№ 52
гр. Айтос, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100713 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 341 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по ИМ на А. М. А., ЕГН **********, и Г. Р.
И., ЕГН **********, двете чрез адв.Р.Н., съд.адрес: ***, против Н. Р. Б., ЕГН **********,
чрез адв.И.Д., съд. адрес: *** и А. Р. В., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищците твърдят, че с
ответниците са съсобственици /по наследство след смъртта на наследодателя Р.А./ на
следния недв.имот: дворно място с площ от 899 кв.м., находящо се в с. К., съставляващо ПИ
№275 в кв.21 no плана на c.c., npu граници на дворното място: улица, ПИ № №276,277 и 274,
за който имот, съгласно ПУП, одобрен със Заповед № РД- 08-643/04.08.2016 r. е отреден
УПИ XIV-275, кв. 21, с площ на УПИ от 908 кв.м. от които 9 кв.м. придаваеми с неуредеки
регулационни сметки, пpи граници на УПИ: от изток — УПИ XIII-276 и УПИ II-277, север
— УПИ I -274, югозапад — улица, който УПИ е идентичен на част от бивш УПИ — V-78,
кв. 19 no плана на с. К., от 1927 r., идентичен на УПИ XIV-275, на част от УПИ XIII и на
част от улица no плана на селото от 1975 r., ведно с изградените в имота паянтова жилищна
сграда със застроена площ oт 85 кв.м. и паянтова жилищна сграда със застроена площ от 56
кв.м., както и всички подобрения и приращения в дворното място. Предявяват иск за делба
на процесните имоти при следните квоти – 5/8 ид.ч. за ищцата А.А. и по 1/8 ид.ч. за всеки от
останалите съсобственици. Същевременно в о.с.з. от 20.1.23г. е предявен и приет за
съвместно разглеждане /предвид преюдициалния му характер/ отрицателен установителен
иск по чл. 212 ГПК /ИУИ/, заявен от ищците, с който се иска извършената между страните
доброволна делба, обективирана в НА №55/14.08.2019г., да бъде прогласена за нищожна
поради липса на предмет, т.к. един от съделителите /ищцата А.А./ не е получил нито реален
дял, нито идеални части, нито парично уравнение на дела си, оспорвайки верността на КНА
1
№56 от 14.08.2019г., относно извода на нотариуса за собствеността, т.к. е съставен въз
основа на нищожна доброволна делба. Считат, че извършената доброволна делба е нищожна,
т.к. страните /съделителите/ не са получили по нея самостоятелни обекти и право на
собственост върху тях, а идеални части и реално ползване на имота и понеже страните
получили идеални части от процесния имот, делба не е имало.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ от отв.Н.Б.. Оспорва иска за делба и моли
за отхвърлянето му. Поддържа, че в случая страните по делото извършили по повод на
процесните имоти доброволна делба, която била обективирана в НА № 55/14.08.19г.,
обуславящо неоснователност на иска. Твърди, че страните вече поделили по нот.ред
процесните имоти, посочвайки в ОИМ конкретния дял, който получил в своя собственост
всеки от съсобствениците след делбата. Намира за неоснователен и предявения ИУИ за
нищожност на доброволната делба, считайки, че договорът за доброволна делба е породил
присъщите си правни последици, като страните се съгласили процесното дворно място да
остане в тяхна съсобственост, разпределяйки си реалното ползвне върху земята, т.к. същата
имала обслужващо сградите предназначение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ от отв.А.В.. Счита, че искът за делба е
неоснователен, т.к. вече страните извършили делба помежду си на процесния имот. Намира
за неоснователен и предявения ИУИ за нищожност на доброволната делба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от доказателствата, а и не се спори между страните, че Р.А. е починал
на 24.4.16г., че същият е бил съпруг на ищцата А.А., като останалите страни по делото –
Н.Б., Г.И. и А.В. са дъщери на починалото лице.
От представения НА №55/14.08.2019г. се установява, че страните са извършили
помежду си доброволна делба на процесните имоти /тяхна съсобственост съгласно КНА
№54/14.08.2019г./, а именно същите са си поделили дв.място от 899 кв.м., находящо се в с.
К., съставляващо ПИ №275 в кв.21 no плана на c.c., ведно с изградените в имота паянтова
жилищна сграда със застроена площ oт 85 кв.м., изградена в североизточния край на имота и
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., изградена на северната
регулационна линия, с два самостоятелни входа, както и всички подобрения и приращения в
дворното място. Всяка от страните е получила съобразно съглашението, обективирано в НА
№55/14.08.2019г., следния дял, на който е станала изключителен собственик, както следва -
1/ за Н.Б. - дворно място с площ от 380 кв.м., съставляващо 380/899 ид. ч. от процесния ПИ,
с право на реално ползване на източната част от ПИ, ведно с изградената в ползваната част
от имота паянтова жилищна сграда със ЗП от 85 кв. м.; 2/ за А.В. – ½ ид. ч. от дворно място с
площ от 519 кв.м., съставляващо 519/899 ид. ч. от процесния ПИ, с право на реално ползване
на средната част от ПИ, ведно с ½ ид. ч. с право на реално ползване на източната половина
от паянтова жилищна сграда със ЗП от 56 кв. м. /която източна половина представлява
самостоятелно жилище/; 3/ за Г.И. – ½ ид. ч. от дворно място с площ от 519 кв.,
съставляващо 519/899 ид. ч. от процесния ПИ, с право на реално ползване на западната част
2
от ПИ, ведно с ½ ид. ч., с право на реално ползване на западната половина от паянтова
жилищна сграда със ЗП от 56 кв. м. /която западна половина представлява самостоятелно
жилище/; 4/ А.А. не е получила реален дел според договора за делба, а си е запазила правото
на пожизнено ползване върху частта, собствена на Г.И.. Същевременно със горепосочения
НА съделителите са си учредили безвъзмездно и безсрочно право на строеж, по силата на
което, всяка от съделителките има право да строи в собствената си част от описаното
дв.място, като след построяването да стане изключителен собственик на построеното /т.VI
от НА №55/14.08.2019г./.
След извършването на посочената доброволна делба в полза на Н.Б. е издаден КНА
№56/14.08.2019г., на А.В. е издаден КНА №57/14.08.2019г., на Г.И. е издаден КНА
№58/14.08.2019г., всички КНА по чл. 587, ал.1 ГПК, с които всяко от посочените лица е
признато за изключителен собственик на обектите, получени в негов дял при извършване на
доборолната делба с НА №55/14.08.2019г.
В заключението на ВЛ по СТЕ е представена скица на УПИ XIV-275, кв.21 по плана
на с.К., общ. А., на която са отразени всички съществуващи сгради, като в представената
към заключението скица с кафяв цвят са нанесени променените размери и конфигурации на
двете жилищни сгради, както и на стопанската постройка, която не е нанесена на плана. ВЛ
е посочило в заключението си, че в новопредставената скица №1374/12.09.22г. източната
жилищна сграда и склада към нея е нанесена с действителните си размер и площ, като в
о.с.з. ВЛ е уточнило, че не може да каже кога точно е нанесена на плана новата сграда
/нанесена с кафяв цвят на скицата/, както и че по-голямата част от нея попада на мястото на
старата сграда /нанесена с черен цвят на скицата/, намираща се в източната част от дв.място,
а също и че централно разположената и западно разположените постройки не са с
размерите, които са били по скица.
По делото са дали показания свид.Д.Р. и Е.Ф., от които се установява, че в източната
част от имота /дв.място/ имало стара сграда, която била съборена преди около година и
половина, като била построена по-голяма нова къща също преди около година и половина,
която не се намирала на мястото на старата, а била изместена, като според свидетелите
сградите не били идентични. Свид. М.Л. дава показания, че реновацията на къщата в
източната част от двора асе извършила след доброволната делба между страните, че старата
сграда не била съборена, а реставрирана, както и че новата сграда била по-голяма по размер.
Ответницата Н.Б. е дала обяснения по чл. 176 ГПК, според които не е събаряла
старата сграда в имота, като я реновирала, а ремонта й продължил както преди 2019г., така и
след този момент, като се наложило да се измести къщата, за да се спазят законовите
изисквания. В дадените обяснения от ищцата А.А. по чл.176 ГПК същата заявява, че
подписали документи пред нотариус през 2019 г., но не била наясно с тях и какво точно
подписва, а съгласно обясненията на ищцата Г.И. по чл.176 ГПК страните подписали през
2019г. документите пред нотариус, доверявайки се на отв.Б., но имали друга уговорка, която
последната не спазила.
3
При тези факти съдът намери от правна страна следното:
Основният спорен въпрос по делото е дали извършената между страните доброволна
делба, обективирана в НА №55/14.08.2019г., е нищожна, или е породила своето типично
правно действие. Видно е от договора, че всеки от тримата съделители - Н.Б., Г.И. и А.В., е
получил сграда /самостоятелен обект на собственост, макар и всяка с различна площ/ в
процесното дворно място, както и същевременно реално ползване върху различна
/съответна/ част от терена, който е останал в съсобственост между тях според уговореното в
съглашението. Следователно всеки от посочените трима съделители е получил в свой дял по
силата на договора за доброволна делба изключителната собственост върху сграда,
построена в дв.място. Видно е и че четвъртият съделител /А.А./ не е получил реален дял от
общото имущество, а единствено си е запазила пожизнено правото на ползване върху част
от поделеното имущество на страните /дела, собствен на съделителката Г.И./. Съдът намира
в тази връзка за неоснователен доводът на ищците, че е налице нищожност на договора за
доброволна делба, т.к. съделителката А.А. не е получила нито реален дял, нито идеални
части, нито парично уравнение на дела си. В настоящия случай договорът за доброволна
делба не е безвъзмезден за нея, т.к. същата си е запазила правото пожизнено да ползва част
от имота. Според настоящия състав няма пречка един от съделителите да си запази право на
пожизнено ползване върху даден обект от общото делбено имущество, като по този начин
неговият дял се счита за уравнен /същевременно е налице и клауза в процесния договор, че
съделителите са напълно удовлетворени от начина на подялба на имотите, предмет на
договора /т.VII от НА №55/14.08.2019г./. По тълкуването на чл. 69, ал.2 ЗН, чл. 18 ЗЗД и чл.
35, ал.1 ЗС има установена задължителна практика на ВКС, според която законът не
установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато
съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с
договор за доброволна делба или съдебна делба-спогодба /т.2 от ТР № 3/2013 ОСГК на
ВКС/, както и че уравнението на дял може да се извърши и с предоставянето на ползване
върху имот, предмет на делбата /Р.№64-2011-ІІ ГО на ВКС, опр.№ 877/05.12.2017 г. по гр. д.
№ 2349/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО/. Следователно атакуваният договор за доброволна делба не е
нищожен на наведеното от ищците основание, т.к. три от съделителките са получили реален
обект /описаните по-горе сгради в дв.място/, а А.А. е получила правото на пожизнено
ползване върху част от имуществото, т.е ограничено вещно право на ползване, което е
оценимо. При сключване на доброволната делба не е нарушена разпоредбата на чл. 69, ал.2
ЗН, която норма не изключва принципа на свободата на договоряне /чл.9 ЗЗД/, а изразената
воля на страните не противоречи на закона. Дори да се приеме, че като не е получила реален
дял при делбата А.А. е извършила дарение на своите ид.ч. от делбеното имущество в полза
на своите низходящи, то сделката, обективирана в НА №55/14.08.2019г., не е нищожна, т.к. е
спазена формата за нейната действителност.
Съдът намира за неоснователен и доводът, че извършената доброволна делба е
нищожна, т.к. страните /съделителите/ не са получили по нея самостоятелни обекти и право
на собственост върху тях, а идеални части и реално ползване на имота и понеже страните
4
получили идеални части от процесния имот. Както се посочи по-горе всеки от тримата
съделители - Н.Б., Г.И. и А.В., е получил самостоятелен обект в своя изключителна
собственост в процесното дворно място, като същевременно и реално ползване върху
съответната част от терена, който е останал в съсобственост между тях според уговореното в
съглашението, като за последното няма законова пречка. С други думи, в случая дв.място е
останало обща част между съделителите, като всеки от тях е получил в свой дял
самостоятелен обект /сграда/, намираща се в терена. Според ППВС №2/82г., т.1, б.”д” е
недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни
сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици /а в
случая съсобствеността по отношение на процесните сгради е била ликвидирана именно по
силата на извършената доброволна делба/. Приема се, че в такъв случай поземленият имот
има обслужващо значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в
етажната собственост - собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са
съсобственици на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не може да бъде
делена /чл. 38, ал.3 ЗС/. Съдебната практика на ВКС (Р. № 380/15.10.2010 г. по гр. д. №
104/2010 г., ІІ ГО, Р.№ 87/07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г., ІІ ГО, Р.№ 476/07.03.2013 г.
по гр. д. № 56/2012 г., І ГО, Р.№ 152/16.06.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г., І ГО, Р. № 174/18.
10. 2016 г. по гр. д. № 1627/2016 г., І ГО) приема, че при действието на ЗУТ делбата на
съсобствен УПИ е недопустима тогава, когато имотът е застроен и всички съсобственици на
дворното място притежават в индивидуална собственост отделни сгради или отделни обекти
на собственост в сгради, построени в имота. В посочената хипотеза теренът е загубил
самостоятелния си характер, придобил е обслужващо предназначение спрямо сградите и
представлява обща част по предназначението си. При хоризонталната етажна собственост е
налице неделимост на земята като принадлежност към сградата. Земята като застроен имот
в нейната цялост е своеобразна „обща част“ на няколко отделни сгради, които „изпълняват
ролята“ на самостоятелните обекти в сградата при вертикалната ЕС. Обикновено
хоризонталната етажна собственост се споменава в решенията на ВКС, за да се посочи, че
земята е неделима (обща) част или принадлежност, която е „неразделно свързана“ с
отделните сгради и поради това по отношение на нея е недопустимо извършването на делба.
В обобщение - процесният договор за доброволна делба, обективиран в НА
№55/14.08.2019г., е сключен между страните в предписаната от закона форма по чл. 35, ал. 1
ЗС, който договор е валиден, тъй като се касае до ясно изразени с договора за доброволна
делба волеизявления. Същият е породил преследваните с него правни последици, свързани с
поставяне в съответен дял на три от съделителките на сгради в процесното дворно място
/респ. придобиване на собствеността върху съответния обект на собственост от съответния
съделител/ и насрещно уравнение на дяловете чрез учредяване право на ползване за
четвъртата съделителка, като същевременно теренът е останал съсобствен между
собствениците на сгради в него /като обща част, имаща обслужващо сградите
предназначение/. Не се констатират какви да е пороци на договора за доброволна делба,
водещи до неговата нищожност, обуславящо извод за неоснователност на предявения ИУИ
и отхвърлянето му.
5
По делото не се доказа неверността на КНА №56 от 14.08.2019г., КНА
№57/14.08.2019г. и КНА №58/14.08.2019г. относно извода на нотариуса за собствеността на
съответното лице по акта, които КНА не се ползват с материална доказателствена сила по
чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, но притежават обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като
ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота /ТР №11-2012
ОСГК на ВКС/. Доколкото съсобствеността между страните е била ликвидирана по
отношение на построените сгради в дворното място, а теренът към момента представлява
обща част поради обслужващия си характер, на отхвърляне подлежи и иска за делба, така
както е заявен в ИМ. Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че е налице
нова построена сграда в източната част на дв.място, то по силата на т.VI от НА
№55/14.08.2019г. същата е станала изключителна собственост на отв.Б. и делба не следва да
се допуска.
С оглед отхвърляне на иска за делба на осн. чл. 9 от ТДТКССГПК в тежест на
ищците следва да бъде възложена ДТ в размер на 100 лв. При този изход на спора право на
разноски имат ответниците. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК поради отхвърляне на ИУИ за
нищожност на договора за доброволна делба и на иска за делба в полза на отв.Б. следва да се
присъдят направените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 1650 лв. –
действително заплатено адв. възнаграждение. Отв.А.В. нито твърди,нито се установява да е
направила разноски и такива не и се следват.
Мотивиран от гореиложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.212 ГПК вр. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД,
предявен от А. М. А., ЕГН **********, и Г. Р. И., ЕГН **********, двете чрез адв.Р.Н.,
съд.адрес: ***, против Н. Р. Б., ЕГН **********, чрез адв.И.Д., съд. адрес: *** и А. Р. В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с който се иска да се обяви за нищожен сключения между
страните договор за доброволна делба от 14.08.2019г., обективиран в НА №55/14.08.2019г.,
поради липса на предмет.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за делба по чл.34 ЗС, предявен от А. М. А.,
ЕГН **********, и Г. Р. И., ЕГН **********, двете чрез адв.Р.Н., съд.адрес: ***, против Н.
Р. Б., ЕГН **********, чрез адв.И.Д., съд. адрес: *** и А. Р. В., ЕГН **********, с адрес:
***, по отношение на следните имоти: дворно място с площ от 899 кв.м., находящо се в с.
К., съставляващо ПИ №275 в кв.21 no плана на c.c., npu граници на дворното място: улица,
ПИ № №276,277 и 274, за който имот, съгласно ПУП, одобрен със Заповед № РД- 08-
643/04.08.2016 r. е отреден УПИ XIV-275, кв. 21, с площ на УПИ от 908 кв.м. от които 9 кв.м.
придаваеми с неуредеки регулационни сметки, пpи граници на УПИ: от изток — УПИ XIII-
276 и УПИ II-277, север — УПИ I -274, югозапад — улица, който УПИ е идентичен на част
от бивш УПИ — V-78, кв. 19 no плана на с. К., от 1927 r., идентичен на УПИ XIV-275, на
6
част от УПИ XIII и на част от улица no плана на селото от 1975 r., ведно с изградените в
имота паянтова жилищна сграда със застроена площ oт 85 кв.м. и паянтова жилищна сграда
със застроена площ от 56 кв.м., както и всички подобрения и приращения в дворното място.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. А., ЕГН **********, и Г. Р. И., ЕГН
**********, двете чрез адв.Р.Н., съд.адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. Р. Б., ЕГН
**********, чрез адв.И.Д., съд. адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 1650
лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 9 от ТДТКССГПК А. М. А., ЕГН **********, и Г. Р. И., ЕГН
**********, двете чрез адв.Р.Н., съд.адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС Айтос ДТ
в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7