Решение по дело №1809/2018 на Районен съд - Ловеч

                                  Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                   №

                                       гр.Ловеч, 23.01.2020 г.      

 

                 

                             В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав   в публичното заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията  гр.дело №1809 по описа за 2018год, за да се произнесе съобрази:  

             Делбено производство - втора фаза по извършване на делбата.

             Заседание по сметки и подобрения.

             С Решение № 2 от 03.01.2019 г, постановено по гр.д.№ 1809/2018 г. по описа на Ловешки РС, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Б.В.Г., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, К.М.В., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и Г.К.И., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** на останалия в наследство от покойния им наследодател  ГЕНАДИЙ БОНЧЕВ В., поч. на 13.09.2017 г. недвижим имот, находящ се в землището на гр.Ловеч, а именно:

             -СГРАДА с идентификатор 43952.507.693.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр.Ловеч, общ.Ловеч, област Ловеч, ул.»Ген.Доброволски»№13, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.693, със застроена площ на сградата от 72 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, при следните квоти:

             - Б.В.Г. – 1/3 идеална част

             - К.М.В. – 1/3 идеална част

             - Г.К.И. -1/3 идеална част

             Решението, с което е допусната делбата, определен е обемът на делбената маса и правата на съделителите, е влязло в законна сила на 02.04.2019 г.

              В първото по делото редовно съдебно заседание след допускане на делбата никой от съделителите не е предявил претенция по чл.349  от ГПК за възлагане на допуснатия до делба жилищен имот в реален дял.

             В преклузивния срок по чл.346 от ГПК  ищцата Б.В.  Г. е предявила и делбеният съд е приел за разглеждане претенция за направени  необходими разноски и подобрения в процесния имот против ответника Г.К.И., на обща стойност 7 235 лв., от които с оглед квотата на съделителите на К. се припадат 2 412 лева.

       Претендирани са подобрения в 7 пункта, както следва:

1.      Демонтаж на стар покрив – 120 кв.м.на ед.цена 3,5 лева/кв.м. или общо 420 лева;

2.      Доставка и монтаж на дървена конструкция, монтаж на керемиди – 120 кв.м. с ед.цена 41 лева/кв.м. на обща стойност 4920 лева;

3.      Полагане на улама – 2 л.м.на ед.цена 8 лв/л.м. или общо в размер на 160 лева;

4.      Обшивки на комин / среден/ - 2 броя на ед.цена 70 лева или общо в размер 140 лева;

5.      Доставка на керемиди – 350 броя на ед.цена от 0,6 лева за брой или общо на стойност 210 лева;

6.      Допълнителни непредвидени разходи – 585 лева;

7.      Допълнителни разходи за подмяна на покривни греди – 800 лева.

        Твърди се, че подобренията са извършени в периода 06.07.2015 г. – 15.07.2015 г. и с оглед състоянието на покрива са били неотложни за запазването и съхранението на сградата – покривът е бил почти изцяло свлечен, с изгнили и счупени гради, паднали във вътрешността на сградата, на места напълно липсвал.

        В подкрепа на заявената претенция по чл.346 от ГПК съделителката Б.В.Г. е представила писмени доказателства: Договор от 06.07.2015 г, сключен между Б.Г., като възложител, и ЕТ „Шоби Инжинеринг –Борислав Стефанов” – гр.Летница, за обект: Покрив на жилищна сграда в гр.Ловеч, ул.”Генерал Доброволски”13, писмена оферта, , Протокол за приемане на строително ремонтни работи от 15.07.2015 г., фактура за извършени СМР по договор от 06.07.2015 г. на стойност 6435 лв, Разходен касов ордер за сумата от 800 лв.,фискален бон.

             От показанията на св. Борислав Ангелов Стефанов, представляващ ЕТ „Шоби Инженеринг” се установява, че през 2015 г. ищцата Б.Г. се свързала с него във връзка с ремонт на покривна конструкция. Той извършил оглед на обекта и представил оферта, след което бил сключен договор за възлагане на поръчката. Сочи, че обектът се намира на ул.”Генерал Доброволски”. Свидетелят твърди, че към момента на огледа част от покрива липсвал, а в помещенията имало вода до глезените. След сключване на договора установил още, че са изгнили  основни носещи греди, което наложило да се подмени целия покрив, а не само да бъде извършен частичен ремонт. Посочва, че при ремонта било свалено всичко до ниво зидове и след това е изградено наново.Извършен е демонтаж на стария покрив, доставка и монтаж на дървен материал, изграждане на конструкция, летвена скара, обшивки и измазване на комини и препокриване със стари керемиди, но тъй като не всички от тях били годни, допълнително били доставени и други. Свидетелят твърди, че  в процеса на извършване на ремонта било наложително да се монтира гредоред на самите помещения, за да може впоследствие да се изградят тавани на помещенията. Уточнява, че тези действия  били възложени допълнително и във връзка с осъществяването им били докупени материали на стойност 800 лв, за което издал РКО. Спомня си, че извършили ремонта за около 10 дни, като в началото работили 6 човека, а впоследствие – 5. Потвърждава, че представените по делото документи – договор, оферта, протокол за приемане на СМР, фактура са подписани от него, като РКО е съставен във връзка с допълнително извършените работи, които не са описани в договора.

             С оглед предмета на спора и на основание чл. 195, ал.1  от ГПК, съдът е допуснал назначаването на съдебно - техническа експертиза с конкретно формулирани задачи. Видно от заключението, претендираните от ищцата СМР: демонтаж на стар покрив – 120 м2, доставка и монтаж на дървена конструкция, монтаж на керемиди – 120 м2, полагане на улама – 20л.м2 обшивка за комин – 2бр. и доставка на керемиди са налице в допуснатия до делба  имот. Съгласно заключението, стойността на претендираните от съделителката Б.В.Г. подобрения – необходими разноски се определя на сумата от 6300лв., а увеличената стойност на делбения имот вследствие на така извършените подобрения се определя на 3 070 лв.

             Според експертизата, пазарната цена на допуснатия до делба имот е в размер на 26 430 лв. По мнение на вещото лице процесният имот не е поделяем съобразно установените с решението по допускането на делбата квоти – т.е. на 3 равни дяла за всяка от страните о делото. От заключението на СТЕ се установява, че стойността на дела на всеки един от съделителите се определя на 8 810 лв.

              По извършването на делбата:

              Съгласно разпоредбата на чл.348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Посоченият способ за ликвидиране на съсобствеността се използва в случаите, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой от останалите законоустановени способи, предпоставящи поделяемост или които се осъществяват по специален ред.

             В случая, от заключението на СТЕ се установява, че предмет на делбата е неподеляем обект, от който не могат да се обособят три самостоятелни обекти – жилища при спазване на действащите правила и нормативи за жилище, които да съответстват на идеалните части на съделителите.

             По отношение на процесния имот в първото по делото с.з. след допускане на делбата никоя от страните не е заявила възлагателна претенция, като е отправено искане поради липсата на възможност всеки от тях да получи реален дял, делбата да се извърши чрез изнасянето на имота на публична продан.

             Като съобрази изложеното по-горе, съдът приема, че единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасянето на имота, допуснат до делба, на публична продан по реда на чл.348 от ГПК. При извършването на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан интересите на съделителите ще бъдат охранени, тъй като за всеки от тях е налице възможност да получи част от реализираната при проданта стойност, съобразно установените в първата фаза на делбата дялове.

             При този изход на процеса и съгласно Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия РС държавна такса от 4 % върху стойността на дела си, а именно: Б.В.Г. – 352.40 лв, К.М.В. – 352.40 лв. и Г.К.И.- 352.40 лв.

              По претенцията по сметки, предявена от съделителя Тодор Иванов Тодоров  по реда на чл.346 от ГПК

         Съделителката  Б.В.Г. е предявила искането си по сметките в преклузивния срок по чл.346 ГПК. В първото редовно заседание след допускане на делбата е подадена молба, в която всички претендирани подобрения са описани по вид, време на извършване и обща стойност в 7 пункта, както следва: 1./Демонтаж на стар покрив – 120 кв.м.на ед.цена 3,5 лева/кв.м. или общо 420 лева;2/ Доставка и монтаж на дървена конструкция, монтаж на керемиди – 120 кв.м. с ед.цена 41 лева/кв.м. на обща стойност 4920 лева; 3./Полагане на улама – 2 л.м.на ед.цена 8 лв/л.м. или общо в размер на 160 лева; 4./Обшивки на комин /среден/ - 2 броя на ед.цена 70 лева или общо в размер 140 лева; 5./ Доставка на керемиди – 350 броя на ед.цена от 0,6 лева за брой или общо на стойност 210 лева; 6./Допълнителни непредвидени разходи – 585 лева; 7./Допълнителни разходи за подмяна на покривни греди – 800 лева.

            От фактическа страна в настоящия казус безспорно се установява, че покривът на процесната сграда е бил в изключително лошо състояние. Имало изгнили и пропаднали греди, а на места покривът напълно липсвал. Това от своя страна  било свързано с множество течове, които рушали стените, пода и тавана на помещенията в сградата. Именно поради аварийното състояние на покрива и нуждата от неотложен ремонт ищцата Б.Г. е възложила извършването на ремонт на покривната конструкция на трето лице ЕТ „Шоби Инжинеринг – Борислав Стефанов” – гр.Летница, като страните са сключили писмен договор на 06.07.2015 г.,  с който са определили предварителната стойност на възложените ремонтни работи – 6 435 лв. В хода на извършване на СМР се наложило по необходимост да бъдат извършени и допълнителни работи, непосочени в договора, което било свързано със закупуване на допълнителен материал. Във връзка с тези допълнителни дейности изпълнителят е издал РКО за сумата от 800.00 лв. Ремонтните дейности са осъществени през м.юли 2015 г. и са продължили 10 дни, в периода от 06.07.2015 г. до 15.07.2015 г. От ангажираните от страна на ищеца доказателства – писмен договор, фактура, РКО и фискален бон, неоспорени от ответника, се установява, че общата стойност на ремонтните работи възлиза на сумата от 7 235.00 лв. Установява се, че работата е приета и цената е заплатена на изпълнителя изцяло от ищцата.

             В конкретния случай от доказателствата по делото не се установява  съделителят Г.К.И. да е имал знание за сторените ремонтни действия на покрива на допуснатата до делба сграда, както и да е търсено неговото съгласие за предприемането на такива. В случая обаче  строителните работи са извършени с оглед запазването на сградата от погиване и предпазването на имота от разрушаване, поради което същите имат характер на необходими разноски. Необходимите разноски и подобренията са два различни  фактически състава, като при необходимите разноски се присъждат действително изразходваните средства съобразно частта на съсобственика, а при подобренията се присъжда увеличената стойност на вещта, ако вещта се владее на правно основание или по-малката стойност между увеличената стойност на вещта и действително  изразходваните средства средства при обикновено владение. /Решение № 532 от 17.VІ.1994 г. по гр.д.№ 382/94 г, І г.о. на ВС на РБ/. По отношение необходимите разноски по поддържането на общата вещ практиката е непротиворечива, че същите не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, тъй като действията по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици дължат възстановяването на направените разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от разваляне, но не и дали са увеличили стойността на имота. Събраните по делото доказателства в конкретния случай безспорно установяват, че с оглед лошото състояние на покрива ремонтът е бил наложителен, за да се запази имота и да се предотврати рушенето на сградата.

            От казаното по-горе следва, че независимо от факта, че между  съсобствениците не е било постигнато общо съгласие за ремонт, то всеки от тях е длъжен да участва в необходимите разноски, съразмерно с дела си. По делото е установено, че осъщественият ремонт на покривната конструкция е извършен, за да се предотврати влошаване на състоянието на сградата, поради което направените разноски като необходими следва да бъдат възстановени от ответника съразмерно с неговия дял. Ищцата Б.В.Г. е ангажирала доказателства, от които се установява, че общият размер на сторените разноски  възлиза на сумата от 7 235.00лв. Следователно, в случая ответникът Г.К.И. ще следва за възстанови на ищцата разноски до размера, съответстващ на неговия дял или до размера на сумата от 2 412 лв, представляваща 1/3 от общата стойност на действително изразходваните средства.

              По разноските:

     Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК, страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им, като по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 от ГПК.

      Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата съдебна практика /т.9 от ППВС №7/28.11.1973 г./ относно разпределянето на разноските в делбените производства приемат, че разноските в делбеното производство се разпределят между съделителите съобразно признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнати други въпроси в рамките на делбата и по присъединените искове, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК.

     Във връзка с предявения иск за делба ищцата Б.В.Г. е сторила разноски за вещо лице в размер на 200.00 лв., което е дало заключение относно пазарната стойност на имота и неговата поделяемост. Съобразявайки определената от съда квота и стойността на дяловете на всеки от съделителите / по 1/3 ид.част/ и в приложение на правилото за разпределение на разноските по чл.355 от ГПК, всеки от съделителите ще следва да поеме своята част от подлежащите на разпределение разноски, като  всеки от съделителите К.М.В.  и Г.К.И. ще следва да заплати на съделителката Б.В.Г. припадащата им се част от разноските  в размер на сумата от 66,70 лв.

     Заплатеният от ищците Б.В.Г. и К.М.В. адвокатски хонорар от 800.00 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие от  27.07.2018 г. не подлежи на разпределение по реда на чл.355 от ГПК. Следва да се приеме,  че това възнаграждението е уговорено единствено във връзка с иска за делба на всеки от тях и с оглед притежавания от тях дял в съсобствеността и в заплащането му не следва да участват и останалите съделители.  /в този смисъл Определение №335/ 01.07.2015 г. по ч.т.д.№2929/2015 г., І г.о., Определение №47/ 20.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№6919/ 2014 г. , І г.о./

     Във втора фаза на делбата от страна на Б.В.Г. са предявени  искания за сметки по реда на чл.346 от ГПК. Представен е Договор за правна защита и съдействия от 15.06.2019 г, от който е  видно, че за  процесуално представителство по присъединената претенция по сметки по чл.346 от ГПК съделителката Г. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 330.00 лв. Тъй като претенцията по сметки е уважена изцяло, то на основание чл.355, изр.2-ро вр.чл.78 от ГПК съделителят  Г.К.И. следва да заплати на съделителката Б.В.Г. сторените от нея разноски за заплащане на адвокатски хонорар.

             Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                             Р     Е     Ш     И:  

 

               ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до делба имот, а именно:

               - СГРАДА с идентификатор 43952.507.693.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр.Ловеч, общ.Ловеч, област Ловеч, ул.»Ген.Доброволски»№13, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.693, със застроена площ на сградата от 72 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.

             Пазарната оценка на гореописания недвижим имот е 26 430 лв./ двадесет и шест хиляди четиристотин и тридесет лева/.

           След извършване на публичната продан, получената сума да бъде разпределена между съсобствениците при следните квоти: Б.В.Г. – 1/3 ид.част, К.М.В. – 1/3 ид.част и Г.К.И. – 1/3 ид.част.

             ПРИЗНАВА  за установено по отношение на съделителя Г.К.И., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***, че съделителката Б.В.Г., ЕГН **********, с пост.адрес: *** е направила необходими разноски за ремонт на покрива на допуснатия до делба имот на обща стойност 7 235.00 лв/ седем хиляди двеста тридесет и пет лева/, като в имота са извършени следните ремонтни дейности: Демонтаж на стар покрив – 120 кв.м., Доставка и монтаж на дървена конструкция, монтаж на керемиди – 120 кв.м., Полагане на улама – 2 л.м., Обшивки на комин /среден/ - 2 броя, Доставка на керемиди – 350 броя и подмяна на покривни греди.

             ОСЪЖДА съделителителя Г.К.И., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на съделителката Б.В.Г., ЕГН **********, с пост.адрес: ***  припадащата му се част  от стойността на направените от съделителката Б.В.Г. необходими разноски, а именно сума в размер на  2 412.00 лв/ две хиляди четиристотин и дванадесет лева/, съответстваща на дела му от 1/3 ид.част от имота.

             ОСЪЖДА  Б.В.Г., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА  ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешкия РС сумата от 352.40 лв / триста петдесет и два лева и 40ст/, представляваща държавна такса от 4% върху стойността на притежавания дял.

             ОСЪЖДА К.М.В., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешкия РС сумата от 352.40 лв / триста петдесет и два лева и 40ст/, представляваща държавна такса от 4% върху стойността на притежавания дял.

             ОСЪЖДА Г.К.И., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешкия РС сумата от 352.40 лв / триста петдесет и два лева и 40ст/, представляваща държавна такса от 4% върху стойността на притежавания дял от имота, както и сумата от 96.48 лв/ деветдесет и шест лева и 48ст/, представляваща държавна такса от 4% върху уважения размер на претенцията за подобрения.

             ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК, К.М.В., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА  ЗАПЛАТИ на Б.В.Г., ЕГН **********, с пост.адрес: ***  сумата от 66.70 лв/ шестдесет и шест лева и 70ст/ - разноски по делото.

             ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК, Г.К.И., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА  ЗАПЛАТИ на Б.В.Г., ЕГН **********, с пост.адрес: ***  сумата от 66.70 лв/ шестдесет и шест лева и 70ст/ - разноски по делото.

             ОСЪЖДА, на основание чл.355, изр.2-ро вр.чл.78, ал.1 от ГПК, Г.К.И., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА  ЗАПЛАТИ на Б.В.Г., ЕГН **********, с пост.адрес: *** сумата от  330.00лв/ триста и тридесет лева/– разноски във връзка с претенцията по сметки по чл.346 от ГПК.

             Съгласно чл.259, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

                                                                  

                   

 

                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: