Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 18.10.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На
осемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1240 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
Ищцовото
дружество - „И.Ф.” ЕООД *** твърди,
че на 06.10.2017г. ответникът сключил ищцовото дружество, в качеството се на
кредитодател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 185538.
Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес: www.minizaern.bg. На същия електронен адрес били
публикувани и Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно
същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите
условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът
получава и-мейл, в който се съдържал преддоговорна информация за условията на
договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако
кандидатът бъде одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи
условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез електронна
платформа www.signnow.bg. Посоченият от клиента електронен адрес бил: *******@abv.bg На посочения от клиента
мобилен номер бил осъществен разговор със същия, който бил записан, за което
кредитополучателят бил уведомен. Целта на този разговор била да се потвърди
устно волята на страните за сключване на договорни отношения помежду им.
Ответникът посочил следния телефонен номер: **********. По този начин
кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а
кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че
паричните средства са преведени в посочения от него начин. До входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на
исковата молба в молба не били постъпили плащания по задължението. Описаната процедура
била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с
главница в размер на 400.00 лева, преведен по банков път в посочена от
потребителя банка, а именно „Р.(Б.)“ ЕАД, BIC ***, IBAN: ***. Незаплатено било
цялото вземане за главница в размер на 400.00 лева за 2 бр. вноски за
08.11.2017г. и 08.12.2017г. При изплащане на вноските по кредита, клиента
трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва. Договорната
лихва била уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора,
лихвения процент бил в размер на 40.15%. Претендира се цялата лихва в размер на
19.80 лева. Лихвата имала възнаградителен характер. Уговорено било да се
заплащат заедно с месечните вземания за главница. Броят вноски е 2. Съгласно чл.
3 от Договора за кредит, клиента се съгласява да предостави някое от следните
обезпечения: 1/ договор за поръчителство с двама поръчители или 2/ банкова
гаранция. В случай, че не го стори се предвиждало плащането на неустойка.
Размерът е предварително определен в Договора за кредит, като представлява
абсолютна сума. Вземането за неустойка имала санкционен характер. Клиента по
време на телефонното обаждане, с което потвърждава самоличността си и
волеизявлението си за сключване на договора изрично бил запознат с
обстоятелствата, при които дължал неустойка. Размера на неустойката по договора
била 30.87 лева за вноска. Дължала се неустойка за 2 бр. вноски - за
08.11.2017г. и 08.12.2017г. в общ размер 61.74 лева. В чл.7 от Договора били
уговорени разходи за събиране на задължението, поради забава в размер на 60.00
лева, които се формирали за всяка отделна просрочена вноска, съответно в размер
на 10.00 лева за падежни дати по погасителен план 08.11.2017г. и
08.12.2017г.-вкл., като сумата била начислена след изтичане 5 дневния
доброволен срок за плащане по всяка посочена вноска, като допълнителната такса
за неспазване на този срок не може да надвишава 30.00 лева. Ответникът не
изплащал в уговорения срок заетата сума, поради което му се начислявали разходи
за събиране, поради забава съгласно чл.7 от Договора в размер на 60.00 лева.
Ищцовото дружество направило опити за уреждане на отношенията между страните по
извънсъдебен ред. Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал
задълженията си съгласно договореното. Вследствие ищецът депозирал пред Районен
съд - Карлово заявление, по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него било
образувано ч.гр.д. № 1121/2018г. По същото била издадена заповед за изпълнение,
като Н.Г.Д. депозирал възражение, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Обосновава
правен интерес да предяви иск по реда на чл. 415 от ГПК, за установяване на
вземането си, съгласно указанията му дадени от съда. Към датата на входиране на
настоящата искова молба, Кредитополучателят дължал на Кредитодателя сумата от 541.54
лева, от които: 400.00 лева, главница по предоставения кредит; 19.80 лева -
договорна лихва за периода 08.11.2017г. до 08.12.2017г.; 61.74 лева - вземане
за неустойка за следните две вноски 08.11.2017г. и 08.12.2017г.; 60.00 лева -
разходи за извънсъдебно събиране поради забава, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до
пълното изплащане на дължимата сума.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника -
Н.Г.Д., че същият дължи на „И.Ф.“ ЕООД сумата от 541.54 лева, от които: 400.00
лева - главница по предоставения кредит; 19.80 лева - договорна лихва за
периода 08.11.2017г. до 08.12.2017г.; 61.74 лева - вземане за неустойка за две
вноски: 08.11.2017г. и 08.12.2017г.; 60.00 лева - разходи за извънсъдебно
събиране поради забава, ведно със законната лихва върху претендиралата сума от
датата на завеждането на заповедното производство до пълното изплащане на
дължимата сума. Претендира съдебни разноски в заповедното производство в размер
на 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за
образуване на заповедно производство. Претендира разноските в настоящето
производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00
лева.
Ответникът -
Н.Г.Д., оспорва изцяло предявения иск, като недопустим и неоснователен. Твърди,
че не е кандидатствал за заем от „И.Ф.” ЕООД. За първи път разбрал за
съществуването на това дружество, когато получил издадената по подадено от тях
заявление заповед за изпълнение. Както отбелязал и във възражението срещу нея,
не е имал никаква комуникация с ищцовото дружество. Не се е регистрирал в
посочения от тях сайт, не е извършвал посочената в исковата молба процедура за
кандидатсване за кредит, не е сключвал договор за заем и не е получавал сума по
тях, нито по банков път, нито по какъвто и да било друг начин. Посочения
телефонен номер, на който се твърди, че е проведен разговор с него - **********
никога не е бил негов, не е бил титуляр на същия и никога не е използвал и
говорил от този телефонен номер. Не отговаряло на истината и твърдението, че му
била преведена сумата от 400 лева по моя банкова сметка. ***дане банкова сметка
***е бил неин титуляр. Посоченият и-мейл адрес също не бил негов, не е регистрирал
такъв и-мейл адрес и не е осъществявал контакти по такъв. Следователно никога
не се е регистрирал чрез посочения и-мейл адрес в сайта на И.Ф. ЕООД, не се е
съгласявал и приемал общите им условия, нито е получавал и-мейл, в който да се
съдържа преддоговорна информация, договор и общи условия или име и парола за
достъп за сайта им, т.е. няма как да е извършил твърдяното електронно
подписване чрез посочената електронна платформа. Намира за много притеснителен
факта, че в приложения към исковата молба договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 185538 били изписани номера на личната му карта, неговото ЕГН, три
имена и адрес. Това били лични данни, които не е представял на ищцовото
дружество и не е декларирал съгласие пред тях да се използват, обработват или
предоставят на друг от тях. Сочи, че в исковата молба и в представения като
доказателство договор за предоставяне на кредит от разстояние била записана
дата 06.10.2017г. Според чл.2, ал.2 от същия договор, кредиторът се задължавал
да предаде на потребителя сумата, предмет на договора в деня на подписване на
същия. Представеното платежно е с дата 09.10.2017г. Счита, че някой е използвал
личните му данни, за да получи сумата, предмет на договора за заем, за което
сезирал Районна прокуратура - Карлово. Подал е жалба с вх. №
281000-10141/25.09.2018г. на РУ Карлово. Моли съда, да постанови решение, с
което изцяло да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани.
Съдът,като взе предвид събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено
следното:
По допустимостта: По приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1121/2018г. по
описа на КрлРС в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК против ответника за сумите, предмет на
настоящия иск срещу която последният е възразил. Изложеното обуславя
правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането му.
Същият е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК и се явява допустим.
По същество:
Вземането на ответника се основава на представения по делото Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 185538, сключен на 06.10.2017г.
(л.6-9 от делото),който ответникът оспорва да е подписан от него.
В чл. 6 ал.1 от ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този
вид договори, съгласно която, всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 от ЗПФУР са посочените
подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със
сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че
е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е
получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон,
се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3 от Закона за
електронния документ и електронния подпис, електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Същият се счита за подписан при условията
на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Във връзка с оспорване на иска и подписване
на процесния договор, по делото са представени следните доказателства:
Видно от писмо, рег. № 22730/12.11.2018г.
на ***ЕАД – С., абонат на телефонен
номер: ********** е лицето – Л.Й.Ю.. Т.е. телефонния номер не принадлежи на
ответника.
Видно от писмо с изх. № 99302/14.11.2018г. от „Р.(Б.)“
ЕАД - С., титуляр на посочената в исковата молба банкова сметка - ***, IBAN:
***** Ю. Т.е. посочената в исковата молба банкова сметка
***.
Видно от заключението по допуснатата СТЕ, като съдът
кредитира, като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, съдържащо се
на л.189-192 от делото, текстът от звукозаписа (представен по делото от ищеца
на СД) – обект на експертизата е снет и представен в писмен вид в „Текст на
звукозаписа“ в изследователската част на протокола (заключението от вещите лица
към НИИК – МВР). В резултата на направения комплексен анализ и оценка на
признаците, извлечени от речевите сигнали от звукозаписа – обект на
експертизата и сравнителния материал, даден от Н.Г.Д. се установи, че лицето обозначено
като „М:“ в „Текст на звукозаписа“ и Н.Г.Д. не са едно и също лице.
С ангажираните писмени доказателства и посоченото в
текстовете на чл. 6 ал.1 от ЗПФУР, чл. 3 от ЗЕДЕП, чл. 18 от ЗПФУР и чл. 13,
ал. 1 и 3 от ЗЕДЕП, съдът намира, че по делото не се събраха доказателства за
съставянето на подписан електронен документ, установяващ договорно
правоотношение между страните, основано на сключен помежду им договор за
предоставяне на кредит от разстояние. Вярно е, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 от ГПК, той е представен по делото именно върху
такъв носител, като препис, заверен от страната,
но с оглед изричното оспорване от страна на ответника договорът да е подписан
от него, представеният заверен препис не може да бъде е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание. В случая, авторството на електронно изявление записано върху
оптичен носител несъответства на лицето, вписано в писмената форма на документа
във връзка със съставянето на електронен документ.
Предвид на изложеното ищецът не доказа при условията
на пълно и главно доказване наличието на сключен между страните договор за
предоставяне на кредит от разстояние с описания в исковата молба
предмет.
При това положение не би могло да се приеме за
установено наличието на вземане в полза на ищеца,
основано на коментирания договор за кредит от разстояние. Ето защо, така
предявеният иск, като неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски в размер на 776.00
лева, съгласно представен списък на разноските (лист 196 от делото).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „И.Ф.” ЕООД, ЕИК
********със седалище и адрес на управление:*** - **, р-н Т., ж.к. „И.В.“, ул. „Б.” № **, ап. **,
представлявано от Б.И.Н. иск за признаване за установено, че Н.Г.Д. *** с ЕГН
********** му дължи сумата от 541.54 лева, от които: 400.00 лева - главница по
предоставения кредит; 19.80 лева - договорна лихва за периода 08.11.2017г. до
08.12.2017г.; 61.74 лева - вземане за неустойка за две вноски: 08.11.2017г. и
08.12.2017г.; 60.00 лева - разходи за извънсъдебно събиране поради забава,
ведно със законната лихва върху претендиралата сума от датата на завеждането на
заповедното производство до пълното изплащане на дължимата сума, за които суми
е издадена Заповед № 609/31.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1121/2018г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА „И.Ф.” ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление:*** - **, р-н Т., ж.к. „И.В.“, ул. „Б.”
№ **, ап. **,
представлявано от Б.И.Н. да заплати на Н.Г.Д. *** с ЕГН ********** сумата от
776.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.