Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на десети май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 5366 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба от „Кока – Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД, ЕИК *********,
чрез адв. П.Д., против „Деми Ауто“ ЕООД, ЕИК *********. В исковата молба се
твърди, че на 17.11.2017 г. между ищеца като възложител и „Деми Ауто“ ЕООД и
„Дияна 2004“ ООД като изпълнители е сключен Договор за рекламни услуги на кафе
продукти № СО-Д-РУ 3510. Съгласно договора, изпълнителите се задължават да
извършват в стопанисваните от тях търговски обекти ресторант „Савова къща“ и
кафе „Инкогнито“ в гр. Враца рекламни и маркетингови услуги, подробно описани в
чл. 1, т. 1.1 до т. 1.5 от Договора, а именно: активно предлагане на кафе и
кафе-напитки с търговската марка „Lavazza”, закупени от изпълнителите;
посочване на напитките на видно място в менютата на обектите; използване на
предоставените от „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България” АД рекламни
материали като чаши, чинийки, лъжички и други рекламни материали, брандирани с
марката „Lavazza”; поддържане на постоянна наличност на брандирани с марката
„Lavazza” захар, сметана, бисквитки, късметчета, картонени чаши и др.;
разполагане на подходящи места в обектите на осигурено от „Кока-Кола Хеленик
Ботълинг Къмпани България” АД брандирано техническо оборудване - кафе машини,
кафемелачки, рекламни пана, светещи реклами и други подобни съоръжения. Сочи
се, че „Деми Ауто” ЕООД и „Дияна 2004” ООД са се задължили да закупят за срока
на действие на договора от „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България” АД или
от негов официален дистрибутор минимално количество кафе - 1000 килограма с
марка, модел и вид, описани в Приложение № 4 към договора. Посочва се, че
съгласно договора, дължимото от възложителя възнаграждение не може да надхвърля
сумата от 20 417 лева без ДДС, 50% от които в размер на 12 250,80
лева с ДДС възложителят дължи авансово след подписване на договора и издаване
на фактура от изпълнителя „Деми Ауто” ЕООД. Уговорено е сумата да бъде
преведена по банков път по сметка на „Деми Ауто” ЕООД. Същото дружество е
издало фактура № 45/16.01.2018 г. и на 07.02.2018 г. „Кока – Кола Хеленик
Ботълинг Къмпани България“ АД превело сумата от 12 250,80 лева по сметка
на „Деми Ауто” ЕООД. Заявява, че до изтичане срока на договора на 17.11.2018 г.
изпълнителите не изпълнили нищо от поетите с договора задължения, като след
сключването му започнали да работят с друга марка кафе, отказали да получат
рекламните материали и техническото оборудване и не направили нито една заявка
за доставка на кафе с марката „Lavazza”. Сочи, че в договора е уговорено, че „Деми
Ауто” ЕООД отговаря за изпълнението на задълженията на всички дружества –
изпълнители по договора.
Иска се постановяване на решение, с
което „Деми Ауто“ ЕООД, ЕИК *********, да бъде осъдено да заплати на „Кока –
Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД, ЕИК *********, сумата от
12 250,80 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение по договора,
ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на сторените в
настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил отговор от ответника „Деми Ауто“ ЕООД, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Признава следните изложени в исковата молба
твърдения – че между страните е сключен Договор за рекламни услуги на кафе
продукти от 17.11.2017 г. с предмет рекламни дейности и маркетингови услуги,
подробно описани в чл. 1 от договора, че „Деми Ауто“ ЕООД е издало фактура №
45/16.01.2018 г. и на 07.02.2018 г. ищецът е заплатил по банкова сметка ***% от
уговореното възнаграждение в размер на 12 250,80 лева. Сочи, че ищецът не
е предоставил на изпълнителите никакви рекламни материални, нито чаши, чинийки,
лъжички и други рекламни материали, брандирани с марката „Lavazza”, нито е
предоставил брандирано техническо оборудване – кафе машини, кафемелачки,
рекламни пана, светещи реклами и други съоръжения, изработени по предварително
съгласуван между страните проект. Сочи още, че ищецът или негов официален дистрибутор
не са предложили за продажба и не са доставили до търговските обекти
минималните количества кафе съгласно договора. Заявява, че в договора и
приложенията не са посочени цени на видовете кафе продукти и доколкото цената е
съществен елемент от договора за покупко – продажба, счита клаузата в т. 1.5 от
договора за нищожна поради липса на основание. Оспорва твърденията, че
ответното дружество е отказало да получи рекламни материали, стоки, брандирано
техническо оборудване и закупуване на кафе продукти. Твърди, че след получаване
на авансовото плащане ответното дружество многократно настоявало за доставка на
различни рекламни материали и техническо оборудване, както и за ценова листа,
но ищецът нито доставил рекламни материали, нито предоставил ценова листа за
кафе продуктите. В случай че възражението за нищожност бъде прието за
неоснователно, се иска да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от договора,
съгласно която ако в края на договора бъде установено, че изпълнителят реално е
закупил по – малки количества от посочените в приложение № 4, изпълнителят е
длъжен да продължи изпълнението на услугите по договора без допълнително
заплащане от страна на възложителя до достигане на тези количества. Иска се
постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат
присъдени сторените в производството разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
С
доклада по делото, неоспорен от страните, като безспорни между страните са
обявени следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за рекламни
услуги на кафе продукти от 17.11.2017 г. с предмет рекламни дейности и
маркетингови услуги, подробно описани в чл. 1 от договора, че „Деми Ауто“ ЕООД
е издало фактура № 45/16.01.2018 г. и на 07.02.2018 г. ищецът „Кока-Кола
Хеленик Ботълинг Къмпани България” АД е заплатил по банкова сметка ***% от
уговореното възнаграждение в размер на 12 250,80 лева.
Горните
обстоятелства се установяват и от приложените и приети по делото Договор за
рекламни услуги на кафе продукти от 17.11.2017 г., сключен между „Кока-Кола
Хеленик Ботълинг Къмпани България” АД като възложител и „Деми Ауто“ ЕООД и
„Дияна 2004“ ООД като изпълнители и приложения № 1 - № 5 към него, фактура №
45/16.01.2018 г. и преводно нареждане от 07.02.2018 г. за сумата от
12 250,80 лева, преведена по банков път от „Кока-Кола Хеленик Ботълинг
Къмпани България” АД на „Деми Ауто“ ЕООД.
Предметът
на сключения договор е подробно описан в чл. 1, съгласно който изпълнителят се
задължава срещу възнаграждение да извършва в полза на възложителя следните
рекламни и маркетингови услуги в стопанисваните от него обекти: активно
предлагане на кафе и кафе-напитки с търговската марка „Lavazza”, закупени от изпълнителите;
посочване на напитките на видно място в менютата на обектите; използване на
предоставените от „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България” АД рекламни
материали като чаши, чинийки, лъжички и други рекламни материали, брандирани с
марката „Lavazza”; поддържане на постоянна наличност на брандирани с марката
„Lavazza” захар, сметана, бисквитки, късметчета, картонени чаши и др.;
разполагане на подходящи места в обектите на осигурено от „Кока-Кола Хеленик
Ботълинг Къмпани България” АД брандирано техническо оборудване - кафе машини,
кафемелачки, рекламни пана, светещи реклами и други подобни съоръжения, закупуване
от „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България” АД или от негов официален дистрибутор
минимални количества продукти, описани в Приложение № 4 към договора.
Съгласно
чл. 2 от договора, за извършените рекламни услуги възложителят заплаща
възнаграждение, чиято максимална стойност не може да надхвърля сумата от
20 417 лева без ДДС /чл. 2, ал. 2/. Начинът на плащането му е уговорен в
чл. 3, като съгласно чл. 3.1 50% от максимално уговореното възнаграждение
възложителят заплаща авансово след подписване на договора и до 20 дни след
издаване на фактура от изпълнителя /чл. 4/. Възнаграждението за всички
дружества на страната на изпълнителя се превежда по банкова сметка *** „Деми
Ауто“ ЕООД /чл. 9/, което отговаря за изпълнението на задълженията на всички
дружества на страната на изпълнителя /чл. 11/.
Договорът
е със срок на действие от 17.11.2017 г. до 17.11.2018 г. /чл. 3, ал. 1/.
Сумата от 12 250,80 лева,
представляваща 50% от максимално уговореното в договора възнаграждение с ДДС, е
преведена от възложителя по банкова сметка *** „Деми Ауто“ ЕООД на 07.02.2018
г.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свид. Венцислав Бракадански и свид. Денислав
Митов, чиито показания установяват взаимоотношенията между страните от
сключване на договора до изтичане на неговия срок. Предвид съображенията, които
ще бъдат изложени от правна страна по – долу, показанията на разпитаните
свидетели са ирелевантни и няма да бъдат обсъждани.
Други относими доказателства в
производството не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество „Деми Ауто“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца „Кока
– Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД, ЕИК *********, сумата от
12 250,80 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение по Договор за
рекламни услуги на кафе продукти от 17.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от депозиране на исковата молба – 28.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава иска си с твърденията
между страните да е било налице облигационно правоотношение по сключен Договор
за рекламни услуги на кафе продукти от 17.11.2017 г., по който ответникът и
третото за спора дружество „Даяна 2004“ ООД не изпълнили задълженията си, като
за неизпълнението отговорност носи ответникът „Деми Ауто“ ЕООД.
За основателността на иска с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно
правоотношение по валидно сключен договор за изработка – Договор за рекламни
услуги на кафе продукти от 17.11.2017 г., 2. че е изпълнил задълженията си,
определени в него и е изправна страна – платил е авансово 50% от уговореното
възнаграждение в размер на 12 250,80 лева с ДДС, 3. ищецът е претърпял
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
ответника, както и 4. размер на вредите.
Между спорещите страни е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258
и сл. ЗЗД, по силата на който изпълнителите са се задължили за срока на
договора да извършват подробно уговорените в него рекламни и маркетингови
услуги и да закупува количеството кафе съгласно приложение № 4. Безспорно е по
делото, че сумата от 12 250,80 лева, представляваща 50% от максимално
уговореното в договора възнаграждение с ДДС, е преведена от възложителя по
банкова сметка *** „Деми Ауто“ ЕООД на 07.02.2018 г.
При изложените фактически твърдения и
заявения петитум искът е неоснователен и не може да бъде уважен на наведеното
от ищеца основание – обезщетение за неизпълнение.
Спорният предмет на делото се въвежда
от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира претендираното или отричано
пред съда спорно материално право чрез фактическите си твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба и формулирания във връзка с тях
петитум. Фактическите твърдения формират основанието на предявения за защита на
спорното право иск /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, а петитумът указва вида и
съдържанието на търсената защита. Въз основа на фактическите твърдения и на
заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска и ако той е
допустим, разрешава въведения с исковата молба правен спор. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът е обвързан от наведените от ищеца твърдения
и квалифицира исковата претенция именно съобразно тези твърдения. Ето защо в
настоящия случай и доколкото се твърди и претендира обезщетение за
неизпълнение, съдът е квалифицирал иска с основание чл. 79, ал. 1, предл. второ
вр. чл. 82 ЗЗД, по която норма е разпределил и доказателствената тежест за
страните. Ищецът не е възразил срещу правната квалификация и разпределената му
доказателствена тежест.
Същият обаче се домогва като краен
резултат със съдебното решение да бъде присъдена реституция – да му бъде
върнато даденото по изтеклия и неизпълнен договор, като реално претендира
връщане на авансово платената част от
възнаграждението, позовавайки се обаче на обезщетение за неизпълнение.
При неизпълнение на договор изправната
страна разполага с възможността да иска изпълнение от насрещната страна заедно
с обезщетение за забава, обезщетение за неизпълнение или да развали договора
поради неизпълнение, като връщане на даденото по договора може да иска само в
последния случай – след като развали договора. В настоящия случай в исковата
молба не се твърди Договор за рекламни услуги на кафе продукти от 17.11.2017 г.
да е бил развален по реда на чл. 87 ЗЗД от възложителя, а се твърди, че срокът
на същия е изтекъл преди предявяването на исковата молба – на 17.11.2018 г. С
изтичане на срока на договора се прекратява облигационното правоотношение между
страните, но това в никакъв случай не влече като последица връщане на даденото
по него.
Платената сума от 12 250,80 лева
представлява авансово плащане в размер на 50% от максимално уговореното в
договора възнаграждение за уговорения резултат. На същата не е придадена
функция на задатък, подлежащ на връщане при неизпълнение на задълженията, а и
такива твърдения не са изложени от ищеца.
В договора също така не е уговорено
задължение за изпълнителя да върне получената авансово сума в случай на
неизпълнение на задълженията си по договора. Предвидени са неустойки за
неизпълнение и при предсрочно прекратяване на договора /в чл. 2, ал. 5 и чл. 4,
ал. 2 и ал. 3 от договора/, каквито не се претендират с исковата молба, но не и
връщане на авансово платеното възнаграждение. Такова връщане е уговорено
единствено в чл. 2, ал. 6 от договора – в случай на предсрочно прекратяване на
договора или в случай че в края на действието на договора бъде установено, че
изпълнителят реално е извършил услуги в по – малък обем от авансово
заплатеното, изпълнителят е длъжен или да върне на възложителя съответната част
от авансово полученото възнаграждение, отговаряща на стойността на
договорените, но реално неизвършени рекламни услуги, или да продължи
изпълнението на услугите по договора до достигане на възнаграждение, отговарящо
на авансово заплатеното, като в този случай начинът, по който се уреждат
отношенията между страните, се одобрява в писмена форма. В случая от ищеца не
са изложени твърдения относно тази хипотеза.
В случай че ищецът счита, че е налице
неоснователно обогатяване на изпълнителя за сметка на възложителя, то е следвало
да изложи съответните фактически твърдения в тази насока, което в случая не е
сторено и поради което претенцията не може да бъде разгледана на това основание
и такова решение би било недопустимо. Съдът може да преквалифицира иска с
решението си, ако е разпределил правилно доказателствената тежест, но
настоящата хипотеза не е такава, тъй като съдът следва на първо място да
съобразява фактическите твърдения на ищеца, които в случая сочат именно на
квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД.
С оглед всичко гореизложено,
предявеният иск по чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото,
на основани чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на съдебно-деловодни
разноски възниква за ответното дружество, което претендира такива съгласно списък по чл. 80 ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.
Видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 10.05.2019 г., „Деми Ауто“ ЕООД е заплатило
в брой на адв. В. възнаграждение за настоящото производство в размер на
1 000 лева, за което договорът служи като разписка. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ответника тази сума.
При горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кока – Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 8, чрез адв. П.Д., против „Деми Ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Драган Цанков“ № 6, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от
12 250,80 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение по Договор за
рекламни услуги на кафе продукти от 17.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от депозиране на исковата молба – 28.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Кока – Кола Хеленик Ботълинг
Къмпани България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 8, ДА ЗАПЛАТИ на „Деми Ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Драган Цанков“ № 6, сумата от 1 000
лева /хиляда лева/ -
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….