Решение по дело №2/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 418 ал.4 от ГПК във връзка с чл. 417 от същия закон.

С Разпореждане № 2978/11.09.2009г. по частно гражданско дело № 830/2009г. по описа на Районен съд Р., районният съд е отхвърлил молбата на „. , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г. П. У. „. К. № 1, представлявано от Изпълнителният директор Л. И. Ф., с ЕГН - *, за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Г. К. К., с ЕГН – *, на адрес: Г. Р., Благоевградска област, У. „., № 6, В. А, . 4, за сумата от 195.70лв., дължима по запис на заповед, издаден на 21.03.2009г., с падеж на задължението на 23.03.2009г., както и направените съдебни разноски в размер на 127лв.

Доводите си първоинстанционния съд основава на изводите за липса на императивно и кумулативно изискуемите реквизити на чл. 535 от ТЗ в представения по искането Запис на заповед и най – вече на липсата на наименованието “запис на заповед” в текста на документа и на езика, на който е написан, в такава логическа връзка с другите думи за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Съдът е счел, че начина по който е изписано “запис на заповед” върху документа, макар и да е материализиран върху същия книжен носител, не е част от съдържанието на едностранната сделка по чл. 535 от ТЗ, като същата е нищожна и не може да породи правно действие поради строго формалния си характер, като представения към заявлението писмен документ не съставлява основание за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 т. 9 от ГПК.

Против това разпореждане е подадена частна жалба от адвокат Б. Г. Д., в качеството му на процесуален представител на “НОВИЗ” – Г. П.. Недоволен от разпореждането на първоинстанционния съд и мотивите към него, жалбоподателят моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, като издаден заповед за незабавно изпълнение въз основа на представения запис на заповед, както и да осъди ответника по искането да заплати сторените по делото разноски, включително пред въззивната инстанция. Възразява се, че към момента на издаване на настоящата запис на заповед, Г. К. К. е подписал ценна книга, материализирана на хартиен носител, на която нееднократно са изписани думите “запис на заповед”, не само в заглавието но и в съдържанието му, което еднозначно сочи, че субективно и обективно е налице воля на издателят на документа да се приеме че същият е запис на заповед, като не е налице противоречие с ТР № 1/2005г. на ОСТК на ВКС.

Окръжният съд, след като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него правни доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418 ал.4 от ГПК, от надлежната страна в процеса, с право и интерес от обжалване срещу валидно и допустимо разпореждане на първоинстнационния съд, поради което като процесуално допустима същата следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да отхвърли молбата на молителят по искането с правно основание чл. 417 от ГПК за издаване на заповед на незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 9 от ГПК, първоинстанционният съд е приел че същата е нередовна от външна страна, тъй като в текста на документа липсва наименование “запис на заповед”, което е задължителен елемент, съгласно разпоредбата на чл. 535 т. 1 от ТЗ. Фактическите изводи на съда постановил обжалваното разпореждане са правилни и обосновани, като същите се основават на представената по делото запас на заповед, издадена на 21.03.2009г. Използвана е за изготвянето на документа бланкова форма, в която наименованието “запис на заповед” е посочено само като заглавие, без същата да е използвана никъде в съдържанието на самия документ. Посочено е че датата на издаване е 21.03.2009г., а падежа е на 23.03. 2009г., като е отбелязано че подписаният – Г. К. К., безусловно и неотменимо се задължава да заплати сумата – 195.70лв. Като място на плащане е посочено – касата на „. , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г. П. У. „. К. № 1, която фирма е посочена и като поемател. Като допълнителна клауза е посочено – “БЕЗ ПРОТЕСТ”. В края на документа е посочено, че на датата на падежа – 23.03.2009г. на Г. К. К. е предявен запис на заповед за дължима сума от 195.70лв., което обстоятелство той е удостоверил с подписа си. При всички отбелязвания на името на длъжника, името му е изписано с двете имена – лично и фамилно/Г. К./, а бащиното му име е дописано и добавено отгоре със знак V.

Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение е формално и едностранно, като целта му е да се провери дали вземането е безспорно.

Съобразно разпоредбата на чл. 418 ал.2 от ГПК съдът в рамките на своята компетентност ограничава проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата документ и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая при преценката за редовността на записа на заповед, съдът следва да съобрази съответствието на съдържанието на представената ценна книга на изискванията на чл. 535 от ТЗ. При липса на кумулативно и изрично предвидените в закона предпоставки от формална страна за действителност на записа на заповед съгласно чл. 356 от ТЗ, съдът следва да счете че документът не е запис на заповед.

Анализа на документа представен към заявлението за издаването на заповед за незабавно изпълнение пред районния съд в Г. Р. показва, че наименованието “запис на заповед” се съдържа само като заглавие на този документ, но същото липсва в съдържанието на документа – поставен е най – отгоре върху използваната бланкова форма за изготвянето му. Липсва това наименование в текста на документ, Ч. който ясно и точно да се установява волята на платеца, че поема безусловно задължение да плати посочената сума от 195.70лв. именно на това основание. Съгласно дадените задължителни указания до съдилищата с ТР № 1/2005г. на ОСТГ на ВКС, писменият документ не е запис на заповед, когато не съдържа двете кумулативни изисквания на чл. 535 т. 1 от ТЗ, а именно – да има заглавието “запис на заповед” и в текста на документа да се съдържа наименованието “запис на заповед” – “в такава логическа връзка с останалите думи от текста, че да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед и това е основанието за поетото задължение.

Записът на заповед е абстрактна сделка и за да възникне валидно задължение за поемателя или “ремитента”, същият следва да изрази ясно изричната си воля, че се задължава да заплати поетото задължение точно по запис на заповед/конкретната абстрактна сделка която не е каузална/, а не на някакво друго основание. При липса на посочване в конкретния документ на израза “запис на заповед”, не става ясно дали поетото задължение за плащане на падежа на посочената цена е именно по ценна книга каквато е записа на заповед или длъжника се е задължил да заплати изобщо тази сума посочена в подписания от него документ. Ето защо ако тази воля на поемателят не е изразена ясно и точно още при издаването и подписването на документа, законодателят е установил че в този случай липсва изобщо запис на заповед. Допълнителен аргумент в тази посока е и обстоятелството, че се касае за задължителни реквизити предвидени от закона с оглед на формални изисквания за действителност и липсата на което и да е от тях води до нищожност на издадения запис на заповед.

Наведените с частната жалба доводи срещу обжалвания съдебен акт на първоинстанционния съд са несъстоятелни, като следва да бъдат оставени без уважение. Липсата на посочването на израза “запис на заповед” в логическа взаимовръзка с останалите думи от текста на документа и най –вече липсата на обосновка, че поемането на задължението безусловно и неотменимо да се заплати сумата посочена в документа именно във връзка с издадения запис на заповед, не води до категоричния извод, че длъжникът е поел задължение за заплащане на тази сума именно на основание запис на заповед, а не на друго някакво правно основание. Именно разкъсването на тази логическа връзка между наименованието на документа и основанието за поетото парично задължение, не може да бъде компенсирана с липсата на посочването на израза “запис на заповед” и в текста на самия документ. Допълнителни аргументи в тази посока следва да се открият и във връзка с обстоятелството, че за попълването на този документ е използвана бланка, в която дори заглавието “запис на заповед” е било предварително изписано и не е попълнено в изготвения писмен документ.

Използването на изрази като “безусловно и неотменимо” и “без протест”, които обичайно се използват при записа на заповед, при липса на изрично употребен израз “запис на заповед” в съдържанието на документа и в логическа връзка с останалите думи, не могат да санират допуснатия пропуск и да валидират документа за да се счете безусловно че същият съставлява запис на заповед по смисъла на чл. 535 от ТЗ.

Без правно значение в настоящия случай е и обстоятелството, че в края на документа във връзка с отбелязването за предявяването на документа на длъжника е отбелязано че се предявява запис на заповед/отново изписано в самата бланка на изготвяния документ, а не обстоятелство попълнено от изготвилия документа/. Това е така защото от една страна съгласно т. 3 от цитираното по – горе тълкувателно решение, предявяването на записа на заповед, който е редовен от външна страна, не е задължително тогава когато задължението е поето без протест. Още по – силен аргумент за това становище на въззивната инстанция е обстоятелството, че волята на платеца да поеме задължението именно на основание издаден запис на заповед следва да е налице към момента на издаването и подписването на заповедта и на поемането на задължението, а не към момента на падежа, когато става предявяването на записа на заповед на длъжника, както е и в конкретния случай. Така записването на наименованието “запис на заповед” в частта на документа свързана с неговото предявяване, не можа де са приема за отбелязване на този израз в съдържанието на издадената запис на заповед, а освен това наличието на това наименование към падежа и датата на предявяването, не може да санира липсата му към момента на поемането на задължението от поемателят.

Поради изложените съображения следва да се приеме за правилен извода на съдията от Районен съд Р., че представения със заявлението за издаване на заповед на незабавно изпълнение документ, не е запис на заповед, според нормата на чл. 356 ал.1 от ТЗ и не може да послужи като основание за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 417 т. 9 от ГПК. Депозираната пред Окръжен съд Благоевград частна жалба е неоснователна и не следва да се уважава, а атакуваното Разпореждане № 2978/11.09.2009г. по частно гражданско дело № 830/2009г. по описа на Районен съд Р., следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 418 ал.4 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2978/11.09.2009г. по частно гражданско дело № 830/2009г. по описа на Районен съд Р., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: