Решение по дело №465/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 225
Дата: 7 февруари 2025 г.
Съдия: Даниела Радева
Дело: 20237130700465
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 225

Ловеч, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - V състав, в съдебно заседание на десети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА и с участието на прокурора ЦВЕТОМИР МИЛКОВ ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА РАДЕВА административно дело № 20237130700465 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Административното дело е образувано по повод Определение № 42 от 12.12.2023г. на Върховен административен съд и Върховен касационен съд на Република България – Смесен петчленен състав, постановено по дело смесен състав № 29/2023г., с което е определен Административен съд гр. Ловеч като компетентен да се произнесе по Исковата молба, подадена от В. Х. В. с [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес] и Д. Х. П. с [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес], против Община Тетевен, представлявана от Кмета д-р М. Б., в частта й, с която са предявени искове за обезщетение на претърпени имуществени вреди. Исковата молба е подадена на 30.06.2020г. пред Районен съд гр. Тетевен. Образувано е било гражданско дело № 330/2020г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, който се е произнесъл с Решение № 260054 от 27.10.2021 година.

С Решение от 26.05.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 27/2022г., Окръжен съд гр. Ловеч е постановил следното:

  1. Обезсилил е на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК Решение № 260054 от 27.10.2021г., постановено по гр. дело № 330/2020г. по описа на Районен съд гр. Тетевен в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Х. В. с [ЕГН] от гр. София, иск с правно основание чл. 45 във вр. чл. 86 от ЗЗД, да бъде осъдена Община Тетевен да заплати на В. Х. В. сумата 1780,43 лева, представляваща претърпени вреди в резултат на бездействието на Община Тетевен, свързани със заплащане на услуга за геодезическо заснемане, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата и е прекратил производството по делото в тази му част.

2. Обезсилил е на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК Решение № 260054 от 27.10.2021г., постановено по гр. дело № 330/2020г. по описа на Районен съд гр. Тетевен в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Х. В. с [ЕГН] от гр. София и Д. Х. П. с [ЕГН] от гр. София, против Община Тетевен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД във вр. чл. 82 от ЗЗД, да бъде осъдена Община Тетевен да им заплати сумата 7450,38 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от 20 кв.м. попадащи в придаваема се част към УПИ-п. VIII, пл. № 261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, Ловешка област, с площ от 461 кв.м., а 7 кв.м. в дворното място но ищците при граници: улица, С. Н. М., общинска вада, Н. П. Н. и К. Л. П. за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба 30.06.2020г., ведно с мораторната лихва в размер на 1618,31 лева за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба 30.06.2020г. и е прекратил делото в тази му част.

3. Обезсилил е на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК Решение № 260054 от 27.10.2021г., постановено по гр. дело № 330/2020г. по описа на Районен съд гр. Тетевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Х. В. с [ЕГН] от гр. София и Д. Х. П. с [ЕГН] от гр. София, против Община Тетевен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД във вр. чл. 82 от ЗЗД, да бъде осъдена Община Тетевен да заплати на ищците сумата 5410,00 лева, представляваща пропуснати ползи, изразяващи се в левова равностойност на печалбата като съдружници в търговско дружество от използването на поземлен имот в с. Глогово, Ловешка област, като къща за гости с максимално 8 легла, който имот е с идентификатор № 15165.701.261, целият с площ от 468 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., при съседи: имоти с идентификатори № 15165.701.260, № 15165.701.915, № 15165.701.920, № 15165.701.262, № 15165.701.263 заедно с построените в същия имот сграда с идентификатор № 15165.701.261.1 със застроена площ от 81 кв.м.,брой надземни етажи - 1, предназначение : жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор № № 15165.701.261.2 застроена площ от 28 кв.м.,брой надземни етажи -1,предназначение : хангар,гараж, дело и сграда с идентификатор № № 15165.701,261.3 със застроена площ от 32 кв.м.,брой надземни етажи - 2, предназначение ; жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор № № 15165.701.261.4 със застроена площ от 30 кв.м.,брой надземни етажи-1, предназначение - друг вид сграда за обитаване, ведно с мораторна лихва в размер на 50 лева за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата и е прекратил делото в тази му част.

В посоченото решение Окръжен съд гр. Ловеч е приел, че исковете за присъждане на обезщетение за вреди в резултат на бездействие на Община Тетевен свързано с незаснемане на придаваеми части към имот на ищците в размер на 1780.43 лева, за обезщетение за пропуснати ползи от неизползването на 20 кв.м. поради непремахване на незаконен строеж от Община Тетевен, попадащи в придаваема се част към УПИ- в УПИ -VIII – 261 в кв. 9а по плана на с. Гложене, в размер на 7450.38 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 1618.31 лева за времето от 01.07.2015г. до 30.06.3020г. и иск за обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в равностойността на печалбата на съдружниците в търговското дружество от използването на поземлен имот в с. Гложене, Ловешка област, като къща за гости с максимално 8 легла в размер на 5410 лева от използването на имот с идентификатор № 15165.701.261, целият с площ от 468 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, като семеен хотел, следва да бъдат квалифицирани по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и разгледани от административен съд. Предвид това е прекратил производството по делото в тази му част по отношение на горецитираните искове и е изпратил делото по компетентност на Административен съд гр. Ловеч. Било е образувано адм. дело № 175/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, по което с Определение № 644 от 28.06.2023г. е повдигнат спор за подсъдност, прекратено е производството по делото и същото е изпратено чрез Върховен административен съд на смесен състав по чл. 135, ал. 5 от АПК за определяне на подсъдността.

С Определение № 42 от 12.12.2023г. на Върховен административен съд и Върховен касационен съд на Република България – Смесен петчленен състав, постановено по дело смесен състав № 29/2023г., е определен Административен съд гр. Ловеч като компетентен да се произнесе по Исковата молба, подадена от В. Х. В. с [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес] и Д. Х. П. с [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес], против Община Тетевен, представлявана от Кмета д-р М. Б., в частта й, с която са предявени искове за обезщетение на претърпени имуществени вреди. След постъпване на делото в Административен съд гр. Ловеч е било образувано адм. дело № 465/2023г. по описа на съда.

По искане на настоящият съдебен състав е направено уточнение на исковите претенции с Молба вх. № 1869/26.06.2023г., като е посочено следното:

1. Да бъде осъдена Община Тетевен да заплати на ищцата В. Х. В. сумата 1780.43 лева, представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на бездействието на Община Тетевен, свързано със заплащане на услуга за геодезическо заснемане на незаконно изграден гараж, част от който попада в придаваема част към УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч, с площ от 60 кв.м., а целият с площ от 461 кв.м. при граници на придаваемата част: [улица], УПИ-Х-263, [улица], УПИ IX-260 актуван с АОС № 2853/26.02.2013г., ведно със законната лихва, начиная от 01.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата;

2. Да бъде осъдена Община Тетевен да заплати на ищците сумата 600 лева частично от 1600 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от 29 кв.м., попадащи в придаваемата се част към УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч, целият с площ 461 кв.м., при граници: улица, С. Н. М., общинска вада, Н. П. Н. и К. Л. П. за периода от 21.10.2015г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно с мораторната лихва в размер на 50 лева за периода от 21.10.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата;

3. Да бъде осъдена О. Т. да заплати на ищците сумата 1000 лева частично от 5000 лева, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в левова равностойност на печалбата от използването на поземлен имот в с. Глогово, Ловешка област, като къща за гости с идентификатор № 15165.701.261, целият с площ от 468 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./ при съседи: имоти с идентификатори: № 15165.701.260, № 15165.701.915, № 15165.701.920, № 15165.701.262, № 15165.701.263 заедно с построените в същия имот сграда с идентификатор № 15165.701.161.1 със застроена площ от 81 кв.м., брой надземни етажи – 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор № 15165.701.261.2 със застроена площ от 28 кв.м., брой надземни етажи – 1, предназначение: хангар, гараж, депо и сграда с идентификатор № 15165.701.261.3 със застроена площ от 32 кв.м., брой надземни етажи – 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор № 15165.701.261.4 със застроена площ от 30 кв.м., брой надземни етажи – 1, предназначение – друг вид сграда за обитаване, ведно с мораторната лихва в размер на 50 лева за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

С Молба вх. № 985/21.03.2024г. ищцата Д. Х. П. е направила искане адм. дело № 465/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч да бъде прекратено по отношение на нея, което по същината си съдът е приел, че представлява отказ от предявените искове по т. 2 и т. 3 от исковата молба. Предвид това и на основание чл. 204, ал. 5 от АПК във вр. чл. 233 от ГПК във вр. чл. 10, ал. 2, изр. второ от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 4 от ГПК, С Определение № 867 от 30.04.2024г. съдът е прекратил производството по административно дело № 465/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч по отношение на ищцата Д. Х. П., [ЕГН], с адрес: гр. София, [жк], [адрес], поради отказ от предявените искове и е осъдил същата да заплати на Община Тетевен, представлявана от Кмета д-р М. Б., припадащата й се част от направените от ответника разноски по предходните производства и настоящото дело, а именно сумата 300.00 – триста лева – разноски по гр. дело № 330/2020г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, сумата 832.20 – осемстотин тридесет и два лева и двадесет стотинки – разноски по в.гр.дело № 27/2022г. по описа на Окръжен съд гр. Ловеч и сумата 400.00 – четиристотин лева – разноски по адм. дело № 465/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч. Това определение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 21.05.2024 година.

С Определение № 1140 от 17.06.2024г. съдът е конституирал страните по делото, а именно ищец: В. Х. В., с процесуален представител адв. С. С. от АК гр. Ловеч и ответник: Община Тетевен, представлявана от К. М. Б.-Н., с процесуален представител адв. К. М. от САК.

В съдебно заседание ищцата В. Х. В., редовно призована, се явява лично в едно от проведените по делото открити съдебни заседания и поддържа исковите претенции.

По искане на процесуалният представител на ищцата – адв. С. С., в съдебно заседание, проведено на 15.11.2024г. съдът е допуснал изменение на размера на предявените искове с формулирани петитуми в Молба вх. № 1869/26.06.2023г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, както следва:

По т. 2 от предявените искови претенции, сумата 600 лв. частично от 1600 лв., увеличава със сумата 6850.38 лв., като искът да се счита предявен за сумата 7450.38 лв., представляваща обезщетение за 27 кв.м. попадащи в придаваемата се част към УПИ VIII-261, в кв. 9а по ПУП на село Гложене, целият с площ 461 кв.м., която сума се претендира за периода от 21.10.2015г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.06.2020г., увеличава размера на мораторната лихва за този иск, претендирана в размер на 50 лв. за периода от 21.10.2015г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.06.2020г. с 629.38 лв. или същият иск да се счита предявен за 679.38 лева.

По т. 3 ищцата е претендирала да бъде осъдена Община Тетевен да ѝ заплати сумата 1000 лв., частично от 5000 лв., представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в левовата равностойност на печалбата от използването на Поземлен имот /ПИ/ в село Глогово, подробно описан в исковата претенция, увеличава сумата с 4410.00 лв. или искът да се счита предявен за 5410.00 лв., като увеличава размера на мораторната лихва в размер на 50.00 лв., за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.06.2020г., със сумата 1568.31 лв. или искът за мораторна лихва по повод пропуснати ползи да се счита предявен за сумата 1618.31 лева.

В съдебно заседание, по същество на делото адв. С. излага подробни аргументи за основателност и доказаност на предявените искове, ведно с допуснатото изменение на техния размер, поради което моли съда да уважи същите изцяло с всички законни последици от това. Претендира присъждане на направените разноски по делото, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът Община Тетевен, представлявана от К. М. Б.-Н., чрез процесуалният представител адв. К. М. от САК е представил писмен отговор на исковата молба, в който изразяват становище за недопустимост на предявените искове. Излагат се и доводи за неоснователност на исковите претенции както по основание, така и по размер, поради което се прави искане същите да бъдат отхвърлени, като се присъдят на ответника сторените от него разноски по делото. В проведените открити съдебни заседания не се явява представител на ответника по делото. Представено е писмено становище от процесуалният представител адв. К. М. от САК, в което са изложени подробни аргументи за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Ц. П. в съдебно заседание изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове, като счита, че същите следва да бъдат уважени от съда.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В. Х. В. и Д. Х. П. са сестри и съсобственици на УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч, по наследство и давностно владение от своя баща В. Т. Х., на парцел с площ около 390 кв.м. при съседи: улица, С. Н. М., селска вада, Н. П. Н. и К. Л. П..

С Договор № 151 от 22.05.2013г. за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, сключен между Община Тетевен, в качеството на продавач, и В. Х. В. и Д. Х. П., в качеството на купувачи, О. Т. е продала на В. Х. В. и Д. Х. П., недвижим имот, представляващ придаваема се част към УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч, с площ от 60 кв.м., при граници на придаваемата част: [улица], УПИ Х-263, [улица], УПИ IX-260, актуван с Акт за общинска собственост № 2853/26.02.2013 година. По този начин площта на имота на В. Х. В. и Д. Х. П. се е увеличила на 461 кв. метра.

Преди сключването на посочения договор, ищцата В. Х. В. е уведомила с Уведомление за инвестиционно предложение Директора на РИОСВ гр. Плевен, че желае да преустрои съществуваща жилищна сграда и допълващо застрояване към нея лятна кухня и стопанска сграда в VIII -261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене в семеен хотел. В. В. е сключила Договор за изработка на инвестиционен проект от 21.02.2013г. с фирма "Мегалит инвест" ООД гр. София, с предмет на договора „Преустройство и смяна на предназначението на жилищни сгради в „къща за гости“, с местоположение на обектите: УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, община Тетевен, област Ловеч.

Инвестиционният проект не е осъществен, тъй като в придаваемото място, закупено от В. Х. В. и Д. Х. П. от Община Тетевен с Договор № 151 от 22.05.2013г. за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, е налице гараж, собственост на трето лице.

Ищцата В. Х. В. е подавала множество жалби до различни институции относно наличието на незаконно построен гараж в закупен от нея имот и непремахването на същия – до Кмета на Община Тетевен, до МРРБ, ДНСК и дори до Главния прокурор на Република България. Копие от тези жалби са приложени към гр. дело № 330/2020 на Районен съд гр. Тетевен.

С Писмо изх. № Молба-279/1/18.07.2014г. Община Тетевен е уведомила П. Н. П. и В. Х. В., че за изясняване на фактите и обстоятелствата за местоположението на гаража е необходимо да извършат геодезическо заснемане на гаража.

С Писмо изх. № Молба-279/4/13.11.2014г. Община Тетевен отново е уведомила П. Н. П. и В. Х. В., че за изясняване на фактите и обстоятелствата за местоположението на гаража е необходимо да извършат геодезическо заснемане на гаража в едномесечен срок от получаване на писмото, като геодезическото заснемане следва да се извърши задължително в присъствието на служител на отдел „УТСИД“ при Община Тетевен.

С Писмо изх. № Молба 279/5/14.11.2014г. Община Тетевен е уведомила В. Х. В., че П. Н. П. е изпратил отговор до Кмета на Кметство с. Гложене, с молба заснемането да се извърши на по-късен етап с оглед затрудненото му финансово положение.

Ищцата В. Х. В. е сключила на 19.01.2015г. в гр. Тетевен Договор за геодезически и проектантски услуги с дружество „ДД“ ООД гр. Тетевен с предмет геодезически и последващи проектантски услуги във връзка с реализирането на обект: УПИ VIII-261,кв. 9а по плана на с. Гложене, като видно от обяснителната записка към него се касае за заснемане на съществуваща сграда – масивен гараж със застроена площ от 29 кв.м. във връзка с Писмо № 279/4/13.11.2014г. на Община Тетевен. В. Х. В. е заплатила на „ДД“ ООД гр. Тетевен по сключеният договор сумата от 1780.43 лева с платежно нареждане от 07.02.2017г./л. 39 от гр. дело № 330/2020г. на Районен съд гр. Тетевен/.

Със Заповед № 609/21.10.2015г., издадена от Кмета на Община Тетевен е наредено премахването на незаконен строеж – гараж, разположен върху част от земя, закупена от В. Х. В. и Д. Х. П. с Договор № 151 от 22.05.2013г. за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост и върху част от земя, публично общинска собственост – общинска вада и тротоарно пространство.

По подадена жалба от П. Н. П., с Решение № 128 от 26.08.2017г., влязло в законна сила на 28.09.2017г., постановено по адм. дело № 254/2015г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, тази заповед е била отменена. В мотивите на решението съдът е посочил, че след отмяна на заповедта не съществуват пречки административният орган да издаде нов акт за премахване на строежа, в който следва да индивидуализира коя част от гаража е търпим строеж и коя част не покрива изискванията на §127 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, като разпореди премахването само на онази част от гаража, която попада в тротоарното пространство и която е незаконна и не е в режим на търпимост.

Ищцата В. Х. В. е подала по реда на чл. 304 от АПК жалба до Административен съд гр. Ловеч с искане да бъде глобен Кмета на О. Т. за това, че не е изпълнил влязло в законна сила решение, постановено по адм. дело № 254/2015г. по описа на съда. Образувано е било адм. дело № 467/2019г. по описа на Административен съд гр. Ловеч. С разпореждане [номер] от 30.10.2019г., което е окончателно, съдът е оставил без уважение направеното искане от В. Х. В. на основание чл. 304 от АПК като неоснователно. В разпореждането съдът е посочил, че възможността административният орган да издаде нова заповед е правна възможност, но не и задължение, както и че мотивите на съдебният акт по адм. дело № 254/2015г. не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което Кметът на Община Тетевен сам преценява дали да издаде административен акт и няма как съдът да го задължи да направи това.

Със Заповед № 68/10.02.2016г. Кметът на Община Тетевен е наредил да бъде премахнат незаконон строеж: Навес, попадащ в УПИ VIII-261,кв. 9а по ПУП на с. Гложене, разположен върху публична общинска собственост – открит канал за отточни води – общинска вада, собственост на В. Х. В. и Д. Х. П.. По жалба на последните е било образувано адм. дело № 220/2017г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, който с Решение № 84/06.06.2018г. е обявил за нищожна Заповед № 68/10.02.2016г. Кметът на Община Тетевен. Това решение е отменено с Решение № 7739 от 22.05.2019г., постановено по адм. дело № 11379/2018г. на Върховен административен съд, като е отхвърлена жалбата на В. Х. В. и Д. Х. П. за обявяване на нищожност на Заповед № 68/10.02.2016г. Кметът на Община Тетевен. С Протокол от 30.05.2017г. в 10:00 часа е изпълнена Заповед № 68/10.02.2016г. на Кмета на Община Тетевен и е премахнат незаконния строеж - навес в УПИ VIII-261,кв. 9а по плана на с. Гложене. Вещите, които са изети от общината при събаряне на навеса са подбробно описани в протокола, като допълнително със Заповед № 395/30.05.2017г. на Кмета на Община Тетевен е определена сградата, където ще се съхраняват вещите.

В хода на съдебното дирене беше допусната и реализирана комплесна съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертиза с вещи лица инж. К. Т. К. и П. Н. Р.. От изготвеното и прието като доказателство по делото заключение по тази експертиза и приложената към нея комбинирана скица се установява, че част от незаконно построеният гараж попада върху придаваемото място с площ от 20 кв.м. и 7 кв.м. в УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч. Между гаража и придаваемото място има частична идентичност /припокриване/ с площ от 20 кв. метра. Между гаража и УПИ VIII-261 в кв. 9а има частична идентичност /припокриване/ с площ от 7 кв.м., като площта на гаража попадаща изцяло в УПИ VIII-261 в кв. 9а е 27 кв. метра. В заключението е посочено също, че прогнозните приходи при средни цени за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2020г. /датата на подаване на исковата молба по гр. дело № 330/2020г. по описа на Районен съд гр. Тетевен/ 37.00 лева и 20% заетост възлиза на 36 224.00 лева. Средната реализирана годишна печалба е в размер 1202.00 лева преди облагане с данък или 1082.00 лева след облагане с данък. Средният размер на печалбата за периода 01.07.2015г. до 30.06.2020г. е 5410.00 лева. Размерът на мораторната лихва за същия период върху печалбата е 1618.31 лева. Обезщетението за пропуснати ползи за 20 кв.м., заети от незаконният гараж, попадащ в имота на ищцата възлиза на 5518.50 лева, а размерът на мораторната лихва възлиза на 503.09 лева. Обезщетението за пропуснати ползи за 27 кв.м. е 7450.38 лева, а размерът на мораторната лихва върху тази сума е 679.38 лева. В съдебно заседание вещото лице инж. К. заяви, че между копието на регулационният план и оригиналният регулационен план на с. Гложене има разлика, като е налице грешка в копието на регулационния план. Инж. К. заяви също, че на л. 55 от гр. дело № 330/2020г. на Районен съд гр. Тетевен е приложена скица, издадена от Община Тетевен, която не кореспондира с оригиналният регулационен план, а е изработена във връзка с продажбата на придаваемото място. Вещото лице инж. К. заяви в съдебно заседание, а е изложил и в констативната част на заключението, че съгласно оригиналният регулационен план на с. Гложене от 1965г. гаража попада в УПИ VII в кв. 9а, а по копието на регулационния план гаража попада в УПИ VIII-261 в кв. 9а, като разликата се дължи на това, че в копието на регулационния план не е нанесено изменението му със Заповед № 2/02.01.1967г., с която кв. 9 е разделен от нова [улица] на два квартала – кв. 9 и кв. 9а. Вещото лице инж. К. заяви, че това ясно се вижда на двете скици, изготвени от него и приложени към заключението по съдебно-техническата експертиза по гр. дело № 330/2020г. на Районен съд гр. Тетевен.

Въз основа на приетата фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В конкретният случай твърдяното от ищцата увреждане е настъпило в гр. Тетевен и с. Гложене, община Тетевен, обл. Ловеч, правното основание на предявените искове е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед приетото с Определение № 42 от 12.12.2023г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, поради което компетентен съд е Административен съд гр. Ловеч предвид правилата за родова и местна подсъдност. Настоящият съдебен състав споделя особеното мнение по посоченото определение на съдия П. П. и съдия А. А., съгласно което исканията на ищците при подаване на исковата молба се основават на неизпълнение на договор от страна на Община Тетевен, а не на незаконосъобразно бездействие по едно административно задължение, но след като е преграден пътя за защита по гражданскоправен ред с постановеното и влязло в сила определение на Окръжен съд гр. Ловеч, търсят защита пред административния съд. Това становище се поддържаше през цялото време на водене на делото и от процесуалния представител на ищцовата страна адв. С. С.. Въпреки горното настоящият съд е определен за компетентен да разгледа спора.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

Съдът е сезиран с три иска, съответно първият да бъде осъдена О. Т. да заплати на ищцата В. Х. В. сумата 1780.43 лева, представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на бездействието на Община Тетевен, свързано със заплащане на услуга за геодезическо заснемане на незаконно изграден гараж, част от който попада в придаваема част към УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата; вторият иск е за сумата 7450.38 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността за ползване на 27 кв.м., попадащи в придаваемата се част и в УПИ VIII-261, в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, целият с площ 461 кв.м., за периода от 21.10.2015г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.06.2020г., ведно с мораторната лихва за същия период в размер на 679,38 лева и законната лихва до окончателното изплащане на сумата и третият иск да бъде осъдена Община Тетевен да заплати сумата 5410.00 лева, представляващи пропуснати ползи за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.06.2020г., изразяващи се в левовата равностойност на печалбата от използването на имот с идентификатор № 15165.701.261, целият с площ от 468 кв.м. като къща за гости, ведно с мораторната лихва за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2020г. в размер на 1618.31 лева, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

По първият иск за сумата 1780.43 лева, представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на бездействието на Община Тетевен, свързано със заплащане на услуга за геодезическо заснемане на незаконно изграден гараж, част от който попада в придаваема част и в УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата: На първо място безспорно е по делото, че ищцата В. Х. В. и нейната сестра Д. Х. П. са съсобственици на УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч, по наследство и давностно владение от своя баща В. Т. Х., на парцел с площ около 390 кв.м. при съседи: улица, С. Н. М., селска вада, Н. П. Н. и К. Л. П.. Безспорно е също, че В. Х. В. и Д. Х. П. са съсобственици и на недвижим имот, представляващ придаваема се част към УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч, с площ от 60 кв.м., по силата на Договор № 151 от 22.05.2013г. за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, сключен с Община Тетевен.

Съдът счита, че със събраните по делото доказателства се доказа по безспорен начин, че ищцата В. Х. В. е заплатила сумата 1780.43 лева на „ДД“ ООД гр. Тетевен с платежно нареждане от 07.02.2017г. /л. 39 от гр. дело № 330/2020г. на РС гр. Тетевен/ по фактура № 1273 от 01.02.2017г., като е била принудена да направи това именно заради бездействието на Община Тетевен. Ищцата В. е получила две писма от Община Тетевен, а именно Писмо изх. № Молба-279/1/18.07.2014г. и Писмо изх. № Молба-279/4/13.11.2014г., с които Община Тетевен е уведомила собственика на незаконния гараж П. Н. П. и В. Х. В., че за изясняване на фактите и обстоятелствата за местоположението на гаража е необходимо да извършат геодезическо заснемане на гаража. Ищцата В. е била уведомена от Община Тетевен също, че П. Н. П. е направил искане за отлагане на това заснемане, тъй като няма финансови средства. Заснемането е било необходимо за издаване на заповед за премахване на незаконно построеният гараж, който се намира в имота на ищцата и нейната сестра, закупен от Община Тетевен с Договор № 151 от 22.05.2013г. за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост и придобит по наследство и давностно владение. След като нито П. Н. П., нито Община Тетевен, са предприели действия по геодезическо заснемане на гаража, ищцата В. Х. В. е била принудена с оглед защита на своите права на съсобственик на мястото, на което се намира незаконният гараж и пълноценното ползване на тази своя собственост, да сключи Договор за геодезически и проектантски услуги с „ДД“ ООД гр. Тетевен с предмет геодезическо заснемане на масивен гараж със застроена площ от 29 кв.м. във връзка с Писмо № 279/4/13.11.2014г. на Община Тетевен. По този начин се доказва бездействието на Община Тетевен да изпълни свое задължение на административен орган за извършване на геодезическо заснемане на гаража с оглед издаването на заповед за премахването на този незаконно построен гараж, намиращ се в имот на ищцата. Именно бездействието на ответника да изпълни задълженията си по чл. 225а от ЗУТ е принудило ищцата В. да извърши разходи за необходимото геодезическо заснемане като е заплатила сумата 1780.43 лева, която сума представлява имуществена вреда за нея. Неоснователно е направеното възражение от ответника с отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност, тъй като съдебният процес е висящ и няма как между страните да тече погасителна давност. Предвид изложеното съдът счита, че се доказаха изискуемите три кумулативни предпоставки на първият предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразно бездействие на Община Тетевен по повод изпълнение на административна дейност; вреда от това незаконосъобразно бездействие и причинна връзка между бездействието на Община Тетевен и настъпилия вредоносен резултат за ищцата В. Х. В.. По изложените съображения съдът счита, че първият иск за сумата 1780.43 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло за сумата 1780.43 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2017г. /датата на заплащане на сумата, която е и дата на увреждането/ до окончателното й изплащане.

По вторият иск за сумата 7450.38 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността за ползване на 27 кв.м., попадащи в придаваемата се част към УПИ VIII-261, в кв. 9а и в УПИ VIII-261, в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, целият с площ 461 кв.м., за периода от 21.10.2015г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.06.2020г., ведно с мораторната лихва за същия период в размер на 679,38 лева: Понятието пропуснати ползи обхваща всички имуществени предимства, които в момента на вредоносното събитие не съществуват в имуществото на пострадалото лице, но които биха влезли в състава на имуществото му, ако не беше непозволеното увреждане. Обезщетението за пропуснати ползи се присъжда за загуба на разумно очакваната печалба или за загуба от използването на увредената собственост. За пропуснати ползи може да се говори само в случаите, при които е засегнато получаването на имуществен прираст, на доход. Пропуснатата полза е вид вреда, поради което засяга неблагоприятно имуществото на увреденото лице. Разликата между загубата и пропуснатата полза се състои в това, че загубата реално, ефективно е намалила имуществото на увредения, докато при пропуснатата полза е осуетено увеличението на имуществото, което би настъпило, ако не беше извършено съответното незаконосъобразно действие или бездействие. На обезщетяване подлежи чистият доход – печалбата, поради което пропуснатата полза произтича от пропуснатата чиста печалба. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение, поради което и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването ѝ, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. В конкретният случай съдът счита, че безспорно се доказа по делото, че В. Х. В. и нейната сестра Д. Х. П. са закупили от Община Тетевен по силата на Договор № 151 от 22.05.2013г. недвижим имот, представляващ придаваема се част към УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч, с площ от 60 кв.м., при граници на придаваемата част: [улица], УПИ Х-263, [улица], УПИ IX-260, актуван с Акт за общинска собственост № 2853/26.02.2013г., както и че са съсобственици на УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч, по наследство и давностно владение от своя баща В. Т. Х., на парцел с площ около 390 кв.м. при съседи: улица, С. Н. М., селска вада, Н. П. Н. и К. Л. П.. Именно в тази тяхна собственост се намира незаконно построеният гараж, или част от него - 27 кв.м., като останалата част от 2 кв.м. попадат в тротоара към улицата, което пречи на собствениците да ползват в пълнота своята собственост. Това ясно се вижда и на приложената комбинирана скица, изготвена от вещото лице инж. К. К. към заключението по компексната съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертиза. В заключението по тази експертиза вещото лице П. Р. е посочил, че обезщетението за пропуснати ползи за 27 кв.м. възлиза на 7450.38 лева за периода 01.07.2015г. до 30.06.2020г., а размерът на мораторната лихва върху тази сума е 679.38 лева. За да изчисли този размер вещото лице е ползвал цените, определени в Наредба на Общински съвет Тетевен за общинските наеми за населени места с над 500 души население, относими към чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ. Съдът счита, че и този иск е основателен и доказан, тъй като поради наличието на незаконно построеният гараж в имота на ищцата В. Х. В. и нейната сестра Д. Х. П., същите са били лишени от възможността да ползват своята собственост в пълнота и цялост и съответно да реализират приход от това. Предвид обстоятелството, че към исковият период от 01.07.2015г. до 30.06.2020г., В. Х. В. и нейната сестра Д. Х. П. са съсобственици на частта от 27 кв.м., заета от гаража, а Д. П. направи отказ от исковете по т. 2 и т. 3 от Молба вх. № 1869/26.06.2023г., ще следва на ищцата В. Х. В. да бъде присъдена сумата 3725.19 лева, представляваща половината от исковата сума, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер 339.69 лева, също представляваща половината от размера на претендираната такава. Съдът счита, че в този размер е доказана пропуснатата полза за ищцата В. Х. В., с която нейното имущество реално би се увеличило, ако същата имаше възможността да ползва своята собственост, заета от незаконно построеният гараж.

По третият предявен иск да бъде осъдена Община Тетевен да заплати сумата 5410.00 лева, представляващи пропуснати ползи за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.06.2020г., изразяващи се в левовата равностойност на печалбата от използването на имот с идентификатор № 15165.701.261, целият с площ от 468 кв.м. като къща за гости, ведно с мораторната лихва за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2020г. в размер на 1618.31 лева: Съдът счита, че тази претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Както по-горе съдът посочи на обезщетяване подлежи чистият доход – печалбата, поради което пропуснатата полза произтича от пропуснатата чиста печалба. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение, поради което и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването ѝ, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Действително по делото е приложен Договор за изработка на инвестиционен проект, сключен между В. Х. В., като възложител и „Мегалит инвест“ ООД гр. София, като изпълнител, с предмет: „Преустройство и смяна на предназначението на жилищни сгради в „къща за гости“, с местоположение на обектите: УПИ VIII-261 в кв. 9а по плана на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч /л. 56-59 от гр. дело № 330/2020г. на Районен съд гр. Тетевен/. Ищцата В. Х. В. дори е подала Уведомление за инвестиционно предложение до Директора на РИОСВ гр. Плевен /л. 60-61 от гр. дело № 330/2020г. на Районен съд гр. Тетевен/, както и е получила отговор по подаденото уведомление от РИОСВ гр. Плевен /л. 62 от гр. дело № 330/2020г. на Районен съд гр. Тетевен/. Съдът намира обаче, че тези действия не доказват, че намиращите се в имота на ищцата и нейната сестра сгради ще бъдат преустроени в „къща за гости“ с капацитет 8 легла, както се твърди от ищцата. Дали ще бъде реализирано това начинание е бъдещо несигурно събитие, което освен от изработване на инвестиционен проект се следва и от редица други действия и разходи, за да бъде въведена в експлоатация въпросната „къща за гости“. Предвид това съдът счита, че недоказана се явява претенцията за присъждане на пропуснати ползи в размер на печалбата от използването на имот с идентификатор № 15165.701.261, целият с площ от 468 кв.м. като къща за гости за сумата 5410.00 лева за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на иска – 30.06.2020г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и за мораторна лихва в размер на 1618.31 лева. С оглед изложеното съдът счита, че така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ищцата е представила списък с разноски, приложен на л. 128 от делото, видно от който претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 30.00 лева, за внесен депозит за вещи лица в размер на 700.00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.

Ответната страна също е претендирала присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за осъщестяване на процесуално представителство № 131 от 23.02.2024г. и фактура от 23.02.2024г. в размер на 1200.00 лева.

Предвид изхода на настоящия спор и с оглед разпоредбите на чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ ще следва на ищцата В. Х. В. да бъде присъдена сума в размер 30.00 лева, представляваща заплатена държавна такса и сума в размер на 700.00 лева, представляваща сторени от нея разноски по делото за внесен депозит за вещи лица по допуснатата експертиза с платежно нареждане от 17.10.2024г. /л. 102 от делото/.

Направените разноски по делото за заплатени адвокатски възнаграждения следва да бъдат оставени за страните, така както са направени.

Водим от горното и на основание чл.172, ал. 1 във вр. с чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ, Ловешкият административен съд, пети състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Община Тетевен, представлявана от Кмета д-р М. Б.-Н. с адрес: гр. Тетевен, обл. Ловеч, пл. „Сава Младенов“ № 9, да заплати на В. Х. В. с [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес], сумата 1 780.43 - хиляди седемстотин и осемдесет лева и четиридесет и три стотинки, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди за заплащане на услуга за геодезическо заснемане на незаконно изграден гараж, част от който попада в придаваема част към УПИ VIII-261 в кв. 9а и в УПИ VIII-261 в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, Община Тетевен, област Ловеч, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Тетевен, представлявана от Кмета д-р М. Б.-Н. с адрес: гр. Тетевен, обл. Ловеч, пл. „Сава Младенов“ № 9, да заплати на В. Х. В. с [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес], сумата 3725.19 – три хиляди седемстотин двадесет и пет лева и деветнадесет стотинки, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността за ползване на 27 кв.м., попадащи в придаваемата се част към УПИ VIII-261 в кв. 9а и в УПИ VIII-261, в кв. 9а по ПУП на с. Гложене, община Тетевен, обл. Ловеч, целият с площ 461 кв.м., за периода от 21.10.2015г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.06.2020г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и мораторната лихва за същия период в размер на 339.69 – триста тридесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки, като предявеният иск за пропуснати ползи в останалата част до претендираният размер от 7450.38 лева главница и 679.38 лева мораторна лихва като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан предявеният иск от В. Х. В. с [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес] срещу Община Тетевен, представлявана от Кмета д-р М. Б.-Н. с адрес: гр. Тетевен, обл. Ловеч, пл. „Сава Младенов“ № 9, за сумата 5410.00 – пет хиляди четиристотин и десет лева, представляваща пропуснати ползи в размер на печалбата от използването на имот с идентификатор № 15165.701.261, целият с площ от 468 кв.м. като къща за гости, за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на иска – 30.06.2020г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 1618.31 – хиляда шестотин и осемнадесет лева и тридесет и една стотинки.

ОСЪЖДА Община Тетевен, представлявана от Кмета д-р М. Б.-Н. с адрес: гр. Тетевен, обл. Ловеч, пл. „Сава Младенов“ № 9, да заплати на В. Х. В. с [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес], сумата 30.00 – тридесет лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса и сумата 700.00 – седемстотин лева, представляваща разноски за внесен депозит за вещи лица.

На основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ разноските по делото за заплатени адвокатски възнаграждения, съответно в размер на 800.00 – осемстотин лева от ищцата В. Х. В. и в размер на 1200.00 – хиляда и двеста лева от ответника Община Тетевен, остават за страните, така както са направени.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховния административен съд на Република България.

Препис от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура гр. Ловеч.

Съдия: