РЕШЕНИЕ
№ 750
гр. гр. Хасково, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нели Д. И.
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. И. Гражданско дело №
20225640100406 по описа за 2022 година
Предявени са от С. Б. Т. с ЕГН:********** от *********, със съдебен адрес
******, адв.М. Г. Р., против В. Н. К. с ЕГН:********** от *******, и М. И. А. с
ЕГН:********* от гр***********, субективно съединени искове с правно основание
чл.240 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че се познавали с ответницата от ученическите си години. Дълго
време те не се били виждали, тъй като ищцата работела в Гърция, но след завръщането
й оттам се срещнали случайно и откъм 2014-2015г. установили близки отношения.
Такива възникнали и между ищцата и ответника, тъй като двамата ответници живеели
на съпружески начала в гр.Ивайловград. Ищцата често гостувала в дома им и понякога
при поискване от тяхна страна им заемала различни парични суми, някои от които те
връщали. На *********. ответницата от свое име и от името на ответника В. К.
поискала от ищцата пари в заем, тъй като и двамата имали финансови затруднения с
дейността на фирмите си. Ищцата първоначално отказала, тъй като поисканата сума
била значителна, а и те все още й дължали пари от предходен заем, но ответницата
била много настоятелна понеже парите им трябвали спешно за ден-два и тя се
съгласила. Поради продължителните години работа в Гърция, всички пари и
спестявания на ищцата били в гръцки банки. На *******. двете с ответницата отишли в
гр.**********, където от гръцки банки ищцата изтеглила всичките си спестявания от
8 300 евро и веднага след завръщането си в България през ГКПП Кипринос-
Ивайловград, в клон на ОББ в града, ищцата обменила парите в лева и ги предала на
ответницата М. А.. Уговорката между страните била, че на следващия ден ответникът
К. ще продаде свой трактор и ще върне парите на ищцата, но това не се случило нито в
уговореното време, нито в следващите дни, месеци и години. Ищцата посочва още, че
отношенията й с ответниците се влошили. Те постоянно й обещавали, че ще й върнат
парите, но това не се случвало, нещо повече – ответниците отказвали да отговарят на
телефонните й обаждания. Тя ходила до дома им многократно, но те не я приемали.
1
Впоследствие ответниците напуснали България и ищцата нямала никаква връзка с тях,
дори и по интернет. Тя подала жалба до прокуратурата за измама, въз основа на която
било образувано ДП №5/2020г. по описа на РУ-Ивайловград за престъпление по чл.209
ал.1 от НК, но с Постановление на наблюдаващия прокурор от 17.11.2021г.
наказателното производство било прекратено. Твърди се, че по време на досъдебното
производството ищцата изпратила на ответника К. с писмено съобщение по месинджър
номера на сметката си, но досега плащане не било постъпило. Така ответниците не й
били върнали получения заем в договорения в дни срок, в размер на исковата сума.
Предвид гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което да бъдат
осъдени ответниците да заплатят на ищцата поравно всеки един от тях общата сума от
16434лева, произтичаща от договор за заем, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответниците
особен представител адв. В. З., който счита предявените искове за допустими. По
основателността им заявява, че представеното с исковата молба Постановление за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 5/2020 г. по описа на РУ
Ивайловград представлявало официален свидетелстващ документ, който доказвал с
обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление на издалият го орган, се били осъществили така, както се твърдяло в него.
След като съдът бил длъжен да зачете и да се съобрази с материалната доказателствена
сила на приложения официален свидетелстващ документ, това означавало, че
отразените в него факти действително се били осъществили, а именно - че ищцата дала
в заем на ответниците К. и А. сумата от 8300евро, който факт не се отричал от тях и че
те били готови да й я върнат. Не възразява да се приеме като доказателство по делото
цитираното постановление. Моли съдът да приложи чл.78 ал.2 от ГПК и да възложи в
тежест на ищцата направените по делото разноски, доколкото с поведението си
ответниците не били дали повод за завеждане на делото, тъй като същите били
поискали от ищцата да им даде банкова сметка за привеждане на исковата сума, но не
получили съдействие от нея.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
С постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.11.2021г.
прокурор при РП-Хасково прекратява наказателното производство по ДП №5/2020г. по
описа на РУ-Ивайловград при ОД на МВР-Хасково, образувано за престъпление по
чл.209 ал.1 от НК. В постановлението се сочи, че в хода на разследването не са били
събрани безспорни и категорични доказателства, че с действията си М. А. и В. К. са
осъществили някоя от посочените две форми на изпълнителното деяние на
престъплението „измама“. Напротив, от самото начало те заявявали на С. Т., че ще й
върнат парите, но тъй като тя започнала да ги притиска, в състояние на афект
отношенията им се изострили. В постановлението е прието, че впоследствие те са
предприели всички възможни действия, за да ги върнат, но не получили съдействие от
нейна страна, за да го сторят. Според РП-Хасково, в случая са налице договорни,
гражданскоправни отношения свързани със заемането на парична сума, които
отношения, ако не доброволно следвало да се разрешат от съда. С тези мотиви
прокуратурата приема, че не са събрани достатъчно доказателства за виновността на В.
Н. К. или М. И. А. за извършено от тях престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Сочи се
също така, че затова в хода на разследването въпросните лица не са били привлечени в
качеството им на обвиняеми.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
2
изводи по основателността на предявения иск:
Договорът за заем е реален договор, поради което се счита сключен между
страните в момента на предаване на заемната сума, а връщането на същата става или в
уговорен от страните срок или в едномесечен срок от поискването, съгласно чл.240 от
ЗЗД. В настоящия случай ищцата претендира връщане на сума в размер на 16434лв.,
като твърди, че е предала тази сума на ответниците на *******. Тези твърдения се
потвърждават изцяло от събраните доказателства по образуваното ДП №/2020г. по
описа на РУ-Ивайловград при ОД на МВР-Хасково. Самите ответници са разпитани в
качеството на свидетели по досъдебното производство, образувано за измама по чл.209
ал.1 от НК. В своите показания и двамата са признали, че са получили сумата от
ищцата, както и че не са върнали същата. Тези техни извънсъдебни признания следва
да се вземат предвид, тъй като пред съответния разследващ орган двамата ответници са
заявили неизгодни за тях факти и обстоятелства. По делото липсват данни, от които да
се установи, че ответниците са върнали на ищцата дадената им в заем сума от 8300
евро или тяхната левова равностойност от 16434лв., поради което съдът намира така
предявения иск за основателен и доказан. По категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи наличието на валидно
облигационно отношение между страните, по силата на което ищцата е предоставила в
заем на ответниците сумата от 8300евро на *******. срещу поетото от последните
задължение да върнат сума до няколко дни. Впоследствие страните по договора за заем
са уговорили по-дълъг срок на издължаване на заемната сума. От събраните по делото
писмени доказателства става ясно, че до момента тази сума не е върната на
заемодателя. Твърденията на ответниците, че са били готови да изплатят сумата на
ищцата, но последната не им съдействала, като не им предоставила номер на банкова
сметка, по която да превеждат пари се явяват неоснователни, тъй като не са ги
подкрепили с доказателства нито в досъдебното производство, нито такива се
представят в настоящото исково производство. Дори да липсва съдействие от
кредитора длъжникът винаги може да намери начин да изплати дължимата сума пари,
като ги преведе на открита на името на заемодателя банкова сметка, на влог или чрез
пощенски запис. В настоящото производство липсват подобни доказателства за
извършено плащане, а е налице само заявената пред разследващия орган воля на
ответниците да възстановят на ищцата дадената им в заем сума. Ето защо, съдът счита,
че следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, като бъдат
осъдени ответниците да заплатят по равно на ищцата сумата от 16434лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят
по равно на ищцата направените по делото разноски в размер общо на 2700,36лв., от
които 657,36лв. – държавна такса, 1023лв. – възнаграждение за особен представител и
1020лв. – адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на назначения на ответниците особен представител, че след като
последните признали, че дължат сумата не са станали причина за образуване на
настоящото производство и не следва да носят отговорност за направените от ищцата
разноски. Действително ответниците са заявили пред разследващите органи по
досъдебното производство, че са получили сумата в заем от ищцата и имат желание и
намерение да й я върнат, но доколкото това не е сторено от тяхна страна преди
образуване на настоящото производство, сочи на извод, че с поведението си са станали
причина за предявяване на иска с правно основание чл.240 от ЗЗД. Дори и към
настоящия момент няма данни ответниците да са предприели каквито и да е действия
за връщане на заемната сума на ищцата, поради което съдът счита, че следва да бъде
ангажирана тяхната отговорност за заплащане на направените от ищцата разноски за
образуване на исковото производство.
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. К. с ЕГН:********** от *******, и М. И. А. с ЕГН:*********
от гр***********, да заплатят по равно на С. Б. Т. с ЕГН:********** от *********,
сумата от 16434лв. – главница, представляваща неизплатено задължение по сключен
между страните на *******. договор за заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.02.2022г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 2700,36лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
4