РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 708/13.4.2020г.
град
Пловдив, 13 април 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, III състав, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора……………,
като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 3475 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.210, ал.3 и чл.215
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ .
Образувано
е по жалба на Т.Г.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, Пловдивска област, ул***, срещу решение от 18.05.218 г., прието с протокол на
комисия, назначена със заповед № 307/22.03.2018 г. на Кмета на Община Р.,
Пловдивска област, в частта му относно обезщетението, дължимо за поземлен имот
№ *** в землището на с.Я., община Р., с площ от 9.751 дка, от който за правото
на прокарване на съоръжения на енергиен обект и за ограничаване ползването на
имота, засегнат от сервитута от изграждането на
национален обект, представляващ „Нова ВЛ 400 КV „п/ст
Пловдив“ – п/ст „Марица-Изток“, съгласно одобрен ПУП
–Парцеларен план със заповед № РД-02-15-35/11.04.2017
г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, е заета площ от 2327 дка, е определена стойност
на парично обезщетени от общо 1741 лева и в частта относно обезщетението,
дължимо за поземлен имот № ***, в землището на с.Я., община Р., Пловдивска
област, с площ от 11,250 дка, от който
за правото на прокарване на съоръжения на енергиен обекти за ограничаване ползването
на имота, засегнат от сервитута от изграждането на национален обект, представляващ
„Нова ВЛ 400 КV „п/ст Пловдив“ – п/ст „Марица-Изток“,
съгласно одобрен ПУП –Парцеларен план със заповед №
РД-02-15-35/11.04.2017 г. на Зам.министъра на регионалното развитие и
благоустройство, е заета площ от 3,046 дка, с определена стойност на парично обезщетение
от общо 2 284 лева.
Твърди
се незаконосъбразност на оспореното решение с доводи,
че посредством учредения сервитут се нарушава правото
на собственост, което е недопустимо и представлява самостоятелно основание за
отмяна на административния акт и се намалява пазарната стойност на имотите.
На следващо
място се възразява против размера на обезщетението като се сочи, че то не
отговаря на пазарните оценки на недвижимите имоти в това землище.
Претендират
се и пропуснати ползи в резултат на
занижаването на пазарната цена на процесните
имоти.
В крайна
сметка се иска да се отмени оспореното решение
и да бъде определено справедливо обезщетение, което да съответства на
пазарните цени на имотите. Иска се и изплащане на обезщетение за вредите на
имотите.
Претендират
се разноски.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Представя се писмена защита.
Ответникът
по жалбата – Община Р., се представлява
в съдебно заседание от юрисконсулт С., която заема становище за
законосъобразност на оспорената оценка.
Представя
писмена защита.
Заинтересованата
страна – Електроенергиен системен оператор ЕАД, чрез юрисконсулт Диманова, също
заема становище за неоснователност на жалбата като излага подробно становище в
писмени бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото
доказателства (административната преписка, както и приетите по делото писмени
доказателства от ЗЛ и съдебните експертизи), обсъди направените в жалбата
оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания
административен акт, намира за установено следното:
Предмет на процесното оспорване е определеният дължим размер за
учредения сервитут.
С влязла в
сила протоколно определение от 15.01.2019 г.(л.277 на гърба) е оставена без
разглеждане жалбата в частта имаща характер на искова молба, с която се
претендира обезщетение за пропуснати ползи и за претърпени вреди в резултат на
изграждане на процесния енергиен обект с правно
основание чл.65, ал.2 от ЗЕ и е прекратено производството в тази му част.
С протокол от 18.05.2018 г. , обективиращ решението на
комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 307/22.03.2018 г. на
Кмета на Община Р., е определен размера
на дължимото обезщетение, съгласно приложен списък на собственици на имоти на
територията на община Р. – землище на с.Брестник, с.Крумово, с.Я., върху които
ще се постанови сервитутно право, обхващащо ограничаването в ползването
на имотите, засегнати от изграждането на национален обект „Нова ВЛ – 400 КV – п/ст
Пловдив“ – п/ст „Марица-Изток“, за който е одобрен
подробен устройствен/парцеларен
план (ПУП/ПП) със заповед № РД-02-15-35/11.04.2017 г. на заместник министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Видно от
табличната част на протокола (л.28) за имот с идентификатор *** с площ 9,751
дка, с площ с ограничение 2,327 дка се определя парично обезщетение за
учредяване на безсрочно сервитутно право в размер на 1741
лева, а за имот с идентификатор *** с площ 11,250 дка, с площ с ограничение 3,046
дка се определя парично обезщетение за учредяване на безсрочно сервитутно право в размер на 2284 лева.
Видно от
мотивите на протокола, при определянето на размера на това обезщетение,
комисията е взела предвид изискванията на чл.64 от Закона за енергетиката.
За да
определи пазарната стойност на учреденото сервитутно
право, комисията е приела препоръчителната пазарна стойност за учредяване на
безсрочно сервитутно право в процесните
ПИ, посочена в оценителски доклади (л.51) за
определяна на препоръчителна пазарна стойност на ограничено вещно право върху
поземлените имоти в земеделска територия, засегната от одобрен ПУП - парцеларен план
за обект „Нова ВЛ – 400 КV – п/ст Пловдив“ – п/ст „Марица-Изток“
– п/ст Бургас“ в поземлени имоти в земеделски и
горски територии“, в конкретния случай, съгласно приложение 1 към този доклад,
под номер 27 и 28 е посочена конкретната оценка на пазарната цена на учреденото
сервитутно право върху имотите на жалбоподателката
– л.73.
Предвид
това, неоснователно е направеното по жалбата оплакване, че липсва пазарна
оценка. Напротив, видно от така посочения оценителски
доклад и приложенията към него, касателно процесния имот е надлежно изготвено предложение за
справедлива пазарна цена от лицензиран оценител. За изготвяне на същото, видно от приложение
2.1, 2.2 и 2.3 са използвани метод на сравнимите продажби, метод на приходната
стойност и аналитичен метод като крайна
цена е предложена средната, получена от трите метода.
Именно така
предложената пазарна оценка е възприета от комисията (съгласно мотивите на
протокола на комисията) и е определена пазарната цена на сервитутното
право.
При това
положение, съдът намира, че комисията не е допуснала СПН в хода на
административното производство. Възложена е оценка на лицензиран оценител,
същият я е изготвил, комисията я е приела в 6 месечния срок, за който тя е
действаща.
По делото
са назначени една СОцЕ
и една комплексна СТЕ експертиза, чиито
заключения са приети.
Настоящият
състав не кредитира заключението по първата СОцЕ, тъй
като ВЛ при определяне на пазарната оценка на учредения сервитут
не е ползвало имоти със сходни характеристики, чиято пазарна цена да е
релевантна за съотнасяне към имоти от рода на процесните.
Така напр. ВЛ
е приело в заключението си за налични само 4 сделки, находящи
се в землището на с.Я.. От тях ВЛ неправилно е взело предвид цената на ПИ,
посочен под сравнителен №2, тъй като категорията на имота е различна
(по-висока), разположението му е по-добро, поради това, че има за лице главен път
Пловдив-Асеновград, което превръща имота с такъв с голяма търговска
привлекателност, докато процесните два ПИ граничат
със селскостопански, горски ведомствен път. ВЛ неправилно е взело предвид и продажната цена на имот със сравнителен №3 –
продажната цена на този имот е извлечена от НА, в които са описани два имота с
една и съща квадратура, но с различни цени като ВЛ е взело избирателно като
данни по-високата продажна цена на имот със сравнителен №3 вместо напр. продажните
цени и на двата имота. Освен това този имот отново не притежава сходни
характеристики, за да може цената му да бъде съотнесена
като релевантна за определяне процесната пазарна
оценка. Този имот отново е с по-добра локация и има за граница местен път,
граничи с главен път, свързващ селото с града, разположението е по-близо до
града, а не до селскостопански горски ведомствен път като процесните
два имота. Освен това, ползваният за сравнение имот е като категория е 3-та, а
не четвърта каквато са процесните.
В тази
връзка съдът напълно възприема като основателни оплакванията на ответната
страна, че неправилно подбраните имоти от ВЛ са довели до погрешно определяне
на оценката.
Неоснователни
са обаче доводите на ответната страна по отношение на комплексната СТЕ, която
съдът приема като компетентно дадена и обоснована.
В таблица на
л.5 от заключението си ВЛ е посочило три имота, със сходни характеристики,
чиито пазарни цени са използвани при определянето на осреднена пазарна цена.
Освен това, ВЛ е използвало и метод,
основаващ се на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски
земи. На база на тези два метода е определена и средната пазарна стойност на
кв.м, която да е база за определяне на обезщетението за учредения сервитут.
Неоснователни
са в тази връзка доводите по писмената защита на жалбоподателя за неправилно
използване на метод, основаващ се на
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, дотолкова доколкото
ВЛ го е използвал едновременно с метода на определянето на средно – пазарна
сравнителна стойност.
Съдът възприема заключението на комплексната
СТЕ, като мотивирано и компетентно изготвено въз основа на направени проучвания
и констатации, подробно описани в него.
При тези
фактически констатации, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от заинтересовано
лице, адресат на акта по чл. 210, ал. 3 ЗУТ, в законоустановения срок и се явява допустима,
разгледана по същество, същата е основателна.
Оспореното
пред съда решение, обективирано в процесния
протокол, е издадено във връзка с учредяване на сервитут
по повод строеж на линеен обект
„Нова ВЛ – 400 КV – п/ст Пловдив“ – п/ст „Марица-Изток“
– п/ст Бургас“ в поземлени имоти в земеделски и
горски територии“ , с трасе, преминаващо през имоти – собственост на жалбоподателката,
в нарочна процедура по чл.210 от ЗУТ. Съгласно посочената норма изготвянето на
оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично
предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия,
назначена от Кмета на Общината. С
обжалваното решение комисията по чл.
210, ал. 1 ЗУТ при Община Р., назначена от Кмета на Общината, е определила, цената на сервитута,
засягащ площ от имотите на жалбоподателката - за имот с идентификатор *** с площ 9,751
дка, с площ с ограничение 2,327 дка се определя парично обезщетение за
учредяване на безсрочно сервитутно право в размер на 1741
лева, а за имот с идентификатор *** с площ 11,250 дка, с площ с ограничение 3,046
дка се определя парично обезщетение за учредяване на безсрочно сервитутно право в размер на 2284 лева. Този размер е приет
на база експертна оценка, дадена от лицензиран оценител. Установи се по делото,
на база кредитираната от съда комплексна експертиза, че определената от комисията
цена не съответства напълно на изискването на закона, съгласно който
обезщетяването следва да бъде извършено по пазарна такава - чл. 210, ал. 1 ЗУТ,
тъй като ВЛ е определило по-висока
пазарна цена за учредения сервитут.
Предвид
това, твърдяното в жалбата, че определената с оспорения протокол цена не
съответства на действителната пазарна такава на конкретното право, съгласно
изискването на закона, се явява основателно, като съдът възприема изцяло
заключението на комплексната СТЕ като компетентно дадено. Ето защо, съдът
счита, че определеното обезщетение следва да бъде изменено към размера, посочен
от ВЛ в заключението на комплексната СТЕ, а именно за имот с идентификатор ***
с площ 9,751 дка, с площ с ограничение 2,327 дка следва да се определи парично обезщетение за учредяване на
безсрочно сервитутно право в размер на 7 334 лева, а
за имот с идентификатор *** с площ 11,250 дка, с площ с ограничение 3,046 дка
се определя парично обезщетение за учредяване на безсрочно сервитутно
право в размер на 8 156 лева.
По
разноските:
При този
изход на спора в полза на жалбоподателката се следва
да бъдат присъдени сторените от нея разноски по списък на л.403 по делото.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение от 18.05.2018 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ,
конституирана със заповед № 307 от 22.03.2018 г. на Кмета на община Р., област
Пловдив, обективирано в Протокол от 18.05.2018 г., за
определяне на парично обезщетение, дължимо на Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
Пловдивска област, ул***, в качеството й на
собственик на ПИ с идентификатор *** по плана на с.Я., община Р., част от
който, в размер на 2,327 дка, се засяга от сервитутното
право, обхващащо ограничаване в ползването на имота им, засегнат от обект „Нова
ВЛ 400 КV „п/ст Пловдив“ – п/ст
„Марица-Изток“, като УВЕЛИЧАВА
размера на пазарната оценка на дължимото еднократно обезщетение от 1 741 лева
на 7 334 лева и на ПИ с идентификатор *** по плана на с.Я., община Р., част от който, в
размер на 3,046 дка, се засяга от сервитутното право,
обхващащо ограничаване в ползването на имота им, засегнат от обект „Нова ВЛ 400
КV „п/ст Пловдив“ – п/ст
„Марица-Изток“, като УВЕЛИЧАВА
размера на пазарната оценка на дължимото еднократно обезщетение от 2 284 лева
на 8 156 лева.
ОСЪЖДА Община Р. да заплати на Т.Г.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, Пловдивска област, ул***, община Р. сторените
по делото разноски в размер на 960 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне. Административен съдия: