Решение по дело №1692/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 27
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20227050701692
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта

                                                  Р Е Ш Е Н И Е  

 

                                                        2023 г.  гр. Варна

 

                             В      ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

                    ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

                    ХVІ – ти състав,

                    в публично заседание на 06.12.2022 г., в състав:

                   Административен съдия: Красимир Кипров

                   при секретаря  Камелия Александрова

                   като разгледа докладваното от съдия Кипров

                   адм. дело № 1692  по описа на съда за 2022 г.,

                   за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220, ал.1  от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на „П.Т. “ ООД, ЕИК **, против Решение с рег.№ 32-175575/31.05.2022 г. към MRN 20BG001008029224R5/30.12.2020 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което: 1. на основание чл. 70, пар. 1 във  вр. с чл. 71, пар. 1, буква д)  подбуква i) е определена нова митническа стойност в размер на 24 019,45 лева , а от датата 30.12.2020 г. са взети под отчет за досъбиране вносно мито в размер на 1709,79 лева  и  ДДС в размер на 3761,54 лева.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, като  доводите му  са изложени в отделни точки от 1 до 9 включително, които  имат характер на оплаквания за материална незаконосъобразност на акта  и за допуснати в хода на адм. производство съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Конкретно сочи, че данните от сайта www.autoauction.io  на които се позовава ответника  не могат да доведат до извод, че дружеството е участвало и закупило на аукцион автомобила с посочения в митническата декларация VIN JM3KFBDMXK1740306 MAZDA CX 5 на визираната цена и показанията на одометъра. Твърди, че информацията от ползваните независими източници е годна единствено за целите на статистиката, но не може да бъде  ползвана  за целите на митническото производство по отношение на конкретния автомобил, за неговото състояние и за покупната цена на същият. Възразява срещу извода, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Посочва, че дружеството „EAN HOLDING LLC” е застрахователно такова и не е собственик на автомобила. Сочи, че е налице продавач – „999-CORPORATE”, поради което към него е извършено плащането. Излагат се доводи, че неправилно е прието от административния орган, че единствен продавач на автомобила може да бъде „EAN HOLDING LLC”, както и че непредставянето на договори, поръчки и кореспонденция не може да обуслови направеният в оспореното решение  извод. Счита, че не са налице основания за определяне на нов размер на митническата стойност.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.З., който поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – Директорът на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Т. , оспорва жалбата. Счита, че административният орган се е произнесъл след като е събрал всички относими доказателства. Моли за  потвърждаване   на обжалваното решение  и  претендира присъждане на  юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от дружеството-жалбоподател адвокатския хонорар.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 30.12.2020 г. в МБ Свободна зона Бургас , оспорващото дружество  подава митническа декларация  MRN 20BG001008029224R5 , с която декларира режим допускане за свободно обръщение на  стока, представляваща  употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка MAZDA, модел CX-5 с дата на първа регистрация 01.01.2020 г. и шаси  ***, държава на износ - САЩ, цена на стоката 4200 щ.д. Декларираното условие на доставка е „DAP - Доставено на място" и местоназначение  гр. Бургас. Към митническата декларация е приложен Buyer Receipt с №15770810/20200918, издадена от “999-Corporate”, Two Westbrook Corporate Center Suite 500, Westchester IL60154  /л. 44 от преписката/.

Митническата стойност на стоката  е  определена на база декларираните за нея елементи в размер на 6 921,56 лв. , като са   взети под отчет публични задължения за мито в размер на  692,16 лв.  и  за ДДС  в  размер на 1522,74 лв.

