Р
Е Ш Е Н И Е
№
1
гр. Разград, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 147 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Б. И. С. от
гр. Д. против Решение № 24 от 25.06.2021 г., постановено по АНД № 59/2021 г. по
описа на Районен съд – Кубрат, с което е потвърдено наказателно постановление №
21-0290-000094 от 12.03.2021 г., издадено от началник група „Охранителна
полиция“ при РУ на МВР – Кубрат. С
потвърденото наказателно постановление на жалбоподателя са наложени две
наказания: на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7 ЗДвП. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на сочените
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Иска се решението да
бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление. Алтернативно се
иска делото да бъде върнато на Районен съд – Кубрат за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Ответникът не ангажира становище по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага въззивното
решение да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените
от районния съд факти са следните: На 04.02.2021 г. около 10 ч. в гр. Кубрат на кръстовището на
ул. „Цар Иван Асен II“ и ул. „Цар Симеон“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Сузуки –
Гранд Витара“ с рег. ********. Мл. полицейски инспектор Ш. Х. и колегата й Й. Г. видели, че при
наличие на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“
водачът не спрял и продължил движението си по ул. „Цар Освободител“, както и че
превозва пътник на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан. Св.
Х. извършила
проверка на документите на водача и автомобила, и му съставила АУАН серия Д,
бл. № 379197 от 04.02.2021 г., рег. № 96
от 04.02.2021 г. за двете нарушения. При предявяване на акта нарушителят
вписал, че няма възражения по него.
Въз основа
на АУАН било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление по съображения, че АУАН и НП са законосъобразни, констатираните
нарушения са извършени виновно от жалбоподателя и правилно са приложени
съответните санкционни разпоредби.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Не са
налице сочените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Въззивният
съд не е допуснал процесуални нарушения нито при събирането, нито при оценката
на доказателствата. Не представлява процесуален порок отказът на съда да
изслуша обясненията на жалбоподателя. Неговите твърдения следва да бъдат заявени
във въззивната жалба и да бъдат доказани с всички допустими доказателства. Чрез
процесуалния си представител е направил възражения, че е спрял на знака Стоп,
че полицейските служители не са имали пряка видимост към този знак и че нямат
компетентност да констатират нарушенията. За изясняване на тези въпроси са
допуснати и писмени, и гласни доказателства, поради което правото на защита на
жалбоподателя не е накърнено. Въззивният съд е обсъдил възраженията на
жалбоподателя, задълбочено е анализирал доказателствения материал и правилно е
установил фактите по делото. Касационната инстанция не намира основание за
промяна на фактическите му изводи.
АУАН е
съставен от оправомощен орган - младши полицейски инспектор в ОДМВР – Разград,
РУ – Кубрат, Ш. Х., която със Заповед № 330з – 3274 от 06.12.2019 г. на директора на ОДМВР –
Разград е определена да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Инструкция № 8121з-823 от
5.11.2014 г. за организация на дейността в Министерството на вътрешните работи
по териториалното обслужване на населението полицейските и младши полицейските
инспектори осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата
съгласно правомощията им по Закона за движение по пътищата и регламентирания в
МВР ред.
Видно от
приложената докладна записка от началник група „Охранителна полиция“ в РУ –
Кубрат, на 04.02.2021 г. от 08:30 часа до 17:30 часа служителите младши
полицейски инспектори Ш. Х. и Й. Г. са изпълнявали служебните си задължения на територията на Районно
управление – Кубрат. Поисканите от жалбоподателя документи – приложения към Инструкция
№ 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, са неотносими, тъй като те са необходими
за дейността на автоконтрольорите, извършващи контрол на пътното движение, а
св. Ш. Х. не е автоконтрольор.
АУАН е
редовно съставен и съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното. Жалбоподателят носи доказателствената тежест да
опровергае фактическите констатации по акта, но не е провел успешно оспорване. Поради
това правилно въззивният съд е приел за доказани описаните деяния.
В чл. 6, т.
1 ЗДвП е установено общо задължение на участниците в движението да съобразяват
своето поведение с пътните знаци. Като
водач на МПС и участник в движението жалбоподателят не е спрял на пътен знак
"Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", което нарушение
се наказва с глоба в размер на 20 лв. съгласно чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
Доказано е
и че на предната дясна седалка жалбоподателят е превозвал пътник без поставен
обезопасителен колан, а разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП предвижда глоба 50 лв. за водач, превозващ
пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
Горните нарушения са били извършени от жалбоподателя и той следва да понесе административнонаказателната отговорност за тях, както правилно са преценили и наказващият орган, и въззивният съд. Административните наказания са предвидени в абсолютен размер и не подлежат на изменение.
Като е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в
сила.
По изложените съображения и на основание
чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 от 25.06.2021 г.,
постановено по АНД № 59/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/