РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Айтос, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110100941 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Е.-Г“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. В.Т., ***, представлявано от А.С.А., чрез адв. Е.П.
със съдебен адрес гр. С.З., ***, против „М. 2001“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление с. Л., общ. Р., ***, представлявано от Д.Г.А., с която се предявява
осъдителен иск за сумата от 15 840 лева, съставляващо общата цена на продаденото на
ответника биволско сирене – 6600 кг по цена от 2 лева без ДДС на килограм, ведно със
законната лихва върху главницата.
Твърди се в исковата молба, че между страните са налице търговски отношения
и страните са постигнали съгласие относно продажбата на биволското сирене, което е
било оставено за съхранение при ответника в резултат на договорености с трето
неучастващо по делото лице. Ответникът се задължил да заплати реално полученото от
него биволско сирене на цена от 2 лева без ДДС на килограм. Въпреки отправените
покани до ответното дружество не последвало плащане на изискуемото вземане,
поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на
осъдителен иск срещу него.
Книжата са редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок е
постъпил отговор по исковата молба, с който исковата претенция се оспорва по
основание и размер. Поддържа се, че в базата на ответното дружество не е постъпвало
биволско сирене и не е имало никакви договори между упълномощено от ответното
1
дружество лице и ищеца за покупка на биволско сирене. Оспорват се приложените към
исковата молба документи – товарителници, стокова разписка и приемо-предавателен
протокол. Сочи се, че лицата, визирани в тези документи, не са служители на
ответното дружество. Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява от
фактическа и правна страна следното:
Представена на л.89 от делото е нотариална справка за пълномощно, с което
Д.Г.А. в качеството на управител на „М. 2001” ЕООД упълномощава А. К. А. да
представлява ответното дружество пред други юридически лица – т.4 от
пълномощното.
Няма спор, че А. К. А. е съпруг на Д.Г.А. и се грижи за търговските работи на
ищцовото дружество. В тази връзка са данните по изслушването му в съдебно
заседание от 31.01.2022 г.
Няма спор, че ответното дружество оперира със служебен имейл адрес –
***@abv.bg. В потвърждение на това обстоятелство от приложенията към
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че имейлът е регистриран именно
от пълномощника на ответното дружество А. А. – л.107 от делото.
Ищцовото дружество ползва имейл адреси с разширение @ekros-g.com, в която
връзка е представено удостоверение на л.104 от делото.
Няма спор, в която връзка е изслушването в съдебно заседание на
пълномощника А. А., че на 20.01.2021 г. ищцовото дружество оставило на съхранение
в склад на ответното дружество в гр. А. описаното в исковата молба количество
биволско сирене. По делото е представен приемо-предавателен протокол от 20.01.2021
г., съставен в с. Ц. за биволско сирене от 19 бр. палети, 522 бр. канти. За ответното
дружество се е подписал свидетелят К.К.. Протоколът е оспорен от ответното
дружество и се установява, че свидетелят К.К. е шофьор на транспортната фирма,
извършила превоза от с. Ц. до гр. А.. Това, което потвърждава свидетелят в съдебно
заседание е, че е бил натоварен със стока, която е разтоварена в склада на ответното
дружество в гр. А., в която връзка е съставен и приемо-предавателния протокол.
Категорично установено е следователно по делото, че процесното биволско
сирене е оставено на съхранение в ответното дружество, като спорът между страните
се свежда до това дали между двете търговски дружества на по-късен етап е постигната
договорка за неговото изкупуване от ответното дружество.
Представена е водената електронна кореспонденция между двете дружества. По
електронен път ищцовото дружество е изпратило проформа фактура № 2 от 10.03.2021
г. на ответното дружество за биволско сирене, за общо количество от 6 600 кг, с
2
единична цена от 2 лева без ДДС, на обща стойност 15 840 лева с ДДС. Имейлът е
изпратен на 10.03.2021 г. В отговор на имейла с прикачената проформа фактура, на
22.04.2021 г. от ответното дружество е потвърдено „писмено”, че „сумата по проформа
фактура № 2 от 10.03.2021 г. ще бъде платена на три превода до 15.05.2021 г.”. Пак от
съдържанието на същия имейл се установява, че изпратеното потвърждение е
предшествано от „разговор“ между страните - „проведен на 20.04.2021 г.”.
От заключението по СТЕ се установява, че ако информационната сигурност на
сървърите на АBV.bg не е компроментирана, то може да се твърди, че това е
действителното съдържание на имейлите, изпратени между страните. Не е установена
неправомерна намеса, поради което съдът приема, че това е действителното
съдържание на водената между страните електронна кореспонденция. А. пояснява в
съдебно заседание, че достъпът до служебния имейл адрес на търговското дружество е
ограничен до съпругата и пълнолетните им деца, които помагат в семейния бизнес,
както и счетоводителя на ответното дружество. Ето защо съдът не възприема
възражението в насока, че имейлът не е изпратен от ответното дружество.
От заключението по СИО не се установява нито издадена фактура за продажба
на сиренето от ищцовото дружество, нито плащане от ответното дружество. Вещото
лице пояснява, че няма основание за осчетоводяване на „проформа” фактурата в никое
от двете дружества, тъй като „проформа” фактурата не е първичен счетоводен и/или
данъчен документ от една страна и от друга страна по „проформа” фактурата няма
извършено плащане. Няма счетоводни данни за физическото предаване и съществуване
на описаното сирене в ответното дружество. В ищцовото дружество във връзка с
физическото предаване на сиренето е представена оборотна ведомост на синтетично
ниво на с/ка 303, като в подсметка 303/304 Животновъден обект – сирене са заведени
6 600 кг сирене на консигнация с клиент „М. 2001” ЕООД.
Съдът не обсъжда останалите писмени документи, издадени от/в полза на трети
лица, различни от ответното дружество, поради неотносимостта им към отношенията
на двете търговски дружества и показанията на свидетеля Г.Д. в частта относно
договорката за продажба поради недопустимостта на свидетелските показания по
чл.164, ал.1, т.3, предл. 2 от ГПК.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ е консенсуален и
неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между
продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата – стока,
количество и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.
Следователно договорът за търговска продажба не е обвързан със спазване на
определена форма, но сключването му е обусловено от две предпоставки – отправено
предложение, което е достатъчно определено като параметри за възникване на
продажбено правоотношение - стока, количество и цена и изразява намерението на
3
предлагащият да бъде обвързан при приемане и приемане на предложението от
насрещната страна, което предполага волеизявление или друго поведение на адресата,
което указва на съгласие с предложението – изрично или с конклудентни действия.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи
факти в обективната действителност. В противен случай носи неблагоприятните
последици от разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да
приеме недоказаното за нестанало.
В настоящия казус ищецът доказа по безспорен и категоричен начин сключеният
между страните договор за продажба с предмет биволско сирене, уговорената цена,
изпълнение на задължението за предаване на стоките предмет на договора в
уговорените количество и качество. Направено е предложение за продажба на стоката,
оставена на съхранение при ответното дружество, като това предложение е
обективирано в изпратената проформа фактура, съдържаща всички съществени
елементи на продажбеното правоотношение. Направеното предложение е прието от
ответното дружество, като съгласието е обективирано в изпратения в отговор имейл,
който е достатъчно ясен и конкретен относно намерението на ответното дружество да
се обвърже с офертата на ищцовото дружество. Налице са съвпадащи волеизявления на
насрещните страни при ясни параметри на продажбеното правоотношение относно
вида на стоката, количеството и цената. Възражението на ответната страна за
негодност на сиренето, вкл. за липса на документи за произход, не се възприема, тъй
като приемането на офертата за продажба, обективирана в изпратената от ищцовото
дружество проформа фактура, е направено по време, когато стоката се е намирала на
съхранение при ответното дружество в неговите склад и канти. При това положение
ответното дружество е било съвсем наясно какви са характеристиките на предлаганата
стока и въпреки това е приело предложението при условията, посочени в офертата за
продажба, обективирана в издадената проформа фактура. Съвкупната преценка на
доказателствата води до извод, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за търговска продажба на стоки със съдържание, отразено в представените от
ищеца - продавач приемо-предавателен протокол и проформа фактура, а липсата на
ангажирани от ответника доказателства за плащане на цената в размер на 15 840 лева с
ДДС обосновава основателност на иска по чл.327, ал.1 от ТЗ за заплащане на
посочената сума.
С оглед крайния резултат в тежест на ответното дружество следва да се
възложат и направените от ищеца съдебно деловодни разноски в размер на 2 378, 40
лева – 1206, 24 лева адв. възнаграждение, 633, 60 лева държ. такса, 538, 56 лева
възнаграждение за вещи лица.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М. 2001“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.
Л., общ. Р., ***, представлявано от Д.Г.А., със съдебен адрес ***, чрез адв. З.Б., да
заплати на „Е.-Г“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ***,
представлявано от А.С.А., чрез адв. Е.П. със съдебен адрес гр. С.З., ***, сумата от
15 840 лева с ДДС, съставляваща общата продажна цена на биволско сирене от 6 600
лева по единична цена от 2 лева без ДДС на килограм, продадено от ищцовото
дружество на ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2021 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „М. 2001“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.
Л., общ. Р., ***, представлявано от Д.Г.А., със съдебен адрес ***, чрез адв. З.Б., да
заплати на „Е.-Г“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ***,
представлявано от А.С.А., чрез адв. Е.П. със съдебен адрес гр. С.З., ***, съдебно
деловодни разноски в размер на 2 378, 40 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5