С издадена от директора на ТД Южна  Морска заповед № ЗТД-1000-451/6.07.2021 г. е наредено  на основание чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013  и чл. 84, ал.1, т.1 от ЗМ извършване на  последващ контрол от страна на митническите органи, за който „П.Т. “ ООД е уведомено с писмо изход. № 32-229953/19.07.2021 г. Анализирана е наличната информация за автомобил със същите посочени в митническата декларация характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на ел. сайт www.auioauciions.io  е  открита информация за обявена продажна цена на аукцион от дата 15.09.2020 г.  със статус „продаден" (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) - M3KFBDMXK1740306  и  “odometer 10 432 actual miles”. Публикуваната в сайта продажна цена   в размер на 14 075,00 USD     превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 4200.00 USD при допускане за свободно обращение , като именно въз основа на  тази информация са възникнали  за митническите органи основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и  относно  елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. С уведомлението за последващ контрол е  изискано   от декларатора  предоставянето в  7-дневен срок на    доказателства в потвърждение на декларираната цена ; документи относно извършените плащания към доставчика; всякакви други данни удостоверяващи цената по сделката ; документи за направените от купувача разходи невключени в действително платената или подлежащата на плащане цена ; доказателства в подкрепа на разходите, които се включват в данъчната основа на основание чл. 55, ал.1 от ЗДДС. В отговор, с писмо рег. № 32-349173/03.11.2021 г. дружеството – жалбоподател е предоставило копие на Buyer Receipt, отчет по сметка на „П.Т. “ ООД в Юробанк България АД , таблици с наименование „хронологичен регистър на П.Т.  ООД от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.“ – 2 броя.

След проверка на приложените към митническата декларация документи, както и на допълнително представените  от вносителя с писмото  от 03.11.2021 г., митническите органи установили, че: 1/ не са налице категорични доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена, съгласно приложените  документи  и 2/ не са представени доказателства относно конкретното плащане на цената по сделката, декларирана в МД. По причина на последното, до управителя на „П.Т. “ ООД е изпратено  и получено на 28.01.2022 г.  съобщение по чл. 22, пар.6 от  Регламент № 952/2013  с  рег. № 32-13720/14.01.2022 год., в което са изложени  мотиви за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност, а именно  :

Въз основа на приложеното към митническата декларация удостоверение „Certificate of Title“ (талон за собственост)  № 77803020028444А с VIN *** , издадено на 29.02.2020г. в страната на износа, се установява, че същото е издадено на името на EAN HOLDING LLC -  застрахователна компания.  На удостоверението са поставени стикери № 28307462, съответстващи  на LOT номер за извършената продажба чрез търг на автомобила на аукциона от електронните сайтове. Изписан е на ръка текст „Export only“. От съдържанието на съдържащата се в преписката Buyer Receipt  с №15770810/20200918 г., приложена както към МД, така и към документите  представени с писмо рег.№ 32-349173/03.11.2021 г., е видно, че същата  съдържа логото на www.iaai.com , в който е удостоверена извършената продажба на автомобила, като датата на продажба съответства на тази от аукциона - 15.09.2020 г.  Като купувач в документа е вписан PRESTIGE TRADING LTD, но липсват данни за продавач, като вместо това е вписано името на лицето, към което е извършено плащането - „999- CORPORATE“. Същото лице фигурира  като изпращач на стоката по представените товарителници. Цитирания документ е с наименование „Buyer Receipt“, което като наименование и съгласно превода означава Разписка за купувач. Разписка № 15770810 е декларирана в ел. д. 2/3 на МД  и в писмото от декларатора  като търговска фактура, каквато тя по съществото си не е. С описания документ, следва да се удостовери продажба между „999- CORPORATE“  и купувач PRESTIGE TRADING LTD, като в  него е вписана датата на продажба  15.09.2020г., която съвпада с датата на аукциона. Разписката не удостоверява дали извършеното плащане по аукциона е пълно или частично, както и има ли и какъв е размера на депозираната сума от купувача за участието му в аукциона. Вписаната информация съдържа Stock № 28307462, който съвпада с LOT № от проведения аукцион. Липсват представени от  декларатора документи и/или доказателства в подкрепа на достоверността на  декларираната от него  цена за автомобила, като напр. договори, поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни, предшестващи сделката с „999 - CORPORATE“ и/или „Enterprise Vehicle Exchange 03 Atlanta“, както и доказателства за извършени плащания към продавача „ЕAN HOLDING LLC“, който е единственият   разполагащ  с правото  да се разпорежда с автомобила и  да прехвърли права върху  същият  на  „П.Т. “ ООД.  Налице са  в wwvv.autoauctions.io., както и в https://en.bidfax.info/   11 бр. изображения  удостоверяващи  състоянието на автомобила, които безусловно доказват, че той  е повреден, което състояние на превозното средство се потвърждава  и  от описанието му към датата на деклариране за свободно обращение, съдържащо се в ел. д. 6/8 на митническата декларация - „Катастрофирал употребяван автомобил....“.  Информацията  съдържаща се в представения Отчет по сметка на „П.Т. “ ООД за период от 23.03.2020г. до 31.03.2020г., издаден от Юробанк България ООД на 13.01.2021 г., с наличните данни за извършен на 25.03.2020г.  валутен превод  в  размер 20 262,29 USD от сметка на „П.Т. “ ООД  към  INSURANCE AUTO AUCTIONS,  касае  плащането  за автомобил Ауди Q7 с VIN WA1AAAF79KD034388 и по Stock JVa 26969698, а останалите данни касаят  плащане за други автомобили  без те да са идентифицирани и без да е установен размера на платената сума за тях.  Информацията от приложените от декларатора две Таблици с наименование „Хронологичен регистър на П.Т.  ООД от 01.01.2020 до 31.12.2020 не представлява разпечатка от автоматизирана система за счетоводно отчитане, поради което не е  ясно къде и как са съставени  те и  каква информация възпроизвеждат. Нито  един от  тези документи  не е заверен с името на счетоводителя, който да може да бъде установен и  да носи отговорност за автентичността   и  точността на данните в  таблиците , поради което не подлежат на  разглеждане  при проверката. Направен е  извод, че продажната цена в размер на  14 075,00 USD  е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност . Поради липсата на представена от декларатора  информация за извършените транспортни разходи до мястото на въвеждане на стоката (автомобил, катастрофирал) на територията на Съюза се прилага  разпоредбата на чл. 138, пap. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, според която транспортните разходи се оценяват пропорционално на разстоянието до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза, освен ако на митническите органи бъдат предоставени доказателства за разходите, които биха възникнали при стандартна тарифа на навлото за превоз на стоките до мястото на въвеждането им на митническата територия на Съюза. За  определяне на  размера на разходите за международен транспорт е изследвана информацията в ел. д. 4/9 с код АК „Трансп., застр., тов.-разтов.операции до ЕС” на митнически декларации за допускане за свободно обращение на автомобили с държава на изпращане САЩ  и  място на доставка пристанище Бургас през месец декември 2020 година. Установени са  за релевантния период като  допуснати за свободно обращение и други автомобили с отправно пристанище SAVANNAH, GA, USA и място на разтоварване Пристанище Бургас, за които са декларирани транспортни разходи до ЕС в размер па 824.00 лв.  за всяка от декларациите. Съобразно информацията относно внос на 3 автомобила със сходни характеристики като процесния, с място на разтоварване пристанище Бургас  и  условие на доставка FCA,   са изчислени  разходи в размер на 824.00 лв. от пристанище SAVANNAH, GA, USA  до  България.  Съобразно  реално установена цена на автомобила в размер на 14 075,00 долара, която  преизчислена  в  български лева  при курс на долара от 1,64799   се равнява на 23 195,45 лева, и при изчислени разходи за транспорт  в размер на 824,00 лв.,   се определя  нова митническа стойност на автомобила  в размер на 24 019,45 лв.  и  мито  (А00) в размер на 2 401,95 лв.   Сборът на горните две величини в размер на 26 421,40 лв.  се определя като  данъчна основа на внесената стока , въз основа на която при ставка 20 %  съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон се определя размер на дължимия ДДС  от  5 284,28 лв. При  сравнение с размера на вземанията, които  са  изчислени  и заплатени  на база декларираните данни от вносителя на стока по  МД с MRN 20BG001008029224R5/30.12.2020 г.,  се установяват за доплащане вземания общо в  размер на 5471.33 лв. , от които  1709.79 лв. доплащане за вносно мито  и  3761.54 лв.  доплащане за ДДС .

 В определения от митническите органи 30-дневен срок,  вносителят е изразил писмено становище  с peг. № 32-70357/02.03.2022 г., в което оспорва констатациите на митническите органи. Със становището не са представени нови доказателства по повод вноса на конкретния автомобил.

След запознаване с  административна преписка и съставената докладна записка с рег. № 32-169843/26.05.2022 г. , в това число и със становището на дружеството-вносител, директорът на ТД Митница Бургас издава  оспореното в настоящото производство Решение с рег.№ 32-175575/31.05.2022 г. към MRN 20BG001008029224R5/30.12.2020 год. съдържащо единадесет точки, с първата от която на основание чл.70, пар.1 във вр. с чл. 71, пар.1, буква д) подбуква i) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за стоката поставена под режим допускане за свободно обръщение е определена митническа стойност в размер на 24 019,45 лв., а с т. 7 са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в  размер на 1709,79 лв.  и ДДС в размер на 3761,54 лв.    Решението е съобщено на „П.Т. “ ООД на 8.06.2022 г. , след което на 21.06.2022 г.  е подадена жалба срещу него до АС-Бургас, който с определение № 1194/19.07.2022 г.  по адм. дело № 1223/2022 г.  изпраща делото по подсъдност на АС-Варна.

В хода на съдебното производство,  по искане на процесуалния представител на „П.Т. “ ООД съдът е допуснал извършването на  съдебна авто-техническа експертиза със задача да се установи каква е действителната продажна цена на автомобила към момента на осъществяване на вноса,  с оглед на конкретното негово състояние към този момент. Заключението на експерта е, че към момента на вноса действителната продажна пазарна цена на процесния автомобил марка MAZDA, модел: СХ-5 тип:СХ-5; с първа регистрация: 01.01.2020 г., р. обем: 2500; шаси: *** “ /катастрофирал/,  е 16 500 лева , равно на 10 035 USD при курс на долара 1,64466.  В съдебно заседание вещото лице пояснява , че при определяне на тази стойност е съобразил принципите и условията на българския пазар, а не на американския, откъдето е доставен автомобила. Пред съда експертът заявява, че представената от ответника по делото Работна карта (л. 25 – л. 27 от делото) на фирма „Е. м. “ ЕООД има единствено информативно значение, но не повлиява съществено на главния извод в  заключението. Съобщава, че към датата на изготвяне на експертизата автомобилът е продаден на друго лице, като е отремонтиран  от новия собственик .

Във връзка с възраженията на оспорващото дружество относно достоверността на информацията  получена от електронните сайтове, на които се е позовал органът ,   е депозирана  от ответника молба с. д. № 17412/22.11.2022 г. с  представени доказателства -  служебна бележка с peг . № 32-396611/17.11.2022г. от началник МБ Свободна Зона  и  Документ от сайта https://www.autoauctions.io , свързан с проверката и установяване на реалната стойност на проверявания автомобил Мазда СХ-5 с VIN *** , записан на електронен носител, съдържанието на който се възпроизведе в съдебната зала в присъствието на страните по делото. При възпроизвеждане съдържанието на електронния документ се установи, че същото е идентично с това на представеният  като препис хартиен носител, както и, че електронния документ не притежава електронен подпис по смисъла на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

По повод на същите възражения,  от процесуалния представител на оспорващото дружество „П.Т. “ ООД  са  представени  констативни протоколи № №8/4.11.2022 г.  и  № 10/9.11. 2022 г. на помощник нотариус П.С. , в които е констатирано, че на  посочените  от ответника електронни адреси не се съдържа електронния документ на който той се е позовал  за да обоснове съмненията си относно реалната цена на процесния автомобил и въз основа на който е образувано производството, приключило с издаване на оспореното Решение рег.№ 32-175575/31.05.2022 година.

   

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното :

 

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от адресат на оспореното решение  ,  при наличие на правен интерес от  съдебното му обжалване  и  при спазване на 14-дневния  срок  по чл. 220, ал.1 от ЗМ във вр. с 149, ал.1 от АПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е  основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл.19, ал.1, пр. 2 във вр. с ал. 7 от Закона за митниците. По смисъла  на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.,  решенията взети без предварително заявление  се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата изискващи вземането на решение – същите в случая са възникнали пред митническото учреждение, където е подадена процесната митническа декларация , поради което  и съгласно чл. 101, пар.1 от същият Регламент териториалната материалноправна компетентност принадлежи на директора на ТД Митница Бургас.

Оспореното решение е издадено в изискуемата писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както и се съдържа изложение на фактически обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения краен  правен резултат.

При издаване на оспореното решение e спазена  процедурата по чл. 22, пар.6, първа алинея от  Регламент /ЕС/ № 952/2013 за съобщаване на мотивите на които ще се основава решението, като на дружеството-жалбоподател е предоставен срок за становище, правото на което е упражнено от страна на последното.

Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с правилното приложение на материалния закон .

 Правната уредба  за определянето на митническата стойност, върху която се следват митните сборове се  съдържа  в Глава 3 от Митническия Кодекс на Съюза, именувана  Стойност на стоките за митнически цели.  В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение митническата територия на Съюза. В  разпоредбата на чл. 74 от Кодекса са  регламентирани  в отношение на субсидиарност  вторични методи за определяне на митническата стойност, чиято приложимост е обусловена от наличието на  основателни съмнения  относно  декларираната  стойност. Задължително е тези съмнения   да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки и едва ако не бъдат разсеяни  е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените методи. Терминът основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените  факти и обстоятелства. Процесната стока, предмет на митническо остойностяване е поставена под режим "допускане до свободно обращение" на 30.12.2020 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК). Съгласно чл. 70, § 1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.  действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.  Съгласно  § 2 на същата разпоредба,  действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, МК и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 (МК) , въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Разпоредбата на чл. 48 от Регламент № 952/2013  предвижда, че за целите на митническия контрол, митническите органи могат  след вдигане на стоките  да проверяват точността и пълнотата на информацията подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.  В конкретния случай, процесната  митническа декларация  е била предмет на последващ контрол  относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, , релевантна за определяне на митническата  стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл. 48 от МК във вр. чл. 84 от ЗМ. В хода на проверката административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и  относно елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност,  и в последствие е издал оспореното решение, с което е  определил за досъбиране вносно мито и ДДС на база новоопределената митническа стойност на внесения автомобил.  В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора.  Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви  от „а до г, докато се стигне до първата от  тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно , когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2 , митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност следва  да бъде  заменена  договорната стойност ,  следва да  бъдат  приложени  вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, при което  в тежест на митническите органи е  да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, които да обосноват  извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.  Както бе посочено,  нормативните  критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило,  се прилага  следващото  в установената поредност  правило.

В случая, проведеното  от митническия орган процедиране в контекста на основателните съмнения във връзка с декларираната договорна стойност  на процесния автомобил  е осъществено в съответствие с  чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Тежестта за доказване  наличието на основателни съмнения е за митническите органи, във връзка с което от страна на същите е събрана информация  под формата на разпечатки от сайта www. autoauctions. io , съдържащ  недвусмислени и категорични данни за относимост към процесния автомобил, предмет на представената от „П.Т. “ ООД митническа декларация – това са уникалния VIN *** /номер на шаси/ ; LOT номер на продажбата чрез търг на аукциона 28307462, който е посочен и в представената от жалбоподателя разписка за купувача /л.90 от делото/ ; идентичната дата на продажбата 15.09.2020 год. Установените по този начин данни за продажна цена от  14 075 щ.д.  са  в  противоречие с декларираната цена от 4 200 щ.д., поради което те действително са в състояние да породят основателни съмнения в  митническите органи. Според съда, съмненията не отпадат с допълнителната информация представена от дружеството-жалбоподател с отговор рег. № 32-349173/3.11.2021 г. – представената като фактура разписка за купувача е издадена от „999-Corporate“ , който не е собственик – такъв според удостоверението за собственост № 77803020028444А / л.93 от делото/ е „EAN HOLDING LLC“ ; представеният отчет по сметка от Юробанк България АД за превод на сумата 20 262,29 щ.д.  се отнася за лек автомобил „Ауди“ и други неидентифицирани автомобили ; представените 2  бр.  хронологични регистри не са заверени с името на счетоводителя , поради което не  представляват  редовни вписвания в счетоводните книги по смисъла на чл. 182 от ГПК. Представените от жалбоподателя в съдебно заседание като писмени доказателства 2 бр. констативни протоколи съставени от помощник-нотариус П.С. ,   с нищо не опровергават  констатацията на органа за наличието  на основателни съмнения – същите са изцяло ирелевантни, тъй като отразяват факти съществуващи към момента на съставяне на протоколите , а общоизвестно е, че информацията от сайтовете отпада след приключване на съответния аукцион. Същото е положението и с извършената по искане на жалбоподателя съдебна автотехническа експертиза и представената от него работна карта от 8.02.2021 г. -  даденото от вещото лице заключение за продажна цена от 16 500 лв. / 10 035 щ.д./ , което съдът намира за правилно и обосновано, в много по-голяма степен подкрепя тезата на митническите органи, че декларираната цена от 4 200 щ.д. не е действително платената или подлежаща на плащане цена. В обобщение, жалбоподателят не представя доказателства / липсват кореспонденция, сключен договор/ въз основа на които да бъдат изяснени констатираните от митническия орган противоречия относно цената на внесената стока, поради което възникналите съмнения не отпадат по смисъла на чл. 140, пар.2 от Регламента за изпълнение. Съобразно тези обстоятелства ,  било е налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. Този ред обаче не е бил приложен от  страна на митническия  орган  – вместо това, същият   неправилно определя   митническата стойност на внесения автомобил  само и единствено въз основа на  несъдържащата данни за купувача информация  от цитираният  сайт, приемайки че цената от 14 075 щ.д. с левова равностойност 23 195,45 лв. е действително платената или подлежаща на плащане по смисъла на чл. 70 от  Регламент /ЕС/ № 952/2013 год.  При възпроизвеждане в съдебно заседание съгласно чл. 184 от ГПК на електронния документ носител на въпросната информация се установява, че той не притежава електронен подпис по смисъла на  чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, т.е. той представлява неподписан частен свидетелстващ документ. Като такъв , същият не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила , а формалната му доказателствена сила не е била спорна между страните по делото – жалбоподателят оспорва съдържанието му, а не неговото авторство. Проверката на материалната доказателствена сила, т.е.  на  верността на съдържанието  на този документ не е подчинена на процедурата по чл. 193 от ГПК  и съответно  провеждането на такава не е необходимо независимо от заявлението на ответника, че ще се ползва от този документ. Доколкото последният не съдържа информация за това , че именно „П.Т. “ ООД е купувач по аукциона  и като се имат предвид посочените  характеристики  на документа , то макар същият да е достатъчен за пораждане на основателни съмнения, той взет сам по себе не представлява според съда  доказателствено средство съдържащо достатъчна информация за определяне стойността на стоката по реда на чл.70, пар.1 от МК. При следващата от тези обстоятелства  невъзможност за определяне на митническата стойност  съгласно чл.70 от МК, митническия орган е следвало да приложи регламентираните в чл.74 от МК вторични методи за определяне на митническата стойност, така както се изисква и от чл. 141 от  Регламент за изпълнение 2015/2447.  Неприлагането на същите е израз на допуснато съществено процесуално нарушение  по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК , което в крайна сметка е довело до нарушение на материалния закон при определяне с оспореното решение на митническа стойност в  размер на 24 019, 45 лв.  Последната  е определена в противоречие с  правилното приложение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК и по друга причина – при условие на доставката DAP,  не е следвало към приетата цена на стоката от 23 195,45 лв. да се прибавя разход от 824 лв. , установен от митническия орган при неотносимите за случая условия на доставка FCA – при доставка DAP всички разходи се поемат от продавача /включени са в цената на стоката, както се посочва от жалбоподателя/, т.е. при процесния внос не са налице направени от купувача разходи по смисъла чл.71, пар.1, б. “а“ от МК.

Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, при неправилно прилагане на материалния закон  са  определени с оспореното решение  и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС.

С оглед изложеното, оспореното решение  следва да бъде  отменено във всичките негови точки на основанията по  чл. 146, т.3 и т. 4 от АПК.

При този  изход на спора, претенцията на ответника за разноски се явява неоснователна, а на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на възстановяване на направените от него разноски по делото. Сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски са в общ  размер на 400 лв., включващи 50 лв. държавна такса и 350 лв.  възнаграждение  за вещо лице. Възражението на ответника за прекомерност на платеното от жалбоподателя  съгласно  приложеният на л. 23 от делото договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. е неоснователно – при спорен материален интерес в общ размер на 5 471,33 лв.  /установен размер на взетите под отчет за досъбиране вземания/,  минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  е 847, 13 лв., който в случая не е съответен на фактическата и правна сложност на делото, съобразно които платеното в размер на 1000 лв.  адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. По тези съображения, ЮЛ на адм.  орган   следва да възстанови на жалбоподателя разноски в общ  размер на 1 400 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло издаденото от директора на ТД „Митница Бургас“  решение № 32-175575/31.05.2022 год.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „П.Т. “ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. **за разноски по делото сумата от 1 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

                                                  

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ :