Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 13.11.2017                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                     Първи  граждански състав

На седемнадесети октомври                                    Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 2663 по описа за 2017 година.

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „ЗЛАТЕКС” ООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че въз основа на сключен с ответника договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска техника при условията на финансов лизинг № L 2140 от 09.07.2014 год. предал на ответника владението със запаз­ване на собствеността до пълно изплащане на продажната цена върху следната земеделска техника: БАЛОПРЕСА „ZAGRODA", модел „51 МРА", сериен № РК4010 на стойност 37000,00 лв. без ДДС и ДДС - 7400,00 лева, или на обща стойност от 44400,00 лева; ПРИКАЧЕН СЕНОСЪБИРАЧ „ZAGRODA", модел „Invertor Z 277" на стойност 2660,00 лв. без ДДС и ДДС - 532,00 лева, или на обща стойност от 3192,00 лева. По този начин общата стойност на доставената на ответника селскостопан­ска техника възлизала на 47592,00  лева с ДДС, респ. 39660,00 лева, без ДДС. Предаването на владението на горната зем. техника, съгласно условията на договора било осъществено с подписване на два броя Приемо-предавателни протоколи от 18.08.2014 год. Съгласно График за плащане /Приложение № 4/ към посочения по-горе договор крайният срок за пълното издължаване на дължимата сума бил 10.01.2015 год. Твърди, че на база извършена рекапитулация в счетоводство му след изтичане на срока за пла­щане се установило ефективно плащане от страна на ответника на следните суми: 10000,00 лева, представляваща авансова вноска, заплатена с ПКО № 24 от 15.07.2014 г., съгласно клаузата на чл. 1.4.1. от договора; 5000,00 лева, представляваща първа погасителна вноска, съгласно Графи­ка към горния договор, заплатена с ПКО № 26 от 19.07.2014 год. /горните две плащания били документирани с издадена от страна на ищеца фактура № ********** от 18.01.2017 год./; 13500,00 лева по 5 броя издадени от ищеца фактури, както следва: фактура № ********** от 18.08.2014 год. за 5000,00 лв. с вкл. ДДС; фактура № ********** от 15.10.2014 год. за 5000,00 лв. с вкл. ДДС; фактура № ********** от 06.10.2015 год. за 1000,00 лв. с вкл. ДДС; фактура № ********** от 20.11.2015 год. за 1500,00 лв. с вкл. ДДС и фактура № ********** от 08.01.2016 год. за 1000,00 лв. с вкл. ДДС. По този начин ответната страна извършила частично плащане на дължимата сума в размер на 28500,00 лв., като бил налице остатък за плащане до пълната стойност на доставената зем. техника, възлизащо в размер на 19092,00 лева с вкл. ДДС. Въпреки настоятелността за извънсъдебно уреждане на това парично вземане, вклю­чително и изпратено писмо-покана с обратна разписка, получено на 25.01.2017 год. и много­кратните обещания, давани от ответника за плащане на пълния размер на дължимата су­ма, до настоящия момент не било налице изпълнение от негова страна на това договорно задъл­жение. Съгласно клаузата на чл. 1.7. от горния договор за допусната забава за всяко едно плащане, извършено след датата на падежа, договорен в Графика, ответната страна му дължал неустойка в размер на 0,5% на ден за периода на забавата. Предвид допуснатото от ответника неспазване на датата на установения краен падеж за плащане - 10.01.2015 год., нито на су­мите, установени за съответните погасителни вноски /за главница и ДДС/, сочи като крайна дата за плащане тази на последното плащане, осъществено от страна на ответника - 08.01.2016 год. По този начин върху неплатената главница от 19092,00 лв. за периода от 08.01.2016 год. до датата на депозиране на исковата молба ответникът му дължал неустойка в общ размер 43543,00 лева, която претендирал частично до размера на 10908,00 лева. Моли съда да постанови решение, с което осъ­ди ответната страна да му заплати дължимата главница от 19092,00 лева и неустойка в размер от 43543,00 лв., предявена частично за сумата от 10908,00 лева. Претендира за присъждане на законната лихва върху дължимата глав­ница за периода от датата на завеждане на исковата молба до реалното пла­щане на претендираната сума, ведно с направените съдебно-деловодни раз­носки и изплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът Ц.Г.П. първоначално оспорва предявените искове, но в устните състезания заявява, че същите са основателни, като счита неустойката за прекомерна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното:

По делото е представен договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска техника при условията на финансов лизинг № L 2140 от 09.07.2014 год. между страните в настоящото производство, по силата на който ищецът, като лизингодател, е предоставил на ответника ползването на селскостопанска техника: БАЛОПРЕСА „ZAGRODA", модел „51 МРА", сериен № РК4010 и ПРИКАЧЕН СЕНОСЪБИРАЧ „ZAGRODA", модел „Invertor Z 277", срещу поето от лизингополучателя задължение да заплати възнаграждение в размер на 47592 лв., платимо както следва: 10000 лв. в рамките на 5 работни дни от подписване на договора, а останалата част – съобразно График за финансиране /Приложение № 4 към договора/. Уговорено е, че след пълното плащане на договореното възнаграждение лизингодателят прехвърля на лизингополучателя правото на собственост върху селскостопанската техника /чл.3.2 и чл.5.4 от договора/.

            С оглед правата и задълженията на страните по процесния договор съдът намира, че между тях е възникнало правоотношение по договор за финансов лизинг по смисъла на чл.342,ал.2 от ТЗ. Съдържанието на договора от 09.07.2014 год. включва видовите особености на финансовия лизинг: вещта, предмет на договора, не е придобита от лизингодателя чрез собствено производство; уговорена е възможност за придобиване на собствеността върху вещта /чл.3.2 от договора/; рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя /чл.5.2 от договора/.

            От представените по делото 2 бр. приемателно-предавателни протоколи от 18.08.2014 г. е видно, че ищецът е предал на ответника селскостопанската техника, предмет на лизинговия договор. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по процесния договор са извършени плащания от ответника в размер на 28500 лв. Според вещото лице остатъкът за плащане от ответника е в размер на 19092 лв. Съдът възприема експертното заключение, тъй като същото е обосновано, незаинтересувано и съответстващо на останалите доказателства по делото.

От горепосочените доказателства безспорно се установява, че ищецът е предоставил на ответника ползването на процесните вещи, последният ги е ползвал и е заплатил част от уговореното възнаграждение в размер на 28500 лв. С оглед на това предявеният иск за заплащане на възнаграждение по договор за финансов лизинг от 09.07.2014 г. в размер на 19092 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.05.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. 

            Видно от чл.6.2 от процесния договор, ответникът се е задължил при забавено или неточно плащане на лизинговите вноски да заплати лихва в размер на 0,5 % върху стойността на задължението за всеки ден просрочие. Касае се за предварително уговорен размер на обезщетението при неизпълнение на задължението по смисъла на чл.92 от ЗЗД. Тъй като задължението на лизингополучателя за заплащане на възнаграждение е парично и неговото неизпълнение има винаги характер на забавено неизпълнение, уговорената неустойка следва да бъде квалифицирана като такава за забавено изпълнение на парично задължение /договорна лихва/. В случая липсва уговорен краен предел  или срок, до който неустойката може да бъде начислявана, но само по себе си това обстоятелство не накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД /в този смисъл са: Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 4/25.02.2009 г. по т.д.№ 395/2008 г., І т.о. на ВКС, решение № 129/09.07.2010 г. по т.д.№ 977/2009 г., ІІ т.о. на ВКС и др./.  По делото липсват данни  неустойката да е уговорена с цел, излизаща извън присъщите й функции – обезщетителна, обезпечителна и санкционна. При уговорения от страните начин за изчисляване на неустойката /0,5% за всеки ден забава/, единствено от ответника е зависело да ограничи нейния размер, като изпълни своевременно договорните си задължения. Що се отнася до наведените едва в устните състезания доводи за прекомерност на неустойката, следва да се посочи, че искането за намаляване на неустойката представлява по естеството си правоизключващо възражение, което съгласно чл.133 ГПК се преклудира с изтичане срока за отговор на исковата молба.  С оглед на това в настоящото производство съдът не може да преценява дали претендираната неустойка е прекомерна /в този смисъл е решение № 88/22.06.2010 г. по т.д.№ 911/2009 г., І т.о. на ВКС/.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че неустойката по процесния договор, изчислена за периода от 08.01.2016 г. до датата на подаване на исковата молба /15.05.2017 г./ при неплатена главница 19092 лв., е в размер на 47061,78 лв.

Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението. Както беше обосновано по-горе, ответникът не е изпълнил точно във времево отношение договорното си задължение за заплащане на възнаграждение на лизингодателя, като е останала неплатена сума в размер на 19092 лв. Доколкото по делото не бяха ангажирани доказателства за обстоятелства, изключващи отговорността на ответника, съдът приема, че  неизпълнението на задължението му по договора е виновно. С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на неустойка в размер на 10908 лв., като част от цялата дължима сума в размер на 43543 лв., е основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 3260 лева, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

            Воден от горните мотиви, съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Ц.Г.П. от ...да заплати на „ЗЛАТЕКС” ООД, гр.Стара Загора, бул.Патриарх Евтимий 52, ЕИК *********, представлявано от Нецо Минев Златанов, сумата 19092 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска техника при условията на финансов лизинг № L 2140 от 09.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.05.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата 10908 лева, като част от цялата дължима сума в размер на 43543 лева, представляваща неустойка по договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска техника при условията на финансов лизинг № L 2140 от 09.07.2014 год., както и сумата  3260 лева, представляваща разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :