Решение по дело №256/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е по жалба от П. Г. А., М. Г. А., Б. Г. Б. и Г. П. А. – всички от [населено място], депозирана чрез пълномощник, против Заповед № 83/14.01.2025г. на Кмета на Община - Свиленград, в частта й, с която е определено обезщетение общо в размер на 10 800 лв за отчуждаване на поземлен имот с [идентификатор], по КККР на [населено място].

Жалбоподателите считат, че обезщетението за извършеното отчуждаване на имота следва да е в значително по-голям размер от посочения в заповедта. Твърдят, че експертната оценка на недвижимия имот, въз основа на която е определено обезщетението не съответства на критериите по чл.22, ал.5 от ЗОбС. Молят заповедта в оспорената й част да се измени като се увеличи размера на обезщетението.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител, Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Кмет на община Свиленград, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва жалбата като навежда доводи за неоснователността й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли такова да се присъди в минимален размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Между страните не е спорно и е видно от Решение №260060/06.04.2021г. , постановено по гр.д.№641/2020г. по описа на РС-Свиленград, влязло в законна сила на 22.04.2021г. и вписано в Службата по вписванията при РС-Свиленград на 30.06.2021г.(л.117), че жалбоподателите са собственици на [ПИ] по КККР на [населено място].

Не е спорно също, че с Решение № 290/08.07.2024г. на ОбС-Свиленград, Общински съвет – Свиленград е одобрил проект за изменение на улична регулация на [населено място] с обхват – осови точки 847-9917 и 177 по ПУП ПР на [населено място], както и че същото е влязло в сила.

С Обявление рег. индекс И-5900/16.09.2024г. на Община Свиленград, на основание чл.25, ал.1 от ЗОбС собствениците на имоти, засегнати от изграждането на улица, съгласно Проект за изменение на улична регулация на [населено място] с обхват – осови точки 847-9917 и 177 по ПУП ПР на [населено място], одобрен с Решение № 290/08.07.2024г. на ОбС – Свиленград , са били уведомени за открита процедура по принудително отчуждаване по реда на ЗОбС за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, като е видно, че предмет на отчуждаване са два имота, собственост на жалбоподателите, вкл. процесния [ПИ] по КККР на [населено място].

Обявлението е било публикувано на официалния сайт на Община Свиленград на 16.09.2024г., както и поставено на информационното табло, находящо се във фоайето на първия етаж в сградата на Общинска администрация – Свиленград. На 20.09.2024г. обявлението е било публикувано във вестниците „Марица“, “Днес“ и „24 часа” .

С Решение №451/18.12.2024г. Общински съвет – Свиленград е отказал да бъде извършена процедура по замяна на имотите, собственост на жалбоподателите – предмет на отчуждаване, с имоти общинска собственост.

В хода на административното производство е била извършена Експертна оценка за пазарната стойност на отчуждавания [ПИ], целият с площ от 135, 00 кв.м., урбанизирана територия, с НТП – за второстепенна улица, с административен адрес [населено място], м.„Речните лозя“. Оценката е била извършена след възлагане на „ПРЕСТИЖ-ЖТ“ООД, извършено от комисия, назначена със Заповед №53/10.01.2024г. на Кмета на община Свиленград, с Възлагателно писмо №57 от 10.09.2024г., в което фигурира процесният [ПИ] по КККР на [населено място]. Според оценката, справедливата пазарна стойност на имота е в размер 10 800.00 лв.

Развилото се административно производство по реда на Глава трета от ЗОбС по отношение на процесния имот е завършило с издаване на оспорената Заповед № 83/14.01.2025г. на Кмета на община Свиленград. С административния акт е наредено отчуждаването на [ПИ] по КККР на [населено място], вид територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за второстепенна улица, целият с площ от 135 кв.м., собствен на жалбоподателите при съответните идеални части от правото на собственост.

С оспорената заповед е определено и обезщетение на собствениците на поземления имот в общ размер от 10 800.00 лв.

Видно от приложените известия за доставяне, заповедта е съобщена на П. Г. А. на 24.01.2025г., а на Б. Г. Б. – на 21.01.2025г. Няма данни за датата на съобщаването й на Г. П. А. и М. Г. А..

Жалбата срещу заповедта е подадена на 28.01.2025г. чрез Община Свиленград и изпратена в АдмС – Хасково с придружително писмо рег. индекс И-696/31.01.2025г., където е заведена под вх. № 1369 от 03.02.2025г.

По делото по искане на жалбоподателите е допуснато изготвяне на съдебно оценителна експертиза. Първоначално изготвеното заключение не е прието от съда, като е назначено друго вещо лице което да изпълни възложената задача. Ето защо това заключение няма да бъде коментирано по-нататък в мотивите на настоящото решение.

