Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.01.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 с-в., в публичното
заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на секретаря Красимира
Георгиева , като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр. дело №5636 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ
от ГПК.
Образувано е по
предявен от Л.Б.И. *** с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сума в размер на 26000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
възникнали по повод увреждане
реализирано на 23,12,2013год., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане
на вземането.
Излагат се съображения,
че на 23,12,2013г., около 15:00 часа, в гр. София, ищцата вървяла по десния
тротоар на ул. „301“, в ж.к. Люлин, с посока на движението от бул. „Панчо
Владигеров“ към ул. „Георги Дражев“, като пред блок 380 стъпила в необезопасена
и несигнализирана дупка на тротоара получена от счупени плочки. Паднала и
счупила долния край на лъчевата кост на лявата си ръка. Вследствие на
получените телесни увреждания за ищцата възникнали неимуществени вреди,
изразяващи в болки, страдания, стрес и битови неудобства. Твърди се да е налице
нормативно задължение за общината по изграждането, ремонтът и поддръжката на
общинските пътища, неизпълнението на което е противоправно бездействие
обосноваващо обезщетение за ищцата.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-С.О.в
указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на
предявените искове. Навежда доводи, че е в тежест на ищцата да докаже
твърдените от нея обстоятелства, включително по настъпване на събитието. При
условията на евентуалност излага доводи исковата претенция да е в завишен
размер.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Не претендира разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства
и наведените от страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното
производство, приема от фактическа страна следното:
На 23.12.2013г. между около 15,00часа в
гр.София, жк.*********, пред бл.****ищцата е стъпила на счупена плочка на
тротоара, в резултат на което паднала на пътното платно. За настъпилото събитие еднозначно сочат събраните гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля И.К.С.-очевидец на събитието.
В резултат на събитието на ищеца са
причинени неимуществени вреди. От
заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че ищцата е получила следните
травматични увреждания: фрактура радии локо типико в ляво или фрактура
на китката. Видно от приложената извадка от амбулаторна книга на УМБАЛС-Пирогов за дата 23,12,2013год., е
видно отбелязан преглед на ищцата под
№39136, поради което съдът на кредитира доводите на вещото лице да не е
посочена дата на посещение. Назначена е консултация с ортопед за 27,12,2013год.,
а при извършен преглед на 21,01,2014год.
е констатирано обективно състояние
фрактура на ладиевидната кост на
лява китка, имобилизирана в гипсова
имобилизация за 30 дни. Приложената
рентгенография от 21,01,2014год. е
констатирала състояние след типична биосална фрактура на тибия и
пр.стилоидеус улне-непълна консолидация. Механизма на процесната
фрактура на радиуса на типично място е
индиректен-падане върху протегната ръка и повдигната китка, която би могла да
бъде получена при описания механизъм в
исковата молба-залитане и падане поради неравност на пътното платно. Подобен род фрактури
принципно не налагат оперативно лечение, поради възможността от наместване
на фрагментите под местна анестезия,
след което поставената гипсова имобилизация
задържа фрактурата в покой до началото
на зарастването за период 30 дни. Възстановителния
период е около 3 месеца. При извършения
личен преглед на ищцата се констатира оздравителния период да е
приключил-налице е пълно зарастване на фрактурата с лека радиална девиация и функционален дефицит в активните
движения на лявата китка непречещ на ежедневната дейност. При извършения личен
преглед на ищцата и при представена
актуална рентгенография от
27,10,2018год. е видно наличие на консолидирала фрактура на левия радиус на типично място, зараснала с
лека радиална девиация, фрактурирано е и крайното връхче на
стилоидния израстък на улната. На
увиличение личи тънка напречна
фрактурна линия на ладиевидната
кост на китката, без разместване.
Съдът намира
по делото да не е установено фрактурата на
ладиевидна кост на лявата китка-находки
налични при извършения личен преглед на
ищцата /27,10,2018год.-5години след травмата/, да е в причинна връзка с
процесното събитие. С оглед заключението на съдебномедицинската експертиза в
приложената по делото рентгенография от 21,01,2014год. липсват данни за същата, а при наличие на подобна фрактура не
би следвало на посочената дата да са извърши отстраняване на гипсовата имобилизация. Ето защо и при
условията на чл.154 от ГПК, съдът приема фрактурата на ладиевидна кост да не се
установява да е в причинна връзка с процесното събитие. Не се ангажираха
доказателства евентуално за последващо гипсиране на ръката или извършване на
други медицински изследвания, от които
да се обоснове категоричен извод за връзка с описания в исковата молба
механизъм.
Най-интензивни
болки и страдания пострадалата е
търпяла до поставяне на гипсовата имобилизация, след
което слаба при носене на имобилизацията и умерена с изостряния до 3-тия месец, когато със зарастването на фрактурата болката
затихва. За в бъдеще се очаква болка при
натоварване на лявата китка при промяна
на времето.
От показанията на св.С., ценени по
реда на чл.172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна
страна следното:
Предявен е иск с
пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно
установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата –
физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно
деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е
настъпил вредоносния резултат.
Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
В тежест на
ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в отговора. В конкретния случай възражението
в отговора се обосновава с недоказаност на претенцията.
Исковата претенция съдът намира за
основателна. Установи се по делото настъпването на процесното събитие, в
резултата на което на ищеца са претърпени вреди-неимуществени. Спорно е
обстоятелството дали за ответникът съществува нормативно задължение за поддръжка
на тротоарните площи.
Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на
събитието/, общинските пътища са
публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира
върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения или
пътни принадлежности. Съгласно
§1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл.3,
ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата които
стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските пътища се
осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за поддръжка на
тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от
Правилника за прилагане на закона за
пътищата, съгласно която организирането на дейностите по поддържане на
пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания е за общината;
Съобразно
изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно установено
задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно на §1, т.14
от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради
което съдът приема допускането на неравност на тротоар/ наличие на дупка или
счупени плочки/, находящ се на територията на
общината да съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в
нарушение на цитираните по-горе норми. Неизпълнението на задължението за
поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците
съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на
които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона
задължения на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или
наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато
в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите
сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято
доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на
задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената
връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца
се установява от свидетелските показания и съдебно медицинска експертиза.
По претенцията
за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на
него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне
на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед
изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение
за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 13000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- фрактура радии локо типико в ляво или фрактура на китката на лява ръка, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни,
поставяне на гипсова имобилизация за период от около 1 месец, в който несъмнено
ищцата е имала нужда от подпомагане в ежедневието си, факт установен и с
гласните доказателства по делото, с общ възстановителен период от увредата от 3 месеца, възрастта
на ищцата към датата на събитието
61години /утежняващ възстановяването фактор/, осъщественото внезапно и неочаквано травматично
увреждане, необходимостта от чужда помощ за период от 2-3месеца, както и
наличие на болка и към настоящия момент при промяна на времето и натоварване.
Същевременно следва да бъдат отчетени
обстоятелствата, че оздравителния процес съгласно СМЕ е приключил, налице е
лека радиална девиация, която не ограничава
функционалността на крайника в ежедневието. Съдът съобрази, че при ищцата не е проведена оперативна
интервенция, недоказано по делото е получаване на фрактура на ладиевидната
кост, както и твърдените в исковата молба негативни психически
преживявания-силен страх, раздразнителност, чувство на безпокойство,
напрегнатост.
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната към датата на събитието, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че
същата е основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на
увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на
събитието - 23.12.2013г.
до окончателното изплащане.
В посочения размер исковата
претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата като неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен частично от плащане
на държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 545,00лв., от
които 420,00лв.– държавна такса/ от общо дължимата 520,00лв. и след прихващане на платената от ищеца
100,00лв./ и 125,00лв. от общо 250,00лв.-разноски вещо лице.
Предвид изхода на спора на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 50,00лв. от общо 100,00лв. -д.т.
На основание чл. 38, ал.2
от Задв. на адв.А. Х.Г. се дължат разноски, съобразно уважената
част от иска, които съдът определя в размер на на 655,00лв. от общо
1310,00лв. определени по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. С оглед данни за
регистрация по ЗДДС върху адв. възнаграждение се начислява 20% / 131лв./
или общо дължимото е 786,00лв.
Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като
адв.възнаграждение се определя по НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”*********да заплати на
Л. Б.И., с ЕГН **********, със съд.
адрес *** на осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 13000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания
от увреждане настъпило на 23,12,2013год. в гр.София, в резултат на падане
предизвикано от необезопасена неравност на тротоар, ведно със законната лихва
от датата на увреждането -23,12,2013год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата
над 13000лв. до пълния предявен размер от 26000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”*********да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд
на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в
размер на 545,00лв.–разноски.
ОСЪЖДА С.О.да
заплати на
Л. Б.И., с ЕГН **********,
със съд. адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 50,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА С.О.да заплати
на
адв. А.Х. Г. на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в размер на 786,00лв.
-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: