Решение по дело №375/2015 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И

Към решение по НАХД № 375/2015 г. по описа на КРС

  По отношение на обвиняемия И.П.П. е внесено предложение от Р.п.К. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78 А от НК, за престъпление по чл.206, ал.6, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че от 15.12.2014 г. до 01.02.2015 г. в гр. С., обл. П., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи- пари на обща стойност 3400 лв., собственост на „*****“ ЕООД гр. С., които владеел и пазел, както следва:

на 15.12.2014г. противозаконно е присвоил пари на стойност 300лв.;

на 22.12.2014г. противозаконно е присвоил пари на стойност 300лв.;

на 23.12.2014г. противозаконно е присвоил пари на стойност 300лв.;

на 24.12.2014г. противозаконно е присвоил пари на стойност 300лв.;

на 25.12.2014г. противозаконно е присвоил пари на стойност 300лв.;

на 29.12.2014г. противозаконно е присвоил пари на стойност 300лв.;

на 31.12.2014г. противозаконно е присвоил пари на стойност 400лв.;

на 03.01.2015г. противозаконно е присвоил пари на стойност 300лв.;

на 16.01.2015г. противозаконно е присвоил пари на стойност 300лв.;

на 27.01.2015г. противозаконно е присвоил пари на стойност 300лв.;

на 01.02.2015г. противозаконно е присвоил пари на стойност 300лв.,

като присвоеното имущество- пари на обща стойност 3400 лв., собственост на „*****“ ЕООД гр. С. е внесено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд,.

         Р.п.К. представлявана от прокурора Свилен Братоев счита вината на подсъдимия за безспорно доказана, поради което пледира да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК като му бъде наложено административно наказание в минималния размер.

         Обвиняемият п., лично, се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и моли съда да му наложи минимално административно наказание.

Съдът като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в постановлението на РП Карлово и след преценка на доказателства, събрани по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият И.П.П., ЕГН ********** е роден на *** ***.  ****.  Живее в гр. С., обл. П.,  бул.“*****“ № *****. Не е осъждан.

Обвиняемият И.П. работел в магазин на фирма „Ц.“ ЕООД гр. С., находящ се в гр. С., обл. П. като консултант- продавач, като в този магазин се продавали само хранителни стоки, предимно пакетирани хранителни стоки. Обвиняемият П. започнал работа в този магазин през месец август 2013 г., но гражданския му договор бил сключен едва на 01.12.2014 г. По силата на този граждански договор задълженията му били да приема стоката от доставчици и да я продава на клиенти на магазина. Свидетелката М. Л., собственик на фирма „Ц.“ ЕООД гр. С. също работела в този магазин като продавач. На 09.12.2014 г. Л. заминала за Англия и в магазина останал да работи само обвиняемият И.П.. При заминаването си Л. завела цялата налична стока на обвиняемия П., а той я приел от нея. П. бил натоварен и със задължението да приема стоката от доставчиците, чрез стокови разписки и по този начин стоката се завеждала на негово име. След като свидетелката М. Л. заминала за Англия, на обвиняемия П. му трябвали пари и в периода от 15.12.2014 г. до началото на месец февруари 2015 г. той периодично вземал пари от касата, като това били оборотни пари от оборота на магазина, в който той работел. В периода, в който обвиняемият П. вземал пари от оборота на магазина, това ставало обикновено в извън работно време. Тогава той влизал в магазина, използвайки кода на СОТ, който знаел. Ключ за магазина имал само той. Обикновено при влизането си по това време в магазина П. вземал по около 300-400 лв. Това се случвало предимно вечер, след работно време. По-голяма част от тази сума П. взел около коледните празници и Нова година. Парите, които взел от магазина ги похарчил за лични нужди.

Към 14.02.2015 г. обвиняемият П. знаел, че е взел от оборота на магазина сумата от 3400 лв. общо. След като М. Л. се върнала от Англия направила ревизия и по време на извършването и П. й признал, че е взел сумата 3400 лв. пари от магазина. Ревизията установила, че липсва именно тази сума пари от магазина и тогава обвиняемия П. подписал запис на заповед от 14.02.2015 г., с която се задължил да върне сумата от 3400 лв. до края на месец март 2015 г. На М. Л. обвиняемият П. върнал първоначално сумата от 350 лв., като това станало около 17/18.02.2015 г. За това те не оформили документ. Обвиняемият П. и М. Л. се споразумели, че до края на месец март 2015 г. П. ще върне остатъка от 3050 лв.

На 23.03.2015г., бащата на обвиняемия П.- свидетеля П. П. върнал тази сума, за което било съставено споразумение с нотариална заверка на подписите от същата дата, приложено по делото. Причината инкриминираната сума да се върне от бащата на обвиняемия била, че на И.П. изтекъл срока на валидност на личната му карта.  Във връзка с възстановяване на дължимата сума М. Л. заявила, че няма претенции към обвиняемия И.П..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства- обясненията на обвиняемия П., показанията на свидетелите Л., К., Л. и П., както и приобщените писмени доказателства- граждански договор № 2/01.12.2014 г., декларация от 14.02.2015 г., въпросен лист, акт за наличност, акт за резултати от проведена инвентаризация, декларация от П., стокова разписка, протокол за предадени вещи, предмети и книжа, споразумение,протокол за доброволно предаване, справка за събития за периода 01.12.2014 г.- 16.02.2015 г. за обект № 4377, характеристична справка и справка за съдимост.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на изготвените експертизи съдът кредитира при постановяване на решението, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи предмета на доказване по делото. Обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност водят до единствения, категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.6, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

От обективна страна престъплението засяга обществените отношения, свързани със собствеността.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.206 ал.1 от НК се изразява противоправното своене на чужда движима вещ или пари, която се намира във владение на дееца на правно основание. По делото е безспорно установено, че управителката на ощетеното дружеството по силата на договор е предоставила на обвиняемия правомощията да приема стоката в стопанисвания от нейната фирма магазин от доставчици и да я продава на клиенти на магазина. При наличието на правомерно установена фактическа власт върху вещите и парите в магазина, релевантно за отговорността на обвиняемия е по- нататъшното фактическо или юридическо разпореждане с тях от дееца извън волята на собственика на вещите и парите или на лицето, което е предоставило фактическата власт върху тях. Действията на разпореждане с чуждата вещ са безспорно установени от данните по делото. Обективирани са с акта на акта на вземане на пари от магазина без да бъде уведомен собственика на вещта, без да поиска неговото съгласие. Видно от доказателствата по делото сумата присвоената от обвиняемия П. сума от 3400 лв. са възстановени в хода на досъдебното производство по делото.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнанието за обществената опасност от неправомерното разпореждане с чужди пари и волята на дееца за настъпването общественоопасните последици от деянието са изведени от установените факти- получил е правомощия от управителя на фирмата, стопанисваща магазина да приема стоки и ги продава, включително и да разполага с паричните средства в интерес на фирмата, но се е разпоредил със сумата от 3040 лв. в свой интерес, без знанието и съгласието на управителя на формата, стопанисваща магазина.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия П. за извършеното от него престъпление по чл.206, ал.6, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК е лишаване от свобода до три години. Подсъдимият е неосъждан, към момента не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК. Причинените от деянието имуществени щети са възстановени. Съдът, като взе предвид изброените по- горе обстоятелства намира, че по отношение подсъдимият П. са налице всички императивни изисквания на чл.78 А от НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба. При определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете невисоката степен на обществена опасност на деянието по чл.206, ал.6, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, което не осъществява признаците на „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление, както и ниската степен на обществена опасност на дееца, който има добри характеристични данни.

         Горните обстоятелства, съдът отчита като многобройни, смекчаващи отговорността на подсъдимия, които предпоставят определяне на наказание в минималния, предвиден от закона размер, а именно глоба от 1000 лв. С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се изпълнят целите на наказание, като преди всичко ще се въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на подсъдимия, и същевременно ще се въздейства възпитателно и предупредително по отношение на останалите членове на обществото.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МТ