В заключението на приетата експертиза изготвена от вещото лице Г., са предложени два варианта на размера на равностойното парично обезщетение. При първия от тях вещото лице е съобразило посочени в приложение 1 от заключението сделки извършени чрез покупко-продажба на имоти и е посочило че размера на обезщетението в този случай възлиза на 11569.50 лева. Във втория вещото лице е взело предвид посочените в приложение 2 към заключението му, както сделки с недвижими имоти, извършени чрез покупко-продажба, така и чрез дарение, в който случаи е посочило, че размерът на обезщетението възлиза на 10 869.85 лева. Изразило е становище че равностойното парично обезщетение за отчуждения имот следва да бъде определен по вариант 1 от заключението му. Съобразно така даденото становище е посочило, че при този вариант на изчисление дължимото обезщетение за Б. Б. възлиза на 5785 лева, за П. А. възлиза на 1928.33 лева, за М. Г. А. възлиза на 1928.33 лева и за Г. П. А. възлиза на 1928.33 лева.

Заключението е прието с оспорване от страна на оспорващите страни, поради довода че заключението е непълно. Твърдения за неправилност заключението не са излагани, не е направено и искане за допускане на повторна съдебно-оценителна експертиза.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

С оглед доказателствата за съобщаването на оспорената заповед на П. Г. А. и Б. Г. Б., и при липса на данни за съобщаването й на Г. П. А. и М. Г. А., жалбата се явява подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.27, ал.1 от ЗОбС. Същата изхожда от лица с правен интерес от оспорването и е насочена против годен за съдебен контрол административен акт.

Предвид горното, жалбата е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Процедурата по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 25 ал. 2 от с.з., отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот. ПИ, който в случая се отчуждава, се намира в района на Община Свиленград, поради което процесната заповед, като изхождаща от Кмета на Община Свиленград, е издадена от материално и териториално компетентен орган, респективно представлява валиден административен акт.

Относно формата и реквизитите на оспорения акт, съдът приема, че не са допуснати нарушения, които да обусловят наличието на основание за отмяна. Съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗОС, в заповедта, с която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, се посочват основанието за отчуждаването, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на обезщетението. Всички тези реквизити са налице в проверяваната заповед, следователно последната се явява и надлежно мотивирана - посочено е, че принудителното отчуждаване на процесния имот е основано на влязъл в сила ПУП, обективирани са данни за предназначението, местонахождението и собствеността на имота, определен е и размерът на дължимото обезщетение за отчуждавания имот.

При осъществената проверка за допуснати в хода на особената процедура нарушения на административнопроизводствените правила, съдът не откри такива като следва да се има предвид, че оспорването е по отношение на частта от заповедта, касаеща размера на определеното обезщетение за отчуждавания имот.

Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема следното:

Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗОбС, имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти- публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.

В разглеждания случай по делото се установява и не е спорно, че е налице влязъл в сила ПУП за изменение на улична регулация на [населено място] с обхват – осови точки 847-9917 и 177, одобрен с Решение № 290/08.07.2024г. на ОбС – Свиленград, чиито предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна собственост за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което е налице и материалното основание за нареденото с оспорената заповед отчуждаване като по този въпрос липсва заявен спор.

Спорният по делото въпрос касае размера на определеното за отчуждавания имот обезщетение.

Съгласно чл. 22, ал.5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите предвидени за отчуждаване се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.

Съгласно изготвената на основание чл. 22 ал. 3 от ЗОбС Експертна оценка за пазарната стойност на отчуждавания [ПИ], окончателната цена на имота е 10 800лв. Същата е основана на сравнителния метод, към който насочва чл.22 ал.5 вр. §1 т.2 от ДР на ЗОбС. Видно от оценката, за извеждане на пазарната стойност на имота е извършено експертно проучване на пазара на поземлени имоти в [населено място], с аналогична локация и сравними характеристики. Експертът е използвал пет оферти за продажба на недвижими имоти, с давност не повече от три месеца, които оферти е подбрал от националния сайт за търговия с имоти - alo.bg. като е приложил и корекционни коефициенти.

Същият метод е приложен и от вещото лице при изготвяне на заключението по първоначалната съдебно-оценителна експертиза. Според това заключение, крайната пазарна стойност на отчуждавания имот, респ. равностойното парично обезщетение за отчуждаването му при сравнение с реални сделки осъществени само чрез покупко-продажба на имоти подобни на процесния и извършени през последните 12 месеца, вписани в Службата по вписванията при Районен съд – Свиленград и касаещи имоти, намиращи се в близост до отчуждавания със сходни на същия характеристики възлиза на 11 569.50 лева. При втория вариант, при който вещото лице освен реално извършени сделки за покупко-продажба на имоти е взело предвид и сделки под формата на дарение размерът на равностойното парично обезщетение възлиза на 10 868.85 лева.

Съдът счита, че не следва да кредитира оценката, изготвена в хода на административното производство, доколкото я намира за необоснована, поради несъобразяването с разпоредбата на §1 от ДР на ЗОС. Това е така, тъй като при изготвяне на посочената оценка не са използвани реални сделки, така какот е изискването на посочената норма, а офертни цени. Несъобразяването с нормативната уредба безспорно поставя под съмнение коректността на определената в коментираните оценки пазарната стойност на [ПИ].

Не следва да се съобразява и втория вариант на задача 1 от приетото по делото заключение на съдебно – оценителна експертиза, при която вещото лице е ползвало за сравнение и сделка за дарение на недвижим имот. Това е така тъй като даренията не попадат в приложното поле на нормата на пар.1, т.2 от ДР на ЗОС, според която за пазарни цени могат да се ползват само цени от възмездни сделки, каквато дарението по дефиниция не е .

Съдът намира, че следва при преценка законосъобразното определяне размера на дължимото на жалбоподателите обезщетение да съобрази вариант едно от задача 1 от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза от вещото лице. За разлика от оценката от административното производство вещото лице е ползвало за аналози реални сделки, вписани в службата по вписванията при РС-Свиленград, съобразно дефинираното в §1, т.2 от ДР на ЗОбС.

Като съобрази така изготвената експертиза, съдът счита, че равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот следва да се определи именно в размера, посочен във вариант 1 от задача едно от това заключение, респ. и съответстващ на посочения в задача 2 от заключението, което съответства на критериите по чл.22, ал.5 от ЗОС. В тази връзка заповедта в оспорената ѝ част следва да се измени съобразно това заключение. Общият размер на обезщетението следва да се увеличи от 10 800лева на 11569.50 лева, а конкретният такъв за всеки от жалбоподателите, съобразно притежаваните идеални части от правото на собственост следва да се увеличи [рег. номер] на 1928.33 лева- за П. Г. А., М. Г. А. и Г. П. А., и [рег. номер] [рег. номер] – за Б. Г. Б..

Съобразно изхода на спора, основателна е претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски , изразяващи се във внесена държавна такса – по 10 лв за всеки от тях, внесена от жалбоподателя П. Г. А. сума от 850 лв за възнаграждение на вещо лице и договорени и изплатени адвокатски възнаграждения. Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения съдът намира за основателно, отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че оспорването на заповедта е осъществено чрез един и същ адвокат по отношение на един имот, както и материалния интерес на всеки от жалбоподателите, представляващ разликата между определеното от административния орган обезщетение и присъденото от съда. Материалният интерес за всеки от жалбоподателите: П. Г. А., М. Г. А., и Г. П. А. в случая възлиза на 128.33 лева., а за жалбоподателя Б. Г. Б. - на 385 лв. Съобразно чл.8, ал.1 вр. 7, ал. 1, т. 1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г., при интерес до 1 000 размера на адвокатското възнаграждение е 400 лв. При това положение съдът счита, че адвокатските възнаграждения, претендирани поотделно в размер от по 1000.00 лв , са прекомерно завишени като надхвърлящи повече от два пъти, определените размери по Наредба № 1/2004г. спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото. При отчитане на обстоятелството, че в конкретното производство ангажираният един и същ адвокат, представлява едновременно и четиримата жалбоподатели, но полага единични усилия при едновременната защита на интересите им, съдът намира, че справедлив и обоснован по смисъла на чл.36 от ЗА размер на адвокатското възнаграждение би бил такъв от по 500 лв. за всеки от жалбоподателите.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК , съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Заповед № 83/14.01.2025г. на Кмета на Община - Свиленград в частта й, с която е определено обезщетение в размер на 10 800.00 лв за отчуждаване на поземлен имот с [идентификатор], по КККР на [населено място], като УВЕЛИЧАВА общия размер на обезщетението от 10 800.00 лв на 11 569.50 лв., а съобразно притежаваните идеални части от правото на собственост УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 1800.00 лв. на 1928.33 лева - за П. Г. А.;от 1800.00 лв. на 1928.33 лева за М. Г. А., от 1800.00 лв. на 1928.33 лева за Г. П. А., и от 5400.00 лв на 5785. 00 лева за Б. Г. Б..

ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на П. Г. А. от [населено място] направените по делото разноски в размер от 1360.00 лева.

ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на М. Г. А. от [населено място], направените по делото разноски в размер от 510.00 лева.

ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на Г. П. А. от [населено място] направените по делото разноски в размер от 510.00 лева.

ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на Б. Г. Б. от [населено място] направените по делото разноски в размер от 510.00 лева.

Решението е окончателно.