РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 21.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Стефка Александрова разгледа
докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско
дело № 11871 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Х.Б.Ц. против П.на Република България, с
която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищецът Х.Б.Ц. твърди, че през 2013
г. му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 313, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като въз основа на внесен обвинителeн акт било образувано н.о.х.д. № 19198/2013 г.,
СРС, 2 състав, прекратено с протоколно определение на 13.11.2014 г. През 2013
г. бил привлечен като обвиняем за същото престъпление и впоследствие било
образувано н.а.х.д. № 10476/2015 г., СРС, 2 състав – прекратено с протоколно
определение от 03.11.2015 г. На 19.01.2016 г. бил привлечен като обвиняем и
било образувано н.а.х.д. № 1537/2016 г., СРС, 2 състав – прекратено на
21.06.2016 г. С постановление от 23.08.2016 г. бил привлечен отново като
обвиняем и по обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 16847/2016 г., СРС, 2
състав като на 06.06.2016 г. била постановена
оправдателна присъда. През посочения период ищецът изживял стрес, затворил се,
ситуацията обезпокоила близките му, не можел да прогнозира бъдещето си
дългосрочно. Понесъл имуществени разходи за честите си пътувания от Варна до
София в общ размер на 1 500 лв. Поради изложеното претендира обезщетение от
ответника в размер на 30 000 лв. – неимуществени вреди по водените срещу него
досъдебни производства и последвалото н.о.х.д. № 16847/2016 г., СРС, 2 състав,
завършило с оправдателна присъда, както и сумата от 1 500 лв. имуществени вреди
(разходи за път) във връзка с наказателното производство, ведно със законна
лихва върху горните суми от 23.06.2017 г. (датата на влизане в сила на
решението) до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на Р.Б.оспорва
исковете по основание и размер. Сочи липса на вреди от имуществен и
неимуществен характер. Поддържа, че наблюдаващият прокурор не е протестирал
решението. Счита, че липсва основание П.да бъде отговорна за съдебната фаза на
процеса. Твърди, че лицата по н.а.х.д. нямат качеството на обвиняем. Сочи
наличие и на друго дело срещу ищеца за престъпление по чл. 290а НК. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Постановление от 08.03.2012 г. на прокурор
при Районна прокуратура гр. Варна е образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за това, че от 01.02.2012-07.03.2012 г. при условията на
продължавано престъпление потвърдил неистина – обстоятелства, свързани със
собствеността на АД „С.“ и ЕООД „Н.Е.“ в писмени декларации, които по силата на
чл. 13 от ЗТР се дават пред орган на власт – съдия по вписванията от Агенция по
вписванията – Дирекция Варна за престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. ал.1 от НК.
С Постановление от 02.10.2012 г. на
прокурор при СРП по компетентност са приети материалите по пр.пр. 1413/2012 г. по описа на РП – Варна, ДП № 79/2012 г. по
описа на ОДМВР – Варна и е образувана пр.пр.
26995/2012 г.
С Постановление от 30.08.2013 г. на разследващ
полицай по досъдебно производство № 5350/2013 по описа на СДВР, пр.пр. 26994/2012 г. по описа на СРП Х.Б.Ц. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл.
26 от НК. Взета е мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението е предявено
на 07.10.2013 г.
На 07.11.2013 г. в Софийски районен
съд е внесен обвинителен акт против Х.Б.Ц., който му е повдигнато обвинение по
чл. 313, ал. 1, във връзка с чл. 26 от НК. Образувано е нохд
№ 19198/2013 г. по описа на СРС, 2 състав. С определение от 13.11.2014 г.
съдебното производство по нохд № 19198/2013 г. е
прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални
нарушения.
С Постановление от 20.02.2015 г. на
старши разследващ полицай при СДВР по ДП № 5350/2013 по описа на СДВР, пр.пр. 26994/2012 г. по описа на СРП Х.Б.Ц. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл.
26 от НК. На 24.06.2015 г. СРП е внесла предложение до Софийски районен съд за
освобождаване от наказателна отговорност и за налагане на административно
наказание. Образувано е нахд № 10476/2015 г. по описа
на СРС, 2 състав С Определение от
03.11.2015 г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП
за отстраняване на констатирани процесуални нарушения.
С Постановление от 18.01.2016 г. на прокурор при СРП по ДП № 5350/2013 по описа
на СДВР, пр.пр. НСН 329/2014 г. по описа на СРП Х.Б.Ц.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26 от НК. На 25.01.2016 г. СРП е внесла предложение
до Софийски районен съд за освобождаване от наказателна отговорност и за
налагане на административно наказание. Образувано е нахд
№ 1537/2016 г. по описа на СРС, 2 състав
С Определение от 21.06.2016 г. съдът е прекратил съдебното производство
и е върнал делото на СРП за отстраняване на констатирани процесуални нарушения.
С Постановление от 23.08.2016
г. на прокурор при СРП по ДП № 5350/2013
по описа на СДВР, пр.пр. НСН 329/2014 г. по описа на
СРП Х.Б.Ц. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26 от НК. На 20.09.2016 г. СРП е обвинителен акт
против Х.Б.Ц.. Образувано е нохд № 16847/2016 г. по
описа на СРС, 2 състав. С Разпореждане от 14.11.2016 г. делото е насрочено за
открито съдебно заседание за разглеждане по
реда на Глава Двадесет и осма от НК „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание и е отменена взетата мярка
за неотклонение „подписка“. С Решение от 06.06.2017 г. обвиняемия Х.Б.Ц. е признат за невиновен
по повдигнатото обвинение. Решението е влязло в сила на 22.06.2017 г.
Във връзка с установяване на размера
на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите П.К.Ш.и Л.Н.Ц.. В показанията си свидетелят Ш.установява, че познава
ищеца, тъй като е изпълнителен директор на фирма „Вселена“, а Ц. е в съвета на директорите.
Известно му било, че има дела на друга фирма и в периода от 2013 – 2016 г.
пътувал с Ц. около 5-6 пъти с неговата лична кола Мерцедес С 220. Случвало се
да пътува и без свидетеля, тъй като се появявали проблеми с персонала, ако
отсъстват и двамата. Отлагали срещи. За наказателното дело разбрал от Ц., който
го казал с тревога. Чувствал се дискомфортно. В
началото не, но после много хора разбрали, което се отразило на работата му, на
самия него на здравето му. Не бил така функционален в работата си, както преди.
Случвало се да има насрочени срещи, но да казва, че отива да почива и препращал
хората към него. Променял се когато получел призовка. Почти винаги го викали
рано сутрин около 8.30 – 9.00 и се налагало да преспива в хотели. Имало 3-4
пъти, когато пътувал сам до София. Преди това Ц. имал инфаркт, но после се
влошавал.
В показанията си свидетелката Ц.– съпруга на
ищеца установява, че през 2002 г. той получил инфаркт и след това, тя
наблюдавала здравето му и поведението му. Това дело, което налагало да се движи
между София и Варна било кошмар. Съпругата му му приготвяла лекарства, които
били задължителни, когато му прилошее, искала да знае как се чувства, винаги
трябвало да има човек с него. Отразило му се много неприятно. Бил нервен,
затворен, сменял си настроението. Винаги пътувал с някого. Сложили призовка на
стъклото на вратата на входа и свидетелката случайно прочела името на мъжа си. Притеснила
се много, защото във входа живеели много семейства. Съпругът й не общувал с
никого около три години. Той бил отговорен човек и всичко е постигнал с труд и
такива ситуации били пагубни за авторитета, за самочувствието му, за
достойнството му, за семейството, за името, за имиджа.
От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че средна пазарна цена за дизелово
моторно гориво за периода от 2013 до 2017 г. и среден разход на гориво за
дизелов автомобил с марка Мерцедес Ц 22- ЦДИ, произведен 2000 г. е 977,50 лева
по данни за автомобила и 1724,42 лева – по данни, предоставени от собственици
на сходни автомобили.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение
за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.на Република България,
която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към
наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда
обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П.на Р.Б.(като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по
разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на
държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата,
повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл.
46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор
върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2
от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца,
като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да
установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от СРП обвинение
за извършено престъпление, по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно
решение (в производство по Глава Двадесет и осма от НПК). В конкретния случай
фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, обуславя
възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11
от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Постановяването на оправдателна присъда/решение,
обаче, не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение - по смисъла
на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и
неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
При съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат
от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които се изразяват в силни отрицателни емоции и стрес.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, обстоятелството,
продължителността на наказателното производство около 4 години, като П.е
поддържала обвинението само до постановяване на решение, с което ищецът е
оправдан. От съществено значение при определяне на размера на дължимото
обезщетение е обстоятелството, че след повдигане на незаконното обвинение е ищецът
е била определена най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Отчитайки
посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливо
обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 4000 лева. Предявеният иск следва да
бъде уважен в този размер.
Предявеният иск за имуществени
вреди се явява неоснователен, тъй като по делото не са представени
доказателства за това, че ищецът е направил разходи за пътуване, свързани с
делото, както и не се установява техния размер. Съдът не кредитира заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като то е изготвено въз основа на
данни, които не са установени по предвидения в ГПК ред. Събраните по делото
гласни доказателства, установяващи, че ищецът е пътувал със собствен автомобил,
не установяват при условията на пълно и главно доказване, че извършените
разходи са направени във връзка с наказателното дело, както и не се установява
точният им размер. Предвид на изложеното, в тази част предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда/решение (т.4
от ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се
признават за незаконни действията на държавния орган-23.06.2017 г. От този
момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата. С оглед направеното искане, обаче, законната лихва
следва да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба.
По разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за вещо
лице в размер на 260 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р.Б.да заплати на Х.Б.Ц., ЕГН-**********,*** от 4000 (четири хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл.
313, ал. 1 във връзка с чл. 26 от НК в хода на ДП №5353/2013 г. по описа на СДВР,
пр.пр. № НСН 329/2014 г. по описа на СРП, по което
обвинение ищецът е признат за невиновен и оправдан по НОХД № 16847/2016 г. по описа
на СРС, 2 състав, ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата като отхвърля иска
за разликата над сумата от 4000 лева до предявения размер от 30000 лева, както
и за сумата от 1500 лева – имуществени вреди – разходи за пътуване като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б.да заплати на Х.Б.Ц., ЕГН-**********,*** сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: