РЕШЕНИЕ
№ 2682
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. Д. М.
при участието на секретаря М. М. М.
като разгледа докладваното от И. Д. М. Административно наказателно дело
№ 20221110206752 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. Л= Н. от гр.С., Област
С., ул.,,А.К.“ № ...., с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № 2363 издадено на 14.03.2022г. от Директор на
СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300
(триста) лева за извършено административно нарушение по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето. В жалбата си санкционираното лице оспорва
наказателното постановление като навежда твърдения за наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения и маловажност на случая. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски. В
съдебно заседание жалбоподателят Д.Н., редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло. В пледоарията си
поддържа изложеното в жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган - Директор на СДВР, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
1
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид посочените в жалбата оплаквания и становищата на
процесуалните представители на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното писмени доказателства и
доказателствени средства установяват следната фактическа обстановка:
На 22.12.2021г. около 10:10ч.в гр.София, жалбоподателят Д.Н. се
намирал на закрито обществено място, на перона на метростанция
,,Г.М.Димитров" без да е бил поставил защитна маска на лицето си за
еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата в условията
на обявена в страната извънредна епидемична обстановка с Решение №
325/14.05.2020г. на МС и удължена с Решение № 826/25.11.2021г. и въведена
на основание чл.63, ал.4 от Закона за здравето с Раздел 1, т.7 от Заповед № РД
- 01- 968/26.11.2021г. на министъра на здравеопазването и важаща за времето
от 01.12.2021г. до 31.03.2022г.
Това обстоятелство било установено от полицейските служители Г. С. и
Х. П., които съставили АУАН. Същият бил връчен лично на лицето и
подписан от него без възражения. Съдът възприема фактическата обстановка
като безспорно установена и доказана. Същата не се оспорва от страните и
техните процесуални представители и се потвърждава от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон.
Както съставеният АУАН, така и обжалваното наказателно
постановление отговарят на изискванията на ЗАНН. Същите са издадени в
съответствие с давностните срокове, предвидени в ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се
доказва, че жалбоподателят Д. ЛЮДМ. Н. е извършил вмененото му
2
административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Видно от
признатата от страните фактическа обстановка и приобщените писмени
доказателства е, че на процесната дата лицето е било без поставена защитна
маска на лицето си, покриваща носа и устата, на закрито обществено място и
в нарушение на разпоредбите на Раздел 1, т.7 от Заповед № РД - 01- 968/
26.11.2021г. на министъра на здравеопазването.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. Лицето е нарушило министерства заповед, като
намирайки се на закрито обществено място, не е имало поставена защитна
предпазна маска, покриваща носа и устата му.
Лицето безспорно се е намирало на ,,обществено място“ пи смисъла на
Раздел 1 т.10 от заповедта, тъй като перона на метростанцията е закрито
място, предназначено за обществено ползване.
От субективна страна деецът нарушението е умишлено и се счита за
извършено при форма на вина - пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че се намира
на закрито обществено място и е длъжен да носи защитна предпазна маска,
покриваща носа и устата му и въпреки това и не е поставил такава.
Съдът не споделя оплакванията за наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, т.е липсата на компетентност от страна на
актосъставителя. С нарочна Заповед № 513з – 7383/27.03.2020г. на Директор
СДВР изрично е предоставено правомощие на полицейските органи по ЗМВР
да съставян АУАН за нарушение по чл.209а от Закона за здравето.
По отношение на оплакването за неяснота на изпълнителното деяние
съдът намира, че същото е незаконосъобразно, тъй като както в АУАН, така и
в издаденото въз основа на него наказателно постановление, изрично са били
посечени фактите, обуславящи извършеното административно нарушение в
лицето на жалбоподателя. Описанието на понятието ,,друго средство“,
съдържащо се в нарушената заповед, не е елемент от обективната страна на
изпълнителното деяние, а предписание за изискуемо поведение.
Жалбоподателят не излага твърдения, че без да е носил защитна предпазна
маска на лицето, е бил покрил носа и устатата на същото с ,,друго средство“
/шал или кърпа напр./ и че е имал такова разпореждане от полицейските
служители, което да обуслови отпадане на неговата отговорност.
Доказателства и доказателствени искания в тази насока не са направени и не
3
са ангажирани в хода на съдебното производство. Цитираното понятие
предвижда хипотеза на поведение, когато деецът не носи предпазна защитна
маска на лицето си, но не е свързано с изричното изискване точно и
изчерпателно да бъдат изброени всички хипотези на алтернативно
поведение.
Не следва да бъде възприето и оплакването за маловажност на случая.
Налице е противоправно деяние от страна на жалбоподателя, отличаващо се с
висока обществена опасност, свързано с въведена противоепидемична
обстановка в страната. Поведението на жалбоподателя освен, че е било
насочено към неизпълнение на полицейско разпореждане за поставяне на
защитна предпазна маска на лицето, но е било свързано и с първоначален
отказ да бъде подписан съставения му АУАН, както и с поставяне в опасност
на живота и здравето на неограничен кръг от хора. Всички тези обстоятелства
изключват възможността за приложението на привилегирования състав на
чл.28 от ЗАНН.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът констатира, че
административно наказващия орган правилно е приложил санкциониращата
разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, определяйки наказание за
извършено нарушение по чл.63, ал.4 от ЗЗ глоба в размер на 300 лева.
Предвид налагане на минимално по размер наказание и не следва да бъде
извършвана последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално
основание. Налице е коректно посочване на нарушената правна норма и
подзаконов министерски акт в съставения АУАН, които отговарят на
извършеното изпълнително деяние. Не бяха констатирани неточности,
неясноти или липси на законоустановената правна норма както по отношение
на нарушението, така и на неговото санкциониране. С оглед гореизложеното
наказателното постановление се явява законосъобразно и като такава следва
да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР сумата в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в
4
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 2363 издадено на
14.03.2022г. от Директор на СДВР, с което на Д. Л Н. от гр.С., Област С.,
ул.,,А. К.“ № ........, с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер
на 300 (триста) лева за извършено административно нарушение по чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Д. ЛЮДМ. Н. от
гр.С., Област С., ул.,,А. К.“ № ........, с ЕГН: ********** да заплати на СДВР
сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
му на страните пред АССГ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5