О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 15.01.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 102 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 4688 от 04.11.2019г. по гр.д. № 3664/2019г. по описа
на ВРС, XXV-ти
състав, с коeто на основание чл. 55, ал.
1, пр. I от ЗЗД дружеството въззивник е осъдено да заплати на Н.М.Г. с ЕГН ********** и с
адрес: *** сумата от 122.47 /сто двадесет и два лв. и четиридесет и седем ст./ лева, представляваща
сбор от платена без основание такса за достъп и пренос на ел. енергия ниско
напрежение за периода от 13.06.2018г. до 07.02.2019г. по фактури, както следва: № **********/19.07.2018г.; № **********/20.08.2018г.;
№ **********/20.09.2018г.; № **********/19.10.2018г.; №
**********/20.11.2018г.; № **********/20.12.2018г.; № **********/21.01.2019г. и
№ **********/ 20.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.03.2019г. до окончателното
плащане на задължението.
Решението
е постановено при участие на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност, необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването
му в разрез с доказателствата по делото и в нарушение на процесуални правила.
Изложени са доводи, че формираният от съда погрешен извод, че МТП 1547 не е
собствен на „Електроразпределение Север“ АД, а е собствен на всеки от абонатите
не е обоснован и не кореспондира с доказателствата по делото. За собствеността
на трафопост МТП 1547 по делото е представено счетоводно извлечение от
инвентарна книга на ЕРП Север. Ищцата не е носител на вещни права върху
съоръженията, през които преминава ел. енергията от началната точка подстанция
„Лазур“ до нейния обект. Установено е на следващо място от заключението на СТЕ,
че СТИ, измерващо ел. енергията в обектана ищцата се намира на 10-12 м. от
имота, т.е. намира се до имота, като е монтирано по начин, позволяващ достъп за
визуален контрол. Измерването на използваната в обекта ел. енергия се извършва
на страна ниско напрежение. Последното съответства на разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 от ПТЕЕ, в сила от 26.07.2013г. Няма спор по делото, че в рамките на
процесния период дружеството е доставяло посоченото в издадените фактури
количество ел. енергия на ищцата, която е консуматор на такава с ниско
напрежение. Заплащането на стойността на електроенергията, във всичките й
компоненти е нормативно регулирано – потребителя дължи заплащането на крайния
снабдител цена за пренос на електроразпределителната мрежа. Ето защо исковата
сума е платена на правно основание – нормативно и договорно задължение на
потребителя на ел. енергия. ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. /отм./ са
неприложими към конкретния случай, доколкото са били отменени към процесния
период. Моли в заключение обжалваното решение да се отмени, а предявените
искове като неоснователни да се отхвърлят.
Въззивна жалба срещу решението на
ВРС е депозирана и от третото лице помагач „Електроразпределение Север“ АД.
Същата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Освен аналогични доводи, жалбата съдържа и такива,
че въпреки приетата за безспорна по делото договорна обвързаност между страните
и между ищцата и въззивника, както и изправността на двете дружества по
договорите, че услугата „пренос на ел. енергия“ до обекта на ищцата не е била
извършвана. За процесния период КЕВР е утвърдила цена на електроенергия, вкл. и
за компонентите й – „цена за достъп“ и „цена за пренос“ по ЕРМ, като цената за
достъп е една и съща за всички клиенти, независимо на какво напрежение са
присъединени обектите им. Отправеното искане е за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени с извод
за неоснователност.
В отговор на въззивните жалби Н.М.г.
оспорва доводите в тях. Поддържа недоказаност на твърдението, че „ЕРП Север“ АД
е собственик на мрежата ниско напрежение и/или трафопост МТП 1547, доколкото по
делото липсват твърдения кога и на какво основание е придобито правото на
собственост върху същите от дружеството. Следователно доставяната от „ЕРП
Север“ АД ел. енергия до обекта на въззиваемата не преминава през мрежа ниско
напрежение собственост на дружеството, поради което за нея не е възникнало
задължението за плащане на цена за достъп и пренос по мрежа ниско напрежение,
тъй като такава услуга не й е предоставяна. Наред с това, договорните отношения между въззиваемата и двете
дружества са възникнали на 11.06.2018г., към който момент е била действаща
разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. предвиждаща
електромерът й да се постави и намира в електромерно табло до или на границата
на имота й. Това изискване в случая не е спазено, като заключението на СТЕ е
неправилно. А доколкото дължимостта на компонентите цена за достъп и цена за
пренос са обусловени от правомерно измерване в нормативно определено място,
каквото в случая не е налице /електромерът й е поставен на 250 м. от входната
врата на имота й/, то и платените от нея суми на това основание се явяват
плащане при начална липса на основание. Отправила в тази връзка връзка
обжалваното решение да се потвърди с извод за правилност.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че двете въззивни жалби са допустими.
Депозирани са от активно легитимирани страна и трето лице помагач по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Във въззивната жалба на
„Електроразпределение Север“ АД е обективирано доказателствено искане за
допускане на СТЕ, със задача на вещото лице да отговори на въпросите: какво
представлява кабелната линия ниско напрежение; трафопоста, какво е
предназначението на всяко; самостоятелни вещи ли са те и могат ли да
принадлежат на отделни лица? За да се произнесе по искането, ВОС съобрази, че
отговорите на тези въпроси не са относими и необходими за изясняване на
спорните по делото факти, поради което искането за ангажиране на специални
знания по делото следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
17.02.2020г. от 09:30
часа, за която дата и
час да се призоват страните по делото и третото лице помагач.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК доказателственото искане на „Електроразпределение
Север“ АД за допускане на СТЕ, със задача на вещото лице да отговори на
въпросите: какво представлява кабелната линия ниско напрежение; трафопоста,
какво е предназначението на всяко; самостоятелни вещи ли са те и могат ли да
принадлежат на отделни лица?
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.