Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 19.11.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. М. Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 7366 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.01.2019 г. по гр.д. № 78705/17 г.,
СРС, І ГО, 26 с-в е осъдил В.И.Ч., ЕГН ********** да заплати на Л.М.Г., ЕГН ********** сумата от 10 000 евро,
получена без основание с платежно нареждане на 20.09.2017 г. Осъдил е В.И.Ч. ЕГН ********** да заплати на
Л.М.Г. ЕГН ********** сумата от 2087,80 лв. разноски по делото.
С решение от 18.03.2019 г. по гр.д. № 78705/2017 г.,
постановено по реда на чл.250 ГПК, СРС, І ГО, 26 състав е е допълнил решението от 23.01.2019 г., като ответникът В.И.Ч., ЕГН ********** е осъден да заплати на ищцата Л.М.Г. ЕГН ********** законна лихва за забава върху сумата от
10 000 евро, считано от 03.11.2017 г. до окончателното изплащане.
Решението
от 23.01.2019 г. е обжалвано с въззивна жалба от ответника В.И.Ч. ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Е.Т. от САК с мотиви, изложени в нея. Твърди, че е предявен иск по чл.55 от ЗЗД за
връщане на сумата от 10 000 евро получена от ответника В.И.Ч. без правно
основание. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че
плащането е извършено във връзка с възложени СМР, извършени от „Р.-С.“ ООД,
чийто управител е настоящият жалбоподател. Ответникът В.И.Ч. не е участвал в
лично качество в отношенията си с ищцата и това се вижда от свидетелските
показания на майката на ищцата М. Г. и разменената писмена кореспонденция между
свидетелката и „Р.-С.“ ООД. „Р.-С.“ ООД започва извършването на договорените
СМР, като отделни дейности са възложени на подизпълнител. Малко след започване
на СМР е направено и плащането от 10 000 евро. СМР се спират по искане на
ищцата и нейната майка, като сметка 22 и Акт образец 19 са били предоставени за
подписване на ищцата и майка й, но те отказват да ги подпишат. Ищцата не е
положила подписа си под договора и офертата, но счита, че приемането на
последата се доказва с факта на извършеното плащане в размер на 10 000
евро, което по своята правна природа представлява приемане на предложената от
дружеството оферта. Плащането е направено по лична сметка на ответника В.Ч., но
това плащане не е осъществено без правно основание, а е заплащане във връзка с
извършване на СМР, осъществявани от служители на „Р.-С.“ ООД или наети от него
подизпълнители. Въззивникът не е задържал парите за себе си, а ги е превел в
полза на дружеството, което следва да е действителният получател. Цялата
стойност на извършените СМР е в размер на 23 297,72 лв., от които са платени
19 558,30 лв., като дължимият остатък е в размер 3 739,42 лв., за
който е издадена фактура № 730 от 17.10.2017 г. е осчетоводена от дружеството и
е непогасена от ищцата.
В процесното решение съдът неправилно е приел, че
са налице само преддоговорни отношения между ищцата и „Р.-С.“ ООД, като не може
да се говори за наличие на договор, още по-малко на такъв по чл.258 ЗЗД. Счита,
че извършването на дейности, които са предмет на договора за изработка, както е
и приел съдът, не може да се определи само като преддоговорна дейност. Самият
съд се позовава ва заключението на САТЕ, като вещото лице потвърждава, че
конктретните видове дейности, посочени в офертата, изготвена от „Р.-С.“ ООД, са
извършени от дружеството. Счита, че е налице договор за изработка по чл.258 ЗЗД,
за който ТЗ и ЗЗД не предвиждат писмената форма като форма за действителност на
този вид договор. Ето защо неподписването на нарочен писмен договор не води до
извод за липсата на сключена сделка между страните. Липсата на подписване на
офертата не означава липса на съгласие с предложението, тъй като приемането
както и предложението е неформално. Ответникът е представил доказателства за
размера на стойността на извършените СМР, а именно 23 297,72 лв., а вещото
лице сочи пазарната стойност на извършените СМР в размер на 21 042,75 лв.
с ДДС, която сума надвишава размера на платената от ищцата сума. От приетата по
делото ССЕ се установява, че получената сума в размер на 10 000 евро в
последствие е била преведена в полза на „Р.-С.“ ООД, за което са издадени съответните
счетоводни документи, като издадените фактури са декларирани по реда на ЗДДС.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде
отхвърнена исковата претенция на Л.Г.. Претендира присъждане на разноски за
настоящето производство, включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата/ ищца Л.М.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Г.С.,*** оспорва въззивната жалба. Не претендира разноски
за настоящето производство.
Постъпила е въззивна жалба от В.И.Ч. ЕГН ********** и срещу решение от 18.03.2019 г.
по гр.д. № 78705/2017 г., постановено по реда на чл.250 ГПК, с което е
допълнено решението от 23.01.2019 г.,
като ответникът В.И.Ч. ЕГН **********
е осъден да заплати на ищцата Л.М.Г. ЕГН ********** законна лихва за забава върху сумата от
10 000 евро, считано от 03.11.2017 г. до окончателното изплащане, с мотив,
че след като главницата е недължима, то и законната лихва върху главницата не
се дължи.
Въззиваемата/ ищца Л.М.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат
Г.С.,*** оспорва и тази въззивна жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество основателна, поради следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Л.М.Г., ЕГН ********** срещу В.И.Ч. ЕГН ********** за сумата от 10 000
евро, ведно със законата лихва, считано от предявяването на исковете до
окончателното изпълнение на сумата.
Ищецът Л.М.Г. твърди, че с майка й М. Г. били в преговори с „РИ- СОФ" ООД за
сключване на договор за извършване на СМР. Ответникът, който бил управител на
дружеството, поискал да бъде преведена сумата от 10 000 евро преди сключване на
договора, тъй като било необходимо провеждане на предварителна подготовка, а времето
за извършване на ремонта било малко поради настъпване на есенния сезон. Ищцата
заявява че била заблудена, че сумата се превежда по сметка на дружеството, като
всъщност банковата сметка била лична на ответника, а не на дружеството. Тъй
като страните не постигнали съгласие относно размерът на възнаграждението за
ремонта, договор не бил сключен. Ищцата поискала от „Р.-С." ООД връщане на
заплатената сума, при което установила, че сумата не била преведена по сметка
на дружеството, а по лична сметка на управителя В.И.Ч.. Тъй като преговорите не
приключили със сключване на договор, счита, че сумата е платена без правно
основание и следва да бъдат върната на ищеца. Претендира се и законната лихва
от деня на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът В.И.Ч. в
срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, в който е оспорил исковете по
основание, с твърдението, че процесната сума била платена във връзка с извършване на СМР от „Р.-С.“ ООД, на което
той е управител на съсобствения на ищцата и нейната майка недвижим имот. Бил е
изготвен писмен договор за извършване на СМР, но той не бил подписан от ищцата
и майка и, като преди това ответникът, като управител на „Р.-С.“ ООД сформирал
екип от специалисти, които да извършат съответните СМР. Договорените СМР били описани в оферта, като във връзка със започването на
работата М. Г. изпратила по електронна поща технически документи за имота. Бил
предоставен достъп до имота и част от посочените в офертата СМР на обща
стойност 23 297,72 лева били извършени от работници на „Р.-С." ООД и от
нает подизпълнител. По искане на възложителите работата била спряна и не били
извършени всички договорени дейности. Сумата от 10 000 евро била преведена по
сметка на ответника, а не на дружеството се цел да бъдат спестени банкови
такси, като ответникът внесъл сумите в дружеството, за което били съставени
счетоводни документи.
Съдът констатира следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ответникът Ч. е управител на „Р.-С." ООД, че
ищцата е превела по банковата сметка на ответника Ч. сумата от 10 000 евро с
основание „захранване на сметка". По делото са приети оферта за извършване на СМР, архитектурен
проект за изпълнение на работите, сметка обр. 22, акт обр. 19, всички те
неподписани от ищцата за възложител на СМР. Била е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в съсобствения на ищцата и нейната
майка апартамент са извършвани ремонтни дейности от „Р.-С." ООД. Вещото
лице изяснява, че приложеният по делото архитектурен проект е неодобрен от
компетентен държавен орган и е без разработена част „Конструктивна" и
„Електро". Сочи, че сметка обр. 22, акт обр. 19 и архитектурният проект не
са подписани от ищцата за възложител на ремонтните работи, както и че първото
ниво с малки изключения е изпълнено по архитектурния проект, докато при
изпълнение на второто ниво проектът е приложен по отношение на премахване на
съществуващата табакера и изгражадане на нейно място на капандура. Стойността
на извършените строителни работи експертът оценява на 21 042,75 лв. с ДДС. От ССЕ се установява, че между страните
няма сключен писмен договор за СМР, че за обект „Преустройство и ремонт на
апартамент - улица „********" е издаден акт обр. 19/16.10.2017г. с
възложител М. Г. и Л.Г. и изпълнител „Р.-С." ООД , който акт е подисан
единствено от изпълнителя. Вещото лице заявява, че ответникът Ч. е внесъл по
банковата сметка и в касата на „РИ -СОФ" ООД левовата равностойност на 10
000 евро, като са били издадени две данъчни фактури на обща стойност 23 297,73
лева с ДДС, от които № 729/20.09.2017г. за сумата от 19 558,30 лева с основание
„авансови преводи" и № 730/17.10.2017г. за сумата от 3 739,43 лева с
основание „доплащане на извършени СМР". По делото са били разпитани
свидетели, като от показанията на свидетелите
Н. Л. и М.Г. се установява, че с ответника в лично качество и ищцата не е бил
сключван договор за СМР в съсобствения на ищцата и нейната майка недвижим имот.
От техните поктазания, както и от показанията на свидетелите Д., А., Б. и В. се установява, че в процесния
имот са били извършвани ремонтни дейности от „Р.-С." ООД, преустановени по
желание на М. Г. през месец октомври 2017г. Свидетелят Л. заявява, че е виждал
предлаганите от ответника оферти и проекто-договор, но не знае поради каква
причина не се е стигнало до подписването на договор. Чул е, че по молба на Л.Г.
и майка й ответникът Ч. си е отворил сметка в евро в банката, която им е
предоставила кредит, тъй като откриването на еврова сметка на фирма било много
по-сложно, отколкото лична такава. Свидетелката М. Г., майка на ищцата твърди,
че не са постигнали договорка с „Р.-С." ООД за извършване на ремонтни
дейности, тъй като не са се споразумели за стойността на ремонта и за видовете
дейности, които следва да бъдат извършени. Заявява, че в имота действително са били
извършени строителни дейности, но за същите не била постигната договореност
между страните.
От правна страна:
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира, че
решението е допустимо и валидно, но по същество неправилно.
Съдът е бил сезиран с иск с правно
основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД-
претендира се връщане на даденото без основание. Фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД
предвижда, че когато ищецът е дал нещо на ответника при начална липса на
основание, ответникът следва да го върне. За уважаване на иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на плащането на сумата и нейния размер, а
ответникът-наличие на
основание за получаване на плащането (ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79
на ВС) или обстоятелства, препятстващи отговорността му за връщане на сумата -
наличие на насрещно задължение, погасяване чрез плащане, давност и др.
Ответникът твърди като основание за извършеното плащане изрична договорка с
майката на ищцата Г. и със самата ищца с ответника В. Ч., в качеството му на
управител на „Р.-С.“ ООД, за извършване на СМР от дружеството в съсобствения на
ищцата и майка й апартамент. Съдът е приел, че става въпрос за договор за
изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД, в който предметът и възнаграждението са
съществени елементи, но в конкретния казус не са установени нито параметрите на
договора, нито размерът на договореното между страните възнаграждение, за да стигне до извода, че не е налице
облигационно правоотношение между страните, по силата на което ищцата да е
престирала срещу задължението на ответника, респ на представялвано от него „Р.-С.“
ООД да извършва ремонтни дейности в съсобствения на ищцата недвижим имот.
Договорът за извършване на строително-монтажни работи /СМР/ е разновидност на договора за
изработка, уреден в чл.258 и следв. от ЗЗД. В правната доктрина и съдебната практика няма спор,
че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита
за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието
му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради това
не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя
чрез отправяне на устно предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен
чрез приемане на отправеното предложение с конклудентни действия от поръчващия,
като например изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне на
срок за завършване на работите, предоставяне на материали или на техническа
документация, необходима за извършване на работите, предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение,
посочено в офертата на изпълнителя.
За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и
да формират съгласие за сключването на договора, конклудентните действия следва
да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се
обвърже с договор за СМР при предложените в офертата на изпълнителя условия /решение № 72 от
28.04.2015 г. на ВКС, постановено по т.д. № 2628/2013 г., II ТО/. Освен това, с решение № 97 от 02.03.2013 г. по т.д. № 533/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о. е
дадено разрешение на правния въпрос, съставлява ли авансовото плащане на
възнаграждение, извършено въз основа на отправена от изпълнителя оферта за
изпълнение на строителни работи, конклудентно
действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на
договор за изработка при условията на офертата, като е даден положителен отговор на този въпрос при
условие, че офертата съдържа достатъчна конкретизация на предложените за
изпълнение видове и количества СМР и на дължимото за извършването им
възнаграждение. В настоящия казус е налице оферта, отправена до ищцата и
нейната майка, в която конкретно са посочени видовете СМР, количеството и
стойността на същите, конкретното възнаграждение за всеки вид СМР, като са
приложени и чертежи. От назначената по делото СТЕ се установява извършването на
самите СМР по вид и количество.
При тези данни се установява, че е
налице предложение/оферта за сключване на договор от „Р.-С.“ ООД с конкретни
характеристики на СМР и определено възнаграждение, плащане от ищцата на част от
възнаграждението, извършване на СМР от „Р.-С.“ ООД и липса на противопоставяне
на ищцата за извършените СМР в собствения й апартамент. Изводът е, че за
извършеникте СМР изпълнителят има право да получи договореното възнаграждение.
Дори и да се приеме, че между старните
не е било постигнато съгласие по основните характеристики, включително за
дължимото възнаграждение, то в правната теория и съдебната практика се приема,
че липсата на конкретна уговорена цена на стоката и на нейната доставка не води
до извода за липсата изобщо на договорни отношения, а се смята, че страните са
се съгласили с цената, която обикновено се плаща при сключването за същия вид
стока при подобни обстоятелства. Отделно от това, относно размера на стойността
на извършените СМР, според вещото лице от приетата по делото СТЕ, същата е в
размер на 21 042,75 лв. с ДДС, т.е. сумата надвишава претендираната от
ищцата такава.
Най-накрая следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че от данните по делото, включително приетата ССЕ е видно, че
получената от ответника В.Ч. сума от
10 000 евро е била приведена в последствие на ЮЛ „Р.-С.“ ООД, за което са
били издадени съответните счетоводни документи, съответните фактури, т.е. не е
налице неоснователно обогатяване на ответника с процесната сума.
Изводът е,
че не е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД
от страна на посочения ответник.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, ІІ пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, включително и решението постановено по реда на
чл.250 ГПК, тъй като след като главницата не е дължи,
то не се дължи и акцесорния иск за законна лихва върху нея и вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове,
ведно със законната лихва.
С оглед изхода на делото и предявената
претенция, въззиваемата страна следва да заплати на въззивника направените
разноски за първата инстанция в размер общо на 2454,90 лв., видно от
представения на лист 147 от първоинстаниционното производство списък за
разноските /липсват данни своевременно да е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1800 лв./, а за въззивното
такова в размер общо на 1522,67 лв., от които 391,17 лв. за държавна такса за
обжалване на основното решение, 15 лв. за държавна такса за обжалване на
решението по чл.250 ГПК и 1111,60 лв. за адвокатско възнаграждение, предвид
свевременно направеното възражение за прекомерност на същото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 23.01.2019 г. по гр.д. № 78705/17 г. на
СРС, І ГО, 26 с-в и постановеното по реда на чл.250 ГПК решение от 18.03.2019г.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.М.Г.
ЕГН ********** срещу В.И.Ч., ЕГН ********** искове с правно основание чл.55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане от В.И.Ч. на Л.М.Г. на сумата от 10 000 евро,
получена без основание с платежно нареждане на 20.09.2017г., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 03.11.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Л.М.Г., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат Г.С.,*** да заплати на В.И.Ч. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Е.Т. от САК, направените разноски за първата
инстанция в общ размер на 2454,90 лв
ОСЪЖДА Л.М.Г., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат Г.С.,*** да заплати на В.И.Ч. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Е.Т. от САК,
направените разноски за настоящата инстанция в общ размер от 1522,67 лв.
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.