двамата с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 45, във вр. с чл. 48 и чл. 53 от ЗЗД.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на
ищеца солидарно сума в размер на общо 19 500.00 лева, от които 5847.00 лв. - обезщетение
за претърпени имуществени вреди-разходи за проведено ортодонтско лечение, и 13626.00
лв.-обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със
законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането -
16.09.2022г. до окончателното плащане, които имуществени и неимуществени вреди ищецът
е претърпял в резултат на престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК-средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен зъб в ляво,
довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, за което ответникът Д. Ч. е признат за
виновен с определение от 01.02.2023 год., постановено по НОХД 117/2023 год. по описа на
РС-Дупница. Претендира и разноски.
Ищецът твърди, че на 16.09.20222г., около 09:30ч., в гр. Дупница, в двора на ПГ
„Академик Сергей П. Корольов, ответникът Д. Ч. му нанесъл удар с юмрук в областта на
устата, вследствие на който му избил горен ляв зъб и му нанесъл мекотъканни травматични
увреждания: разкъсно-контузни рани по устните-долна и горна, за което деяние ответникът
Ч. бил признат за виновен с горецитираното определение на РС-Дупница.
1
В резултат на причинените му телесни увреждания, ищецът търпял и продължава да
търпи болки и страдания, изразяващи се във физически болки по време на причиняване
на телесните увреждания, както и в периода на провеждане на медицинските процедури по
възстановяването и имплантирането на избития му зъб. Отсъствал от учебни занятия пет дни
за периода от 26.09. до 30.09.2022 година. Отсъствието се отразило негативно върху
нормалния му учебен процес, понеже изпуснал значителна част от учебния материал.
Освен физическите болки, търпял и психически страдания, изразяващи се в изпитване
на неудобство при разговор с други хора, като бил принуден да прикрива с ръка
причинените му от ответника наранявания. При среща с ответника в училището изпитвал
страх в продължения на месеци, поради което в продължение на пет месеца, считано от
27.02.2023г., по свое желание със съгласието на родителите си, от дневна редовна форма на
обучение бил записан в самостоятелна форма на обучение.
Освен описаните неимуществени вреди, в резултат от извършеното от ответника
престъпление, ищецът претърпял и значителни имуществени вреди за заплащане на
проведеното лечение и направените разходи за превоз от град Дупница до град София и
обратно, на обща стойност 5873.00 лв.
Искът срещу втория ответник Т. Ч. е за ангажиране на отговорността й за
обезщетяване на търпените от ищеца вреди от деликт, солидарно с прекия им причинител, в
качеството й на титуляр на упражняваните по отношение на непълнолетния ответник Д. Ч.
родителски права.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, които
оспорват предявения иск по основание и размер. Ответникът Ч. твърди, че ищецът е
допринесъл за осъществяване на вредоносния резултат, чрез проявено агресивно и
предизвикателно отношение спрямо ответника, с което го е провокирал. Излагат подробни
съображения в тази насока, както и относно прекомерно високия размер на претендираното
от ищеца обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Ответниците спорват
описаните в исковата молба дентални услуги да са реално извършени, както и размера на
заплатените за тях суми. Излага и пространни описания на отношенията между ищеца и
ответника, които според ищеца са довели до описаното деяние. Претендират разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, с доклада по делото съдът е обявил за
безспорно между страните, а се установява и от приложеното към настоящо дело
наказателно дело, че с Определение № 19 от 01.02.2023 год., постановено по НОХД
117/2023 год. по описа на РС-Дупница е одобрено споразумение, с което ответникът Д. Ч. се
е признал за виновен в това, че на 16.09.2022 год., около 09.30 часа в гр. Дупница, в двора на
ПГ „Академик Сергей П. Корольов“, чрез нанасяне на юмручен удар в областта на устата, е
причинил средна телесна повреда на ищеца С. М., изразяваща се в избиване на първи горен
ляв зъб, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, като макар и
непълнолетен, деецът е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и
2
да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК.
Безспорно между страните, а се установява и от приетото като доказателство по
делото Удостоверение за родствени връзки обстоятелството, че ответницата Т. С. Ч. е майка
и законен представител на непълнолетния ответник Д. Ч..
Видно от представените от ПГ „Академик Сергей П. Корольов“, гр. Дупница
удостоверения, С. Т. М. е бил ученик в ХІ клас дневна форма на обучение през учебната
2022/2023г., специалност „Електрообзавеждане на производството“ до 27.02.2023г., след
което е записан в самостоятелна форма на обучение по желание на родителите, както и че в
периода от 16.09.-30.09.2022г. е отсъствал по уважителни причини за два учебни дни-на
26.09. и на 30.09.2022г.
Ищецът е представил като доказателство по делото фискален бон, видно от който е
заплатил на „Нуридент“ ЕООД, гр. София, сумата от 5800.00 лв. за „услуги“. Издадена е и
служебна бележка от същата фирма на ищеца, в удостоверение на това, че на същия се
провежда ортодонтско лечение в клиниката от 10.10.2022г., за което е заплатил сумата от
5800.00 лв. Представени са от ищеца и фискални бонове за закупувано гориво, както и
автобусни билети за пътуване от гр. Дупница до гр. София.
Ответниците са представили писмени доказателства относно здравословното
състояние на бащата на първия от тях и съпруг на втората-К. Й. Ч., за добри
характеристични данни и трудова заетост, които съдът счита за неотносими към предмета на
спора и не следва да обсъжда.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в следствие на нанесения му юмручен удар, ищецът е получил травматични
увреждания - избит първи горен зъб в дясно, с частично счупване на задната и предната
стена на зъбната алвеола (костно гнездо) на челюстната кост, както и разкъсно-контузни
рани на горната и долна устни, първото от които е довело до затруднение на дъвченето и
говоренето, а второто е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Избиването на зъб не подлежи на самовъзстановяване и е необходимо изкуствено
протезиране по съответните лечебни методи на денталната медицина. Оздравителният
период до пълното възстановяване на разкъсно-контузните рани на горна и долна устни е от
порядъка на 15 - 20 дни. С оглед богатата на инервация лицево-челюстна област, в
първоначалния период интензитетът на болката е висок, което в последвие намалява в
процеса на оздравителния период. Не са налице медицински данни за престой на
пострадалия в болнично заведение след травмата.
Продължителността на оздравителния процес на костната рана /алвеола/ в областта на
избития зъб е около 3 месеца. Заздравяването на разкъсно-контузните рани на горна и долна
устни е от порядъка на 15 - 20 дни.
На С. М. в момента се провежда ортодонско лечение - поставени брекетни системи на
зъбите на горна и долна челюст и изкуствена зъбна коронка на мястото на липсващия първи
горен зъб в дясно, включена към брекетната система. След приключване на ортодонското
лечение и подреждане на зъбните редици в ортогнатична позиция е възможно протезиране
на липсващия първи горен зъб в дясно.
От изисканата от съда по молба на ответниците справка от „Нуридент“ ЕООД, гр.
София (на л. 70 от делото), се установява, че на 26.09.2022г. на ищеца е извършен преглед и
е констатирана липса на преден горен десен зъб и фрактурна линия в областта на травмата.
При снемане на анамнезата, пациентът твърди, че загубата на зъба се дължи на травма от
побой.
Освен това, при прегледа са констатирани хиподонтия на латерални (липса на зъби по
рождение) резци, персистирали млечни зъби, медиализирали постоянни кучешки зъби,
3
зъбна плака, зъбен камък и други, подробно описани в Приложение № 1.
След обсъждане анамнезата на пациента от имплантолог и ортодонт и със съгласието
на пациента, е взето решение за комплексно двуетапно лечение и е изготвен план, изразяващ
се в следното:
1.Ортодонтско лечение, при което да се премахнат персистиралите млечни зъби, да се
дистализират кучешките зъби на пациента с цел отваряне на място за импланти в тази
област, както и за да се подредят правилно останалите зъби па горна челюст. Поради
неправилна и дълбока захапка се наложило да се направи ортодонтско лечение и на долната
челюст. Това лечение възлиза на 5800.00 лева, разпределени както следва:
Брекети на горна челюст - материали и труд – 2500.00 лева;
Брекети на долна челюст - материали и труд – 2500.00 лева;
Ретенционни Апарати (Дигитално планирани) – 800.00 лева.
2.Имплантологично лечение-след успешното провеждане и приключване на
ортодонтското лечение ще се пристъпи към планиране и поставяне на зъбни импланти и
протезирането им.
От изложеното следва да се приеме, че проведеното до момента лечение на ищеца не е
свързано с лечението конкретно на липсващия горен десен зъб, но има отношение във
връзка с общото естетично и функционално състояние на съзъбието му.
По делото е назначена и съдебно-психиатрична експертиза във връзка с твърденията
на ищеца за понесени болки и страдания, но поради процесуалното му поведение-двукратно
неявяване на преглед при назначеното вещо лице, съдът е отменил определението за
назначаване на експертизата.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
С. С. Б., Т. И. М.-баща на ищеца, Л. И. Г. и Д. В. Д..
Свидетелят Б., който е съученик на ищеца, дава показания относно случилото се на
16.09.2022г. в двора на училището, когато ответникът Д. Ч. нанесъл удар с юмрук в областта
на лицето на ищеца и му избил горен преден зъб. След случилото се ищецът отишъл при
медицинската сестра, а ответникът дошъл при тях и поискал салфетка, понеже имал кръв по
ръката си. Следващия час свидетелят видял ищеца, който прикривал устата си с ръка,
защото му липсвал преден зъб и се притеснявал. Следващите дни не идвал на училище,
защото бил на лечение в гр. София. След това ищецът минал на индивидуално обучение,
понеже много време бил отсъствал от училище и не могъл да завърши.
Свидетелят Т. М., баща на ищеца, дава показания относно деня на инцидента, когато
синът му се обадил по телефона и му казал, че са му избили зъб. Свидетелят отишъл в
кабинета на медицинската сестра в училището, където заварил ответника, който настоявал
медицинската сестра да му превърже ръката. Свидетелят попитал ответника къде е зъбът на
сина му, в отговор на което ответникът бръкнал в джоба на панталона си, извадил от там
счупения зъб и го дал на свидетеля, който се обадил в полицията. През това време ищецът
бил със свидетеля, устата му кървяла. Свидетелят го завел на зъболекар, след което
започнали да го водят на лечение в гр. София. Според свидетеля ищецът е стресиран от
инцидента, изпитвал постоянни болки, бил стресиран и уплашен. Първоначално 7-8 дни не
бил на училище, след това му определили план за лечение, през които дни също не ходел на
училище. Една седмица след инцидента ищецът отново тръгнал на училище.
Ангажираните от ответника свидетели Л. Г. и Д. Д. дават показания за начина, по
който се е случил инцидента, и най-вече за това, че ответникът бил провокиран от ищеца,
първоначално с обиди, а след това с ударен шамар, вследствие на което ответникът,
отвръщайки на удара, му избил зъб.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45,
във вр. с чл. 48 и чл. 53 от ЗЗД. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане
по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои
виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
4
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, която
съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
С Определение № 19 от 01.02.2023 год., постановено по НОХД 117/2023 год. по описа
на РС-Дупница е одобрено споразумение, с което ответникът Д. Ч. се е признал за виновен в
това, че на 16.09.2022 год., около 09.30 часа в гр. Дупница, в двора на ПГ „Академик Сергей
П. Корольов“, чрез нанасяне на юмручен удар в областта на устата, е причинил средна
телесна повреда на ищеца С. М., изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб, което е
довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, като макар и непълнолетен, деецът е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките
си - престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Силата на пресъдено нещо във връзка с гражданския процес се изразява в
установителното действие на влезлите в сила присъди (респективно решения, постановени
по чл.78а НК и одобрени от съда споразумения по глава ХХІХ от НПК) и обхваща всички
признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая
причиняване на средна телесна повреда. Поради това съдът приема за доказано, че
поведението на ответника Д. Ч. се характеризира с посочените белези и се явява
противоправно. Деянието му е извършено виновно, поради което му е наложено наказание.
Налице е пряка причинна връзка между виновното поведение на ответника и причинения
вредоносен резултат, който е елемент от състава на престъплението, за което е осъден.
По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият
състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по НОХД 117/2023 год.
по описа на РС-Дупница. В тази връзка, несъстоятелни са възраженията на ответника, че
бил провокиран или нападнат от ищеца и всъщност му нанесъл удар при самозащита. Тези
обстоятелства са били предмет на изясняване от наказателния съд при разглеждане на
въпросите относно вината, противоправността и наказателната отговорност на ответника и
не могат да бъдат отново обсъждани в настоящия процес. Дори ответникът да е бил
„провокиран“ от ищеца чрез отправяне на обиди по негов адрес, не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и не може да обуслови
намаляване на претендираното обезщетение.
Безспорно се установява, че от причиненото увреждане ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт. С оглед
изложеното, следва да се приеме, че предявения срещу ответника Д. Ч. иск за обезщетяване
на неимуществени вреди е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД родителите и осиновителите, които
упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са
навършили пълнолетие и живеят при тях. Основателността на иска предполага
5
кумулативното наличие на следните предпоставки: да са налице вреди, причинени на
пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от рождено или осиновено дете на
ответниците, което не е навършило пълнолетие и живее при родителите /осиновителите/; да
е налице причинна връзка между деянието и вредите. Отговорността по чл. 48, ал. 1 от
ЗЗД не е отговорност за действията на детето, а е отговорност на родителите
/осиновителите/ за това, че не са изпълнили задълженията си за неговото възпитание и за
осъществяване на надзор върху поведението му /в този смисъл и Решение № 2019/1995 г. на
ВС, IV ГО и Решение № 129/25.07.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2439/2003 г., IV ГО./. Тази
тяхна отговорност е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна санкция за
занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото пълнолетие дете.
С разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, родителите /осиновителите/ се стимулират към
изпълнение на задълженията по възпитанието и контрола на децата. Ако тези задължения не
са изпълнени добре, те ще отговарят за обезщетяване на щетите, причинени от техните деца.
Родителите /осиновителите/ отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен
контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено непозволено
увреждане, но и за това, че в един по – ранен период не са изпълнили своя дълг по
възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на задълженията по възпитанието, контрола и
надзора е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане /в този смисъл и
решение № 556/17.02.1960 г. на ВС по гр. д. № 10052/1959 г., I г. о. и решение №
2524/13.07.1959 г. на ВС по гр. д. 4388/1959 г., I г. о./. Обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Гражданската
отговорност на родителите по чл. 48, ал.1 от ЗЗД е отделна и независима от отговорността
на дееца по чл. 45 от ЗЗД, ако той е непълнолетен.
В настоящия случай, по безспорен начин се установи, че са налице всички елементи
от фактическия състав на отговорността на ответницата Т. Ч.. Безспорно се установи
извършването на противоправното деяние от непълнолетния й син Д. Ч.. Като
непълнолетно, но признато от съда за наказателно отговорно лице, той отговаря и за
вредите, причинени на пострадалия от извършеното от него престъпление, съгласно чл. 45 и
сл. ЗЗД. Родителите му отговарят солидарно с него за обезщетяване на пострадалия на лично
основание, лична вина, изразяваща се в неупражнен достатъчно ефикасен контрол върху
поведението на непълнолетния си син - чл. 48 и 53 ЗЗД. Тази отговорност е отделна и
независима от отговорността на непълнолетния причинител на увреждането по чл.45 от
ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди, което ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД обезщетението обхваща всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според
задължителната и константна практика на ВКС – т.4 на ППВС № 4/1968 година, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този
смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС:
Решение № 532/24.06.2010 година по гр.д. № 1650/2009 година на ІІІ г.о.; Решение Решение
№ 377/22.06.2010 година по гр.д. № 1381/2009 година на ІV г.о.; Решение № 832/10.12.2010
година по гр.д. № 593/2010 година на ІІІ г.о.; Решение по гр.д. № 78/2011 година на ІІІ г.о. В
6
цитираните решения е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът
на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинирано определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл, справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните факти и обстоятелства,
които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост
изисква в най – пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално
претърпените от увреденото лице морални вреди – болки и страдания.
С оглед събраните по делото гласни доказателства и предвид характера и степента на
телесните увреждания, съдът намира, че ищецът действително е претърпял силни болки и
страдания, като оздравителния процес и лечение продължават и ще завършат окончателно,
когато има възможност да му бъде поставен имплант на мястото на избития преден горен
зъб. От писмените и гласни доказателства, както и от съдебномедицинската експертиза се
установява, че увреждането е било съпроводено със сравнително големи болки, като
болезнените усещания са съществували по време на произшествието и са продължили
впоследствие. Установено е също така, че самото увреждане е затруднило дъвченето и
говоренето и видно от експертизата към настоящия момент на ищеца е поставена подвижна
протеза, докато дойде време да му се постави имплант, поради което ищецът все още понася
болки и търпи негативите от причиненото му от ответника Ч. телесно увреждане, а така
също изпитва срам и неудобство при вербално общуване, в началото се налагало да
прикрива устата си с ръка.
Безспорно е по делото, че ищецът е получил сериозни за възрастта си увреждания, при
които е претърпял страдания за продължителен период от време, свързани с изпитваното
неудобство, загуба на самочувствие и временно отсъствие от училище. В тази връзка, съдът
намира за недоказано, обаче, твърдението на ищеца, че е преминал в самостоятелна форма
на обучение заради инцидента. Видно от представените удостоверения от училището, в
което той учи, е отсъствал от училище в само за два дни – на 26.09. и на 30.09.2022г.
Записан е в самостоятелна форма на обучение на 27.02.2023г. по молба на родителите му, на
липсват данни, че това има каквато и да било връзка с инцидента. Съдът не кредитира
показанията на бащата на ищеца в тази връзка, тъй като същият е заинтересован от изхода
на делото в полза на сина си.
При определяне размера на обезщетението, съдът отчете степента и тежестта на
увреждането, степента и интензитета на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, изживения стрес, емоционално
разстройство и неудобства от страна на ищеца при общуването му с други хора, предвид
7
липсата на преден горен зъб.
Горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, водят
съда до извода, че справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД е в размер на 5 000 лв., който по
мнение на настоящия състав напълно съответства на степента и характера на претърпените
от ищеца болки и страдания.
Следва да се посочи, че изцяло без значение за размера на обезщетението са
наведените от ответниците обстоятелства, че били в затруднено материално положение,
както и че бащата на ответника Д. Ч. и съпруг на ответницата Т. Ч. страда от тежко
заболяване. Предмет на делото е интегралното (пълното) обезщетяване на вредите,
претърпени от ищеца вследствие виновното и противоправно поведение на ответниците и е
без всякакво значение за неговия размер обстоятелството, дали те имат финансовата
възможност да го заплатят или не. Без значение за настоящото дело са и ангажираните от
ответниците гласни и писмени доказателства относно добрите характеристични данни на
ответника Д. Ч.. Те имат значение и са взети предвид единствено за приключилото
наказателно дело, с оглед определяне вида и тежестта на наказанието, което деецът следва
да изтърпи.
Предвид изложените по – горе обстоятелства, съдът намери, че в съответствие със
справедливостта и добрите нрави в обществото, следва да определи размер на
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лв., а в останалата част до
пълния предявен размер от 13626.00 лв., исковата претенция следва да се отхвърли, като
неоснователна. Тази сума ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане. Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана
(чл.84, ал.3 от ЗЗД).
По отношение на исковата претенция за обезвреда на претърпени имуществени вреди,
съдът намира същата за неоснователна, поради следните съображения: Ищецът претендира
обезщетяване на имуществени вреди от деликта, в размер на 5874.00 лв. Вредите в
посочения размер се претендират за направените от ищеца разходи за медицинското му
лечение, както и за пътуването му до гр. София. По делото е безспорно установено, че в
резултат на увреждането на ищеца е причинено избиване на първи горен зъб, за което е
необходимо да му бъде проведено специфично дентално лечение. Това лечение, обаче,
видно от представената справка от „Нуридент“ ЕООД, гр. София (на л. 70 от делото), както
и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, все още
не е проведено. Проведеното до момента ортодонтско лечение на ищеца, за което той е
заплатил сумата от 5800.00 лв. и е направил разходи за пътуване до гр. София в размер на
74.00 лв., не е свързано с лечението конкретно на липсващия горен преден зъб, а е във
връзка с общото естетично и функционално състояние на съзъбието на ищеца. То се е
наложило с оглед установените при прегледа хиподонтия на латерални (липса на зъби по
рождение) резци, персистирали млечни зъби, медиализирали постоянни кучешки зъби,
зъбна плака, зъбен камък и др., които нямат каквато и да било причинна връзка с
причиненото му от ответника увреждане. Едва след успешното провеждане и приключване
на ортодонтското лечение ще се пристъпи към планиране и поставяне на зъбни импланти и
протезирането им. Тогава евентуално ищецът би могъл да претендира и обезщетяването им.
Ето защо, според настоящия състав, претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е недоказана и следва да се отхвърли изцяло, като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплатят
на ищеца сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение на упълномощения
8
адвокат (в размер на 2200.00 лв.) и депозит за вещо лице по назначената СМЕ (в размер на
367.00 лв.), в размер на 658.20 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът следва да заплати на ответниците сторените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат в размер на 1589.74 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Ответниците следва да бъдат осъдени, също така, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
да заплатят по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 200.00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ч., ЕГН: **********, непълнолетен, действащ чрез своята майка и
законен представител Т. С. Ч., и Т. С. Ч., двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО НА С. Т. М. , ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 5 000.00 (пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат на причинената му от ответника Д. Ч. на 16.09.2022г.
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен зъб в ляво, довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето, представляваща престъпление по чл. 129, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК, за което Д. Ч. е признат за виновен с влязло в законна сила одобрено от
съда споразумение от 01.02.2023г. по НОХД № 117/2023 г. по описа на РС-Дупница, ведно
със законната лихва от датата на увреждането-16.09.2022г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.45 и чл.48, вр. чл.53 ЗЗД в частта за разликата над
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000.00 (пет хиляди) лева,
до претендирания размер от 13626.00 (тринадесет хиляди шестстотин двадесет и шест) лева,
както и изцяло иска за обезщетение на причинените от същото деяние имуществени
вреди в размер на 5874.00 (пет хиляди осемстотин седемдесет и четири) лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Ч., ЕГН: **********, непълнолетен, действащ чрез своята майка и
законен представител Т. С. Ч., и Т. С. Ч., двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО НА С. Т. М. , ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 658.20 лв.
(шестстотин петдесет и осем лева и двадесет стотинки), преставляваща сторените
разноски по делото за адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат и внесен
депозит за възнаграждение вещото лице по назначената СМЕ, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА С. Т. М. , ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ч., ЕГН:
**********, непълнолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Т. С. Ч.,
и Т. С. Ч., двамата с адрес: ***, сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение
на упълномощения адвокат в размер на 1589.74 лв. (хиляда петстотин осемдесет и девет
лева и седемдесет и четири стотинки), съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
9
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Ч., ЕГН: **********, непълнолетен, действащ чрез своята майка и
законен представител Т. С. Ч., и Т. С. Ч., двамата с адрес: ***, да заплатят по сметка на
РС-Дупница държавна такса в размер на 200.00 (двеста) лева, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на препис от него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
10