Решение по дело №8431/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5956
Дата: 8 август 2019 г. (в сила от 20 септември 2019 г.)
Съдия: Стилияна Красимирова Григорова
Дело: 20181100108431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 08.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8431 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по подадена от М.Ж.Г. искова молба, с която моли ответникът З. „А.“ АД да бъде осъден да му заплати сумата от 47 200 лева, представляваща обезщетение по застраховка „Каско“ за настъпили имуществени щети от кражба на застрахования при ответника л.а. „Ауди“, модел „А5“ с ДК № ********, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане и 1 274.32 лева мораторна лихва върху главницата за периода 21.03.2018 г. – 25.06.2018 г.

Твърди, че на 26.06.2017 г. сключил с ответника, чрез застрахователен брокер „АРМП.“ ЕООД, договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ на л.а. „Ауди“, марка „А5“ с ДК № *******, стар рег. № *****, номер на рама WAUZZZ8T6DA029497, черен на цвят. По клауза „П“ ответникът дължал да покрие всички застрахователни рискове на територията на РБ, включително противозаконно отнемане на МПС. Срокът на договора обхващал периода от 13.00.00 часа на 26.06.2017 г. до 23.59.59 часа на 25.06.2018 г., а застрахователната сума – 47 200 лева.

В края на 2017 г. автомобилът бил противозаконно отнет от владението на ищеца. По случая било образувано ДП № 367 ЗМ 748/2017 г. по описа на РУ – Велинград.

М.Г. уведомил застрахователното дружество за извършената кражба. По образуваната преписка по щета Г. предал на служител на ответника под опис всички необходими документи, изискуеми при заявен риск „противозаконно отнемане на МПС“.

С писмо от 21.03.2018 г. З. „А.“ АД уведомил ищеца, че липсва основание да му заплати застрахователно обезщетение, тъй като при сключване на застрахователния договор превозното средство било с транзитен номер 99Н160, а впоследствие било регистрирано с ДК № РК 9863 ВР и за тази промяна застрахователят не бил уведомен.

Предвид постановения от ответника отказ, М.Г. предявява иск за осъждане на З. „А.“ АД да му заплати сумата от 47 200 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и 1 274.32 лева мораторна лихва върху главницата от 47 200 лева за периода 21.03.2018 г. – 25.06.2018 г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка на МПС с транзитен номер *****. Тъй като Г. пропуснал да уведоми застрахователя, че е променен регистрационният номер, това обстоятелство представлявало изключен риск. Отделно от това, ищецът не изпълнил и задължението си да представи постановление на прокуратурата за спиране или прекратяване на наказателното производство, да представи автомобила за контролен преглед и да се сключи съответен добавък.

Възразява и за завишен размер на претендираното застрахователно обезщетение. Прави евентуално възражение за прихващане с четвърта вноски на застрахователната премия на обща стойност 938.81 лева.

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че е представил всички изискуеми от З. „А.“ АД документи. Регистрационният номер на превозното средство не представлявал негов индивидуализиращ белег. Липсвала и причинна връзка между промяната на регистрационния номер и настъпилото застрахователно събитие. За първи път ответникът навеждал и други възражения срещу претенцията на Г. за получаване на застрахователно обезщетение: представяне на автомобила за контролен преглед след промяна на регистрационния номер и за непредставено постановление на прокуратурата за спиране или прекратяване на наказателното производство. Ищецът счита, че тези възражения не следва да се разглеждат от съда, евентуално – че са неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ се основава на сключен на 26.06.2017 г. договор за имуществено застраховане. За л.а. „Ауди“, модел „А5“ с рег. № *****е имало валидно сключена застраховка „Каско и злополука“, кауза „П“ (пълно каско) с ответното дружество, което се е задължило да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума настъпването на застрахователно събитие.

Това обстоятелство е отделено като безспорно между страните с определение от 24.01.2019 г.

За да възникне правото по чл. 405, ал. 1 от КЗ следва се докаже наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществено застраховане за обект, по отношение на който е настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие.

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че между страните е било налице правоотношение по договор за имуществено застраховане на МПС марка „Ауди“, модел „А5“ с транзитен номер ***

На 20.12.2017 г. М.Ж.Г. е уведомил З. „А.“ АД, че л.а. „Ауди“, марка „А5“ с ДК № ******ВР е отнето от владението му от мястото, на което е било паркирано и при ответника е била образувана преписка по щета № 95017030101933. Според уведомление по ДП 367 ЗМ 748/2017 г. на РУ - гр. Велинград М.Г. е известен за образуваното досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК и че при необходимост ще бъде призован за провеждане на действия по разследването.

В хода на производството е представено и прието постановление на прокурор в РП – Велинград от 20.03.2018 г. за спиране на наказателното производство по ЗМ 348/2017 г. по описа на РУ – Велинград поради неразкриване на извършителя. Възражението си за непредставяне на този документ като наведено в отговора възражение за отказ за плащане на застрахователното обезщетение ответникът, чрез упълномощения си представител юрк. Р. е оттеглил в съдебното заседание на 08.03.2019 г. Поради това то не следва да се обсъжда.

В приетата по делото преписка по щета се съдържа списък на необходимите документи, изискуеми при заявен риск „противозаконно отнемане на МПС“ претенция № 95017030101933. На 20.12.2017 г. експерт координатор на ЛЦП., З. „А.“ АД З.Б.се е подписала, че е приела всеки от изискуемите документи и един оригинален ключ.

С писмо изх. № 100-1283/21.03.2018 г. З. „А.“ АД е уведомил М.Ж.Г., че на основание Общите условия за застраховка „Каско“, които според ответника са изцяло съобразени с действащото законодателство в областта на застраховането и представляват неразделна част от застрахователния договор, през срока на действие на договора застрахованият бил длъжен да уведоми застрахователя за всички промени в посочените в застрахователната полица идентификационни данни на МПС и данните за регистрацията му, сред които и регистрационен номер. При сключване на застрахователния договор автомобилът бил с транзитен номер *****, а впоследствие е регистриран с табела с № ******ВР.

Не се спори, че на 12.07.2017 г. е променен регистрационният номер на автомобила на ******ВР, за което ищецът не е уведомил писмено застрахователя. Твърдението на Г., че е предал копие от свидетелството за регистрация на застрахователния брокер остана недоказано в настоящото производство.

На първо място следва да се отбележи, че Общите условия не са изцяло съобразени с действащото законодателство, тъй като те са приети от Управителния съвет и одобрени от КФН през 2011 г., при действието на КЗ (отм.). Въпреки това, следва да се прецени доколко процесното обстоятелство по неуведомяване на застрахователя за промяна в регистрационния номер на процесното ПТП е основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение, съответно то да бъде намалено.

Съгласно т. 50.7.2 от Общите условия застрахованият е длъжен да уведоми писмено застрахователя за всички промени в посочените в застрахователната полица идентификационни данни на МПС и данните за регистрацията му, след които регистрационен номер.

Неизпълнението на това задължение на ищеца е счетено от З. „А.“ АД за съществено.

Според действащата към датата на сключването на договора норма на чл. 365 от КЗ по време на действието на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обявява пред застрахователя всички новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос, като обявяването трябва да се извърши незабавно след узнаването им. Характерът на задължението за уведомяване на настъпилата промяна налага преценяването му през призмата на чл. 363 от КЗ в хипотезата на съзнателно премълчаване на процесното обстоятелство.

Първо, З. „А.“ АД доказа, че не би сключил договора, ако е знаел за смяната на транзитния регистрационен номер ***** с ДК № ******ВР. В този случай право на застрахователя е да прекрати договора. Вместо това, при условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане с дължимата от ищеца четвърта застрахователна премия. Второ, ответникът не сочи при какви други условия би сключил договора в случай, че ищецът го беше уведомил за промяната на регистрационния номер. Трето, не се спори идентичността на застрахования автомобил; а и данните по свидетелството за регистрация от 12.07.2017 г. съвпадат с тези в застрахователната полица.

Преди застрахователят да бъде уведомен за промяната на регистрационния номер е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск – кражба на МПС. Отказ или частично плащане са допустими в случай, че премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието. Ответникът нито твърди, нито доказа с допустимите по ГПК доказателствени средства пряката причинно-следствена връзка между отнемането на автомобила и променения регистрационен номер. Неизпълнението на задължението за уведомяване за настъпилата промяна по никакъв начин не се е отразило и на размера на вредите. И в двете приложими хипотези на чл. 363 от КЗ З. „А.“ АД дължи да заплати застрахователно обезщетение, без право да намалява неговия размер (ал. 4). Дали застрахователят е знаел или не за променения регистрационен номер е без значение за настъпване на застрахователното събитие. Независимо дали има транзитен или постоянен регистрационен номер, автомобилът е идентифицируем по номер на рама и на двигател, марка, модел, цвят и др. – признаци, които са останали непроменени и след 12.07.2017 г. до отнемане на автомобила на 20.12.2017 г.

Ответникът не доказа, че не би сключил договора или би го сключил при други условия в случай, че застрахованият го е уведомил за промяната в регистрационния номер. При определяне на застрахователната сума се извършва оценка на застрахованото имущество и новият регистрационен номер е обстоятелство, което не е значително с оглед интереса на застрахователя, не е оказало въздействие за настъпване на събитието и в този смисъл съдът намира, че не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбите на чл. 365 вр. чл. 363, ал. 4 вр. ал. 1 и ал. 3 от КЗ, при които застрахователят да откаже изцяло или частично плащане на застрахователното обезщетение.

Неоснователно е и второто възражение на ответника – че автомобилът не е бил представен за контролен преглед след промяна на регистрационния номер.

Съгласно т. 15.6 от ОУ не се покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС когато то не е представено за контролен оглед в случаите, регламентирани в ОУ. Същите изискват представяне на автомобила за оглед и заснемане при сключване на договор за застраховка, контролен преглед при намаляване на покритието в хипотезата на т. 48.4 и при подзастраховане по т. 48.5 (т. 49), при промяна на собственика/ползвателя и оглед при настъпване на определени застрахователни събития.

Установява се от допълнително представения и спестен от ответника при задължението му по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК да представи цялата документация по щета № 95017030101933, протокол № **********, че на 26.06.2017 г. е извършен оглед на процесното МПС и не са констатирани никакви липси и повреди. Представянето на автомобила за контролен оглед не е вменено в задължение на застрахования при промяна на регистрационния номер и липсва основание за подобно задължение, доколкото промяната на регистрационния номер не се отразява на техническото състояние на автомобила. По желание на застрахования през срока на застраховката застрахователният договор може да се актуализира, както по отношение на застрахователната сума, на покритите рискове и срока, така и по отношение на информацията, дадена в предложението-декларация на застрахования, при което се извършва „Добавък“ към сключения застрахователен договор (т. 43 и т. 44 от ОУ). Това обаче е уредено като право на застрахования, но не като негово задължение. Още по-малко непоисканата актуализация на информацията по предложението-декларация от страна на застрахования може да послужи за санкция на М.Г., изразяваща се в лишаване от правото му да получи застрахователното обезщетение.

За избраната от застрахования клауза за покритие на рисковете последният е заплатил три от премиите, което е породило насрещното задължение на застрахователя да заплати обезщетение при настъпване на застрахователно покритие, включено в цитираната клауза. По делото не е доказано, че са възникнали предпоставките, обосноваващи отказ за плащане на застрахователно обезщетение, съответно за неговото намаляване.

Съгласно чл. 386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност) и което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

По отношение размера на застрахователното обезщетение следва да се вземе предвид действителната стойност на вредата, съставляваща пазарна стойност към деня на застрахователното събитие. В приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована е определена пазарната стойност на процесното „Ауди“, модел „А5“ – 45 500 лева.

Предвид възприетата от съда основателност на иска до сумата от 45 500 лева, се е сбъднало условието за разглеждане на направеното под евентуалност възражение за прихващане на главницата с дължима по договора четвърта вноска от застрахователна премия в размер на 938.81 лева. Не се спори и от доказателствата по делото се установява застрахованият да се заплатил три от дължимите четири вноски. Поради това съдът намира възражението за прихващане за основателно, а искът по чл. 405 от КЗ – за доказан до размера на сумата от 44 561.19 лева.

За разликата до 45 500 лева претенцията следва да се отхвърли като погасена чрез прихващане със сумата от 938.81 лева, представляваща незаплатена четвърта вноска по застрахователния договор от 26.06.2017 г., а за разликата до 47 200 лева – като недоказан.

Частично основателна е претенцията и за заплащане на акцесорното вземане мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В чл. 108, ал. 1 от КЗ е регламентирано задължението на застрахователя да се произнесе по претенцията по застраховка по раздел ІІ, б. „А“, т. 3 от приложение № 1 към КЗ, каквато е настоящата в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ. Този срок е изтекъл на 17.01.2018 г. Претенцията на ищеца е за заплащане на мораторни лихви от 21.03.2018 г. до датата на подаването на исковата молба. Върху сумата от 45 500 лева за времето от 21.03.2018 г. до 24.06.2018 г. мораторната лихва е в размер на 1 213.33 лева и до този размер акцесорният иск следва да бъде уважен. За горницата до 1 274.32 лева подлежи на отхвърляне.

Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни. Съразмерно на уважената част от претенцията, на ищеца се дължат разноски в размер на 3 998.19 лева.

На ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Основателно е направеното от представителя на ищеца възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение от 450 лева. По делото са проведени две съдебни заседания, като извършените процесуални действия се изразяват в изслушване на допусната съдебно-оценителна експертиза. Фактическата и правна сложност на спора, както и броят и вида на исковете не обосновава определяне на размер на юрисконсултско възнаграждение над сумата от 300 лева.

Съразмерно на отхвърлената част от иска дължимите на ответника разноски са в размер на 16.71 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 44 561.19 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 95017030101933, образувана за настъпило застрахователно събитие „кражба“ на л.а. „Ауди“, модел „А5“, ДК № ******ВР, ведно със законната лихва от 25.06.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 45 500 лева като погасен чрез прихващане със сумата от 938.81 лева за неплатена четвърта вноска за застрахователна премия по договор за застраховка от 26.06.2017 г., а за разликата до 47 200 лева – като недоказан; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата от 1 213.33 лева мораторна лихва върху главницата за периода 21.03.2018 г. – 24.06.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 1 274.32 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 3 998.19 лева разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 16.71 лева разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ: