Р Е Ш Е Н И Е

                 Гр. София, 13.11.2019г.

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на  тринадесети  ноември

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 1972 по описа за 2019 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба на "Г.Б." ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление:***-н Триадица, България ******, представлявано от управителя - Р.А.Г., чрез адв. К.Д.П.,  СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20180628190753-2/18.09.2019 г., по  заявление Г2 с вх. № 20180628190753, с който е отказано обявяване на ГФО за 2017 г. по партида на търговеца. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на отказа, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявените обстоятелства. Твърди се неоснователност на становището на длъжностното лице по регистрация относно несъответствие на представеното към процесното заявление извлечение от търговския регистър на едноличния собственик на капитала, издадено във Виена, Австрия с изискването на чл.7, ал.3 от Наредба №1/14.02.2007 г. Издаденото от компетентния австрийски търговски регистър удостоверение относно едноличния собственик на капитала на дружеството е електронно удостоверение, съдържащо дата и час на издаване, същото е издадено в предвидената от австрийския закон форма и докуменът е надлежно преведен от оторизиран преводач. Освен това между Р България и Р Австрия е налице договор за правна помощ, по силата на който и двете страни взаимно си признават удостоверителното действия на органи с публични фукции, в това число австрйският търговски регистър.  В този смисъл, се твърди, че българските власти са задължени да приемат удостоверитеното изявление на австрийския търговски регистър без допълнителни изисквания към формата на документа.

              

            Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

            Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец Г2 с вх. № 20180628190753. Към заявлението са приложени: Годишен финансов отчет за 2017 г., съдържащ Отчет за приходите и разходите и Счетоводен баланс, изготвени в съкратена форма за микро предприятия по чл. 29, ал.4 от ЗСч; Протокол от Решения на едноличния собственик с дата 27.06.2018 г.; Декларация по чл. 13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ; Излечение с актуални данни FN 323343 f от фирмен регистър на РАвстрия, справка от дата 20.12.2017 г. за дружество с ограничена отговорност - АНКСО ХОЛДИНГ ГМБХ, с превод на български език; Документ за платена държавна такса; Пълномощно;

            С Указания peг. № 20180628190753/13.09.2019 г., на основание 22, ал.5 вр. с чл. 21, т.6 от ЗТРРЮЛНЦ от заявителя е изискано представянето на удостоверение за актуално състояние на „АНКСО ХОЛДИНГ“ ГМБХ, придружено със  заверен превод на български език, последният изготвен съобразно чл. 18, ал. 2 от ЗТР и на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г., както и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Предоставеният срок за изпълнение на горепосочените указания е до изтичане на срока по чл. 19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

В производството не се твърди, а и от материалите по преписката е видно, че  изпълнение на дадените указания в предоставения срок не е последвало.

 Постановен е и обжалваният отказ, мотивиран с довода, за неотстраняване в срок на неродовности, съгласно Указания per. 20180628190753/13.09.2019 г.

Срещу  отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под №  20180628190753-2/18.09.2019 г., е подадена процесната жалба, като същата е с вх.№ на АВ 20190924182545.

 

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие. Преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

В конкретния случай, регистърното производство е инициирано за изпълнение на задължение по обявяване на финансова икономическо състояние на търговеца, изискуемо по чл.5 и чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Подлежащите на обявяване годишни финансови отчети и доклади за дейността се представят за обявяване със заявление по образец съгласно приложение № Г2, като видът на акта, представен за обявяване, се отбелязва в група "Обявени актове" с единствено поле № 1001 "Описание на обявения акт", в което се отбелязва "Годишен финансов отчет" и "Годишен доклад за дейността".

По смисъла на чл. 62а., ал.2 от  Наредба № 1 от 14.02.2007 год. - към процесното заявление се прилагат: подлежащият на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността в оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис, както и документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността. В тази връзка, за валидността на решенията по чл.137, ал.1, т.3 ТЗ, взети в условията на чл. 147, ал.2 от ТЗ от едноличния собственик на капитала, който в случая е чуждестранно юридическо лице, проверката в регистърното произвоство е с насоченост и към установяване актуалните към момента на заявяване обстоятелства, свързани със съществуването и представителните орани на чуждестранния търговец и подлежащи на документно удостоверяване, при спазване разпоредбата на чл. 7, ал.3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 год.  

 

Както бе посочено, за едноличен собственик на капитала в "Г.Б." ЕООД е посочено австрийско дружество с наименование „АНКСО ХОЛДИНГ“ ГМБХ. За удостоверяваното на актуалното състояние на чуждестранното лице, заявителят са позовава на извлечение от търговския регистър към Министерство на правосъдието на Р Австрия. Така представеното извлечение, обаче няма удостоверителен характер на официален документ.

Аргументите в подкрепа на горното, произтичат от следния анализ, а именно:

В действителност между Р БЪЛГАРИЯ И Р АВСТРИЯ е налице сключен  Договор за правна помощ по граждански дела и документи, обн. ДВ. бр.79 от 10.10.1969г. Видно от разпоредбата на чл. 25 от конкретния договор, двете договарящи страни са приели, че издадените от съдилищата или от държавните учреждения на една от Договарящите се страни в рамките на тяхната компетентност документи, които са снабдени със служебен подпис и служебен печат, имат доказателствена сила на официални документи и пред съдилищата и учрежденията на другата Договаряща се страна. Договореното се отнася и за други местни документи, които съгласно с правните норми на Договарящата се страна, в която са издадени, имат доказателствена сила на официални документи. По смисъла на ал.2 от цитираната разпоредба - със същата доказателствена сила се ползува и заверката на подписа върху частен документ, положена от съд, учреждение или нотариус на една от Договарящите се страни.

            Изложеното по-горе отнесено към вида и съдържанието на приложенето с процесното заявление електронното извлечение, налага извод, обратен на застъпената от жалбоподателя теза за удостоверителната стойност на ползвания документ.

            Отделно от това, следва да бъде отбелязано, че дори да се приеме, че в случая се касае за документ имащ доказателствена сила на официален такъв според законодателството на издаващата го страна, то при използването му пред съдилищата и учрежденията на другата Договаряща се страна, същият е освободен единствено от необходимостта за допълнителна заверка /АПОСТИЛ/. Задължително е обаче документът да бъде оригинален, издаден от оторизираното в договора ведомство и е необходимо да се направи превод на български език, на бланка на фирма, която има сключен договор с Консулски отдел на Министерството на външните работи за извършване на официални преводи и легализация. Това изискване е нормативно съобразено и възпроизведено с разпоредбата на чл. 7, ал.3 от Наредба №1/14.02.2007 г. В конкретния случай, спазването й, въпреки изричните указания, дадени от длъжностното лице в регистърното производство не е реализирано в рамките на преклузивния срок по чл. 19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. 

Предвид всичко изложено и доколкото процесуалната възможност на страната за реализиране на законово установените в нейна полза права не е била препятсвана в хода на регистърното произвоството,  то пред съда липсват основания за отмяна на постановения отказ.

 

По така изложените съображения, решаващият състав намира отказът за законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

            Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т

 

 

                                                            Р  Е  Ш  И :

 

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА  вх. № 20190924182545/ 24.09.2019 г., подадена от "Г.Б." ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***-н Триадица, България ******, представлявано от управителя - Р.А.Г., чрез адв. К.Д.П.,  СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20180628190753-2/18.09.2019 г., по  заявление Г2 с вх. № 20180628190753, с който е отказано обявяване на ГФО за 2017г. по партида на търговеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7 - дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: