№ 306
гр. П., 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720102770 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л.. В. А.. срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, с която се иска да се признае за установено в отношенията между
страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 2500 лева, заявена като
частичен иск от сумата в размер на 25 183, 15 лв., включваща главница по договор за
кредит в размер на 23 391, 32 лв., договорна лихва в размер на 1743, 83 лв. и разноски в
размер на 48 лева, представляващи непогасен остатък от парично задължение, за което
на 30.10.2012г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****г. по описа на ПРС и
образувано изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение на вземането.
В исковата молба се посочва, че за следните суми: 24359, 12 лева - главница по
договор за банков кредит, договорна лихва в размер на 1416, 32 лв. за периода от
18.04.2011 г. – до 19.10.2012г., за сумата от 146, 49 лева – лихва за забава за периода от
18.06.2011 г. до 19.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от
30.10.2012г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 516, 44 лева - ДТ в
заповедното производство и 849, 86 лв. - адвокатско възнаграждение, на 30.10.2012г. е
бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****г. по описа на ПРС в полза на
„Юробанк и Еф Джи България“ АД срещу П.Г.Н., Л.. В. А.., В.В.Ц. и Д.Л.Н. за
солидарното им осъждане. Сочи се, че въз основа на изп. лист е образувано изп. дело
№ *** г. по описа на ЧСИ С.Б., по което како взискател е конституиран ответникът. По
изп. дело са събирани принудително суми, като актуалният размер на дълга към
1
10.01.2017 г. е бил в общ размер на 25 183,15 лв. Обосновава се, че от последното
предприето валидно изпълнително действие на 12.06.2016 г. и най – късно към
13.05.2021г. е погасено по давност правото на принудително изпълнение за вземането.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който признава
предявения иск. Претендира разноски на осн. чл. 78, ал.2 ГПК.
С молба от 19.07.2021 г., както и в съдебно заседание ищцовата страна, чрез
процесуалния си представител, е направила искане за постановяване на решение при
признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че са
налице условията за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на предявената искова претенция, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 2500 лева, заявена като частичен иск от сумата в размер на 25 183,
15 лв., включваща главница по договор за кредит в размер на 23 391, 32 лв., договорна
лихва в размер на 1743, 83 лв. и разноски в размер на 48 лева, представляващи
непогасен остатък от парично задължение, за което на 30.10.2012г. е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****г. по описа на ПРС и образувано изп. дело № *** г.
по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение на вземането.
Предвид изложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира, че
искът е основателен и следва да се уважи, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът
не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни, като
ответникът обосновава искането си с твърдението, че е признал иска и не е станал
повод за завеждане на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възложат разноските по
делото в тежест на ищеца, независимо от обстоятелството, че предявеният иск бъде
уважен, е необходимо при условията на кумулативност ответникът с поведението си да
не е дал повод за завеждане на делото и да е признал предявения иск. В разглеждания
случай, съдът намира, че не са налице и двете предпоставките на посочената
разпоредба по следните съображения:
Спорът е породен във връзка с образувано срещу ищцата изпълнително дело.
Страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава
повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. При
2
действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим
само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен
лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително
изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре
занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две
предпоставки отрицателният иск беше недопустим (поради отсъствие на правен
интерес), а ответникът никога не дължи разноски по недопустим иск. Новият ГПК
защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването
на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.Длъжникът има
интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено
от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение
при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се
изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения
установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако
ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си
поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск
не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес
у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал
друг повод за предявяването на иска.
В този смисъл са Определение № 468/18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о. и Определение № 474/7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019
г., IV г. о..
Съобразявайки тези постановки, настоящият съдебен състав намира, че дори и
при прекратено изпълнителното дело, след като ответникът разполага с изпълнителен
титул, макар и признал иска, не му се дължат разноски.
В полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна
такса от 50,00 лева. На процесуалния й представител адв. Бояна Б. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ при условията на чл. 38,
ал.1, т. 3 Закона за адвокатурата в размер, определен съобразно предвидения размер в
чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. В този смисъл възражението за
прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК се явява неоснователно, доколкото се присъжда
минимален размер на възнаграждение.
Съдът установи, че ищцата е направила искане по чл. 83, ал.2 ГПК за частично
освобождаване от заплащането на държавна такса по делото. Съдът не се е произнесъл
3
по това искане до този момент. Последователно и непротиворечиво в практиката си
ВКС приема, че по молбата за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83,
ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка въз основа на доказателства за
имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст,
здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към
възможността да изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на
държавна такса в производството по делото, като след изясняване на общото
материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е
длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата
държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно
средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея /в този смисъл е
определение № 14 от 31.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2020 г., I г. о., ГК/. В
настоящия случай държавната такса по предявения от ищцата иск е в размер на 100
лева, равняващи се на 4 % от цената на иска съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
От представената към исковата молба декларация за материално и имотно
състояние се установява, че ищцата е на 50 години, живееща на семейни начела.
Притежава моторно превозно средство - лек автомобил. Не притежава недвижими
имоти, което се установява и от представена справка в ИКАР. Ищцата е трайно
безработна, не е регистрирана в Бюрото по труда. Работи, заедно с лицето, с което
живее на семейни начела сезонна работа през летните месеци, когато осигурява
годишния си доход, равняващ се на 500 лв. месечно за двамата.
При направена служебна справка на сайта на Националния статистически
институт се установи, че средният разход за издръжка на лице за второто тримесечие
на 2021 г. е бил 1665, 92 лева, което прави 555, 30 лева на месец. За двучленно
семейство, като това на ищцата средният месечен разход се равнява на 1110, 62 лева.
Съпоставяйки тази сума с установения месечен доход на домакинството ищцата
съобразно декларираното, от 500 лева и предвид съвкупната преценка на данните по
делото, съгласно гореизложените критерии по чл. 83, ал. 2 ГПК, следва изводът, че тя е
материално затруднена и следва да се уважи искането и за частично освобождаване от
заплащането на държавна такса по делото в размер на ½ или – 50 лева.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено за заплати
по сметка на ПРС държавна такса в размер на 50 лева, за който ищцата е освободена.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Л.. В. А.., ЕГН
4
**********, с постоянен адрес: гр. П., кв. „Р.“, ул. * № 10, че НЕ ДЪЛЖИ на ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, сграда „Матрикс тауър“, сумата от 2500 / две
хиляди и петстотин/ лева, заявена като частичен иск от сумата в размер на 25 183, 15
лв., включваща главница по договор за кредит в размер на 23 391, 32 лв., договорна
лихва в размер на 1743, 83 лв. и разноски в размер на 48 лева, представляващи
непогасен остатък от парично задължение, за което на 30.10.2012г. е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****г. по описа на ПРС и образувано изп. дело № *** г.
по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение на вземането.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, сграда „Матрикс
тауър“ ДА ЗАПЛАТИ на Л.. В. А.., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., кв.
„Р.“, ул. * № 10 сумата в размер на 50,00 лева – заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, сграда „Матрикс
тауър“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б.Б. от САК с личен номер **********, на осн. чл. 38
ЗАдв сумата от 405 /четиристотин и пет/ лева – адвокатски хонорар.
ОСВОБОЖДАВА Л.. В. А.., ЕГН ********** на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от
заплащане на държавна такса за разликата над сумата от 50 /петдесет/ лева до
дължимата сума от 100 /сто/ лева за производството по гр. дело № 2770 по описа за
2021 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, сграда „Матрикс
тауър“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки районен съд в полза на бюджета на
съдебната власт на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 50,00 лева –държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5