№ 401
гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500360 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 304476 от 30.12.2021 г., депозирана от ЕЛ.
ИВ. Н., К. СТ. Н., М. СТ. СТ., в качеството им на управители, представляващи и
съдружници на ДЗЗД „Белот“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 15, както и от Д. Й. Д., в качеството й на бивш съдружник,
бивш управител и бивш представляващ ДЗЗД „Белот“, ЕИК: ********* срещу Решение №
262916 от 7.12.2021 г., постановено по гр. д. № 12288/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, В ЧАСТИТЕ, с които:
- ЕЛ. ИВ. Н., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ., ЕГН:
********** и на К. Д. АНГ., ЕГН: **********, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 1029
лв. на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за ползване без правно
основание на собствената на ищците ¼ ид. ч. от обект, представляващ магазин, находящ се в
гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на партерния етаж, състоящ се от помещение с обща
площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до завеждане на исковата молба в съда-
1.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба в съда-1.10.2020 г. до окончателното заплащане на задължението;
- М. СТ. СТ., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. и на К. Д.
АНГ., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼
1
ид. ч. от обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на
партерния етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от
1.07.2019 г. до завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението;
- К. СТ. Н., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. и на К. Д.
АНГ., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼
ид. ч. от обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на
партерния етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от
1.07.2019 г. до завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението;
- Д. Й. Д., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. и на К. Д. АНГ.,
на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 146,65 лв. на всеки един от ищците, представляваща
обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ ид. ч. от обект,
представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на партерния етаж,
състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до
28.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба в съда-1.10.2020 г. до окончателното заплащане на задължението.
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните части, поради постановяването му при
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Твърди, че ищецът може да защити правата си по реда на чл. 59 ЗЗД при
наличие на обедняване и обогатяване, които произтичат от един или няколко факта. Сочи, че
искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен. За неправилен намира извод на съда, че ищците са били
лишени от възможността да ползват имота. Счита, че ответниците са използвали ½ ид. ч. от
недвижимия имот по силата на сключения с друг съсобственик договор за наем. Излага
доводи, че ответниците не са ползвали по-голяма част, от предоставената им по силата на
договора за наем. Намира, че ищците са разполагали с иск по чл. 30, ал. 3 ЗС спрямо другия
съсобственик, който е събирал доходите от имота, без да е необходима покана. Твърди, че
щом един от съсобствениците е извършил действия на обикновено управление във връзка
със сключването на договор за наем за съсобствения имот, то той дължи на другите
съсобственици частта от получаваните наеми съобразно правата им в съсобствеността. За
безспорно намира обстоятелството, че ответниците са ползвали ½ ид ч. от имота. За
неправилен намира извода на първоинстанционния съд, че ищците са лишени от ползването
на притежаваните от тях ид. ч. от имота, поради което не е могло да реализират доходи от
граждански плодове. Счита, че липсва обедняване, доколкото не е налице решение по чл. 32,
ал. 1 ЗС, по силата, на което ищците да могат да реализират доходи от наем от целия имот.
Позовавайки се на съдебна практика, намира, че лицето, което държи вещта отговаря
2
за пред собственика за заплащане на обезщетение за ползите, от които го е лишил. За
недоказано намира обогатяването на ответниците, респ. обедняването на ищците, от където
извежда доводи за неоснователността на исковата претенция.
Моли за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира адвокатско
възнаграждение. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от насрещната страна, в случай, че надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на С. Д. АНГ. и
К. Д. АНГ., чрез адв. Е.С. и адв. Р.Х.. В същия се излагат доводи за неоснователността на
жалбата. Излагат подробни твърдения във връзка с фактическата обстановка по делото.
Сочат, че ответниците са ползвали целия недвижим имот, като не са получавали наем,
съразмерен с дела им. Намират, че собственикът, който е лишен от ползването на вещта си
има право да претендира обезщетение от ползващия я е без основание несобственик по реда
на чл. 59 ЗЗД. Излагат доводи, че при определяне на размера на дължимото възнаграждение,
първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната
експертиза. За неоснователно намират оплакването на въззивниците, че е можело да се
предяви иск по чл. 30, ал. 3 ЗС спрямо другия съсобственик, доколкото последният е
получавал наем само за ½ ид. ч., съответстваща на дела му в съсобствеността.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 32 ЗС, намират, че съсобственикът М.К. не е
могла еднолично да взема решения за отдаване под наем на целия недвижим имот. Сочат, че
в случая не е налице възможност за завеждане на иск спрямо М.К., която е получавала
доходи от наем във връзка с отдаване на притежавана от нея ид. ч. от съсобствения
недвижим имот.
На следващо място, посочват, че общата хипотеза за неоснователно обогатяване е
налице когато несобственик ползва недвижимия имот без правно основание за това и
препятства собственика да го ползва съобразно предназначението му в обема на правата,
които притежава. Позовавайки се на съдебна практика, сочат, че отговорността за
обезщетяване се изразява в спестения от ползващия го наем, който би плащал за ползването
на същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер – пазарния наем за
процесния имот, който би получил за процесния период. Намират, че обедняването
произтича от невъзможността да се получава наем от имота, а обогатяването на ответника се
изразява в спестяването на разходи за наем.
Излагат доводи, че обогатяване е налице не само при увеличаване на имуществото на
едно лице, но и когато на същото са му спестени разходи за сметка на имуществото на друго
лице, по аргумент от ППВС № 1/1979 г. За доказани намират елементите от фактически
състав на иска по чл. 59 ЗЗД, доколкото е установено, че ответниците са ползвали целия
имот, без правно основание, както и размера на вредата за ¼ ид. ч. от 2940 лева, за периода
от 1.07.2019 г. до 1.10.2020 г.
Молят за потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендират разноски.
3
В необжалваната отхвърлителна част за сумата над 146,65 лв. до претендираните 147
лв., първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на
въззивниците излага доводи за основателността на въззивната жалба.
В о. с. з., процесуалните представители на въззиваемите страни молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Въззиваемият К.А. претендира
заплащането на адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 12288/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, е
образувано по предявените от С. Д. АНГ. и К. Д. АНГ., субективно кумулативно съединени
искове по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение за ползване
без правно основание на собствената на ищците ¼ ид. ч. от обект, представляващ магазин,
находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на партерния етаж, състоящ се от
помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до завеждане на исковата
молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г. до окончателното заплащане на
задължението; както следва:
- ЕЛ. ИВ. Н., да заплати сумата от по 1029 лв. на всеки един от ищците;
- М. СТ. СТ., да заплати, сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците;
- К. СТ. Н., да заплати сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците;
- Д. Й. Д., да заплати сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците /съобразно
изменението на исковете, сторено в о. с. з. от 17.11.2021 г. поради оттеглянето им до
пълните първоначално заявени размери/.
В исковата молба се излагат доводи, че ищците като наследници по закон на В.П.
А. /починала на 4.12.2018 г./, са придобили общ дял от ¼ ид. ч. от магазин, находящ се в гр.
Варна, ул. „27-ми юли“ № 11, ведно с избата към същия, както и 105/2317 ид. ч. от общата
част на сградата и поземления имот. Сочат, че от процесния имот ¼ ид. ч. се притежава от
Д.Т. и Г.Ц., а останалата ½ ид. ч. от М.К.. Излагат доводи, че магазинът e с обща площ от
39.39 кв. м. и се ползва от трети лица без основание, които не заплащат средства на ищците.
Твърдят, че са лишени от възможността да ползват имота, считано от 1.07.2019 г., от който
момент ответниците са започнали да ползват имота. Считат, че средният пазарен наем на
магазина възлиза на 1400 лева/месечно, като изчисляват, че за притежаваната от същите ид.
ч. обезщетението е 350 лева/месечно. Намират, че исковата молба има характер на покана, от
където извеждат доводи и за дължимостта на законната лихва за забава. Молят за уважаване
на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответниците, чрез адв. Анелия Попова, в който се оспорват предявените искове. Сочат, че ¼
ид. ч. се притежава от наследниците на В. А. – С.А. и К.А., ¼ ид. ч. от наследниците на В.Т.
– Д.Т. и Г.Ц., а останалата ½ ид. ч. от магазина от наследника на В.Т. – М.К.. Възразяват, че
4
ищците не са собственици на процесния имот, доколкото е приключило производство по
възстановяване само за ½ ид. ч., притежавана от В.Т., като наследник на Д.Ат.. Сочат, че
наследодателят на ищците няма успешно завършила процедура по реституция на ¼ ид. ч. от
процесния магазин. Молят за отхвърляне на исковете.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том ІІ, дело 450/1959 г. В.К.М. продава на
Д.Ат. собствения си магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27-ми юли“ №11, партерен етаж.
В производството не се оспорва, но и от представеното в същото удостоверение за
наследници изх. № АУ20340МЛ от 26.02.2013 г. на община Варна, е видно, че наследници
на Д.Ат., починала на 22.07.1991 г. са братята й Ат.Ат. /починал на 29.04.1967 г./, П.Ат.
/починал на 14.03.1986 г./ и сестра й А.Ст. /починала на 30.05.1988 г./ и неоставила
наследници. От съдържанието на същото е видно, че наследник на Ат.Ат. е синът му – В.Т.
/починал на 8.01.2005 г/., като е оставил като наследници съпругата си Д.Тр. и дъщеря си
М.К.. Установява се, че наследници на П.Ат. са: 1/. синът му - В.Тр. /починал на 3.06.2011 г./
и оставил като наследници дъщерите си Д.Т. и Г.Ц. и 2/. дъщеря му – В. А..
От удостоверение за наследници с изх. № ГР-И-386 от 31.01.2019 г., издадено от
община Пловдив, се установява, че В.П. А. е починала на 4.03.2018 г. и е оставила като
наследници С. Д. АНГ. – дъщеря и К. Д. АНГ. - син /настоящите ищци/.
В производството са представени два договора за наем с еднаква дата от 1.01.2017 г.,
единият сключен между М.В.К. и ДЗЗД „Белот“, ЕИК: ********* за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „27-ми юли“ №11, по силата, на които се отдава под наем ½ ид. ч. от магазин,
състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м. срещу месечен наем 100 евро, със срок
на договора 31.12.2017 г.
В първоинстанционното производство, след оспорване на подписите на договора за
наем от 1.01.2017 г., сключен между М.К. като наемодател и ДЗЗД „Белот“, ЕИК:
*********, като наемател е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От заключението
по съдебно-графологичната експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно
дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от
страните, се установява, че подписите върху договора за наем от 1.01.2017 г. /л. 168 и л. 169
от делото на ВРС/ са изпълнени от М.К. и съответно от Е.Н., като представляващ ДЗЗД. Ето
защо, направеното оспорване на автентичността на представения писмен документ е
останало недоказано в производството, поради което и последният не е изключен от
доказателствения материал и следва да бъде ценен съобразно съвкупността от останалите
събрани доказателства.
От представения договор за дружество от 18.02.2019 г. е видно, че първоначално
съдружници в ДЗЗД „Белот“ са Е.Н. с дял от 90 % и М.С. с дял от 10 %. Впоследствие,
съобразно допълнително споразумение към договора от 30.05.2019 г., съдружници са Е.Н. с
дял от 70 %, М. Н. с дял от 10 %, Т.П. с дял от 10 % и К.Н. с дял от 10 %. С допълнително
споразумение от 17.06.2019 г. е изключен съдружникът Т.П., като нейният дял от 10 % е
поет от Д.Д.. Видно от представеното в производството допълнително споразумение към
договора за гражданско дружество /л. 32 от делото на ВРС/, считано от 29.09.2020 г. Д.Д. е
напуснала дружеството.
Във връзка с реституционната процедура, в производство са представени акт № 13630
от 12.07.1977 г. на ГНС – Варна, уведомление с № ПИ-383 от 24.02.1992 г. на ОбНС,
Държавни имоти, разписка от 24.02.1992 г., уведомление с № 455 от 5.08.1992 г. на ОбНС,
5
сектор „Имоти“, разписка от 10.03.1992 г., документ за сумата от 4249 лв. от 5.08.1992 г,
скица № 977 от 20.12.1974 г. на ОбНС, сектор „Кадастър рег. и нивелация“, договор от
20.08.1976 г. за покупко-продажба на недвижим имот по условията на ПМС № 60 от
14.05.1975 г., протокол от 28.04.1976 г., оценителен протокол № 825 от 7.03.1975 г.,
утвърждение от 25.05.1976 г. на ОбНС, служебна бележка от 26.03.1976 г., удостоверение с
№ 1300 от 20.08.1976 г. и писмо с вх. №735 от 6.01.1975 г. От съвкупността на
гореизброените писмени документи се установява, че е приключила реституционната
процедура и по отношение на наследниците на В. А. по отношение на процесната ¼ ид. ч. от
недвижимия имот.
В първоинстанционното производство е назначена, съдебно-техническа експертиза.
От заключението на вещото лице – М.Ат. се установява, че средната пазарна цена за ½ ид. ч.
възлиза месечно на 250 лева, респ. на 3750 лева или 937.50 лева за ¼ ид. ч. за периода от
1.07.2019 г. до 1.10.2020 г.
От заключението по повторната съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото
лице Л.Д., се установява, че достъпът до магазина се осъществява единствено от ул. „27-ми
юни“, както и че същият е в непосредствена близост до пешеходната част на търговската
улица „Княз Борис I”. След извършен оглед на място, експертът е пояснил, че използваната
част от магазина за чанти възлиза на 28.50 кв. м., като е ситуирана на първо ниво и второ
ниво, което се ползва за склад. Посочил е, че за останалата част от 10.89 кв. м. не е бил
осигурен достъп, като входът към него бил през жилищния блок. Експертът е изчислил, че
средният пазарен наем за ¼ ид. ч. от 28.50 кв. м. за исковия период възлиза на 2160 лева.
В първоинстанционното производство е назначена и тройна съдебно-техническа
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и
съответстващо на останалия събран доказателствен материал. От същото се установява, че
средният пазарен наем за имота-магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27-ми юли“ №11 на
партерен етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м. в месеците от 1.07.2019
г. до 1.12.2019 г. е в размер на 840 лева/месечно и в месеците от 1.01.2020 г. до 1.10.2020 г. е
в размер на 672 лева/месечно. Експертите са изчислили, че средният пазарен наем за
магазина за периода от 1.07.2019 г. до 1.10.2020 г. възлиза общо за имота 11 760 лв., като за
дела на ищците от ¼ ид. ч. е в размер на 2940 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявени са исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците - ЕЛ. ИВ. Н., К. СТ. Н., М. СТ. СТ., в качеството им на управители,
представляващи и съдружници на ДЗЗД „Белот“ и Д. Й. Д., в качеството й на бивш
съдружник, бивш управител и бивш представляващ на дружеството да заплатят на ищците
обезщетение за времето, за което са били лишени от възможността да ползват притежаваната
от същите общо ¼ ид. ч. от процесния недвижим имот.
За успешното провеждане на осъдителните искове с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищците е да докажат наличието на обедняването им и обогатяването на
ответниците, причинени от един юридически факт без правно основание за разместване на
благата, както и размера на претендираното обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че доводите на
въззивниците, в насока за липсата на субсидиарност на предявените искове, поради
обстоятелството, че въззиваемите са разполагали с иск по чл. 30, ал. 3 ЗС спрямо другия
съсобственик, който е събирал доходите от имота, се явяват неоснователни. Това е така,
защото правото на единия съсобственик по чл. 30, ал. 3 ЗС и по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу
другия съсобственик, не погасяват правото на първия съсобственик по чл. 59 ЗЗД срещу
третото лице, ползващо вещта на непротивопоставимо основание. Съсобствениците,
6
притежаващи ¼ ид. ч. от имота, на които наемният договор е непротивопоставим, тъй като е
сключен от друг съсобственик, разполагат с две алтернативни претенции - чл. 30, ал. 3 ЗС и
чл. 31, ал. 2 ЗС срещу другия съсобственик и по чл. 59 ЗЗД срещу третото лице. Тези две
претенции защитават един и същи стопански интерес и се намират в съотношение на
неистинска солидарност, тъй като двама длъжници дължат едно и също нещо, но едва след
плащането от някой от тях се погасява съответно задължението на другия длъжник. Двете
алтернативни претенции преди плащането са относителни облигационни права без
рефлексно действие, поради което наличието на правата срещу другия съсобственик по чл.
30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС не погасяват правото срещу трето лице по чл. 59 ЗЗД. Затова
следва да се приеме, че искът по чл. 59 ЗЗД е единственият иск, с който разполагат ищците
срещу настоящите ответници, а исковете им срещу другия съсобственик са без значение за
определянето на отношението на субсидиарност на иска по чл. 59 ЗЗД, доколкото от
значение са исковете между едни и същи правни субекти /в този смисъл и т. 11 от ППВС №
1/ 1979 г./. Както вече се изясни, значение би имало единствено плащането по едното от
двете правоотношения, защото едва тогава ще е налице получена полза, която да се отчете
при определянето на обедняването по иска за неоснователно обогатяване /така Решение №
156 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2018 г., III г. о., ГК/. В случая, в производството
не са наведени доводи, а и не са представени доказателства за осъществяване на подобно
плащане на ищците от страна на другия съсобственик, сключил договора за наем за
притежавана от същия ½ ид. ч. С оглед на горното, наведените доводи от въззивниците за
наличието на друг иск, който би могъл да бъде предявен срещу друго лице, което не участва
в производството, не опорочат наличието на субсидиарност на предявените искове спрямо
настоящите ответници, поради което и не следва да се кредитират.
От съвкупността на събраните по делото доказателства, в частност от
удостоверението за наследници на В.П. А., е видно, че нейни наследници по закон са С. Д.
АНГ. и К. Д. АНГ.. По отношение на същите се установява, че е завършила и
реституционната процедура за придобитата от тях чрез наследяване от В. А. - ¼ ид. ч. от
процесния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „27 юли“ № 11, партер с обща площ
от 39.39 кв. м. Квотите в съсобствеността на процесния недвижим имот, както следва са:
В.Т. - ½ ид. ч., В.Тр. - ¼ ид. ч. и ищците С.А. и К.А. – общо ¼ ид. ч.
На следващо място, по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №
60,том ХХVІІІ, дело № 6955/1993 г. на нотариус при ВРС, В.Т. дарява на дъщеря си М.К. ½
ид. ч. от процесния недвижим имот.
Видно от представения договор за наем от 1.01.2017 г., М.К. отдава под наем
притежаваната от нея ½ ид. ч. от имота на ДЗЗД „Белот“ с ЕИК: *********. Предвид
неуспешното оспорване на автентичността на договора за наем с това дружество, същият не
е изключен от доказателствения материал по делото и следва да бъде съобразяван. В
производството не се оспорва обстоятелството, че договорът за наем от 1.01.2017 г. за ½ ид.
ч. от имота е продължил действието си и за процесния период от време от 1.07.2019 г. до
1.10.2020 г., респ. че ответниците са използвали магазина за развиване на търговска дейност.
В производството е представен още един идентичен по съдържание договор за наем
от 1.07.2017 г., по силата, на който М.К. отдава под наем ½ ид. ч. от процесния магазин на
друго дружество със същото наименование, адрес, но с различен ЕИК, а именно: ДЗЗД
„Белот“, ЕИК: *********, отговорността на съдружниците на същото, не е предмет на
настоящото производство.
В продължение на горното, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че въззиваемите са използвали
по-голяма част, от тази, предмет на договора за наем, сключен с друг съсобственик за ½ ид.
ч. В тази насока са и констатациите на вещото лице Дамянова, формирани след оглед на
място на обекта, а именно: за използване на лицевата част на магазина с обща площ от 28.50
кв. м. /с обща застроена площ от 39.39 кв. м./. Ето защо, неоснователни се явяват доводите
на въззиваемите, че са използвали единствено площ, съответстваща на ½ ид. ч. от
недвижимия имот. Съобразно гореизложеното и предвид обстоятелството, че предмет на
7
договора за наем е идеална част, а не реална част от недвижимия имот, следва да се приеме,
че ответниците дължат обезщетение на ищците за притежаваната от тях ¼ ид. ч. от имота за
процесния период от време от 1.07.2019 г. до 1.10.2020 г.
Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
оплакванията във въззивната жалба, че не е налице обедняване на въззиваемите, доколкото
последните не са могли да отдават под наем притежаваната от тях ид. ч. от магазина, без
решение на съсобствениците по чл. 32, ал. 1 ЗС, се явяват неоснователни. Този извод следва
от обстоятелството, че ако съсобственик, който не притежава повече от половината от имота
извърши действия на обикновено управление, поначало те не обвързват другите
съсобственици /така Решение № 314 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2010 г., III г.
о., ГК/. Съобразно предприетото разграничение в ТР № 91/1974 г. на ВС, сключването на
договор за наем за срок до три години се явява действие на обикновено управление. Ето
защо, не следва да бъде отречена принципната възможност за настоящите въззиваеми,
притежаващи ¼ ид. ч. от имота самостоятелно да сключват договори за наем за
притежаваната от тях ид. ч., без предварително решение на съсобствениците по чл. 32, ал. 1
ЗС. Въпросът с евентуалната непротивопоставимост на извършените действия по
управление от страна на съсобствениците, които не притежават половината от общата вещ,
без решение по чл. 32, ал. 1 ЗС, не следва да се свързва с твърдяната невъзможност за
настъпване на обедняване на останалите съсобственици, които са лишени от възможността
да ползват имота.
В случая, размерът на обезщетение за лишаване от ползване на ¼ ид. ч., съвпадащо
със средния пазарен наем на недвижимия имот, следва да бъде определен съобразно
заключението по тройната съдебно-техническа експертиза. Същото е дадено след извършен
задълбочен анализ от страна на вещите лица при детайлно съобразяване с вида, площта,
централното местоположение на оценявания недвижим имот, в близост до основната
търговска улица на града, както и променените пазарни условия през 2019 г. и през 2020 г.
От същото се установява, че средният пазарен наем за процесния период от 1.07.2019 г. до
1.10.2020 г., за дела на ищците от ¼ ид. ч. възлиза на 2940 лева.
Настоящият съдебен състав, след извършени математически изчисления съобразно
дяловото участие на съдружниците в ДЗЗД „Белот“ ЕЛ. ИВ. Н. – 70 %, М. СТ. СТ. – 10 %, К.
СТ. Н. – 10 % и Д. Й. Д. – 10 % до датата на напускане на дружеството – 28.09.2020 г.,
намира, че обезщетението, което всеки един от въззивниците следва да заплати възлиза на:
за ЕЛ. ИВ. Н. - от по 1029 лева на всеки един от въззиваемите, М. СТ. СТ. - от по 147 лева на
всеки един от въззиваемите, за К. СТ. Н. - от по 147 лева на всеки един от въззиваемите и за
Д. Й. Д. - от по 146,65 лева на всеки един от въззиваемите.
С оглед на горното, следва да се приеме, че съобразно установените по делото факти,
са налице елементите от фактическия състав на кондикционните претенции по чл. 59 ЗЗД,
поради което предявените осъдителни искове се явяват основателни за горепосочените суми
и като такива следва да бъдат уважени в същите размери.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, решението в обжалваните части се явява правилно и като такова следва да се потвърди
в същите.
По разноските:
С оглед изхода разноски за настоящото производство се дължат в полза на
въззиваемите. От тях единствено К.А. претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение от 800 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
направата им. С оглед на горното, в полза на К.А., следва да бъде присъди сумата в размер
на 800 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262916 от 7.12.2021 г., постановено по гр. д. №
12288/2020 г. по описа на Районен съд – Варна в обжалваните части, с които:
- ЕЛ. ИВ. Н., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ., ЕГН:
********** и на К. Д. АНГ., ЕГН: **********, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 1029
лв. /хиляда двадесет и девет лева/ на всеки един от ищците, представляваща обезщетение
за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ ид. ч. от обект,
представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на партерния етаж,
състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до
депозиране на исковата молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1.10.2020 г. до окончателното заплащане на задължението;
- М. СТ. СТ., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. ЕГН:
********** и на К. Д. АНГ., ЕГН: **********, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 147
лв. /сто четиридесет и седем лева/ на всеки един от ищците, представляваща обезщетение
за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ ид. ч. от обект,
представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на партерния етаж,
състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до
депозиране на исковата молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1.10.2020 г. до окончателното заплащане на задължението;
- К. СТ. Н., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. ЕГН:
********** и на К. Д. АНГ., ЕГН: **********, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 147
лв. /сто четиридесет и седем лева/ на всеки един от ищците, представляваща обезщетение
за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ ид. ч. от обект,
представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на партерния етаж,
състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до
депозиране на исковата молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1.10.2020 г. до окончателното заплащане на задължението;
- Д. Й. Д., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. ЕГН: **********
и на К. Д. АНГ., ЕГН: **********, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 146,65 лв. /сто
четиридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/ на всеки един от ищците,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼
ид. ч. от обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „27 - ми юли“ № 11, на
партерния етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от
1.07.2019 г. до 28.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1.10.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЕЛ. ИВ. Н., ЕГН: **********, М. СТ. СТ., ЕГН: **********, К. СТ. Н.,
ЕГН: ********** и Д. Й. Д., ЕГН: ********** да заплатят на К. Д. АНГ., ЕГН: **********
сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В необжалваната отхвърлителна част за сумата над 146,65 лв. до общо
претендираните 147 лв., първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10