№ 27434
гр. София, 04.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110101369 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от ищцата Б. Б. Й. чрез адв. К. К. – процесуален
представител, по чл. 248, ал. 1 ГПК , с което се иска изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските. Изложени са оплаквания за неправилност на
съдебния акт в тази му част. Оплакванията се свеждат до това, че съдът не е присъдил
съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца, тъй като приел, че ответникът не е
станал повод за завеждане на делото и е признал иска. Обосновава, че цитираната в
решението съдебна практика била относима в случаите, при които претенцията се
явява погасена по давност и ответникът е признал иска, т.е., когато вземането е
съществувало, но правото на принудително изпълнение било погасено поради
бездействие на кредитора през определен период от време. Поддържа, че в тези случаи
не можело да се счита, че ответникът е дал повод за предявяване на отрицателен
установителен иск за установяване несъществуване на вземането му, но настоящата
хипотеза била различна, тъй като вземането на ответника не е възниквало. Излага, че
първото от посочените в исковата молба основания било за недължимост, а именно
липсата на облигационна връзка между страните по делото, но ответникът поканил
ищцата да заплати, с което дал повод за образуване на делото.
Ответникът по молбата – „С. не е депозирал становище.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че
е допустима. Представен е и списък с разноските на ищеца (л. 74 от делото).
Разгледано по същество искането е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
С Решение № 8202/06.05.2024 г., постановено по делото, съдът е уважил
предявените от Б. Б. Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Д., чрез адв. К. К.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на „С., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, Бизнес център
„И. за сумата от общо 2489,17 лева, представляваща стойност на ВиК услуги за
периода 28.03.2012 г. – 31.12.2019 г. по кл. № ********** за имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. „Д. и мораторна лихва за периода 28.04.2012 г. – 28.02.2018 г., от които
главница в размер на 1900,36 лева (от които 55,59 лева погасени чрез плащане) и
мораторна лихва в размер на 588,81 лева (от които 0,62 лева погасени чрез плащане).
По въпроса за дължимостта на разноските в мотивите на решението съдът се е
1
произнесъл, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, като е приел, че ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на
делото. Съдът поддържа становището си, което е подробно аргументирано, като
отново посочва, че за преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на делото,
е необходимо поведението му да се изследва във всеки конкретен случай. В тази
насока, следва да се изтъкне, че цитираното в решението по настоящото дело -
определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г., III г.о., ГК, е
посочено с оглед принципното положение, което е възприето в акта на касационната
инстанция, а именно, че „съдебната практика последователно приема, че ответникът
дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес
от предявения отрицателен установителен иск за вземането си тогава, когато
ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е
изразил готовност да ги предприеме“, т.е. настоящият състав на първоинстанционния
съд не е препратил към тази практика с оглед постановките относно давността /макар
че в исковата молба се съдържат евентуални основания за недължимост и поради
настъпила погасителна давност/, както е възприел ищецът.
По въпроса за извънпроцесуалното поведение на кредитора /ответник по ОУИ/ е
налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК определения - определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г.,
ІV г. о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о на ВКС,
която се споделя от настоящия състав. Според приетите правни разрешения, страната,
която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за
предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане.
Възражението в искането, че ответникът е станал повод за завеждане на делото
като поканил ищцата да плати е несъстоятелно, тъй като съдът отново акцентира, че
приобщената по делото справка е предоставена на страната по нейно изрично искане.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
8202/06.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1369/2024 г., по описа на СРС, 41 с-в, в
частта за разноските, заявено с молба с вх. № 164922/21.05.2024 г., подадена от ищеца
Б. Б. Й. чрез адв. К. К..
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС с частна жалба, по
която дължима е държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка на
въззивния съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2