О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен,
04.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия М.
Сандулов въззивно гр.д.№ 240 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Подадена
е частна жалба от „Банка ДСК“ срещу определение №168/26.02.2020г. по ч. гр.
дело № 1527/2018 г. на Районен съд Нова Загора, с което е обезсилена изцяло
заповед №1116/18.09.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и е обезсилен издадения по делото изпълнителен лист.
Твърди
се, че определението е неправилно и е в противоречие с материалния и
процесуален закон. Връчването на поканата за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта, е извършено от ЧСИ чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47
ал.5 от ГПК, извършено след три последователни посещения на адреса на длъжника,
при които същият не е бил открит, но не е установено и удостоверено от
връчителя, че длъжникът не живее на адреса. Едва след изменението на ГПК, в
сила от 23.12019г. възниква задължението за предявяване на иск при условие, че
длъжникът не е бил открит на адреса. Поради това се поддържа, че към момента на
връчването липсва законово основание за предявяване на иска по чл.415 от ГПК.
Твърди се, че с нарочна молба в посочения смисъл жалбоподателят е поискал от
районния съд да отмени определението си, с което е указал предявяването на иск,
но въпреки молбата съдът е постановил обжалваното определение. В обобщение се
иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт.
Няма
спор относно фактите. ЧСИ е изпратил на длъжника покана за доброволно
изпълнение, но последният не е намерен на адреса и е залепено уведомление.
С внесената промяна в разпоредбата на чл.
415, ал. 1 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) се установиха три случая, при
които съдът е длъжен да укаже на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си по реда на чл. 422 ГПК, както повелява
разпоредбата на чл. 415, ал. 3, вр. ал. 4 ГПК. Първият е свързан с класическата
хипотеза, когато е налице възражение от страна на длъжника по чл. 414 ГПК в
предвидения от закона двуседмичен срок от връчването на заповедта. Втората
хипотеза е тази, при която заповедта за изпълнение не може да се връчи на
длъжника, поради това, че не може да бъде открит, и същата му е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Безспорно настоящият случай е такъв. Правилно и
законосъобразно районният съд с определението си от 03.12.2019г. е указал на
заявителя, че може в едномесечен срок от съобщаването да предяви иск за
вземането си и е указал, че ако не представи доказателства в срока съдът ще
обезсили заповедта както и изпълнителния лист. Това определение е било връчено
на 16.12.2019г. но в едномесечния срок не е бил предявен иск. Поради това с
обжалваното определение №168/26.02.2020г. по ч. гр. дело № 1527/2018 г. на
Районен съд Нова Загора, обезсилена изцяло заповед №1116/18.09.2018г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е обезсилен
издадения по делото изпълнителен лист. Съображенията в частната жалба не могат
да бъдат споделени. Указанията на съда
са дадени преди влизане в сила на чл.415
ал.2 в редакцията към настоящия момент, а именно, че когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса,
след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника
на тези данни в съобщението, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск
за вземането си. Поради това правилно са били дадени указанията към
03.12.2019г. и те е следвало да бъдат изпълнени. След като не е бил предявен
иска за установяване на вземането в дадения срок, правилно съдът е обезсилил
издадената заповед за изпълнение и е обезсилил изпълнителния лист, поради което
жалбата се явява неоснователна.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Банка ДСК“ срещу
определение №168/26.02.2020г. по ч. гр. дело № 1527/2018 г. на Районен съд Нова
Загора, с което е обезсилена изцяло заповед №1116/18.09.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е обезсилен
издадения по делото изпълнителен лист.
Определението
не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: