№ 272
гр. Перник, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200653 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на Л. П. Т., ЕГН **********, с адрес:
*********, като жалбата е депозирана чрез адв. Г. Б. - АК-гр.П.. съдебен
адрес: *********, срещу наказателно постановление № 24-1158-000522 от
дата 27.03.2024 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за нарушение
на чл.123 ал. 1 т.2 б. „б” от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 50лв., лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец.
В жалбата си, депозирана срещу наказателно постановление № 24-
1158-000522 от дата 27.03.2024 г., издадено от С. С. Г., на длъжност
НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК,
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
с което за нарушение на чл.123 ал. 1 т.2 б. „б”от ЗДВП, депозирана чрез
пълномощник- адв. Б., жалбоподателят, е изтъкнал доводи, че същото е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Сочи, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и изготвено при
допуснати съществени нарушения, както на материалния така и на
процесуалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, с
оглед на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. С наказателното постановление е
описано, че са му били вменени нарушения, които не съм извършил, без да се
съберат необходимите доказателства съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, която
разпоредба е императивна и вменена в задължение на административно-
наказващия орган. Твърди се, че в НП са направени фактически констатации,
които не кореспондират с действителните факти и не е ясно установено и
1
посочено от къде АНО черпел тази информация. Сочи, че действително, е че
на 03.05.2024г. около 16,50ч. на ул. „Г. С. Раковски“ жалбоподателят е бил
участник в ПТП, предизвикано от водача на л.а. „Пежо“ 308, при извършена
неправилна маневра от негова страна.Всичко останало, което е изписано в НП,
се твърди обаче, че не отговаря на действителната ситуация, както и не се
доказва с наличните доказателства и свидетели. Описано е, че веднага след
ПТП-то, жалбоподателят е спрял и е излязъл, за да установи щетите и да
говори с другия участник в ПТП. Веднага били уведомени органите на МВР,
като той стоял на мястото на ПТП 30-40 мин., където имало свидетели-
очевидци работещи на Кооперативния пазар. Тъй като имал спешна работа,
оставил мобилния си телефон на свидетелите и отишъл да си свърши
работата. След около 30 мин твърди, ча са му се обадили служителите на КАТ
и той веднага се върнал на мястото, където били дошли органите на КАТ,
които му съставили АУАН, за това, че бил напуснал мястото на ПТП. Оспорва
да е нарушавал чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗДвП, като по отношение на
административна отговорност за нарушението квалифицирано по чл. 123, ал.
1, т. 2, б. „А” от ЗДвП, следвало и тя да отпадне, като наказателното
постановление бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като са били
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното
производство - и при съставяне на АУАН, и при изготвяне на НП, изразяващи
се в непълно описание на обстоятелствата на административното нарушение
към приложената материално правна разпоредба, т.е. неправилно приложение
на материалния закон, които процесуални нарушения ограничават правото на
защита на нарушителя. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2
б. „Б” от ЗДвП въвежда задължения за водач на пътно превозно средство,
който е и участник в пътнотранспортно произшествие - да остане на мястото
на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи,но за да бъде това деяние
административно нарушение, Следва от произшествието да са пострадали
хора. Нито в ауан, нито в нп няма данни и нито едно доказателство за
пострадали хора, така както е посочил съгласно правната норма
актосъставителя и административно-наказващият орган. Задълженията за
водач на ППС и участник в ПТП, когато при произшествието са били
причинени само имуществени вреди, са посочени в чл. 123, ал.1, т. 3 от
ЗДвП, а не както е приложен материалния закон в обжалваното НП - по чл.
123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП., но такива нямало, както било установено докато
чакал. Моли НП да бъде отменен като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява лична, като се
представлява от адв. Б., който доразвива доводите си, изложени в жалбата. В
пледоарията си, същият моли съда да отмени издаденото наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да приеме,
че както в АУАН, така и в НП са налице несъответствия между правната
квалификация и описание на нарушението. А това е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като накърнява правото на защита на
нарушителя. Той не можел да разбере за какво е обвинен, тъй като
нарушението е по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от Закона за движение по пътищата е
съставомерно ако има пострадали хора при ПТП, а в настоящия случай и в
настоящото съдебно следствие се доказвало, че няма такива. Поради което
задълженията за водач и участник в ПТП, когато при произшествието са били
причинени само имуществени вреди, са посочени в съвсем друга точка,
алинея и член, а не както е приложеният материален закон. Също така е
2
недопустимо в административнонаказателното производство, тъй като са със
строго формален характер, всички обстоятелства по обвинението и
доказателства да не са посочени в акта и в наказателното постановление, а да
се изясняват в съдебното следствие. Моля, да отмените процесното
наказателно постановление, като подробни съображения съм изложил в
депозираната жалба. Моли се, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, да му бъдат
присъдени направените разноски, съгласно приложения Договор за правна
защита и съдействие.
Административно наказващия орган - Сектор „ПП” при ОДМВР -
Перник, редовно призован, представител не изпращат. В съпроводителното
писмо, с което е изпратена жалбата, се моли за потвърждаване на атакуваното
наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на разноските
на другата страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.
18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.
Допустима е. Разгледана по същество се явява основателна.
Свидетелят А. В. А., на длъжност мл. АВТОКОНТРОЛЬОР при С-Р
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , ОДМВР ПЕРНИК, е съставил акт за
установяване на административно нарушение № GA1164351, от 05.03.2024 г.
против Л. П. Т., с ЕГН **********, адрес гр./с. *********,СУМПС №
*********, категория В, издадено от ОДМВР ПЕРНИК, за това, че на
05.03.2024 г. в 16:50 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.РАКОВСКА, като Водач на лек
автомобил, СУБАРУ ИМПРЕЗА, *********, БЪЛГАРИЯ при следните
обстоятелства: ГРАД ПЕРНИК ПО УЛИЦА Г. С.РАКОВСКИ С ПОСОКА НА
ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛИЦА МИНЬОР КЪМ УЛИЦА ОТЕЦ ПАИСИЙ
УПРАВЛЯВАЛ ЛЕК АВТОМОБИЛ СУБАРУ ИМПРЕЗА, С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ********* СОБСТВЕНОСТ НА С. А. Т.А С
ЕГН ********** И СРЕЩУ БЛ. 12 КАТО УЧАСТНИК В ПТП С ЛЕК
АВТОМОБИЛ ПЕЖО 308, ОПИСАНО В ПРОТОКОЛ ЗА ПТП С НОМЕР
1868543 И СЪСТАВЕН АУАН GA 977850 НА ВОДАЧА НА ЛЕК
АВТОМОБИЛ ПЕЖО 308,ВОДАЧА Т. НАПУСНАЛ МЯСТОТО НА ПТП БЕЗ
ДА ИЗЧАКА ПРИСТИГАНЕТО НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ. , е
извършил: НЕ ОСТАВА НА МЯСТОТО НА ПТП ДО ПРЕСТИГАНЕ НА
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МВР ИЛИ СЛЕДСТВИЕТО, с което виновно е
нарушил/а чл.123 ал. 1 т.2 б.Б от ЗДвП. При абсолютно идентично
възпроизведена фактическа обстановка от страна на АНО, е било издадено
атакуваното НП, като наказателно постановление № 24-1158-000522 от дата
27.03.2024 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, вменява на
жалбоподателя нарушение на чл.123 ал. 1 т.2 б. „б” от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на
50лв., лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена,
позовавайки се на приложените по административно наказателната преписка
писмени документи, а именно-АУАН серия GA1164351, от 05.03.2024 г.,
наказателно постановление №24-1158-000522 от дата 27.03.2024 г., издадено
3
от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, копие на заповед за компетентност № 81213-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, пощенски плик,
Възражение е вх. № 115800-2437/07.03.24г., Докладна записка с вх. № 1158р-
2907/19.03.24г., Справка с вх. № 1158р-3078-21.03.24г., приложени по
преписката, в това число и събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите- актосъставителят А. В. А.
и свидетелят по акта- А. Р. М., и двамата на длъжност младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, като по
делото съдът е приобщил и допълнително представени писмени доказателства
от АНО, а именно: постъпили по делото с писмо с рег. № 10528/15.05.2024 г.
от ОДМВР-Перник, ведно с приложеното заверено копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, относно определяне
на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да
издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават НП и да осъществяват контролна
дейност по ЗДвП. Съдът не намира, съществени противоречия между
събрания по делото доказателствен материал, като го кредитира, в това число
и гласните показания на разпитаните свидетели, дотолкова, доколкото
допринасят за изясняване на спорните по делото факти. В този смисъл, св. А. в
разпита си сочи как се е стигнало до посещение на ПТП-то, след подаден
сигнал до дежурния на телефон 112, като на място описва кой автомобил бил
установен, и как бил издирен вторият автомобил и действията на водачите,
както и че от процесното ПТП нямало пострадали хора, а само материални
щети /“...Получихме сигнал от нашия дежурен към Първо РУ-ОДМВР-Перник
за настъпило ПТП в района на пазара, на ул. „Г.С. Раковски“. Отидохме на
място и имаше един автомобил, мисля, че „Пежо“ беше с една жена, но не
помня дали вътре на някоя седалка имаше дете. Другият водач, който
участва в ПТП-то, го нямаше, беше напуснал. От лявата страна на колата
на жената мисля, че предната лява врата и задната десна, или само
задната десна, беше удара. Другият автомобил „Субару“ го нямаше го на
място. Жената ни каза номера на другия автомобил, защото беше записала
номера. По нашата справка излезе номера на някаква жена, по фамилия най-
вероятно Т.а, дефакто и сега го видях, съпругата на жалбоподателя.
Нашият дежурен направи връзка с нея и някъде около 40-50 минути, може би
един час чакахме, докато дойде господина със „Субару“-то. На нас той ни
заяви, че е бързал за зъболекар. Не мога да кажа дали той е карал
автомобила. Той каза, че тя се е движила от дясната страна, той я е
наближил и тя е решила да завива в обратна посока. Той така ни каза, но
дали той е карал или някой друг, не знам. Тя го засича и тя го зализва. Те се
движат една до друга колите и тя решава да завие в обратна посока. Тя си е
виновна и тя си има акт за това нещо. Той й казал, че е бързал за зъболекар и
затова не е останал, нещо от този род. Съставихме му акт за напускане на
мястото на ПТП. Не сме го тествали за алкохол. Той е напуснал мястото на
ПТП-то, няма как да го тестваме. Трябва да има издаден Протокол за ПТП...
Пострадали на това ПТП нямаше. Жената си беше изкарала акъла. Имаше
само материални щети...“, като показанията на този свидетел се допълват
и от показанията на свидетеля по акта- св. М.-„.. Сетих се за случая. С
колегата А. А. бяхме на работа заедно. Получихме сигнал за станало ПТП на
ул.“Г. С. Раковски“ между „Пежо“ и „Субару Импреза“. Като отидохме на
място беше само водача на „Пежо“-то, който твърдеше, че при
4
изпреварването другият участник е виновен. Само, че по щетите на колата
се установи, че не е точно така. А другият участник го нямаше на място. Тя
твърдеше, че е невинна, но общо взето тя беше виновна. Не си спомням дали е
била изплашена. Не е пострадала. Нямаше пострадали, имаше само
материални щети. Щетите по нейното „Пежо“ бяха на предна лява врата.
Би трябвало да са направени снимки с таблета и да са прикачени към
материалите за произшествието, което сме описали. Нямаше пострадали.
Има протокол само за материални щети и за виновен водач. Т. го потърси
дежурният и го чакахме около 50 минути да дойде. Като дойде и каза, че
имал час за зъболекар, нещо такова, че си имал работа и затова си тръгнал и
не е останал на място да установи щетите какви са. Когато има спор
между двама участника, те трябва да останат на място до пристигане на
охранителните органите, за да се установи кой е виновен и кой не е. В случая
той е невинен и си е тръгнал от мястото. На „Субару“-то щетите са
отпред отдясно. Отпред отдясно има следи. Тя е направила маневра да
направи обратен завой изведнъж и му е взела предимството и той я е
ударил...“. Съдът дава вяра на заявеното от двамата свидетели, като
очевидно в разпитите си същите доразвиват в детайли по-оскъдно
описаната в акта и в НП, фактическа обстановка, като изясняват
релевантни факти по случая и в частност и съставоремността на
деянието, в това число и че нямало пострадали от ПТП-То, а само
материални щети, което е и едно от основните възражения на защитата по
правната квалификация на вмененото нарушение. Следва отново да се
посочи, че е налице е пълно фактическо единство между акта и НП, но пълно
юридическо разнопосочения в тях.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът
намери за установено следното:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Цифрово в акта за установяване на административно нарушение е
отразено, че с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на както следва чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗДвП, за това че на 05.03.2024 г. в
16:50 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.РАКОВСКА, като Водач на лек автомобил,
СУБАРУ ИМПРЕЗА, *********, БЪЛГАРИЯ, при следните обстоятелства:
ГРАД ПЕРНИК ПО УЛИЦА Г. С.РАКОВСКИ С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ
ОТ УЛИЦА МИНЬОР КЪМ УЛИЦА ОТЕЦ ПАИСИЙ УПРАВЛЯВА ЛЕК
АВТОМОБИЛ СУБАРУ ИМПРЕЗА С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
********* СОБСТВЕНОСТ НА С. А. Т.А, С ЕГН ********** И СРЕЩУ БЛ.
12 КАТО УЧАСТНИК В ПТП С ЛЕК АВТОМОБИЛ ПЕЖО 308 ОПИСАНО В
ПРОТОКОЛ ЗА ПТП С НОМЕР 1868543 И СЪСТАВЕН АУАН GA 977850 НА
ВОДАЧА НА ЛЕК АВТОМОБИЛ ПЕЖО 308,ВОДАЧА Т. НАПУСКА
МЯСТОТО НА ПТП БЕЗ ДА ИЗЧАКА ПРИСТИГАНЕТО НА
КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ. , е извършил:1. НЕ ОСТАВА НА МЯСТОТО
НА ПТП ДО ПРЕСТИГАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МВР ИЛИ
СЛЕДСТВИЕТО, с което виновно е нарушил/а чл.123 ал. 1 т.2 б.Б от ЗДвП.
При абсолютно идентично възпроизведена фактическа обстановка от страна
на АНО, е било издадено атакуваното НП, като за нарушение на чл.123 ал. 1
5
т.2 б. „б” от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя
е била наложена глоба в размер на 50лв., лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец.
От страна на административно наказващия орган в съдебно
заседание не са ангажирани никакви доказателства от които да се установи, че
на въпросната дата, именно жалбоподателят е извършил деянията, които са му
били вменени като нарушения / не е представен процесният протокол, тоест
изготвеният констативен протокол, описан и в акта и в НП, като и в
допълнително представените и изискани доказателства, такъв не е представен,
а само заповед за компетентност, като следва да се посочи, че съдът не е
отложил делото и изискал отново допълнителни писмени доказателства в
посочения смисъл, като възраженията са основно правни и свързани и с
оскъдно описаната фактическа обстановка, като обаче страните и не спорят,
като жалбоподателят, сочи, че не спори, че е настъпило ПТП с процесния
автомобил, и че от ПТП-то е имало само материални щети, и че последният е
имал ангажимент-час при зъболекар, за което се сочи и в показанията на
полицейските служители, поради което е оставил тел си номер, и е напуснал
произшествието, след което при обаждане се е върнал на мястото. По делото
видно от разпитите на полицейските служители, то същите разказват в
детайли, как се е стигнало до ПТП-то, и че виновният водач е бил водачът на
другият автомобил- Пежо, с посочен рег номер в акта и НП, което е отнело
предимството на автомобила Субару, с посочен рег номер в акта и НП, и така
се е стигнало до настъпването на ПТП-то, от което са настъпили описаните в
показанията на актосъставителя щети, само материални такива, като от ПТП-
то не е имало пострадали хора, като еднозначно заявяват и свидетелите,
разпитани по делото, които са полицейски служители и респ. показанията им
са съответни на останалия събран по делото писмен доказателствен материал,
и допълват и доразвиват същия.Това е така, тъй като съставените по ЗДвП
актове по ЗАНН и редовно издадените наказателни постановления не се
ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Горното
произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от НПК обвиняемия/в случая нарушителя/се
счита за невинен до доказване на противното, като доказателствената тежест
по посочените дела, е на АНО, който следва да докаже обвинението си, като в
случая, същият проявява пълна пасивност, а допълнително приобщени
доказателства по делото, са били по инициатива на съда, и същите отново
макар и при тази процесуална активност по служебен път, не могат да санират
пропуските, допуснати при издаването на акта и на НП. В тежест на
административно наказващия орган /по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка
с чл. 103, ал. 1 НПК/, тъй като именно той е субектът на административно–
наказателното обвинение е да докаже по безспорен начин пред съда с всички
допустими доказателства, че е извършено административно нарушение и че то
е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то издаденото въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение наказателно постановление
следва да бъде отменено, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи,
първо безспорно, какво точно виновно поведение е имал жалбоподателят,
като макар и самият той да не оспорва, че е напуснал ПТП-то, по уважителни
причини- зъболекар, се е върнал на мястото, и че от ПТП-то е имало само
материални щети и по двата автомобила, като обаче видно от крайно
6
оскъдното описание на фактическата обстановка в акта и привнесена и в НП,
преди АНО да я изясни в пълнота съобразно задължението му по чл.52, ал.4
ЗАНН, както основателно се възразява в жалбата, просто е посочено, че на
процесната дата и в процесния участък е настъпило ПТП между двата
автомобила и единият участник е напуснал ПТП-то без да изчака идването на
компетентните органи / „...на 05.03.2024 г. в 16:50 часа, в ГР.ПЕРНИК на
УЛ.РАКОВСКА, като Водач на лек автомобил, СУБАРУ ИМПРЕЗА,
*********, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: ГРАД ПЕРНИК ПО УЛИЦА Г.
С.РАКОВСКИ С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛИЦА МИНЬОР КЪМ
УЛИЦА ОТЕЦ ПАИСИЙ УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ СУБАРУ
ИМПРЕЗА С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ********* СОБСТВЕНОСТ НА
С. А. Т.А С ЕГН ********** И СРЕЩУ БЛ. 12 КАТО УЧАСТНИК В ПТП С
ЛЕК АВТОМОБИЛ ПЕЖО 308 ОПИСАНО В ПРОТОКОЛ ЗА ПТП С НОМЕР
1868543 И СЪСТАВЕН АУАН GA 977850 НА ВОДАЧА НА ЛЕК
АВТОМОБИЛ ПЕЖО 308,ВОДАЧА Т. НАПУСКА МЯСТОТО НА ПТП БЕЗ
ДА ИЗЧАКА ПРИСТИГАНЕТО НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ. , е
извършил:т1. НЕ ОСТАВА НА МЯСТОТО НА ПТП ДО ПРЕСТИГАНЕ НА
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МВР ИЛИ СЛЕДСТВИЕТО.,с което виновно е
нарушил/а чл.123 ал. 1 т.2 б.Б от ЗДвП...“, тоест при такова описание на
фактическата обстановка -крайно оскъдно и непълно, не става ясно какво
точно е извършил като виновно поведение водача, като едва в съдебно
заседание, се доразвиват обстоятелствата, свързани с процесната ситуация,
посредством разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, като е
неподустимо обвинението да се доразвива в с.з., като елементите от
правопораждащият фактически състав на вмененото нарушение следва да
намерят своето място в акта и в НП, по арг. на разпор. На чл. 42 и чл.57 ЗАНН.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да
съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН/"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6. (доп. -
ДВ, бр. 59 от 1992 г.) собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на
нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7.
(доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на свидетелите, единен
граждански номер; 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е
направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на
лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен
граждански номер; 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако
има такива, и кому са поверени за пазене. "/.Издаденото въз основа на него
наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени
в чл. 57 от ЗАНН/"чл. 57. (1) Наказателното постановление трябва да
съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето,
което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3.
датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя; 4. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.)
собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес,
единен граждански номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които
7
са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите,
които се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого
следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд. (2) Наказателното постановление се
подписва от длъжностното лице, което го е издало. "/ и да бъде издадено от
компетентен орган, в дадения случай е приложена Заповед за компетентност и
се установява, че и акта и НП са били издадени от компетентни органи.
В случая обаче акта и НП са издадени в пряк разрез с императивните
изисквания на чл.42, ал.1, т.4 и 5 ЗАНН и чл.57, ал.1,Т. 5 И Т.6 ЗАНН, като
нито фактическата обстановка е описана с всички изискуеми обстоятелства,
нито правилно е приложен материалният закон, като видно от вменената за
нарушена разпоредба то съгласно същата, а именно такова по чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „б”от ЗДвП- съгласно тази разпоредба Чл. 123. (1) Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен:
1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието;
2. когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи;
б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи;
В случая, безспорно по делото се установява, че от процесното ПТП
е имало само материални щети, но не и пострадали хора, за което
свидетелстват и показанията на разпитаните по делото полицейски служители,
като в този смисъл възраженията на представителя на жалбоподателя, че
обвинението е несъставомерно по посочения член, е основателно, като
неправилно е била определена и приложена нарушената разпоредба, като по
този начин е нарушен материалният закон, което е и достатъчно основание за
отмяна на атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, като
отделно от това, видно от дотук изложеното, то същото е издадено и в пряк
разрез с процесуалните правила, и респ. АНО не е изпълнил и задължението
си по чл. 6 ЗАНН, а именно -Производството е от административно
наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е
деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6
от ЗАНН, ако да-същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно- предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган и следва да се има в
предвид че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, доказателствената сила на
констатациите в акта са налице до доказване на обратното. В този смисъл и
възраженията в жалбата, съдът намира за напълно основателни, като
действително задълженията на водач, който е участник в ПТП, са подробно
описани в разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 1, т. 2, б. "а", "б. ", "в", г, "д" и "е" и
т. 3, 6. "а", "б. " и "в". Тези задължения са в зависимост от настъпването на
различни последици от ПТП: когато от произшествието има пострадали хора
(по т. 2) и когато има само причинени материални щети (по т. 3), която би била
очевидно процесната хипотеза, но първо такива факти в пълнота не са били
описани в акта и в НП, и второ АНО е определил грешно правната норма,
8
която да приложи, като безспорно това не е хипотезата, касаеща пострадали
хора. При всички положения за административнонаказващия орган
съществува задължение да посочи текстово както настъпилите конкретни
вредни последици от ПТП-то, така и съответните задължения на
жалбоподателя, които същият съобразно причинените последици не е
изпълнил. С използването на общи и неясни фрази не може законосъобразно
да се повдигне обвинение, което в случая е и погрешно правно квалифицирано
с дадената му правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т.2, б.Б ЗДвП. Никъде в
АУАН се сочи, че не са изложени факти и обстоятелства, свързани с отделните
хипотези, визирани в чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Не става ясно дали е имало
изобщо причинени имуществени щети или е имало и други и защо деянието е
квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП и коя именно хипотеза е имал
предвид актосъставителят и административнонаказващият орган., при
положение че в акта и в НП е посочена тази хипотеза на тази разпоредба, но
дори и свидетелите на обвинението сочат, че такава не е била налице, а само
материални щети, които обаче не са и описани в акта и НП, като пък е вменено
нарушение за напускане на ПТП., което е не остава отделно от това и доказано
в пълнота, че не се дължи и на уважителни причини. Всички тези пороци
нарушават грубо правото на защита на санкционираното лице, което не знае
срещу какво точно обвинение се защитата, което е в пряк противовес на
разпоредбите на чл.42 и чл. 57 ЗАНН и е абсолютно основание за отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно.
Отделно от това следва отново да се посочи, че абсолютно
задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административното нарушение, което е вменено
във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно,
прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни
признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт /
в случая това не е сторено /. Актът и НП не отговарят на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, и в достатъчна степен е
индивидуализирано нарушението, описано е прецизна- дата, час, място,
механизъм на ПТП, авторство, с точно определена правна норма, която да е
нарушена, съответно на описаното като факти в акта и НП, което напълно
дискредитира обвинителната теза, като водим от всички дотук изложени
аргументи, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, без да се навлиза в обсъждане и на приложените
санкционни норми, като пороците в акта и НП са несанируеми.
Разноски:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в
размер на 800, 00 лв, видно от представен договор за правна защита и
съдействие в оригинал и пълномощно, като в същия е посочено, че е било
заплатено на представителя в брой възнаграждение в размер на 800 лв., тоест
разноските са реално сторени. Същевременно в придружителното писмо, с
което преписката е била изпратено, АНО е направил възражение за
прекомерност на разноските, поради което и съдът следва да се произнесе по
същото.
На първо място, съдът счита претенцията за основателна и доказана,
9
но посочения размер на разноските, съдът намира, че следва да бъде
редуциран, като предвид фактическата и правна сложност на делото- ниска,
като делото е протекло в едно с.з., като размерът на наложената глоба е 50 лв,
то съобразно НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, приложимата
хипотеза в случая, досежно материалния интерес по делото е тази на чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата- За процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: т1. при интерес до
1000 лв. - 400 лв.; в какъвто смисъл възражението на АНО се явява
основателно и следва да бъдат редуцирани разноските по делото в посочения
смисъл.
Мотивиран така и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-1158-000522
от дата 27.03.2024 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Л. П.
Т.,ЕГН **********, с адрес: *********, като жалбата е депозирана чрез адв. Г.
Б. - АК-гр.П.. съдебен адрес: *********, за нарушение на чл.123 ал. 1 т.2 б. „б”
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е била
наложена глоба в размер на 50лв., лишаване от право да управлява МПС за 1
месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Л. П.
Т.,ЕГН **********, с адрес: *********, със съдебен адрес: гр.Перник-2300,
ул. „От. Паисий“№ 45А, офис 3, чрез адв. Г. Б. от АК- Перник сума в размер
на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени от лицето в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на
Административно процесуалния кодекс-Глава ХII,пред Пернишки
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10