Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик,10.ІV.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар: Иванка Панчева
като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №4390 по описа на Съда за 2018г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. , бул. „В. Л." 114, етаж Мецанин, представлявано от Т. Я. К., е депозирал срещу Д.т.Т., ЕГН ********** ***, искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, в която твърди следното:
Твърди ищицът, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на Д.Т.Т. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което за ищеца е налице правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 2992653 от 12 юли 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и Д.Т.Т. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Ищецът се легитимира като такъв въз основа на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 февруари 2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди ищецът, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 500 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Д.Т.Т. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 542.36 лв., ведно с договорната лихва на 4 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 135.59 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
По договора за паричен заем, Д.Т.Т. е извършвал плащания в общ размер на 0 лв.Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 500.00 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2992653 от 13 юли 2017 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посечен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 42.36 лв. за периода от 12 август 2017 г. - датата на първата вноска до 10 ноември 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключений между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от пофсителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 252.28 лв.
Разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи А сет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай Д.Т.Т. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 45 лв. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Твърди още ищецът, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 10 ноември 2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 25.93лв. от 13 август 2017 г. датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 19 април 2018 г. г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът моли Сдът да да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу Д.Т.Т. : 500.00 лв. главница; 42.36 лв. договорна лихва за периода 12 август 2017 г. до 10 ноември 2017 г.; 252.28 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 25.93 лв. за периода от 13 август 2017 г. датата на допускане на забава на погасителна вноска до 19 април 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Сочи доказателства и претендира направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от адв.М.Н., особен представител, която оспорва предявените искове и надлежното уведомление за извършена цесия.
Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:
Видно от приложеното по ч.гр.д.№1758/2018г. на РС Пазарджик, срещу ответника Д.Т.Т., е издадена Заповед за изпълнение №945/16.05.2018г., с която е разпоредено да заплати на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* сумите от 500.00 лв. главница; 42.36 лв. договорна лихва за периода 12 август 2017 г. до 10 ноември 2017 г.; 252.28 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава в размер на 25.93 лв. за периода от 13 август 2017 г. до 19 април 2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, както и 25лв. ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, като е отказано присъждане до размера от 200лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за паричен заем № 2992653 от 13 юли 2017 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47 ал. V ГПК, поради което Съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок. Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415 ал. ІV ГПК, поради което е допустим.
Видно от приетият по делото Договор за паричен заем 2992653 от 13 юли 2017 г., същият е сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и Д. Т.Т.. Между страните по този договор е възникнало валидно правоотношение, по силата на което заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 500 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне сумата 542.36лв., на 4 седмични вноски по 135.59лв., до 10.11.2017г. Страните са договорили фиксиран лихвен процент по заема от 40%, като и ГПР от 48.25%.
Съобразно чл.3 от договора, ответникът удостоверява, че е получил изцяло заемната сума.
В чл. 4ал.ІІ от Договора страните са уговорили, че заемателят дължи неустойка в размер на 252.28лв. в случай, че в тридневен срок от сключване на договора не представи обезпечение по чл.4ал.І от Договора – банкова гаранция или двама поръчители, отговарящи на съответните условия.
От представения Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2017 г. и извадка от Приложение №1 , сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД е видно, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил вземането си срещу ответника Д.Т., поради което ищецът се явява активно легитимиран да предяви настоящия иск. При това цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници за извършената цесия.
Към исковата молба е приложено нарочно уведомление до ответника за извършената цесия.
Приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, която Съдът кредитира като комптентно изготвена и неоспорена от страните, дава следното заключение, че по процесния договор не са извършвани плащания от ответника.Към 10.05.2018г. и 26.10.2018г. непогасени са задължения, както следва: 500.00 лв. главница; 42.36 лв. договорна лихва за периода 12 август 2017 г. до 10 ноември 2017 г.; 252.28 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за преиода 12.08.2017г. – 10.11.2017г.; 45 лв. разходи по събиране; лихва за забава в размер на 28.30 лв. за периода от 13 август 2017 г. до 19 април 2018 г.
От правна страна Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. І ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл. 92, ал. І ЗЗД .
Съдът намира за неоснователни доводите на особения представител на ответника за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия .
В приложенията мъм исковата молба се съдържа изрично Уведомление до ответника Т. за прехвърляне на задълженията му на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД , което Уведомление е връчено на особения представител.
Последиците от връчване на книжа на особен представител са разгледани в Решение № 198 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 193/2018 г. на ВКС, в което се приема,че следва да се счита за редовно връчаването на особения представител на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита.
В Решение № 249 от 1.07.2019 г. на ОС Пазарджик по в. гр. д. № 368/2019 г. също е обсъдено Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. на ВКС , но от гледна точка връчване на уведомление на особения представител за извършена цесия. Прието е, че независимо, че в цитираното решение Решение № 198/18.01.2019 г на ВКС се обсъжда валидността на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, връчено на особен представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, то мотивите на това решение на ВКС се отнасят в пълна степен и за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Тези разсъждения се споделят и от настоящият съдебен състав.
По отношение на породеното между страните облигационно отношение намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото същото е такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В този аспект Съдът констатира, че договорът за заем е частично недействителен – досежно клаузата на чл. 4 от Договора, с която е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение в установения в разпоредбата по чл.4ал.І от Договора – банкова гаранция или двама поръчители, отговарящи на съответните условия .
В този смисъл трайна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че Съдът винаги извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени от страните основания, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за нарушение на императивни правни норми, както и при противоречие на норми, установени в обществен интерес, каквито са тези, установени в защита правата на потребителите в качеството им на икономически по-слабата страна в това облигационно правоотношение.
С клаузата на чл.4 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вредиСледва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер.
В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, по- голям в случая от една втора от размера на главницата, Съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите, който по този начин се явява само привидно съобразен с законоустановените изисквания за действителността му.
По изложените съображения неустоечната клауза е недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с, ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие и искът за присъждане на сумата от сумата от 252.28лв. неустойка , присъдена в заповедното производство, следва да се отхвърли като неоснователен.
На второ място, според чл. 11 ал. 1, т. 11 ЗПК в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
От съдържащия се в чл.2 т.1 – 5 от Договора погасителен план не става ясно каква част от погасителната вноска се отнася за погасяване на главница по кредита, какъв е остатъкът от главницата, нито каква част от договорената лихва между страните се погасява. Ето защо, съобразно чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита,в случая – 500лв., но не и лихви и други разноски по кредита.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете.
Ищецът е представил актуален Списък на разноските /л.130 от делото/ и претендира общо 1365лв. разноски в заповедното и исковото производство – 200лв. ДТ в исковото производство; 25лв. ДТ в заповедното производство; 240лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство; 200лв. юрисконсултско възнаграждение в заповеднтото производство; 400лв. възнаграждение за собен представител; 300лв. депозит за вещо лице.
Относно така претендираните разноски, следва да се отбележи, че в заповедното производство е присъдено юрисконсултско възнагражедние от 50лв. , като искането е отхвърлено за разликата до 200лв.
На второ място, в исковото производство , от внесения депозит в размер на 300лв. са изплатени на вещото лице 240лв., като разликата от 60лв. следва да се върне на ишеца.За останалите разноски са налице доказателства за извършването им,включително и за 240лв. адвоканско възнаграждение, с плриложена фактура №1259/ 15.07.2019г. и Опис към фактурата, в който фигурира и ответникът Д.Т..При това положение, извършените от ищеца разноски са в размер на 1155лв.
Съобразно уважената част от иска,за сумата от 500лв. , представляваща почти 58 % от от цялата претенция 865.57лв. , на ищеца следва да се присъдят разноски от 667.19лв.
Водим от горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
Признава за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. , бул. „В. Л." 114, етаж М., представлявано от Т. Я. К., има следното вземание срещу Д.Т.Т., ЕГН ********** ***, а именно 500/петстотин/ лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2018г. до окончателното изплащане.
Отхвъря като неоснователен иска на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД да се приеме за установено, че има следните вземания срещу Д.Т.Т., ЕГН **********, а именно:
42.36 лв. договорна лихва за периода 12 август 2017 г. до 10 ноември 2017 г.; 252.28 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава в размер на 25.93 лв. за периода от 13 август 2017 г. до 19 април 2018 г.
Осъжда Д.Т.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. , бул. „В. Л." 114, етаж Ме., представлявано от Т. Я. К. сумата от 667.19 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: