Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр. Русе, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в открито заседание на 19 юли през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря Галина
Кунчева и с участието на прокурора Пламен
Петков, като разгледа докладваното от съдия Агуш КАНД № 196 по описа
на съда за 2023 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Росита Инвест“ ЕООД против
Решение № 253 от 10.04.2023 г., постановено по АНД № 2258/2022 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 661137/09.09.2022
г. на зам.-директора на ТД на НАП – Варна при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 38, ал. 1,
т.1 от ЗСч. (Закона за счетоводството)
В жалбата са релевирани касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Като основният довод, както в жалбата, така и в депозираното възражение на
18.07.2023 г. е, че администативнонаказващия орган не е спазил процедурата по
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и актът за административно нарушение (АУАН) е съставен в
отсъствие на нарушителя, без да му е връчена покана за съставянето на АУАН. Към
възражението е приложена и съдебна практика.
Иска се отмяна на решението на РС – Русе и вместо него
да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Претендират се разноските пред първата инстанция и се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание касационния жалбоподател не се
представлява.
Касационният ответник – зам.-директорът на
ТД на НАП - Варна се представлява от гл. юриск. Е. Т., която счита касационната
жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно. В съдебно заседание излага подробни доводи относно релевираните
в касационната жалба оплаквания за нарушение на процусуалните правила
относно
невръчването на нарушителя на покана за съставяне на АУАН по чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Не се претендира присъждане на разноските по
делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд
е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателната отговорност
на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че при проверка в офис Русе
при ТД на НАП – Варна , по повод предоставена информация от Агенция по
вписванията – търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска
дейност, служител на агенцията инспектор по приходите Ивелина Великова установила,
че дружеството касационен жалбоподател „Росита Инвест“ ЕООД, в качеството му на
задължено лице по ЗСч не е публикувало годишния си финансов отчет за 2020 г.
чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър в
законоустановения срок – до 30.09.2021 г. При извършената проверка се
установило също и че нетните приходи от продажби за отчетния период съгласно
подадената от дружеството- жалбоподател в ТД на НАП – Варна, офис Русе, годишна
декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. от 30.06.2021 г. били в размер на
1203,95 лв, както и че към момента на проверката годишния финансов отчет за
2020 г. не бил публикуван. С оглед на установеното бил съставен АУАН сер. № F657413, а на 09.09.2022 г. и обжалваното пред районния
съд НП № 661137.
Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на въззивния съд,
изложени в оспореното решение, поради което на основание чл. 221, ал.2 от АПК,
приложим съгласно чл. 63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на
решението на РРС, което е предмет на касационната проверка.
За да потвърди
оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно
установено, че
административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл. 38, ал.1 т.1 от ЗСч, тъй като до 31.12.2021 г. като едноличен
собственик на капитала на „Росита Инвест“ ЕООД не е изпълнил задължението си да
публикува заявяване Г2 за обявяване на годишния си финансов отчет и приложен
към него финансов отчет за 2020 г. в Търговския регистър до 30 септември 2021
г. включително.
Правилно решаващият сът е приел, че както АУАН, така и НП са издадени
от компетентни органи, в предвидената от закона форма и със съдържание,
отговарящо на изискванията на закона.
Правилно е приел , че и в акта, и в наказателното постановление пълно
и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата,
при които е извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. В
наказателното постановление подробно са описани всички извършени действия по
установяване на административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателя, касатор в настоящото производство, посочена е съответната
нарушена разпоредба, както и за размера на наложеното административно
наказание.
Правилно е отхвърлил възраженията на нарушителя, свързани с
обстоятелството, че от АНО е допуснато съществено процесуално нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, касателно невръчване на покана изх. №
2001-1-ИВ/29.04.2022 г., като обосновано е изложил подробни доводи в тази
подкрепа, които настоящият състав напълно споделя.
Подробно е изложил е
мотиви относно субективната страна на деянието, като е посочил, че безспорно е установено
по делото, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението на разпоредбата
на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч, във връзка с което правилно е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност.
Счел е и, че не са налице и обстоятелства,
които да квалифицират нарушението като маловажно по смисъла на закона и да обуславят
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С тези мотиви въззивната инстанция е
потвърдила оспореното пред ея НП, като се е позовала и на константната практика на настоящия съд.
Настоящата
инстанция, след извършена служебна проверка на оспореното решение за неговата
валидност, допустимост и правилност, не констатира допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, нито противоречие с материалноправни
разпоредби.
Районният съд е дал обоснован и мотивиран
отговор в решението си на наведените в касационната жалба възражения.
Събрал е по
надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. Извършил е задълбочен и
цялостен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Пълно и точно е
възприел фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящия касационен
състав.
Правилно районният съд е счел, че процесния случай не може
да се квалифицира като маловажен случай, тъй като не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде
направен извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието всравнение
с обикновените случи на нарушение от този вид.
Видно от доказателствата
по делото нарушението е било отстранено повече от шест месеца след изтичане на
предвидения срок, и то след връчването на АУАН-а, както и, втози смисъл не
следва да се отчитат като смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 93,
т.9 от НК, че дружеството не е развивало дейност в периода, за който се отнася
годишния финансов отчет, подлежащ на публикуване, както и че предишния собственик
не е уведомил новия, че е налице неизпълнение по отношение на разпоредбата на
чл. 38, ал.1 т.1 от ЗСч касателно 2020 г.
С оглед направените по делото фактически
констатации, съдът е формулирал и напълно обосновани и в съответствие със
закона правни изводи за правилна установеност и безспорна доказаност на
нарушението по чл. 38, ал.
1, т. 1 от ЗСч.
Настоящият касационен
състав счита, че оспореното в настоящото производство съдебно решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложен към нея
материален и процесуален закон.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 253/10.04.2023
г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 2258/2022 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.