Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,… 11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Б въззивен състав, в открито
заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл. с-я
СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретар Капка
Лозева като разгледа докладваното от мл. съдия Седефчев в.гр.д. № 14878 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение от 21.07.2016 г., постановено по гр.дело № 8232/2016 г. на СРС, 55-ти състав е отхвърлен предявеният от З. “Б.В.И.Г.“ срещу „ЗК О.“ АД по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че ответникът дължи
на основание чл. 213 от Кодекса за застраховането от 2005 г. (отм ДВ бл.
102/29.12.2015 г.) сумата от 169,65 лв., представляваща непогасена част от регресно
вземане на ищеца във връзка със заплатено от него обезщетение
по щета №470413141438350. Със същото решение е признато за установено, че „ЗК О.“
АД дължи на ищеца на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 51.32 лв. –
лихва за забава за периода от 27.12.2014г. до 16.03.2015г. върху главницата от
2307.14 лв., като е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 64.44
лв. С решението ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
по делото в размер от 585.60лв.
Срещу решението в законоустановения срок е подадена жалба
от ищеца, в частта, в която предявения от него главен иск по чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.) е отхвърлен. В жалбата се излагат доводи, че СРС неправилно е приел, че
предната лява врата на застрахования при ищеца автомобил не е била увредена в
резултат на процесното ПТП, поради което е премахнал стойността на ремонта от
общата калкулация на щетите.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна, с който се иска същата да бъде оставена
без уважение.
В законоустановения срок е депозирана и частна жалба от З.
„Б.В.И.Г.“ срещу постановено по реда на чл. 248 ГПК определение на СРС от
04.10.2016г. Жалбоподателят поддържа, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което на ответника не следват да се присъждат разноски в заповедното
производство.
Софийският градски съд прецени събраните по делото
материали и наведените от страните доводи съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.2 ГПК и прие следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени
от З. „Б.В.И.Г.“ срещу „ЗК О.“ АД искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 169.65 лв. – представляваща разлика между пълната стойност на
регресната претенция и възстановената от ответника сума, във връзка с изплатено
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за причинени вреди на л.а. „Мерцедес
C 180“, рег. № ******вследствие на
реализирано на 12.08.2014 г. в гр. Шумен ПТП, както и обезщетение за забава върху
пълния размер на застрахователното обезщетение за периода от 27.12.2014г. до
16.03.2015г. в размер от 55.66 лв., както и върху непогасения остатък в размер
на 8.78 лв. за периода от 17.03.2015г. до 19.10.2015г.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер, като е
възразил срещу заявения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП и размера на
претърпените вреди. В съдебно заседание е оспорил, че в резултат на процесното
ПТП е причинена вреда на предна лява врата на л.а. „Мерцедес С 180“.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
изцяло предявеният главен иск, като въз основа на ззаключението на САТЕ, както
и на представените писмени доказателства по делото е приел, че не се установява
вредите по предна лява врата по процесното МПС, равняващи се на размера на
претендираната с исковата молба главница 169.65 лв., да са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената
служебна проверка настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, поради което същият дължи произнасяне
по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи.
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм) предвижда, че с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" до същия размер.
Основателността на суброгационния иск, когато е насочен
срещу застрахователя на делинквента, е обусловена от доказване на следните три Г.и
предпоставки, намиращи се в доказателствена тежест на ищеца: 1) наличие на
валидно застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, 2) плащането по него на обезщетение за настъпили
вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне, 3) за увредения
да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредите - т.е., те
да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 4)
наличие към момента на настъпване на ПТП на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между застрахователя-ответник и делинквента.
Спорният въпрос по същество във въззивното производство е
свързан единствено с наличието на причинно-следствена връзка между
пътно-транспортното произшествие и вредите по процесното МПС.
Липсва спор пред настоящата инстанция и от
доказателствата по делото се установява, че на 12.08.2014г. в гр. Шумен е
настъпило ПТП с участници – л.а.
"Мерцедес С 180", с рег. № ******застрахован по имуществена
застраховка „Каско“ при ищеца и л.а. „Опел Зафира“, рег. № ******, по отношение
на който е имало валидно сключена с ответното дружество застраховка
"Гражданска отговорност".
Безспорно е и изплащането на застрахователно обезщетение
от ищеца в размер на 2476.79лв., както и че ищецът е поканил ответника да
възстанови заплатената сума, като ответното дружество е признало и заплатило
сумата от 2307,14 лв.
От заключението на приетата от СРС и неоспорена от
страните съдебна авто - техническа експертиза, което и настоящата инстанция
кредитира като пълно, ясно и обосновано, се установява, че поради неспазване на
пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ от водача на
л.а."Опел Зафира", с рег. № ******, същият навлиза в кръстовището и
удря с предната си част лявата страна на навлизащия и идващ от дясно л.а.
„Мерцедес С 180“, рег. № ******като така нанася увреждания в З.ната половина на лявата
страна на процесното МПС. Вещото лице приема, че е възможно вследствие на удара
да се стигне до одраскване на предната лява врата на автомобила.
В приетия по делото протокол за ПТП е отразено, че л.а. “Мерцедес“
е претърпял единствено увреждания на З.ната
лява врата и З.ния ляв калник.
За изясняване на обстоятелствата около ПТП пред
въззивната инстанция е разпитан водачът
на л.а. „Мерцедес“. Свидетелката дава показания, че е отворила предна лява
врата с лекота и не помни дали е било налице увреждане по същата, както и че не
помни наличието на увреждания по предна лява врата преди настъпването на ПТП.
Такива е забелязала едва при разглеждане на снимки на автомобила в по-късен
момент.
След анализ на гореописаните доказателства настоящата
инстанция намира, че ищецът не е съумял при
условията на пълно и главно доказване да установи намиращото се в негова тежест
обстоятелство - наличие на причинно-следствена връзка между реализираното
застрахователно събитие – ПТП и увреждания по предна лява врата на
застрахования автомобил. Липсва категоричност в заключението на вещото лице,
което сочи, че одраскването на лява врата е само възможна, но не и сигурна
последица от описания механизъм на удара. Такава връзка не се установява и от
другите доказателства по делото, включително и от събраните пред СГС.
Показанията на свидетеля не позволяват безсъмнен извод, че предна лява врата е
била увредена от процесното ПТП.
Претендираната от ищеца в настоящото производство
главница се равнява именно на заплатеното от него обезщетение за ремонт на
предната лява врата на л.а. „Мерцедес“. След като не се установи такива повреди
да са настъпили вследствие на деликтно поведение на водача на автомобила,
застрахован при ответника, по отношение на тях за ищеца не е възникнало право
на регресно вземане, във връзка с платеното от него обезщетение, респективно
предявеният суброгационен иск е отхвърлен от СРС правилно като неоснователен.
По изложените съображения и доколкото крайните изводи на
двете инстанции съвпадат напълно, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Във връзка с подадената частна жалба срещу постановеното
от СРС определение по чл. 248 ГПК, настоящият съд намира същата за
неоснователна. Правото да се претендират разноски е регламентирано с намиращата
се в общата част на ГПК разпоредба на чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК и задължава
съдът с всеки окончателен съдебен акт да се произнесе и по сторените от
страните разноски, включително направените от длъжника и претендирани от него
разноски в заповедното производство, както и СРС е сторил.
При този изход на спора право на разноски пред въззивната
инстанция има само въззиваемата страна, която претендира и доказва такива,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, чийто размер на основание чл.
78, ал. 8 ГПК настоящата инстанция определя на 100 лв.
С оглед цената на иска и правилата, установени в
разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.07.2016 г., постановено по гр.дело № 8232/2016 г. на СРС, 55-ми
състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗАД “Б.В.И.Г.“ срещу „ЗК О.“ АД иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на
основание чл. 213 от Кодекса за застраховането от 2005 г. (отм ДВ бл.
102/29.12.2015 г.) сумата от 169,65 лв., представляваща непогасена част от
регресно вземане на ищеца във връзка със заплатено от него обезщетение по щета
№470413141438350.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу постановено по реда на чл. 248 ГПК
определение на СРС от 04.10.2016г.
В останалата част решението, като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК******да заплати на „ЗК О.“ АД ЕИК ****** на основание
чл.273, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. - разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал.2, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.