РЕШЕНИЕ
гр. София,12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 1672 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 473251 от 20.08.2018 г.,
постановено по гр. дело № 74260/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО,170 състав, са частично
са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.П.Н. кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
паричните задължения за сумата от 1189,93 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Сердика, жк „*****,
аб. № 009050 за периода 1.5.2013 г. - 30.4.2015 г. и за сумата от 108,79 лв. -
главница за такса за услугата дялово разпределение за периода 1.5.2013 г. -
30.4.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2016 г. -
датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
на
сумата, и за сумата от 130,94 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата, считано от 30.06.2013 г. до 15.06.2016 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.07.2016 г. по ч.гр.д. № 35050/2016
г. на СРС, като иска по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 25,75 лв. –
мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода 30.06.2013 г.- 15.06.2016 г. Със същото решение ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от
исковете сумата от 462,56 лв., представляваща разноски в исковото производство
и сумата от 323,29 лв. разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника С.П.Н., чрез пълномощника си – адв. К.К.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че необосновано
първоинстанционният съд е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153 ЗЕ, доколкото по делото е установено, че същият е „гол
собственик“ на процесния имот и не го използва, а имотът се ползва от вещния
ползвател – майка й Д.К.. Моли съдът да отмени решението и отхвърли изцяло предявените
установителни искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ищец - „Т.С.” ЕАД не е
подал писмен отговор на въззивната жалба. С молба от 13.11.2019 г., подадена
чрез процесуалния му представител взема становище за неоснователност на жалбата
и претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.
Въззиваемия - „Т.с.“ ЕООД - третото
лице помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява
негов процесуален представител и не взема становище по въззивната жалба.
Решението в частта, с която предявеният
акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 25,75 лв. – мораторна лихва
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 30.06.2013
г.- 15.06.2016 г. не е обжалвано от ищеца и
е влязло в законна сила.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна
по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като по конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на
въззивната проверка, намира следното:
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след
17.07.2012 г./, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно,
купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. В конкретния случай от представения по делото от ищеца
Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ от 16.01.1997 г., съставен
по н. д. № 128/1997 г. /лист 25 по делото на СРС/ се установява, че ответникът С.П.Н.
е придобила собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. София,
общ. Сердика, жк „*****, но дарителя
Д.В.К.е запазила пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху
същият имот. В случаите, когато е учредено вещно право на ползване, както е в
случая, неговият титуляр, а не собственикът /притежаващ само т. нар. гола
собственост/, се счита за потребител на топлинна енергия по арг. от чл. 57 ЗС.
С оглед
изрично оспорения още в отговора на исковата молба от ответника факт, че е
страна по твърдяното от ищеца облигационно правоотношение и предвид разпоредбата чл.154 ГПК, в тежест на
ищеца е доказване на положителния факт, че ответникът има качество на
потребител по смисъла на разпоредбата на определителната правна норма, регламентирана
в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./. По делото не са ангажирани доказателства,
че пожизненото учреденото в полза на прехвърлителя Д.В.К.вещно право на ползване
е погасено, поради което ответникът не е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявения иск. Подаването от С.П.Н. на Молба-декларация за откриване
на партида от 15.10.2001 г. е в изпълнение на задължението по ОУ да се уведомява
Топлофикация София в случаите на промяна на собствеността и не променя този извод
, тъй в конкретния случай задълженото
лице е нормативно определено - чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 57 ЗС, а именно вещният
ползвател. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод са и мотивите към в
т.1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ /собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. Ето защо в хипотезата на „гол собственик“
и титуляр на вещно право на ползване, страна по договора за доставка на топлинна
енергия е титулярът на вещното право на
ползване и той дължи цената на топлопреносното предприятие.
По изложените съображения решението в обжалваната част, с която е установено
съществуването на паричните задължения за сумата от 1189,93 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. Сердика, жк „*****, аб. № 009050 за периода 1.5.2013 г. - 30.4.2015
г. и за сумата от 108,79 лв. - главница за такса за услугата дялово разпределение
за периода 1.5.2013 г. - 30.4.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 28.06.2016 г. - датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата, и за сумата от 130,94 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата, считано от 30.06.2013 г. до 15.06.2016 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.07.2016 г. по ч.гр.д. № 35050/2016
г. на СРС, включително и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени
разноски в размер сумата от 462,56 лв., представляваща разноски в исковото
производство и сумата от 323,29 лв. разноски в заповедното производство следва
да бъде отменено, а предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на
жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се
присъдят разноските за ДТ, направени във връзка с подадената ВЖ в размер на 50
лв.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал.
3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 473251 от 20.08.2018 г., постановено
по гр. дело № 74260/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО,170 състав, в частта,
с която е признато за установено по отношение на С.П.Н.,
ЕГН: **********, с адрес ***, че „Т.С.” ЕАД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** по
предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че е
носител на парично вземане за сумата от 1189,93 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, общ. Сердика, жк „*****, аб. № 009050 за периода 1.5.2013 г. -
30.4.2015 г., за сумата от 108,79 лв. - главница за такса за услугата дялово
разпределение за периода 1.5.2013 г. - 30.4.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 28.06.2016 г. - датата на депозиране на Заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 130,94 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 30.06.2013 г. до
15.06.2016 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
18.07.2016 г. по ч.гр.д. № 35050/2016 г. на СРС, както и в частта, с която С.П.Н.
е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете сумата от 462,56 лв., представляваща разноски в
исковото производство и сумата от 323,29 лв. разноски в заповедното
производство, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВЯ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** срещу С.П.Н., ЕГН: **********, с адрес *** кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че е
насител на парично вземане за сумата от 1189,93 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ.
Сердика, жк „*****, аб. № 009050 за периода 1.5.2013 г. - 30.4.2015 г., за
сумата от 108,79 лв. - главница за такса за услугата дялово разпределение за
периода 1.5.2013 г. - 30.4.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 28.06.2016 г. - датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата, и за сумата от 130,94 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата, считано от 30.06.2013 г. до 15.06.2016 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.07.2016 г. по ч.гр.д. №
35050/2016 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО, в
частта, с която предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 25,75 лв. – мораторна
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
30.06.2013 г.- 15.06.2016 г. не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: