Р Е Ш Е Н И Е
гр. Козлодуй, 06.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Козлодуйският Районен съд,
наказателна колегия в публично заседание на 23.09.2020г.,/двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета
година/ в състав:
Председател: Галя Петрешкова- Ставарова
при секретаря Капка Качева и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа
докладваното от съдия Галя Петрешкова – Ставарова, административно
наказателно дело № 215 по описа за 2020г. на
Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С наказателно постановление /НП/ №
20-0288-000199/08.05.2020г. на Началника на РУ, Козлодуй при ОД на МВР Враца, е наложено на
Б.Е.Р., ЕГН ********** с адрес ***, административно
наказание на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
– глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 12.04.2020 г.
около
23.50часа в гр.Козлодуй
на ул.“Девети май“ като водач на
лек автомобил – Мазда 6, с peг.№ ВН2994АА, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства:
В гр.Козлодуй, ж.к.3юг, в междублоковото пространство до блок 16, управлява лек
автомобил Мазда 6, с peг.№ ВН2994АА, собственост на Еленка Петрова Радославова, ЕГН **********, като отказва да бъде изпробван за употреба на
алкохол, с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен
номер ARDN 0016. На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 0053778, който същия отказва да приеме.
Извършил:
1. отказва проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в
кръвта и не изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
му, с което виновно
е нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят Б.Е.Р., се явява лично, поддържа
жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и НП.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по
делото.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Т.В.Г. и В.И.К., както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 12.04.2020 г.
свидетелите Т.В.Г. и В.И.К.,
били изпратени на сигнал за силна музика в заведение „Макси“. При пристигането си на място
установили собственика на заведението и жалбоподателя. Двамата седели на една
маса и пред тях имало бутилки с алкохол. Предупредили собственика и музиката била
спряна. На около сто метра от заведението спрели служебния автомобил и започнали
да пишат по сигнала. През това време жалбоподателя излязъл и се качил на
автомобила и минал покрай тях. Свидетелите решили да го спрат и проверят, тъй
като на масата в заведението пред него е имало алкохол. Застигнали го и му подали
звуков и светлинен сигнал, а през прозореца на автомобила и стоп палка. Жалбоподателят
спрял.
Полицейските
служители му се представили и му поискали документите, след което св.Т.В. му
казал, че ще бъде изпробван за алкохол. Р. направил два или три опита да издиша
в дрегера, обаче недостатъчно. Свидетелят В., обяснил на жалбоподателя, че ако
не издиша определения въздух в техническото средство по закон трябва да му
напише отказ. Жалбоподателят пробвал пак и на уреда се изписало "Алкохол в
устата", но "Недостатъчен обем на въздуха".
След последния опит
жалбоподателят отказал да му бъде извършена друга проба със същото средство,
поради което полицейският служител му съставил АУАН на място и му издал талон
за медицинско изследване. Жалбоподателят отказал да подпише акта, както и
талона за медицинско изследване и си тръгнал.
Няма данни по делото и не бяха
ангажирани доказателства в тази насока, жалбоподателят да е дал
кръвна проба за проверка употребата на алкохол.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Б.Е.Р.
не е представил пред наказващия орган писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение и
след като се установило, че Б.Е.Р. не е дал кръвна проба за изследване
употребата на алкохол, било издадено обжалваното наказателно постановление,
като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него.
Преценил, че с действията си
жалбоподателят Б.Е.Р. нарушил
разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и му
наложил предвидените в нея санкции глоба.
От
тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице и е допустима.
По отношение на АУАН №212/12.04.2020г.
съставен от свидетеля Т.В.Г., съдът
счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН,
ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189, ал.2 от
ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито
чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред
настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства,
опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН
обстоятелства на процесните нарушения.
Наказващият орган, след
получаването на административно наказателната преписка, се произнесъл по
същата, като е извършил проверка на акта за неговата законосъобразност и
обоснованост и е направил преценка на
събраните доказателства. Наказващият орган, в случая, е преценил, че е налице
извършено административно нарушение, че нарушителят е извършил деянието
виновно, и нарушението не съставлява маловажен случай, и е издал наказателно
постановление.
Видно от приетия по делото като доказателство Талон
за изследване – същият е съставен по
образец Приложение №1, съобразно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
За прецизност съдът следва да отбележи, че Наредба №1 за реда за установяване
на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози,
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието и обн. ДВ. бр.61 от 28 Юли 2017г., влязла в сила от
29 септември 2017г. отменя предходната наредба Наредба № 30 от 2001 г. за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 23
от 2006 г.).
В този талон за изследване е отразено, че лицето
отказва да бъде
изпробвано за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с
фабричен номер ARDN 0016.
Нарушението е доказано по
безспорен и категоричен начин, надлежно е документирано, водачът е запознат и е
отразил своето отношение. Като е отказал да бъде изследван, чрез даване на
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, водачът е изпълнил и втората алтернативна предпоставка
за налагане на ограничителната мярка. Показанията на свидетелите са логични,
последователни и непротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства
по делото - /НП/ № 20-0288-000199/08.05.2020г. на Началника на РУ, Козлодуй при
ОД на МВР Враца, АУАН
№212/12.04.2020г. копие от Заповед № 8121 з-515/14.05.18г. на МИНИСТЪРА на МВР,
копия от Докладна записка № 288р-1100/20г.; Талон за медицинско изследване № 0053778, копие от докладна записка № 288р-5213/2020г. на служител на РУ, Козлодуй и копие от успешно преминали проверка на
средствата за измерване анализатори на алкохол в дъха тип „Алкотест дрегер
7510“
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Т.В.Г. и В.И.К. - полицаи, които добросъвестно са изпълнявали
служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото, като
показанията на тези свидетели са логични и последователни.
След внимателна преценка на
събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното постановление е
законосъобразно издадено, при спазване на материалния и процесуален закон,
поради което не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя в този
смисъл.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда
санкция за нарушител – водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство или да не е изпълнил даденото му предписание за
медицинско изследване. Алинея 4 на същия текст указва, че редът по който се
установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя с
наредба, каквато в случая Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Чл. 2, ал.1 от същата наредба гласи: При извършване на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от
контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и
указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други
лица живот или здраве.
(2) Неизпълнението на
задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се
приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Съгласно разпоредбата на чл.3а.
(Нов - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или
теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
Анализът на така цитираните
разпоредби недвусмислено сочи, че субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП
може да бъде само водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол и
по двата посочени в наредбата начина, т.е. отказал е да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване. Точно затова и предвидената за това нарушение санкция е значително
по-висока, в сравнение с другите предвидени в ЗДвП, доколкото отказа за
изпробване е обвързан с предположението за употреба на алкохол, което няма как
да бъде установено по предвидения в наредбата ред, тъй като и в двата случая се
изисква съдействие на дееца. Не на последно място, по този начин се цели да
бъдат санкционирани и водачи, които отказвайки и двата начина за установяване
употребата на алкохол, търсят да осуетят реализиране спрямо тях на
административнонаказателна или наказателна отговорност, предвидени за
управление на автомобил след употребата на алкохол или друго упойващо
вещество. Така че, водачът следва да е
отказал проверката и по двата начина, какъвто е и разглеждания случай, иначе не
би се стигнало до ангажиране на административнонаказателната му
отговорност.
За да приеме съдът, че е бил
налице такъв отказ на Б.Е.Р. за изпробване с техническо средство, се ползваха
обективните и кредитирани показания на свидетеля Т.В.Г. неоспорени от страната, от
писмените доказателства по делото – АУАН – ползващ се и с доказателствената си
сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени, чрез
съответни доказателства констатации, талон за изследване и докладна записка до Началника на РУ, Козлодуй. Следва
да се отбележи, че от страна на наказаното лице не се ангажираха каквито и да
било доказателства, внасящи съмнение в обстоятелствата, които са описани в АУАН
и в НП и които съдът прие за случили се в обективната действителност. Напротив
и гласните, и писмените доказателства са категорични, че Б.Е.Р. е бил водач на лек
автомобил Мазда 6, с peг.№ ВН2994АА, и като такъв е отказал изпробване за алкохол
с техническо средство и не е дал в срок
кръвна проба за химическо изследване.
Обстоятелството дали лицето е
било употребило алкохол или не е без значение за съставомерността на
административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП, така както е без значение и
това, че на отказалия пробата с техническо средство за алкохол водач е бил
издаден талон за медицинско изследване. При всички случаи на отказ от
извършване на проверка с техническо средство съответното длъжностно лице от
службата за контрол /в случая това е служителят на РУ, Козлодуй, Т.В.Г. – младши автоконтрольор / е длъжно да издаде талон за медицинско изследване с
оглед извършване на лабораторни изследвания за установяване употребата на
алкохол у водача на моторното превозно средство / чл.3 ал.2 т.1 вр. ал.1 от
Наредба № 1/19.07.2017 г./. С издаването на талон за медицинско изследване не
се елиминира възможността за осъществяване на състав на административно
нарушение по смисъла на чл.174 ал.3
от ЗДВП, изразяващо се в отказ на водач на моторно превозно средство да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Съдът приема за безспорно
установено обстоятелството, че жалбоподателя Б.Е.Р. е отказал да бъде изпробван
с техническо средство за употреба на алкохол, а след като му бил издаден талон
за медицинско изследване, той не го е подписал и
съответно не е дал кръвна проба за лабораторно изследване. Освен показанията на
свидетелите Т.В.Г. и В.И.К., които съдът кредитира като обективни и
непротиворечиви, това обстоятелство се установява по категоричен начин и от
талона за медицинско изследване, а и жалбоподателят не оспорва тези
обстоятелства, нито пък ангажира доказателства, които да установяват
противното. Самият той в жалбата си не отрича да е управлявал автомобила, не е
депозирал и писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. По делото не са
ангажираните и гласни доказателства в тази насока, че не е управлявал
автомобила.
Административното нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДВП е пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово
както от актосъставителя, така и от административно – наказващият орган.
Нарушителят е бил наясно още от самото начало на административното производство
за вмененото му за извършено нарушение цитирано в
обжалваното наказателно постановление текста на разпоредбата на чл.174, ал.3 от
ЗДВП, не поставя нарушителят Б.Е.Р. в състояние на
невъзможност от разбиране на вмененото му за осъществено административно
нарушение – доколкото и в описателната част на наказателното постановление са
изложени всички обстоятелства от значение за преценката за съставомерността от
обективна и субективна страна на процесното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Правилно според съдебния състав е
приложена и санкционната разпоредба на чл.174, ал.3
от ЗДВП с наложени съответно предвидени наказания по вид и размер за
конкретното административно нарушение. Следва да се посочи, че предвидените
административни наказания са конкретно определени от законодателя – глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години,
така че и съдът не би могъл да промени същите в насока евентуално на тяхното
намаляване. Няма допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на
нормата на чл.174 ал.3 от ЗДВП – и като нарушена, и като предвиждаща
съответната за уреденото нарушение санкция, доколкото това е предвиден от самия
законотворец подход в една и съща разпоредба да са уредени и елементите от
състава на нарушението, и предвиденото наказание, намиращ приложение и при
много други административни нарушения по ЗДВП.
В съответствие с изискванията на
Наредба № Із – 2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, на водача Б.Е.Р. е постановено да се отнемат 12 к. т. за
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП.
С оглед на тези съображения
настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е категорично установено от обективна
страна.
От субективна страна нарушението
е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно със
задължението си на водач на МПС, че след като бъде поканен е длъжен да бъде
изпробван за употреба на алкохол или с техническо средство или като даде кръвна
проба за лабораторно изследване.
По безспорен начин е установена и
самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите
си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.
Ето защо, при тези данни, съдът
намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя Б.Е.Р. нарушение
на нормата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, поради
което наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно
издадено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0288-000199/08.05.2020г. на Началника на РУ,
Козлодуй при ОД на МВР Враца, с което на Б.Е.Р., ЕГН **********
с адрес ***, е наложено административно
наказание на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца на
основанията предвидени в Наказателно процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Да се публикува съгласно чл. 4,
ал.2, т.2 от ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: