РЕШЕНИЕ
№ 180
Гр.Троян. 17.08.2012година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, шести състав, в публичното заседание на 14.08.2012г( /четиринадесети август, две
хиляди и дванадесета/ година, в следния
състав:
Председател: СВЕТЛА
ИВАНОВА
Секретар Ц.Б., като разгледа
докладваното от съдията – Иванова гр.дело № 551 по описа на ТРС за 2012 год.,
за да се произнесе - съобрази:
Производството е образувано по
искова молба с правно основание чл. 150 от СК.
Ищците П.Г.П.,
като баща и законен представител на малолетната
Мария Петрова Георгиева, ЕГН ********** и Г.П.Г.,*** – непълнолетен, действащ
със съгласието на своя баща и законен представител П.Г.П. са предявили срещу В.М.Й.
*** иск с правно основание чл.150 от СК - изменение на присъдената издръжка. Ищците твърдят, че с
Решение №184 от 18.09.2009г., постановено по
гр.д.№515 по описа на ТРС за
2009г. гражданския брак между П.Г.П. и В.М.Й.
е прекратен, като родителските права са предоставени на бащата, а майката е осъдена да заплаща месечна
издръжка в размер на 80.00 лева за
малолетния си син Г. и 70.00 лева за
малолетната си дъщеря Мария. Твърдят също, че обстоятелствата, при които е била
определена първоначалната издръжка съществено са се изменили. Условията на живот и нуждите на децата изключително се
увеличили. Нараснали и цените на стоките от първа необходимост. Размера на
работната заплата също нараснал, както и размера на минималната издръжка. Поради изложеното се иска от
съдът да постанови решение, с което да увеличи размера на
издръжката, която ответницата заплаща, като за непълнолетния си син Г. да бъде
от 80.00 на 110.00 лева, а за малолетната си дъщеря Мария от 70.00 на
100.00 лева месечно, считано от момента на предявяването на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
пълното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.
Субективно съединени искове с
правната квалификация чл.150, ал.2 от СК, вр. с чл.143, ал.1 и 2 СК.
Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответницата
с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са и разяснени и
последствията от неподаване на такъв.
В
определения срок е постъпил писмен отговор. В него ответницата
твърди, че оспорва предявения иск като неоснователен по следните
съображения: На първо място счита, че към настоящия момент няма съществена
промяна с оглед нуждите на децата и
тяхната възраст, която да налага да се увеличава издръжката. На следващо място
твърди, че от момента на прекратяване на брака – 18.09.2009г. доходите и са се
увеличили незначително, с около 40.00 лева, че с ПМС №262 от 05.11.2010г. е
определен праг на бедността, като за 2011г. той е в размер на 211.00 лева.
Твърди също, че статистическите данни показват, че екзистенциалните парични
нужди на човек са по-големи, т.е. и към момента изплащането на издръжката е
свързано с лишения за нея, но счита, че това е неин родителски дълг, който
изпълнява. Троянски
районен съд, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното: Между
страните не се спори, а и от представеното по делото удостоверения за раждане
/л.4 и 5 от делото/ се установява, че
непълнолетният Г. е син на ответницата, а малолетната Мария – дъщеря.
Видно от представеното решение №184 от 18.09.2012г постановено по гр.д.№515
по описа на съда за 2009г., бракът между страните е прекратен по реда на
чл.100 от СК. Страните са постигнали
съгласно чл.101 от СК споразумение, с което са уредили имуществените си
отношения, упражняването на родителските
права върху малолетните тогава деца и размера на месечната издръжка. С това
споразумение, ответницата е дала съгласие, родителските права по отношение на двете деца да се упражняват
от бащата, като тя се е съгласила да заплаща за тях месечна издръжка в общ размер на 150.00
лева, от които 80.00 за Г. и 70.00 за Мария, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Към настоящия момент
малолетният тогава Г. вече е непълнолетен
16 годишен, а седемгодишната и дъщеря Мария, понастоящем е на 10 години,
навършени на 15.08.2012г., т.е. в срока на произнасяне на съдебното решение.
Страните не оспорват и обстоятелството, че родителите са разведени и
децата живеят с баща си, който се грижи
за тях.
По делото са събрани доказателства за
доходите на двамата родители.
От представеното по делото
удостоверение от „Лесопласт”АД гр.Троян /л.6/ от делото/ се установява, че
бащата получава брутно трудово
възнаграждение в размер на около 1100
лева.
От представената служебна бележка от ЕТ”Импулс Маринала
Шошкова” /л.36 от делото/ се установява,
че майката получава брутно трудово възнаграждение в размер на около 425.00 лева.
Досежно обстоятелствата, които биха
затруднили ответницата да дава издръжка са приети като писмени доказателства по
делото: служебна бележка от ЕТ”Импулс Маринала Шошкова” /л.15 от делото/ от
която е видно, че нетното възнаграждение на ответницата възлиза на около 333.00
лева за периода: месец юли 2011г.
до месец юни 2012година, служебна бележка изх.№ 06 от 13.08.2012г. от ЕТ”Импулс
Маринала Шошкова” /л.34, 35 от делото/ в която е отразен: размера на законово
определения минимален осигурителен праг за вида
дейност, размер на брутно и нетно
месечно възнаграждение за периода 01.07.2011г. до 30.06.2012г и два броя
ксерокопия на допълнителни споразумения към трудов договор №20 от 15.03.2008г.,
от които се установява, че с допълнително споразумение към трудовия договор, считано от 03.01.2011г.основното и
месечно възнаграждение е определено в размер на 400.00 лева /л.32/, а с
допълнително споразумение 01.02.2012г./л.33/
същото вече е в размер на 450.00 лева.
От изготвения и приет по делото
социален доклад от ДСП гр. Троян /неоспорен от страните/ се установява, че децата
Г. и Мария живеят заедно със своя баща в жилище, предоставено им за ползване
от техния дядо по бащина линия. Жилището се състои от две стаи с кухня и
санитарни помещения, мебелировката е съвременна и функционална, а хигиената е
на ниво.
По делото са
събрани и гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите : Г. П.Г., Лалка Данчева Георгиева-
родители на ищеца П.П. и баба и дядо на ищеца Г.Г., Атанаска Стефанова Й.-
майка на ответницата и Василена Тончева Йотова.
Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.І от ЗЗД, в проведеното на 15.08.2012г. открито съдебно заседание съдът, в
присъствие на социалния работник Ана Иванова изслуша непълнолетния Г.Г..
Установи се, че бащата заплаща всички ежедневни разходи, както и тези свързани
със закупуване на учебници и помагала и всичко необходимо за училище. Установено
беше, че „….Парите в дома на баща ми са общи. Той слага определена сума пари на
дадено място и когато аз имам нужда вземам от там пари………Случвало се е, когато
не са ми достигали пари да помоля мама
да ми даде. Тя ми дава някой път по два
три лева. Един път ми даде пет лева и това е най-високата сума, която ми е
давал……Майка ми дава пари само когато и поискам….Посещавам майка ми на
работното и място, но това е много рядко…Когато отида при майка ми в магазина,
тя не праща хранителни продукти за в къщи, а ми дава само примерно шоколад или
вафли, но не се е случвало да прати и за сестра ми…..Миналата година малко
преди да започна училище майка ми ме повика да ходим за обувки. Харесах едни
маратонки, обух ги, станаха ми и тя тогава ми каза, че ще ги вземем, като ми
каза „хайде, вади парите”. Аз мислех, че тя ще ми ги купи, но не стана така.
Тогава бях много разстроен. Върнах се вкъщи и казах на баща ми…..На другия ден
той ми ги купи….”.
От показанията на свидетеля Г.П.Г. баща
на ищеца П. и дядо на непълнолетния Г. се установява, че основните грижи по
отглеждането и възпитанието на децата се осъществяват от бащата, но тъй като
бащата работи на смени –първа , втора и нощна, когато е на работа, те се грижат
за децата. От показанията на свидетеля се установява, че бащата се грижи за
прехраната на децата, за закупуването на дрехи, учебни пособия и помагала, той
финансира почивките на децата, независимо дали са съвместни или на детски
лагер. „…Преди две години аз изпращах сутринта Жоро с класа на лагер и го
попитах „Имаш ли достатъчно пари”, а той ми отговори”Да имам, баща ми е дал
пари, а майка ми не ми е дала….”.
От показанията на св.Лалка Георгиева –
майка на ищеца П. и баба на непълнолетния Г. се установява, че „….Баща им се грижи
повече за тях, а ние с каквото можем им помагаме….” Установи се също, че „…За
училище разходите си ги поема бащата, купува каквото трябва, помагала, за
екскурзии, каквото има, за лагери. Баща му дава пари за рождени дни, за
купони….”.
От показанията на свидетелката Атанаска
Й. – майка на ответницата и баба на непълнолетния Г. се установява, че живее в
с.Божурица, обл.Плевен. Твърди, че ”…По повод и без повод виждаме децата, за
рождени дни, ваканциите са на село при нас, майка им ги води на село, ние
идваме да ги виждаме, по телефона непрекъснато сме във връзка с децата….В. ***
е пълна – със шоколадчета, бонбони, купува роклички, дрешки и други неща……Не са
оставени без грижи децата, нито без
дрехи, пари даваме, но повечето от нещата, които ги имат в гардероба си ги имат
от нас и от нея…..”.
От показанията на свидетелката Василена
Йотова се установява, че с ответницата са колежки, че познава децата от срещите
в магазина, като твърди, че: „…те
посещават редовно магазина…В седмицата смятам поне 2-3 пъти идват…..В. като
идват децата им дава лакомства, каквото си изберат, пари им дава джобни….Дрехи
за децата съм била лично с нея, когато е пазарувала. Не знам, не съм
присъствала да им купува учебни помагала….Валя е купила за рождения ден на
малката подвижен таблет, който пристигна преди няколко дни и е подарен
предварително….”.
Съдът внимателно анализира показанията
на разпитаните свидетели, с оглед евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, поради близките родствени връзки на първите
трима, а на св Йотова с оглед колегиалните отношения с ответницата. Преценявани
като доказателствено средство за настоящият състав е ясно, че те се
основават на субективни възприятия,
които търпят различни промени, предизвикани от грешка, самозаблуда, внушения
или желание да се излъже, независимо от предвидените ограничения за
процесуалната пригодност на техните носители и отговорността, която свидетелят
носи по чл. 290 НК, за достоверността на изложението.
Съдът кредитира с доверие показания на свидетелите Г.Г. и Лалка Георгиева, като
логични и последователни и подкрепящи се от събрания по делото материал. Фактите
и обстоятелствата които се установиха от техните показания се припокриват и от дадените
обяснения от непълнолетният ищец Г.,
в проведеното на 14.08.2012г. открито с.з., в което беше изслушан.
Тъй като законодателят не е посочил критерии на
съда за преценка на истинността на свидетелските показания, а е насочил
вниманието му към завишена критичност в оценката на обясненията на евентуално заинтересованите
свидетели, настоящият съдебен състав констатира
известно разминаване в показанията на св.Й. и св.Йотова и в обясненията на непълнолетния Г., досежно
периодичността на срещите с децата и
тяхната майка на работното място на последната, както и честотата на срещите
между децата и бабата и дядото по
майчина линия, но не намери основание да
не кредитира техните показания, тъй като в тях свидетелите
пресъздават субективните си възприятия.
При така установените факти от значение
за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на ответницата
да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на малолетната
си дъщеря Мария и непълнолетния си син Г. следва да се установи промяна на
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката,
размерът на доходите на всеки от родителите на децата с оглед преценката на
възможностите им да осигурят тяхната издръжка.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те
дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1
СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие
дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя.
По отношение на първата група обстоятелства,
подлежащи на преценка в настоящото производство съдът намира от една страна, че
действително е налице сериозна промяна в обстоятелствата, мотивирали
първоначално определения размер на дължимата на децата издръжка. Същата е
присъдена преди около три години, като понастоящем, малолетния
тогава Г. вече е непълнолетен 16 годишен младеж, а седемгодишната тогава Мария,
вече е десет годишна.
Нарастналата възраст на децата и
обстоятелството, че те са
ученици в по–горни класове води до извода за нарастване на потребностите им от издръжка в сравнение с тези към
първоначалното й определяне .
За период от 3 години обективно са
нарастнали нуждите на децата от парични и материални средства за тяхното
отглеждане, възпитание, обучение и развитие. Промяната в нуждите на децата има траен и продължителен характер, което изключва възможността да
се възвърне състоянието към момента на определяне на първоначалната издръжка. Не без значение е и факта, че децата са
разнополови, във възраст на интензивен растеж
и освен средствата за храна и учебни пособия,
на тях следва да бъдат подсигурени
дрехи и обувки за всеки сезон.
Трайното и
съществено изменение в нуждите на децата обуславя извода за основателността на иска за изменение на първоначално
определената издръжка.
Безспорно
се установи, че настъпилото изменение е
с траен и продължителен характер на обстоятелствата, при които е определен
предходния размер на издръжката.
Тези обстоятелства обуславят значително
увеличение на нуждите на
малолетната Мария и непълнолетния Г. от
издръжка. Нуждите им се определят съобразно обикновените условия на живот, като
се вземе предвид освен възрастта и училищните им потребности, така и социалните
и културни такива и извънучилищни занимания. За да може в адекватна и оптимална
степен да се задоволят от
една страна социално –битовите нужди на нуждаещия се от издръжка и от друга
страна неговите духовните
потребности следва размерът на дължимата месечна издръжка на децата да бъде
определен именно съобразно характерните за възрастта на детето нужди и
жизненият стандарт в страната. Няма как, след като законодателят е
регламентирал императивно определен минимум, който е ¼ от минималната
работна заплата за съдът, определяйки конкретно дължимия размер да не се съобрази
с него наред с другите релевантни обстоятелства, които следва да се вземат
предвид.
Ето защо несъстоятелен е поддържания от
ответницата, чрез пълномощника и довод, че не е налице съществена промяна на
обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката за децата,
както и че заплащането на определения до момента размер на издръжката е
свързано с определени лишения за нея.
Съобразно разпоредбата на чл.27,т.2 от
Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана със закон на 31.01.2002г./
ДВ.бр.16/2002г./ родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в
рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за детето.
Според настоящият съдебен състав за
непълнолетния ищец Г. е необходима месечна издръжка в размер на 270.00 лв., а
за малолетната Мария в размер на 230.00 лева, въпреки че посочената сума
е под минималния
средностатически доход, необходим за издръжката на един член от семейството,
който по последни данни е над 580 лв. Този размер на издръжката следва да бъде
поет и от двамата родители според конкретните им финансови възможности и
фактическо материално състояние. Съдът счита, че приоритетното заплащане на
издръжката за двете деца е на техния
баща, макар че същият е натоварен и с непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание им тъй като неговите финансови възможности остойностени възлизат почти
два пъти и половина повече от декларираните от ответницата доходи. В този
смисъл съдът счита, че за издръжката на непълнолетния Г., бащата следва да
поеме по-голямата част в размер на 160.00 лева, а за малолетната Мария в размер на 130.00 лева,
като останалата част, възлизаща на
сумата от 110.00 лева за Г. и 100.00
лева за Мария следва да се поеме от ответницата.
Съдът намира, че този размер на
издръжка от 210 лв. за двете деца е във възможностите на ответницата, тъй като
според трайната съдебна практика материалните възможности на родителя се
определят не само от обстоятелството дали и какъв доход реализира, а и от други
критерии като възраст, квалификация, здравословно състояние. Установи се по
делото, че ответницата е в активна трудоспособна възраст, в добро здравословно
състояние/ данни в обратна насока не бяха ангажирани/. Не се установи
ответницата да има алиментни
задължения към други свои низходящи, поради което е във възможностите и да
реализира доход, който да и позволи да поеме своята част от безусловното задължения за издръжка на
непълнолетното си дете.
За пълнота на изложеното, съдът следва
да обсъди становището на адв.Добрева - проц.представител на ответницата
изложено в пледоарията по съществото на спора, че: …”
разходите за „кафета, купони и компютри”
излизат извън понятието издръжка, като
счита, че с така предявената искова
молба, от ответницата се търси осигуряване на стандарт, а не на издръжка”.
Действително нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, но именно среща с приятели на кафе, уважена
покана за рожден ден или друг вид тържество
са част от живота на всяко дете и схващане за противното, означава
детето да бъде обречено на изолация от социалната си среда.
Настоящият съдебен състав споделя
становището, залегнало в константната
съдебна практика, че размерът на издръжката не бива да насочва издържания
към обществено не полезен начин на живот и към лукс, т.е. да стимулира
използването на издръжката за цели, неприсъщи на предназначението й., но
ноторно известен за всички е факта сумата от 100.00 лева какъв „висок стандарт” на живот би осигурила. Нещо повече, , закупувайки за рождения ден на 10-годишната си
дъщеря скъпоструваща играчка /таблет/, което обстоятелство не беше отречено от ответницата
би могло да се приема като демонстрация на
определен стандарт, но настоящият състав го разглежда като едно
отговорно отношение на майката към децата си и
желанието и да предоставя за децата средства извън определената и от
съда издръжка.
Не на последно място следва да се отбележи, че с постигнатото между страните по делото споразумение за
прекратяване на брака, ответницата е била съгласна да заплаща месечна издръжка в размер на 80.00 за Г. и
70.00 за Мария, при дохода, който е
получавала към 18.09.2012г., когато е
постановено съдебно решение №184/2009г. постановено по гр.д.№515/2009г. на ТРС,
който е бил доста по-малък от сега декларирания
брутен такъв. Индиция за което са
представени по делото доказателства: допълнително
споразумение от 03.01.2011г. към трудов договор №20 от 15.03.2008г. от който се установява, че основното месечно възнаграждение на ответницата е в
размер на 400.00 лева, а през 2012г. – на 450.00лева, т.е. за последните две
години размера на трудовото и възнаграждение е променен и то във възходяща
градация /само за последната година е в размер на 50.00 лева/. Този факт се потвърждава от ответницата в приложения по делото писмен
отговор, макар в същия да твърди, че от 18.09.2012г. това увеличение е
незначително – в размер на около 40.00
лева, което не се потвърждава от приложените
по делото и цитирани по-горе писмени доказателства.
С оглед изхода на спора ищците имат право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
Съдът
констатира, че разходите по водене на настоящето производство,
направени от ищцовата страна възлизат на 150 лева –
платен хонорар за един адвокат, които следва да бъдат възложени в тежест на
ответницата, като същата следва да заплати
и дължимата ДТ съразмерно
уважения размер на исковете, която възлиза на
86.40 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът допуска
предварително изпълнение на решението.
Водим от горното и на
основание чл.150 от СК съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение
№184 от 18.09.2009г., постановено по
гр.д.№515 по описа на ТРС за
2009г ежемесечна издръжка за малолетната Мария Петрова Георгиева, родена на ***г.,
ЕГН **********, като я завишава от 70.00/седемдесет/
лева на 100.00 /сто/лева, поради което
ОСЪЖДА В.М.Й. ***, ЕГН **********, да заплаща на П.Г.П.,***, ЕГН **********,
като баща и законен представител на
малолетната си дъщеря Мария Петрова Георгиева, ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 100,00 лв. (сто лева), считано от 05.07.2012г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,
налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение №184 от 18.09.2009г.,
постановено по гр.д.№515 по описа на ТРС за 2009г ежемесечна издръжка за
непълнолетният Г.П.Г., роден на ***г.,
ЕГН **********, като я завишава от 80.00 /осемдесет/ лева на 110.00 /сто и десет/ лева,
поради което
ОСЪЖДА В.М.Й. ***, ЕГН **********, да заплаща на Г.П.Г., роден
на ***г., ЕГН **********,***
непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща и законен представител П.Г.П.,
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 110,00 лв. (сто и десет лева), считано от 05.07.2012г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,
налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера.
ОСЪЖДА В.М.Й. ***, ЕГН **********, да заплати на на П.Г.П.,***, ЕГН
**********, като баща и законен представител на
малолетната си дъщеря Мария Петрова Георгиева, ЕГН ********** и на Г.П.Г.,
ЕГН **********, непълнолетен, действащ
със съгласието на своя баща и законен представител П.Г.П., ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 150.00 – сто и петдесет лева, представляващи
адвокатско възнаграждение, а на Държавата по сметка на ТРС сумата от 86.40 /осемдесет и
шест лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща 4% Държавна такса
върху размера на увеличението на издръжката за три години.
Решението подлежи на
предварително изпълнение и може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: