РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000370 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П. Г. Г. против решение № 72 от
30.06.2020 г., постановено по гр.д. № 67 по описа за 2019 г. на П. окръжен
съд, с което:
- са отхвърлени предявените от П. Г. Г., ЕГН **********, против Г.Ф.,
Булстат *********, искове с правно основание чл. 557, ал. 1. т. 1 от КЗ
/съответен на отменения чл. 288, ал. 1. т. 1 от КЗ/ за заплащане на сумата от
250 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на 26.04.2018 г., ведно
със законната лихва от 12.10.2018г. до окончателното плащане и за заплащане
на сумата 3062,00 лв. - главница представляващи застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на същото ПТП,
ведно със законната лихва от 12.10.2018 г. до окончателното плащане и за
заплащане на претендирани разноски;
- П. Г. Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на Г.Ф., Булстат
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 25, ал. 1 от НППП сумата от 355 лева , представляваща направените
разноски в настоящото производство.
Жалбоподателят изразява становище, че обжалваното решение е
1
неправилно, постановено в нарушение на материалните и процесуални
правила, и не немотивирано. Искането е решението да се отмени и да се
постанови друго, с което да се уважат предявените искове, както и на ищеца
да се заплатят направените деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Г.Ф., с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и
следва да се потвърди, като на Ф. се присъдят направените деловодни
разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред П. окръжен съд е образувано по предявени от П. Г.
Г. против Г.Ф., обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за заплащане на следните суми:
- сумата 250000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат от получени травматични увреждания вследствие на ПТП,
настъпило на 26.04.2018 г. около 18.23 ч. на пътя от с. А. към с. Г. обл. П.,
ведно със законната лихва от 12.10.2018 г. до окончателното плащане;
- сумата 3062 лв. - главница представляващи застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена потребителска
такса от 58 лева за престой в болнично заведение и заплатен остеосинтезен
комплект от 3004 лева, за извършена операция и болнично лечение,
претърпени вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва от
12.10.2018 г. до окончателното плащане.
Исковете се основават на следните, установени по делото факти:
На 26.04.2018 г., около 18.20 ч., на главен път **-**, км. ***+***м, в
участъка между разклона за с. А. и с. Г., обл. П., е възникнало ПТП, с лек
автомобил „О.О.“ с ДК № ** **** **, управляван от ищеца П. Г. Г..
Движейки се на скорост, след осъществено изпреварване от друг, неизвестен
автомобил, управляваният от ищеца лек автомобил напуснал пътното платно,
вдясно по посоката си на движение и се преобърнал в крайпътната нива.
В резултат от произшествието, на П.Г. са били причинени следните
травматични увреждания: счупване на тялото на четвърти шиен прешлен,
многофрагментарно счупване на тялото на осми гръден прешлен,
многофрагментарна фрактура на тялото и на дъгите на единадесети гръден
прешлен, с проникване на откършеци във вертебралния канал,
многофрагментарна фрактура на тялото на четвърти поясен прешлен, както и
фрактура на страничните израстъци с елементи във вертебралния канал,
фрактури на десния страничен израстък на първи и втори поясен прешлени,
контузия на гръбначния мозък, спинален шок, долна тежка парапареза,
контузия на главата с мозъчно сътресение.
След произшествието, пострадалият е бил закаран и приет по спешност в
„МБАЛ – П.“ ЕАД, където, след като е бил стабилизиран, му е извършена
оперативна интервенция и последващо лечение. Изписан е на 09.05.2018 г. с
указания за лечение в амбулаторни условия, назначена му е физиотерапия.
2
Въпреки проведеното лечение, включително и болнично след 10.09.2018 г.,
както и физиотерапия, ищецът все още не се е възстановил – не може да стои
изправен, затруднени до невъзможни са движенията на долните крайници,
прогнозата е сериозна и изисква продължителна рехабилитация.
Според релевираните в подкрепа на исковете твърдения на ищеца,
настъпването на процесното ПТП е свързано с участието и по-точно - е било
причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, което,
изпреварвайки управлявания от него автомобил „О.О.“, „при прибирането си
в лентата за движение, закачило със задна дясна част предната лява част на
О.-а и това е довело до загуба на контрол над управлението“ и злополучното
преобръщане.
Предвид описаните обстоятелства, ищецът чрез законния му
представител, с молба от 27.07.2018 г. е заявил пред Г.Ф. претенция за
заплащане на обезщетение за причинените му от процесното ПТП вреди.
Отказът от страна на Ф. по молбата, е обусловило правния интерес на ищеца
от предявяване на тези искове.
Исковете се основават на разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, според
която Г. ф. изплаща на увредените лица от Ф. за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания, причинени на територията на Р. Б. от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
Основният спор между страните е свързан с доказване на основанието на
предявените искове.
За да отхвърли изцяло исковете, П.т окръжен съд е приел, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване твърдения от него
механизъм на ПТП т.е., че катастрофата, при която е получил описаните
травматични увреждания като източник на твърдените неимуществени и
имуществени вреди, е била причинена виновно от водача на
неидентифицираното МПС. В тази насока първоинстанцинният съд е
изследвал задълбочено и подробно събраните доказателства, обсъдил е
заключенията на комплексната САТЕ и СМЕ, както и на тройната САТЕ, въз
основа на което е извел, че единствената причина за настъпването на
вредоносния резултат е поведението на самия пострадал, който е управлявал
автомобила след употреба на голямо количество алкохол, довело до загуба
върху контрола върху автомобила, излизане извън пътното платно и
преобръщането извън пътя.
Изложените в тази насока подробни и изчерпателни мотиви от
първоинстанционния съд се споделят напълно и от настоящата инстанция,
като в подкрепа на решаващите изводи на съда и с оглед заключението на
допуснатата във въззивното производство допълнителна САТЕ, се налагат
следните допълнения:
Предвид релевираните от ищеца и поддържани във въззивното
производство твърдения, че загубата на управление на автомобила,
излизането му извън пътното платно и преобръщането са причинени виновно
от водача на неидентифицирания автомобил, чрез контакт между двата
3
автомобила при завършване на изпреварването, повторно бе изследван
въпроса за наличието на такъв контакт, този път след извършване на оглед на
управлявания от ищеца по време на процесното ПТП лек автомобил „О.О.“.
Според приетото по делото заключение по т. 1 и т. 2, /в която част няма
разногласия между експертите/, липсата на характерни следи от контакт с
друго тяло /неизвестен автомобил/ по външната част на преден ляв калник и
запазения държач – ляв панел на предна броня на л.а. „О.О.“, от техническа
гледна точка водят до извод, че най-вероятно контакт между управлявания от
ищеца автомобил и друг неизвестен автомобил не е настъпил или ако е
настъпил, контактът следва да е бил лек, без деформации, задирания и
наранявания на боя в степен, че да отклони л.а. „О.О.“ надясно, без
въздействието на водача му със завъртане на волана в същата посока.
Липсата на контакт между управлявания от ищеца лек автомобил и
изпреварващото го неидентифицирано МПС, като причина за загубата на
контрол, излизането на автомобила от пътя и преобръщането му, се
потвърждава и от показанията на единствения пряк свидетел на
произшествието – Б.Л.. Макар да споделя впечатлението си, че неизвестният
автомобил „избутал“ О.-а от пътя, свидетелят изрично е заявил, че не видял
„досег между двете коли“, не видял „тъмната кола да чука леко О.-а“.
Що се отнася до вероятния механизъм за настъпване на ПТП, вещите
лица не споделят единно мнение:
Според заключението на вещите лица инж. С. и инж. Ф., основната
причина за произшествието е неправилната реакция и действия в конкретната
пътно-климатична обстановка от страна на ищеца Г., който, поради високата
концентрация на алкохол в кръвта му – 1,74 % о, при изпреварването на
управлявания от него автомобил от неизвестното МПС, неоправдано е
променил траекторията на автомобила надясно и е напуснал пътното платно.
Според заключението на вещото лице инж. М., като причина за
процесното ПТП, освен употребата на алкохол от водача на л.а. „О.О.“, е
посочено и „навлизането на неизвестния автомобил в платното на движение
на О.-а при минимална дистанция, което е принудило ищеца по инстинкт да
завърти волана надясно, за да предотврати удар между тях“.
От заключението на тричленната САТЕ, в т.ч. и от особеното мнение на
едно от вещите лица, може да се заключи, че причината за напускането на
пътя на управлявания от ищеца лек автомобил „О.О.“, последващият удар в
крайпътно дърво и преобръщането му, е инстинктивното завъртане на волана
от водача надясно, което е било провокирано от изпреварването и плътното
доближаване на изпреварващия О.-а неизвестен автомобил.
В случая решаваща е била субективната преценка на ищеца, че
изпреварващият го автомобил представлява заплаха за движението, поради
което и за да избегне евентуалния удар, той е завил надясно, излизайки от
пътя. Независимо дали тази реакция е била естествена, според заключението
на в.л. М., същата е била неправилна, според мнението на вещите лица инж.
С. и инж. Ф., доколкото, според данните, на които се основава експертното
заключение, технически не е било възможно да настъпи удар между двата
автомобила, при което е било достатъчно ищецът да запази контрол и да не
4
променя траекторията на автомобила. Според експертите, основната причина
за произшествието е неправилната реакцията на ищеца и действията му в
конкретната пътна обстановка.
Дали описаната реакция се е дължала на субективната преценка на
ищеца, повлияна от употребата на алкохол, което само по себе си е
нарушение на правилата за движение по пътищата, или - на предприетото
изпреварване и плътно доближаване от страна на водача на
неидентифицирания автомобил, не е от решаващо за конкретния случай
значение.
Същественото е, както е отбелязал в обжалваното решение
първоинстанционният съд, че ищецът не доказва при условията на пълно и
главно доказване настъпването за заявените от самия него в подкрепа на
исковете правнорелевантни факти – че процесното ПТП е било причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство, което, изпреварвайки
управлявания от него автомобил „О.О.“, „при прибирането си в лентата за
движение закачило със задна дясна част предната лява част на О.-а и това е
довело до загуба на контрол над управлението“ и излизане извън пътя.
След като ищецът не е установил, че процесното ПТП, съответно вредите
от него, са били причинени по твърдения от него начин /механизъм/, от
неидентифицирано моторно превозно средство, не са налице изискуемите в
хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ предпоставки, обуславящи отговорността
на Г.Ф., поради което предявените искове са неоснователни.
Крайният извод е, че при постановяване на решението си, П. окръжен съд
се е съобразил с всички относими към спорното правоотношение факти и е
достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. В
този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Въпреки направеното искане от процесуалния представител на Г.Ф. и
изхода от делото, деловодни разноски в полза на тази страна не следва да се
присъждат, тъй не е установено извършването им.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72 от 30.06.2020 г., постановено по гр.д.
№ 67 по описа за 2019 г. на П. окръжен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6