Решение по дело №1739/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба от „А. Мак 2002“ ООД-[населено място], против Ревизионен акт № Р-02000223003526-091-001 от 11.04.2024г., потвърден с Решение № 93 от 16.09.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП-Бургас“ при ЦУ на НАП. Оспорва се законосъобразността на издадения РА и се иска неговата отмяна изцяло.

В сезиращата съда жалба, дружеството оспорва РА от 11.04.2024г., който е потвърден от ответния административен орган. Сочи се, че органите по приходите неправилно тълкуват приложимите норми в областта на косвените данъци, а направените изводи са в противоречи ес практиката на ВАС и Европейския съд /СЕС/по идентични казуси. Сочи се, че така определените задължения са в противоречие с норми на ЗДДС. Заявява, че доставките, по които се отказва правото на данъчен кредит са реално осъществени, респективно стоките са получени и по-късно са реализирани от дружеството-жалбоподател. Изтъква се, че издадените в тази връзка фактури напълно отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДДС. При ревизията са представени годни данъчни документи, по смисъла на чл.71, т.1 от ЗДДС, които са условието за приспадане на данъчен кредит. Съгласно законовите норми, приспадането на данъчния кредит не зависи от това дали доставчикът е осчетоводил данъка в своето счетоводство, нито е обусловено от внасянето му към бюджета. Заявява, че единственото условие е получателят да притежава данъчен документ, в който данъкът да е отразен на отделен ред. Твърди се, че приходните органи не са доказали хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС. При тези доводи, оспорващата страна счита, че издаденият РА не е съобразен с чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК, т.е. липсват мотиви и конкретни правни основания относно направените от органите констатации, а това опорочава и извода за дължимост на посочените в РА публични задължения.Иска се отмяна на РА изцяло.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, се представлява от упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и пледира РА да бъде отменен. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза. Претендира се присъждане на разноските по списък.

Ответникът– Директора на дирекция „ОДОП“–[населено място] при ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли, съдът да постанови решение, с което да я отхвърли, респективно да се присъди в полза на ответника дължимото юрисконсултско възнаграждение, с оглед материалния интерес. Представя по делото административната преписка по издаване на оспорения акт. В писмени бележки изразява противоположна позиция на доводите на жалбоподателя и счита, че оспореният РА е законосъобразен, а жалбата срещу него- неоснователна.

Административен съд – Бургас, като взе предвид доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата съдържа изискуемите по закон форма и реквизити, подадена е в законния срок, от юридическо лице, което е адресат на акта /РА от 11.04.2024г./, по същество неблагоприятен за дружеството, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По фактите:

Процесният РА е издаден след ревизия, която е повторна и осъществена в изпълнение на указанията, дадени в отменително решение № 56/07.06.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.

Няма спор по делото, че дружеството е регистрирано по ЗДДС от 01.10.2003 г., като основната му дейност е хотелиерство, ресторантьорство, търговия с храни /кетъринг/, обществено хранене, търговия на дребно с пакетирани хранителни стоки. Установява се от материалите по преписката и приети като доказателства по делото, че е упражнявана дейност в четири обекта в ревизирания период, като са налице сключени договори с училища, болници и общини за доставка на храна.

През ревизирания период „А. мак - 2002“ ООД е извършвало облагаеми доставки на територията на страната с данъчна ставка 9 % и 20 %, свързани с обществено хранене - ресторантьорство и столово хранене, търговия с храни - кетъринг, търговия на дребно с пакетирани хранителни стоки.

Установено е още в хода на предходната ревизия, при проверка на обект -бюфет, находящ се в [населено място], [улица], НУМСИ „Проф. П. Владигеров“, че в обекта се е извършвала продажба на закуски и пакетирани изделия, но липсват места за консумация. Обектът е категоризиран като извършване търговия на дребно. Продажбите са осъществени чрез едно фискално устройство и всички продажби се регистрирали в данъчна група „Г“ със ставка на данъка 9%. При направените констатации от проверката, ревизиращите органи са обосновали извод, че предлаганите услуги не отговарят на понятието „ресторантьорски и кетъринг услуги“, по смисъла на т. 61 на § 1 от ДР на ЗДДС. Констатирано е, че доставката на предлаганата от дружеството храна не е придружена от други допълнителни/помощни услуги, и не може да се консумира непосредствено. Няма предоставяне на оборудване - салон за хранене, гардероб, санитарно помещение, мебели, съдове, подреждане на прибори, съветване и разясняване на клиентите относно предлаганата храна, сервиране на храната на маса, почистване на масата, след приключване на консумацията. При това положение доставките на стока, за която е приложима стандартната данъчна ставка в размер 20 на сто, въз основа на изведена справка от информационния масив на НАП за отчетените обороти от ФУ с per. № 4083382 в обект бюфет, НУМСИ „Проф. П. Владигеров“ за периода от 16.09.2020г. /начало на периода за отчитане на ставка от 9%/ до 13.06.2022г/.

При тези факти и на основание чл. 66, ал.1, във връзка с чл. 6, ал.1 и чл.12, ал. 1 от ЗДДС, е начислен ДДС до пълния размер от 20 % за извършените продажби за данъчни периоди м.09, м.10 и м.11.2020 г., м.02.2021 г. и м.05.2021 г. и така дооначисленият ДДС е в общ размер на 1011,46 лв.

Следващата констатация, въз основа на която е издаден РА се базира на отказано право на данъчен кредит, както следва:

Отказан е данъчен кредит в общ размер на 52 048.34 лева, по 55 броя фактури, издадени от „М.-Спенсър- хрантекс“ ЕООД. Сочи се, че няма доказателства за реално извършени доставки от „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД към „А. мак - 2002“ ООД и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл. 6, чл. 12, чл. 25, чл. 68, ал.1, т.1 и чл.71, ал.1 от ЗДДС.

Аналогична констатация за липса на доказателства за реално извършени доставки от „Бомира 88“ ЕООД към „А. мак - 2002“ ООД обуславя изводът на приходните органи, че на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6, чл. 12, чл.25, чл.68, ал.1, т.1 и чл.71, ал.1 от ЗДДС, на „А. мак - 2002“ ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер [рег. номер]. по процесиите фактури, издадени от „Бомира 88“ ЕООД, а именно по отношение на 4 бр. фактури на обща стойност 18 325 лв. и ДДС 3 665 лв., издадени от „Бомира 88“ ЕООД през м. 03.2020 г. и м. 02.2021 г. Предмет на доставките са пакетирани шоколадови изделия и безалкохолни напитки.

Третият доставчик, за който са направени констатации при отказа за приспъдане данъчен кредит е дружество „БГ - индустриал - импорт - експорт - 83“ ЕООД, ЕИК **********. В тази връзка, описано е, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. фактури на обща стойност 8417,50 лв. и ДДС 1683,50 лв., издадени от „БГ - индустриал - импорт - експорт - 83“ ЕООД през м.04 и м.05.2020 г. Предмет на доставките са пакетирани шоколадови изделия и безалкохолни напитки.

Четвъртият доставчик, обхванат от процесната ревизия е дружеството „Каприз 13“ЕООД. По отношение на това дружество също е обоснован извод, че няма доказателства за реално извършени доставки от „Каприз 13“ ЕООД към „А. мак - 2002“ ООД и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, чл.12, чл. 25, чл.68, ал.1, т.1 и чл.71, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер [рег. номер]. по процесиите 2 бр. фактури.

Във връзка с направените констатации по описаните доставки и извършени насрещни проверки органите по приходите са посочили следното:

По отношение фирма „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД

Дружеството е вписано в Търговския регистър на 13.03.2018 г., регистрирано е по ЗДДС на 18.04.2018 г. и е дерегистрирано на 09.07.2021 г. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че Н. Б. Н. - едноличен собственик и управител на „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД, е с прекратена регистрация /смърт на физическото лице/ на 23.01.2021 г., която дата неправилно е отразена в РД /14.03.2018 г/. Към момента на проведеното ревизионно производство е установено, че дружеството „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД няма представляващ. На дружеството е извършена ревизия за определяне на задълженията по ЗДДС за периода от 01.02.2019г. до 31.03.2020 г., която приключила с PA № Р-22221020003025-091-001/25.02.2021 г., в който са обективирани с установени задължения в големи размери. Органите по приходите са установили, че „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД е отразило в СД по ЗДДС и дневник за продажби за съответните периоди 55бр. фактури на обща стойност 260 241,70 лв. и ДДС 52 048,33 лв. с получател „А. мак- 2002“ ООД.

През периода на издаване на фактурите дружеството е имало лица, назначени на трудов договор за дейност търговия на дребно с хранителни стоки. От 01.02.2021г. всички лица са освободени, като за периода от 01.08.2020 г. до 31.01.2021 г. е имало назначени само две лица, на длъжности шофьор на товарен автомобил и отчетник. Дружеството има подадена ГДД по чл. 92 по ЗКПО за 2019 г. и 2020 г. с декларирани големи обороти, но с малка печалба. Освен това, за „М.- Спенсър-хрантекс“ ЕООД не са установени данни за притежавани превозни средства.

С вх. № 53-00-2722/02.12.2022 г. в ТД НАП- София са получени документи от Ц. Б. В.-Й. - бивш счетоводител на „М.-Спенсър- хрантекс“ ЕООД, както следва: писмено обяснение, договор за наем на търговски обект, аналитични регистри за периода м. 02. 2019 г. - м. 01.2021 г. на сметка 411 „Клиенти“, аналитична сметка „А. мак - 2002“, смъртен акт на Н. Б. - управител.

Съгласно представените документи, „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД е сключило договор с „А. мак-2002“ ООД от 01.09.2019 г. за наем на склад на адрес: [населено място], [улица], като не е вписана търговска площ, Посочено е, че наемът е на стойност 500 лв. на месец, за срок от 24 месеца, считано от 01.09.2019 г. В приемо-предавателен протокол към договора не са вписани данни за площ и състояние към момента на предаване на ВиК инсталация, ел. инсталация, ТЕЦ, телефон, интериор. От представените счетоводни регистри става ясно, че всички фактури, издадени на „А. мак - 2002“ ООД, са осчетоводени по кредита на сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ и ДДС е начислен. Осчетоводени са плащания в брой по дебита на сметка 501 „Каса в лв.“ По обяснения на Ц. Б. В.-Й. - бивш счетоводител на „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД, основната дейност на дружеството е била търговия на едро и дребно с пакетирани захарни изделия, безалкохолни напитки и др. Произходът на стоките е от внос и ВОП на стоки.

Сочи се, че от страна на ревизираното лице са представени заверени копия на част от процесиите фактури, с изключение на фактури, както следва:

№ **********/19.07.2019 г., № **********/ 26.07.2019 г.,

№ **********/27.07.2019 г„ № **********/30.06.2019 г„

№ **********/31.07.2019г., № **********/12.09.2019 г„

№ **********/13.09.2019 г„ № 30000000103/16.09.2019г.

Към фактурите са приложени фискални бонове от ФУ за разплащане в брой. Данъчната основа по фактурите е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 304 „Стоки“, съгласно представен хронологичен опис на сметката, както и на сметка 4531 „Начислен ДДС за покупките“ и на сметка 501 „Каса в лв.“.

В хода на ревизионното производство управителят на ревизираното дружество е дал писмено обяснение, че превозването на стоките, закупени от „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД, е осъществено с транспорт и за сметка на „А. мак-2002“ООД. Натоварването се е извършвало от база в [населено място], като той самият е бил шофьор на автомобила, превозващ стоката. Стоката му е била предавана от техен служител, като за всяка от покупките освен фактурите има и приемо-предавателни протоколи, съответно пътни листи. Заявил е, че не помни точно къде се намира складовата база, откъдето е вземал стоките.

По отношение на твърдението, че на „М.-Спенсър-Хрантекс“ ЕООД е предоставено под наем помещение, находящо се в [населено място], [улица], управителят на „А. мак - 2002" ООД е пояснил, че не са издавани фактури на „М.- Спенсър-хрантекс" ЕООД относно това помещение и складът не е ползван от това дружество.

От страна на ревизираното дружество е представен договор за доставка на хранителни продукти от 15.12.2019 г., сключен между „А. мак - 2002" ООД /Възложител/ и „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД /Изпълнител/ с предмет извършване на периодични доставки на хранителни продукти по заявка на възложителя. Договореното място на извършване на доставките са франко складовете на възложителя, находящи се в [населено място], [улица] [населено място], [улица].

Представени са приемо-предавателни протоколи към фактурите, издадени от „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД, в които са изписани данни на продавач и купувач, № и дата на протокола, място на сделката - [населено място], към коя фактура се издава, както и какви стоки по вид, мярка, количество, ед. цена и стойност се продават. В приемо- предавателните протоколи не са посочени конкретни имена на лицата, извършили приемо-предаваенто, а има положени само подписи. Няма представени експедиционни бележки.

Приложени са пътни листи на МПС „Мерцедес Спринтер 308 Д“ с per. № [рег. номер], като органите по приходите констатирали, че тези листи са с непълни и неточни данни.

Изтъква се, че доставчикът „М.-Спенсър-хрантекс" ЕООД не е представил доказателства за наличието на активи и материално-технически ресурси за извършване на доставките. Фактурите, които са били анализирани, са придружени от фискални бонове, на който е посочен адрес на обекта: [населено място], склад [улица]. Не са представени първични документи /фактури/ за придобиване на стоките, използвани за извършване на документираните доставки. Не е представен хронологичен регистър на сметката, по която са заведени стоките и е отразено тяхното изписване във връзка с извършените продажби. Сключените от лицето трудови договори са подадени като такива с указано място на работа [населено място]. Отразено е, че в информационния масив на НАП няма данни за подадени декларации по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на физически лица за периода на извършване на процесиите доставки. Съпоставени са данни с извършена ревизия на дружеството-доставчик, като констатирано по отношение на ВОП на стоки, че „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД е осъществило ВОП на стойност 14 903,42 лв. и ДДС 2980,68 лв. от: „ARTIGIAN VENDING SRL“ с VIN: IT 01389130558 и ..GENA ГД EUROPEAN GOODS SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIE“ c VIN: PL5272712757. При ревизията не са установени данни за получени ВОП от Markov Mario Lyubchev – Гърция с VIN:*********.

Приходните органи при анализ на представените инвойси са обосновали извод, че същите не са коректно издадени и не могат да бъдат кредитирани като доказателство за закупени от „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД стоки. Допълнително се сочи, че дори дружеството да е притежавало такъв обем стоки, не са представени справки, обвързващи продадените стоки по вид и количества на други клиенти и съответно на „А. мак - 2002“ ООД. В дневниците за продажби на доставчика има отразени множество продажби и към други клиенти, а не само към жалбоподателя. При положение, че няма представени счетоводни данни за заприходените и изписаните стоки с процесиите инвойси, според ревизиращите не би могло да се твърди, че точно тези стоки са продадени от „М.-Спенсър- хрантекс“ ЕООД на „А. мак- 2002“ ООД.

По отношение на получените доставки на стоки от „Бомира 88“ ЕООД, ЕИК *********:

Ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури на обща стойност 18 325 лв. и ДДС 3 665 лв., издадени от „Бомира 88“ ЕООД през м. 03.2020 г. и м. 02.2021 г. Предмет на доставките са пакетирани шоколадови изделия и безалкохолни напитки.

В хода на процесната ревизия, за да установят реалността на доставките, още при предходната ревизия данъчните органи са извършили насрещна проверка на „Бомира 88“ ЕООД, при която е констатирано, че дружеството е вписано в Търговския регистър на 29.05.2017 г„ регистрирано е по ЗДДС на 20.06.2017 г. и е дерегистрирано на 12.08.2021 г., с оглед установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Връчен е ИПДПОЗЛ на декларирания електронен адрес на дружеството, но се сочи, че в законоустановения срок от негова страна не са представени документи и писмени обяснения. След извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че „Бомира 88“ ЕООД е отразило в дневниците за продажби и СД по ЗДДС процесиите фактури с получател „А. мак - 2002“ ООД, като освен тях има включени и други 3 бр. фактури за периода 01.01.2019 г.- 12.08.2021 г., по които ревизираното дружество не е ползвало данъчен кредит. По данни от информационния масив на НАП, през периода на издаване на фактурите дружеството има лица, назначени на трудов договор за дейност на ресторанти и заведения за бързо хранене с месторабота к.к. „Слънчев бряг“, производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия с месторабота [населено място] и дейност на ресторанти и заведения за бързо хранене с месторабота [населено място]. От 01.01.2021 г. всички лица са освободени, а дружеството е издавало фактури на „А. мак - 2002“ ООД, включително до м. 05.2021г.

Цитирани са и служебно известни на приходните органи данни, а именно от информационния масив на НАП, че това дружество притежава 7 бр. фискални устройства. При справка в дневниците за покупки е установено, че доставчици на проверяваното дружество през периода на издаване на фактурите са лица, окачествени като „рискови/некоректни“ и съответно дерегистрирани по ЗДДС лица, в това число е посочен и другият доставчик „БГ - индустриал - импорт - експорт - 83“ ЕООД. Отново от извършена справка в информационната система на НАП се сочи, че дружеството има подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г„ 2020 г. и 2021 г. с декларирани големи обороти, счетоводна и данъчна загуба. Няма налични данни за притежавани превозни средства от „Бомира 88“ ЕООД. Уточнено е, че на дружеството са извършвани насрещни проверки, исканията по които са връчвани по реда чл.32 от ДОПК.

От страна на ревизираното лице са представени заверени копия на процесиите фактури. Към тях са приложени фискални бонове от ФУ за разплащане в брой. Данъчната основа по фактурите е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 304 „Стоки“, съгласно представен хронологичен опис на сметката, както и на сметка 4531 „Начислен ДДС за покупките“ и на сметка 501 „Каса в лева“.

При тази ревизия управителят на дружеството жалбоподател е дал писмено обяснение, че превозването на стоките, закупени от „Бомира 88“ ЕООД, е с транспорт и за сметка на „А. мак - 2002“ ООД, като е заявил, че е вземал стоките от техен обект, но не е бил складовата им база. Няма сключен договор между двете дружества. Представени са приемо-предавателни протоколи към фактурите, издадени от „Бомира 88“ ЕООД, в които са изписани данни на продавач и купувач, № и дата на протокола, място на сделката - [населено място], към коя фактура се издава, както и какви стоки по вид, мярка, количество, ед. цена и стойност се продават. Липсват конкретни имена на лицата, извършили приемо-предаване, но има положени подписи. Цитирани са данните от ТР за представляващите това дружество.

По отношение на получените доставки на стоки от „БГ - индустриал - импорт - експорт - 83“ ЕООД, ЕИК **********:

Ревизираното дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. фактури на обща стойност 8417,50 лв. и ДДС 1683,50 лв., издадени от „БГ - индустриал - импорт - експорт - 83“ ЕООД през м. 04 и м. 05.2020 г. Предмет на доставките са пакетирани шоколадови изделия и безалкохолни напитки.

С цел установяване реалността на доставките е извършена насрещна проверка на „БГ - индустриал - импорт - експорт - 83“ ЕООД, при която е констатирано, че дружеството е регистрирано по реда на ДОПК на 07.02.2018 г., по реда на ЗДДС на ДОПК на 07.02.2018г. и е дерегистрирано, считано от 26.06.2020 г. на основание чл.176, т.3 от ЗДДС. Процесиите фактури са включени в СД по ЗДДС и дневника за продажби на „БГ - индустриал - импорт - експорт - 83“ ЕООД с получател „А. мак - 2002“ ООД. Изготвеното в хода на проверката ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като при извършените посещения на адреса за кореспонденция не е открит представляващ или упълномощено лице на дружеството. По данни от информационния масив на НАП, през периода на издаване на фактурите дружеството е имало назначено едно лице на трудов договор за дейност други довършителни строителни дейности с месторабота [населено място]. Дружеството има регистрирано едно фискално устройство. При справка в дневниците за покупки, е установено, че доставчици на проверяваното дружество през периода на издаване на фактурите също са определени като „рискови/некоректни“, дерегистрирани по ЗДДС лица, които му доставят услуги, а не стоки. Дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. Не са установени данни за притежавани превозни средства. Съгласно информационния масив на НАП, на дружеството са възложени насрещни проверки, исканията по които са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. От страна на ревизираното дружество са представени заверени копия на процесиите фактури. Към тях са приложени фискални бонове от ФУ за разплащане в брой. Данъчната основа по фактурите е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 304 „Стоки“, съгласно представен хронологичен опис на сметката, както и на сметка 4531 „Начислен ДДС за покупките“ и на сметка 501 „Каса в лв.“.

В хода на ревизията управителят на ревизираното дружество е дал писмено обяснение, че превозването на стоките, закупени от „БГ -индустриал – импорт- експорт - 83“ ЕООД, е с транспорт и за сметка на „А. мак - 2002“ ООД. Законният представител е заявил, че е вземал стоките от техен обект, но той не е бил складовата им база. Няма сключен договор между двете дружества. Представени са приемо-предавателни протоколи към фактурите, издадени от „БГ индустриал - импорт - експорт - 83“ ЕООД. в които са изписани данни на продавач и купувач, № и дата на протокола, място на сделката - [населено място], към коя фактура се издава, както и какви стоки по вид, мярка, количество, ед. цена и стойност се продават. В приемо- предавателните протоколи липсват конкретни имена на лицата, извършили приемо-предаване, обаче има положени подписи.

По отношение получените доставки на стоки от „Каприз 13“ ЕООД, ЕИК *********:

Приходните органи са извършили проверка, с цел установяване реалността на доставките, като при предходната ревизия е извършена насрещна проверка на „Каприз 13“ ЕООД. Констатирано е, че същото е регистрирано на 18.12.2013г., по реда на ЗДДС на 29.07.2019г. и дерегистрирано по ЗДДС, считано от 13.05.2022 г., на основание чл.176 от ЗДДС. Процесиите фактури са включени в СД по ЗДДС и дневника за продажби на „Каприз 13“ ЕООД с получател „А. мак - 2002“ ООД. Изготвено е в хода на проверката ИПДПОЗЛ, което е връчено по електронен път, но няма получен отговор. По данни от информационния масив на НАП, през периода на издаване на фактурите дружеството е имало назначени две лица на трудов договор на длъжност шофьор на лекотоварен автомобил за дейност неспециализирана търговия на едро с месторабота [населено място]. Дружеството има регистрирано едно фискално устройство. При справка в дневниците за покупки, е установено, че доставчици на проверяваното дружество през периода на издаване на фактурите са лица определени от ревизиращите, като „рискови/некоректни“, дерегистрирани по ЗДДС лица. Обсъдено е съдържанието на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020 г., от което е видно декларирани големи обороти, но малка по размер печалба. Не са установени данни за притежавани превозни средства. Съгласно информационния масив на НАП, на дружеството са възложени насрещни проверки, исканията по които са връчени по реда чл. 32 от ДОПК. Извършена е ревизия с обхват ДДС за периода 01.02.2020г. -31.01.2021г., която е приключила с допълнително установени задължения в големи размери. Сочи се, че от страна на ревизираното дружество са представени заверени копия на процесиите фактури. Към тях са приложени фискални бонове от ФУ за разплащане в брой. Данъчната основа по фактурите е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 304 „Стоки“, съгласно представен хронологичен опис на сметката, както и на сметка 4531 „Начислен ДДС за покупките“ и на сметка 501 „Каса в лв.“. При осъществената ревизия управителят на ревизираното дружество е дал писмено обяснение, че е взимал стоките от обект на „Каприз 13“ ЕООД, но той не е складовата му база. Няма сключен договор между двете дружества. Представени са приемо- предавателни протоколи към фактурите, издадени от „Каприз 13“ ЕООД, за които органите са констатирали, че видимо подписите се различават от тези, положени върху фактурите. Изтъква се и впечатлението, че печатът на „Каприз 13" ЕООД е различен в положения върху е различен в положения върху двата документа - фактура и протокол. Посочено е място на доставката - [населено място]. доставчикът „Каприз 13“ ЕООД не е представил доказателства за наличието на материално-технически и трудови ресурси за извършване на доставките. Фактурите, които са били обект на анализ, са придружени от фискални бонове, на които е отпечатан адрес на обекта „Без стационарен обект“, [населено място], [улица] /съвпадащ с адреса на „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД/ с инд. № [рег. номер]. Не са представени първични документи /фактури/ за придобиване на стоките, използвани за извършване на документираните доставки. Не е представена заведена счетоводна отчетност.

Изложени са и обстоятелства, свързани с анализ на заявеното от управителя на дружеството –жалбоподател по отношение транспортирането на стоките, по отношение на всички упоменати по-горе доставчици /четирите дружества/, с оглед доказване на реално осъществен транспорт на стоките от всички доставчици до „А. мак - 2002“ ООД, доколкото от ревизираното дружество е декларирано, че стоките са превозвани лично от управителя с автомобил на дружеството.

В тази връзка е констатирано, че при преглед на представените копия на пътни листи е установен фактът, че автомобилът е „Мерцедес Спринтер 308 Д“ с per. № [рег. номер], а негов водач е Я. Д.. В част от пътните листи е записан час на тръгване/пристигане от и в Бургас, от и в Перник, от и в София. В останалите пътни листи са записани само изминатите километри Бургас-Перник, Перник-Бургас, Бургас-София, София-Бургас, като липсва формата с отчет за изминати километри. Липсва точен адрес или фирма, до която са извършвани превозите. Всички пътни листи са с изминати 880 км отиване и връщане. Има представени пътни листи с еднакви номера и показания на километража, но от различни дати. В тази връзка са съпоставени п.л № 157501/16.12.2020 г. и от 26.02.2020г„ № 157503/08.01.2021 г. и от 09.03.2020 г., № 157504/11.01.2021 г. и от 13.03.2020г„ № 157509/23.02.2021 г. и от 26.05.2020 г„ № 157510/16.12.2020 г. и от 30.05.2020г. Според съдържанието им, на някои от пътните листи е записано, че са издадени през 2023г. При така обсъденото съдържание, ревизиращият екип обосновава извод, че същите не са били издавани към тези дати, а са съставени за целите на ревизионното производство.

Сочи се, че за установяване на истинността на представените пътни листи, ревизиращият екип е извършил проверка на наличната информация в Агенция „Пътна инфраструктура“ относно МПС с per. № [рег. номер]. От получената информация е видно, че след 20.12.2019г. това МПС е засечено да преминава само на 30.06.2020 г. от камера с локация Крайморие в посока Атия - Бургас и Бургас - Атия и в периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021г. от камери с локация Крайморие, Айтос и Равда в посоки Атия - Бургас, Бургас — Атия и Айтос. Няма данни автомобилът да е засечен от други камери, разположени по пътната мрежа на цялата страна, в т.ч. и по дестинациите и датите, посочени в пътните листи Бургас - Перник - Бургас и Бургас - София - Бургас.

В хода на ревизията е установено и друго несъответствие с твърденията, че стоките са транспортирани от Я. Д.. Съгласно представен пътен лист № 157509/26.05.2020 г„ МПС е излязло от гаража в 6:18 ч и са изминати 880 км, които километри лицето дава в другите пътни листи като изминати Бургас - София - Бургас /начални показания на километропоказателя - 429 625 км и крайни показания - 430 505 км/. В същото време е видно от представено банково извлечение, на 26.05.2020 г. от ФЦ „Бургас Б.“, Я. Д. е теглил на каса сума.

Във връзка със заприходяване и изписването на стоките в счетоводството на жалбоподателя и използваната съответна складова програма са дадени писмени обяснения. От тях става ясно, че през ревизираните периоди дружеството е имало складова програма, която вече е заменена с нова и не пази архив на старата, защото тя е била унищожена от хакерска атака. В старата са били заприходени всички покупки по артикули и цени. Складовата програма не е била интегрирана със счетоводната програма. Закупените стоки са се заприходявали в програмата и изписвали при продажбата им. Счетоводството на дружеството е изписвало ежемесечно стоката, съпоставяйки я с реалните наличности в складовата програма, въз основа на приемо- предавателен протокол, сертификат за качество и фактура. Дружеството е притежавало всички документи, доказващи произхода на стоките и срока на годност. Представени са инвентаризационни описи към 31.12.2019 г., 31.12.2020 г., към 31.12.2021 г., от които обаче не става ясно какъв е произхода на наличните артикули.

При ревизията е констатирано, че в счетоводството на „А. мак - 2002“ ООД не се води аналитичност на получените и продадените артикули. Стоките се изписват общо по стойност. Липсва архив на ползвания в обектите програмен продукт, както и информация на хартиен носител, подаван към счетоводството, въз основа на който се е изписвала стоката.

Наред с това е установено, че един от търгуваните артикули с процесиите доставчици - „Кока Кола“, е закупуван също и от други доставчици- „Метро“ и „Аванти 777“ ЕООД.

Третата констатация на ревизиращите се изразява в ползването на данъчен кредит през м. 10.2019 г., дружеството, а именно, че дружеството е ползвало данъчен кредит по 3 бр. фактури на обща стойност 7813,33 лв. и ДДС 1562,67 лв., издадени от „М.- Спенсър-хрантекс“ ЕООД, като получател по същите е лице, различно от ревизираното /„Фууд сълюшънс сървисис“ ДЗЗД с ЕИК по Булстат: BG177172184/ - фактурите /описани на стр.16 от РД/. На основание чл.71, т.1, във връзка с чл.68 от ЗДДС, за м.10.2019 г. не е признат данъчен кредит в размер на 1562,67 лв. по горепосочените фактури, тъй като „Ален мак - 2002“ ООД не е получател по доставките.

Констатация № 4 е основана на справка в информационния масив на НАП за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към жалбоподателя, като е установено, че дружеството не е отразило в дневниците си за покупки и съответно не е намалило ползвания от него данъчен кредит по издадени му 9 бр. кредитни известия на обща стойност -5301,70 лв. и ДДС -1060,34 лв.

На основание чл.78, ал.2 и ал.3, във връзка с чл.68, ал.1 от ЗДДС, със сумите на кредитните известия е извършена корекция в съответните данъчни периоди, като е намалена сумата на ползвания данъчен кредит общо с 1060,34 лв.

Ревизионният акт е потвърден изцяло с Решение № 93 от 16.09.2024г. на директора на дирекция „ОДОП-Бургас“ при ЦУ НАП, поради което е допустимо обжалването му пред съда.

В хода на съдебното производство по обжалване на РА от 11.04.2024г. по инициатива на жалбоподателя е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице К. С..

Видно от приетото в открито заседание на 07.05.2025г. и неоспорено от страните заключение на вещото лице К.С. е даден отговор на поставените задачи, както следва:

По отношение на първия поставен към експерта въпрос „Има ли в периода 01.04.2020г.-14.01.2021г. регистрирани ВОП сделки от „М.-СПЕСНЪР-ХРАНИТЕКС“ ЕООД, чрез които същото дружество да е получило стоки - с кои контрагенти, какви по вид и количество стоки?“, при съобразяване на установените факти, вещото лице сочи, че според писмото, получено от „ТЕРИТОРИАЛАН АГЕНЦИЯ НАП СОФИЯ ОФИС Л.“, Изх.№54-02-1695/31.03,2025г. в ИС на НАП няма данни за подавани VIES декларации. В сектор архив при ТД на НАП СОФИЯ, офис „Л.“ в досието на дружеството няма първични счетоводни документи, протоколи по чл.117 ал.4 от ЗДДС, документи за транспорт, доказващи транспортирането на такива стоки от страна членка на Европейския съюз, както и договори за ВЪТРЕОБЩНОСТИ ПРИДОБИВАНИЯ за период 01.04.2020г.-14.01.2021г., които според чл.56 от ЗДДС са изискуеми документи за доказване на ВОП- данъчна фактура, издадена от доставчика с валиден VAT номер, транспортни документи (CMR, товарителница, приемно-предавателен протокол), че придобитата стока е транспортирана от друга държава-членка на Европейския съюз, както и договори, поръчки, платежни документи, кореспонденция с доставчика, протоколи по чл.117 от ЗДДС, който получателят издава и ги включва в дневниците по ДДС. Приложено е писмото на НАП, като доказателство към заключението. Проверени са Дневниците за покупки и продажби на дружеството за период 01.04.2020г,-14.01.2021г. и вещото лице К.С. установява, че за периода няма регистрирани ВЪТРЕОБЩНОСТИ ПРИДОБИВАНИЯ, и няма доставчици с ДДС номер от държава членка на Европейския съюз. В подадените справки - декларации за ДДС от 01.04.2020г. до 14.01.2021 г. в клетка 12- данъчна основа на ВОП и данъчна основа на получени доставки по чл.82, ал.2-6 от ЗДДС няма регистрирани ВЪТРЕОБЩНОСТИ ПРИДОБИВАНИЯ. Приложени са Дневници за покупки и продажби, Справки - декларации за ДДС на дружеството „М.-спенсър-хранитекс“ ЕООД с ЕИК: ********* за периода: 01.04.2020г.-14.01.2021г., към заключението по счетоводната експертиза.

В отговор на втората поставена задача „Правилно ли са изчислени задълженията за ДДС и лихви в ревизионния акт, съответно в Решението на ОДОП?“ експертът изтъква, че са проверени, сравнени и изчислени сумите по Ревизионен акт №Р-02000223 003 526-091- 001/11.04.2024г. на „А. МАК-2002“ООД с Електронния калкулатор за изчисляване на законна лихва на Национална агенция по приходите и е констатирано, че сумите по главница и лихва на задължението са правилно изчислени.

По искане на дружеството-жалбоподател бе изслушана в качеството на свидетел Н. К., която работи в дружеството-жалбоподател от около 9 години. В показанията си свидетеля заяви, че през последните години фирмата се занимава основно с ресторантьорство и индустриален кетъринг, като има няколко обекта за бързо хранене в [населено място]. В това число, приготвят и доставят храна до лечебни заведения и училища в града. През периода от 2020-2021г. се е занимавала най-вече с организация по приемане на заявките и калкулиране, съответно предаване на заявки към доставчици за хранителни продукти и безалкохолни напитки и към кухните-майки. Основните доставчици са били от [населено място], но и няколко фирми от [населено място], тъй като въпреки отдалечеността и транспортните разходи са предлагали конкурентни цени. Свидетелят посочи поименно и четирите фирми-доставчици посочени в РА, като заяви, че разговорите по телефони за доставките са провеждани главно от нея. За самите плащания заяви, че най-вероятно управителят към онзи момент /Я. Д./ ги е извършвал. Сочи, че стоките са идвали с фактури икасови бонове, а на място са подписвани приемо-предавателни протоколи и е проверявано съответствието с количеството. Служителят изтъкна, че в някои приемо-предавателни протоколи „пишеше [населено място], а ние знаехме, че доставките са от [населено място]“, но не е поставен въпрос и го отчита, като техническа грешка. Заяви, че проверката при получаване на стоките се е състояло най-вече в установяване дали е налице точното количество, което е заявено. При приемане на стоките не е плащано, а за евентуално банкови преводи заяви, че не е запозната. Доставянето е извършвано предимно в складовата база на фирмата, в студентския стол на ВХТИ, тъй като е лесно достъпно и за пристигащите товарни автомобили от [населено място]. Заяви, че камионите на външен вид са изглеждали еднакво, но шофьорите на автомобилите са били различни и често пъти са звъняли предварително по телефона, за да ги упъти къде трябва да разтоварят, а също така са питали и за други адреси, понеже са доставяли стоки и на други лица в града. Заяви, че са доставяни най-вече минерална вода и безалкохолни напитки на компанията „Кока-Кола“. През 2020-2021г. доставените количества са били приблизително 10 тона. От складовата база във ВХТИ стоките са превозвани с няколко автомобили, които са имали „активна регистрация в Агенцията по храните“, като сред тях е имало „Мерцедес Спринтер, един пикап – тип „баничарка“ и един джип. Свидетелят К. заяви, че тя и управителят Я. Д. са се занимавали с пренасяне на стоката от складовата база до някои от обектите в града. Заяви, че към момента вече фирмата не работи с доставчици от [населено място], а знае също, че един от управителите на софийските фирми е починал, а след това никой не се е свързал повече с тях. Според заявеното от свидетеля, доставяните стоки от [населено място] са били с включен транспорт. Не си спомня през 2020-2021г. управителят Я. Д. да е пътувал до [населено място] или [населено място], за да получава стоки. По отношение на микробуса „Мерцедес-Спринтер“ посочи, че с него е извършван най-вече транспорт до обекти в О. К. и Община Созопол, около 2-3 пъти седмично през периода от 2019-2021г. По отношение на приемо- предавателните протоколи подписвани при получаване на стоките свидетелят заяви, че са подписвани от управителя, но е възможно в някои случаи и тя да е подписвала такъв протокол. Заяви, че относно доставките на минерална вода и безалкохолни напитки е възможно някакви количества да са доставяни и от бургаски фирми. С представители на фирмите от [населено място] е разговаряла само по телефона, а не се е срещала с тях.

Въз основа на така направените фактически констатации, съдът приема от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването. С оглед приетите писмени доказателства, съдът приема, че процесният ревизионен акт от 11.04.2024г. потвърден от ответника, е издаден от компетентни органи по приходите, по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК. РА е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административ-нопроизводствените правила. Спазени са процесуалните права на ревизираното дружество и му е осигурена възможност да ангажира доказателства в хода на административното ревизионно производство, поради което не е нарушено правото на защита на проверявания субект. Освен това са извършени необходимите действия за изясняване на относимите факти и в хода на производството е събран по надлежния ред доказателствен материал, с оглед преценка на релевантните факти и обстоятелства.

Относно приложението на материалния закон и съблюдаване на неговите цели:

По отношение първата констатация в РА:

Въпреки, че процесният ревизионен акт е оспорен изцяло, по отношение на първата констатация от страна на дружеството не са изложени конкретни съображения за незаконосъобразност на акта в тази част. В този смисъл, променената ставка от 9 % на 20 % за извършени продажби на закуски и пакетирани изделия в обект – бюфет, находящ се в [населено място], [улица], НУМСИ „Проф.Панчо Владигеров“ се базира на приложение на съществуващата нормативна уредба, регламентираща видовете услуги, в каквато насока от страна на жалбоподателя не са изложени конкретни възражения. Понятието „ресторантьорски и кетъринг услуги“ е дефинирано от законодателя в разяснителната норма на §1, т.61 от ДР на ЗДДС, респективно са посочени условията, на които трябва да отговаря извършваната от дружеството дейност, за да попадне в обхвата на това понятие и да може да прилага диференцираната ставка от 9 % на данъка. В тази връзка, стр. 6-8 от РД са изложени подробни аргументи, които не са оспорени от ревизираното дружество.

Съгласно чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС /в сила от 01.08.2020 г. до 31.12.2021 г„ ДВ, бр. 71 от 2020 г./ ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл.128 от същия закон. Съгласно изменението на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /в сила от 01.12.2020 г. до 31.12.2021 г., ДВ, бр.104 от 2020г./, ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128 от същия закон.

Определение на понятието „ресторантьорски услуги“ е дадено в т. 62 на §1 от ДР на ЗДДС /в сила до 01.12.2020 г./, по силата на което „ресторантьорски услуги“ са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране. Храни за човешка консумация са храни по смисъла на чл. 2 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните.

Не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:

а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна /например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни/;

б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти;

в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.

Съгласно т.61 на §1 от ДР на ЗДДС /в сила от 01.12.2020 г. до 31.12.2021 г., ДВ, бр.104 от 2020г./ „ресторантьорски и кетъринг услуги“ са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011/. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Съгласно чл.6, §1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011, ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, напитки или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Съгласно §2 на същата разпоредба, доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на § 1. При това положение, за да се приеме за предоставена ресторантьорска услуга, доставката на храна следва да е придружена от достатъчно помощни услуги, за да може доставените храни да се консумират непосредствено. В подкрепа на тези изводи е и относимата практика на СЕС, според която ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от които доставката на храна е само съставна част и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано следва да доминират. Според Решение на Съда /първи състав/ от 22 април 2021 г. по дело С-703/19: „Член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/47/ЕО на Съвета от 5 май 2009 г., във връзка с точка 12а от приложение III към тази директива и член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „ресторантьорски и кетъринг услуги“ попада доставката на храни, придружена от достатъчно помощни услуги, позволяващи на крайния клиент да консумира непосредствено тези храни. В т.58 от същото решение се посочва, че за квалифицирането на дадена облагаема сделка като „ресторантьорски и кетъринг услуги“ законодателят на Съюза е искал да отдаде решаващо значение не на начина на приготвяне на храните или на тяхното доставяне, а на осигуряването на помощни услуги, които придружават доставката на приготвените храни, които услуги трябва да са достатъчни, за да осигурят непосредствената консумация на тези храни и да играят по- голяма роля в оравнение с тяхната доставка. Освен това, видно от т.59 на решението, критериите, които са решаващи, за да се прецени дали услугите, съпътстващи доставката на приготвените храни, могат да се считат за „достатъчно помощни услуги“, се отнасят до предлаганото на потребителя ниво на услуги. Детайлно в този аспект, а именно в т.60 съдът отчита по-специално елементи като присъствието на сервитьор, наличието на обслужване, което се състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, наличието на специално предназначени за консумацията на храната затворени и отоплени помещения, или наличието на гардероб и тоалетни, както и в осигуряването на съдове, мебели или прибори за хранене /в тази насока е решение от 10 март 2011 г„ Bog и др., С-497/09, С-499/09, С-501/09 и С-502/09/. При така направените в хода на производството констатации относно дейността на ревизираното лице, свързана с продажба на закуски и пакетирани изделия в обект бюфет, категоризиран като такъв за търговия на дребно и в който не се и твърди наличието на места за консумация, както и съчетанието на съпътстващите услуги, предоставящи условия за консумация /обзавеждане, средства, липсващо специализирано обслужване от сервитьор/, при което процесът на поръчване е опростен и частично автоматизиран и клиентът има ограничена възможност да персонализира поръчката, не са налице предпоставките за предоставяни „ресторантьорски и кетъринг услуги“, по смисъла на §1, т.61 от ДР на ЗДДС. Следователно, не е приложима диференцираната ставка на данъка от 9 % по реда на чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС. Като краен извод, допълнително дължимата сума за ДДС е определена правилно в размер на 1011,46 лв. за данъчни периоди м.09, м.10, м.11.2020 г., м.02 и м.05.2021 г., в каквато насока са и констатациите на вещото лице, чието заключение съдът кредитира с доверие, като безпристрастно и неоспорено от страните.

По отношение на втората констатация на РА, респективно обхванатите от нея 4 броя фирми- доставчици, съдът съобрази следното:

Отговорът на спорния въпрос дали е налице правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно ЗДДС е в зависимост от наличието на действително облагаема доставка на стоки към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. В тази връзка, меродавно е не само наличието на документ за някаква доставка, а при съобразяване на наличните документи и въз основа на тях да се направи такъв извод, т.е. че е осъществена такава реална доставка. По делото е безспорно, че дружеството-жалбоподател притежава издадени и от четирите доставчици данъчни документи- фактури, които съдържат изискуемите реквизити по чл.114, ал.1 от ЗДДС, съответно данъкът е посочен на отделен ред, с някои изключения, които фактури са подробно описани в РА- фактури № ********** от 19.07.2019г., № ********** от 26.07.2019 г., № ********** от 27.07.2019 п.. № **********/30.06.2019г., с № ********** от 31.07.2019 г„ № ********** от 12.09.2019 г„ № ********** от 13.09.2019 г., № 30000000103 от 16.09.2019 г., издадени от „М.-Спенсър-хрантекс“ЕООД.

В тази връзка, съдът счита, че въпреки описаните в РА и РД представени от дружеството документи, които са били анализирани от ревизиращите органи, дружеството не е доказало наличието на реално осъществени сделки, поради следното:

От страна на „А. мак-2002“ ООД са представени документи по описаните в ревизионното производство доставки, но същите представляват копия на част от процесиите фактури с прикрепени към тях касови бонове, счетоводни регистри за отразяването им, пътни листи за част от доставките и приемо-предавателни протоколи. Прави впечатление, че е представен договор само с едни от доставчиците- „М.-Спенсър- хрантекс“ ЕООД, но няма представени договори с останалите три фирми-доставчици /„Бомира 88“ ЕООД, „БГ - индустриал - импорт - експорт - 83“ ЕООД и „Каприз 13“ ЕООД/

Конкретни доказателства, удостоверяващи реално осъществени облагаеми доставки на стоки от вписания във фактурите доставчик могат да бъдат договори, търговска кореспонденция, платежни документи, транспортни книжа - товарителници, пътни листи, приемо-предавателни протоколи и други доказателства, от които да е възможна проследимостта на съответните стоки в ясно описани количествени показатели и индивидуализиращи белези. Несъмнено, съществен момент от действителната облагаема доставка, която дава право на данъчен кредит е наличието на надеждна одитна следа, в това число и установена идентичност на лицата, посочени във фактурата, с действителния доставчик и получател. В процесният случай, предмет на спорните фактури са стоки, правото на собственост върху които се прехвърля с предаването им, то именно в тази връзка доказването на факти за реалното съществуване, движение, транспортиране, предаване и приемане, са от съществено значение за обосноваване на такъв извод.

От приложените по преписката и делото материали се установява, че „А. мак-2002“ ООД прилага в хода на ревизията приемо- предавателни протоколи по процесиите доставки, но е безспорно по делото, че те не са били представени нито при предходната ревизия, приключила с РА № Р-02000222004468-091-001/13.03.2023 г„ нито в хода на обжалването му, нито при предходни проверки, касаещи същите доставчици и периоди, приключили с Протоколи № П-02000221117636-073-001/08.09.2021 г., № П-02000222100779-073-001/04.08.2022 г. и № П-02000221167702-073-001 /08.12.2021г. Същите обективират информацията от фактурите, като на тях е посочено място на сделката Перник и София. Като получател фигурира Я. Г. Д., а като доставчик - представляващите на съответните дружества. Фактурите, издадени от „М.-Спенсър- хрантекс“ ЕООД, са придружени от фискални бонове, на които е отпечатан адрес на обекта: [населено място], склад [улица], а на приемо-предавателните протоколи мястото на сделките е [населено място].

Налице е противоречие в заявеното от управителя на дружеството, който при цитираните предходни контролни производства е посочил, че стоките са транспортирани от и за сметка на доставчиците до обекти на „А. мак - 2002“ ООД. В тази насока, при извършена проверка на „А. мак - 2002“ ООД, приключила с протокол № П-02000221117636-073-001/08.09.2021 г. и обхващаща периода 01.11.2020г. -31.05.2021г., от управителя на проверяваното дружество са изискани с ИДПОЗЛ № П- 02000221117636-040-001/09.07.2021 г. и № П-02000221117636-040-002/22.07.2021 г. документи и писмени обяснения относно „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД, „Бомира 88“ ЕООД, „БГ - индустриал - импорт - експорт - 83" ЕООД и „Каприз 13“ ЕООД какви документи са съставени при приемане на доставките, от кого са съставени и в качеството на какъв ги е съставял; информация относно лицата, които са контактували с доставчиците с които са договорени сделките; откъде и докъде е превозена стоката /да се посочи населеното място, склад, обект/ кой е наел транспорта/кой го е организирал и т.н. В отговор на така поставените въпроси, управителят на „А. мак - 2002“ ООД е дал писмено обяснение, че: „Стоките са транспортирани от фирмите доставчици на стоките до обекти на „А. Мак - 2002“ ООД. Доставките по фактурите са осъществени. На фактурите е описано вид на стоките и услугите. Стоките и услугите са приети и предадени от служители на съответните дружества.“ Не са конкретизирани лица, извършили приемо-предаването на стоките и не са представени приемо-предавателни протоколи.

В същата насока са и дадени обяснения при друга проверка на „А. мак -2002“ ООД, приключила е протокол № П-02000222100779-073-001/04.08.2022 г. и обхващаща периода от 01.02.2020г. до 28.02.2021г. От управителя на проверяваното дружество са изискани документи и писмени обяснения с ИДПОЗЛ № П-22221222109744-040-001/17.06.2022 г. относно „М.-Спенсър- хрантекс“ ЕООД, „Бомира 88“ ЕООД, „БГ - индустриал - импорт - експорт - 83“ ЕООД и „Каприз 13“ ЕООД за приемо-предаването на стоките и транспорта им и други подобни. Управителят на „Ален мак - 2002“ ООД е заявил в писмено обяснение следното: „Транспортирането на стоките е за сметка на доставчика. Н. К. е лицето, контактувало с контрагентите.“, като не са представени приемо-предавателни протоколи. Прави впечатление и факта ,че съгласно единственият договор сключен с доставчика „М.-Спенсър- хрантекс“ ЕООД, е следвало да се оформят експедиционни бележки, с изписани имена на страните и положени подписи, в които се отразява вида на продуктите, мярката, единичната цена с /без/ ДДС и крайна обща цена каквито въобще на са приложени в хода на контролните производство, нито се твърди наличието им.

Самото транспортиране на стоките остава недоказано от приложените от провереното юридическо лице пътни листи. В тази връзка, неоспорими са констатациите на контролните органи в хода на ревизията, че тези документи са с непълни и неточни данни. Конкретно посочените от ревизиращите несъответствия не са опровергани от дружеството. Констатира се, че преобладаващата част от пътните листи са записани само начален и краен километраж, без да са посочени маршрути; не е посочен час на тръгване и пристигане; не са конкретизирани адреси на маршрутите; има пътни листи с еднакви номера и показания на километри, въпреки, че са с различни дати. В тази връзка, като пример е пътния лист с № 157501/16.12.2020 г. и от 26.02.2020 г., № 157503/08.01.2021 г. и от 09.03.2020г., № 157504/11.01.2021 г. и от 13.03.2020 г„ № 157509/23.02.2021 г. и от 26.05.2020г., № 157510/16.12.2020 г. и от 30.05.2020 г.; някои от пътните листи са издадени през 2023 г.; изминатите километри на всички пътни листи са едни и същи - 880 км.

Установява се, че представените пътни листи обхващат само част от доставките от „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД, но няма представени пътни листи за доставките по фактури, издадени от „Бомира 88“ ЕООД, „БГ - индустриал - импорт - експорт - 83“ ЕООД и „Каприз 13“ ЕООД. Не са налице такива и за 15 бр. фактури, издадени от „М.-Спенсър-хрантекс“ ЕООД.

По начина по който е осчетоводено закупуване на горивото за автомобилите, а именно директно на разход по сметка 601 „Разходи за материали“, без да се сочи разходването му в зависимост от изминатите километри и разхода на гориво, не може да се извърши преценка закупеното гориво за какво точно е изразходвано и каква е корелацията му с представените пътни листи.

Отделен е въпроса, че превозването на товари с общо тегло превишава товароносимостта на автомобила. В тази връзка, съгласно приемо-предавателни протоколи към фактури № 280, 281 и 284 от 31.08.2020 г. и пътен лист от тази дата с посочен маршрут Бургас-Перник-Бургас, са превозени стоки с общо тегло 12 016,500 кг. По данни от талона на автомобила „Мерцедес Спринтер 380Д“ с per. № [рег. номер], същият има допустима максимална маса 3,5 т, което също е безспорно по делото. При това положение обективно е невъзможно да бъде транспортирано на един курс многократно по-голямо количество. Аналогично е констатираното и по отношение на фактури № 314 и 315 от 19.10.2020 г., според които на 19.10.2020 г. са превозени обемни стоки с общо тегло 4661 кг.

Не са оспорени и констатациите на ревизията, че по данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ автомобил с per. № [рег. номер] е засечен да преминава само на 30.06.2020 г. от камера с локация Крайморие в посока Атия - Бургас и Бургас - Атия и в периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021 г. от камери с локация Крайморие, Айтос и Равда в посоки Атия - Бургас, Бургас - Атия и Айтос. Няма данни автомобилът да е засечен на други дати и от други камери, разположени по пътната мрежа в цялата страна, в т.ч. и по дестинациите, посочени в пътните листи Бургас - Перник - Бургас и Бургас - София - Бургас. Това води до извода, че не се потвърждава пътуването на автомобил с per. № [рег. номер] до София и Перник на датите, на които би следвало да са превозени процесиите стоки.

Освен това е установено и друго несъответствие с твърденията, че стоките са транспортирани от Я. Д., тъй като на 26.05.2020 г. същият е излязъл от гаража в 6:18 ч., пътувал е от Бургас до София и обратно, като е изминал 880 км, товарил е и разтоварвал стоки, като същевременно установено, че управителят е изтеглил пари в брой на каса от ФЦ „Бургас Б.“, което обстоятелство също подкрепя извода за обективна невъзможност за осъществяване на превоза в рамките на този ден.

Всички тези констатации, които се основават на анализ на заявените факти и обстоятелства, респективно на преценката дали същите са реално осъществени, водят до извода, че тезата на дружеството-жалбоподател з реално осъществени доставки не е доказана от анагжираните от самото дружество материали. Противно на изложеното от жалбоподателя, изводите на ревизиращите органи, с които е отречена тази реалност на осъществени доставки не се базира на нередности при документацията на доставчиците и само на пропуски от документиране на тяхната дейност. Напротив, от анализа на така описаните по-горе факти се установява, че тези пропуски и непълноти, несъответствия и разминавания са налични именно в приложени от самото дружество материали, с които цели да докаже реалността на сделките. Обаче, при така описаните констатации, които не са опровергани по никакъв начин в хода на обжалването на ревизионния акт, се обосновава извода, че такъв реално осъществен транспорт за доставка на заявените стоки не е доказан.С. по себе си приложените фактури не могат да докажат такова реално предаване на стоките. В подкрепа на този извод е и неустановения произход на стоките. Въпреки заявените плащания в брой на уговорена паричнапрестация, самият факт, че остава недоказано получаването /предаването/ на стоката, също не може само по себе си да установи реалност на доставките, а отттам и ползвания данъчен кредит основаващ се на това.

Успоредно с това, самият начин на завеждане на стоките, по сметка 304 „Стоки“, респективно липсата на аналитична отчетност за количество на съответните стоки и изписването на стоките с една счетоводна операция към 31.12 на съответната година, води до невъзможност за установяване точната дата на изписване на всяка стока, при което не може да се направи и връзка между закупени и продадени от дружеството стоки. В случаят, дружеството е представило само опис на стоки към 31 декември на съответната година, но не е извършена съпоставка между счетоводните данни и наличности, а същите са подписани само от управителя без да съдържат подпис на счетоводител. При тези констатации данните в тях не могат да се ползват с кредит на доверие, още повече, че и не съдържат данни от фактически извършена инвентаризация, респективно обективно не може да се установи дали продажбите на дружеството включват и стоки, за които същото твърди, че е закупило от процесните четири дружества-доставчици. Нито един от документите, приложени от дружеството в хода на ревизионното производство не се ползва с материална доказателствена сила, а установяване на факта за реално осъществени доставки следва да се установи при съвкупния анализ на така ангажираните доказателства. Тази непълнота на доказателствата не може да се попълни и от ангажираните в хода на съдебното производство свидетелски показания на Н.К., които по никакъв начин не опровергават направените изводи. Още повече с тези общи показания не могат да се установят факти за конкретните доставки, за които се твърди, че са осъществени с вид и количества на стоки, съгласно представените фактури.

По-горе в изложението бяха посочени отговорите на вещото лице и относно, включително досежно наличието на данни за конкретния доставчик в периода 01.04.2020г.-14.01.2021г. регистрирани ВОП сделки от „М.-СПЕСНЪР-ХРАНИТЕКС“ ЕООД, чрез които същото дружество да е получило стоки - с кои контрагенти, какви по вид и количество стоки, от които става ясно, че такива не са налице и в тази връзка заключението на вещото лице изцяло съответства на установеното в хода на ревизията.

Всички тези констатации, водят до извода, че използването на тези фактури за ползване на данъчен кредит е неправомерно и като краен резултат, на дружеството „Ален Мак-2002“ ООД правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тях в общ размер на 60 646.84 лева.

Относно правилното изчисляване на описаните суми от неоспореното заключение на вещото лице се установява, че тези суми са изчислени коректно, поради което така определените задължения в РА е законосъобразно, в съответствие с приложимите норми на материалния закон, а именно на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, чл.12, чл.25, чл.68, ал.1, т.1 и чл.71, ал.1 от ЗДДС.

По отношение третата констатация в РА:

По делото въобще не се спори относно факта, трите фактури издадени от „М.-Спеснър-хранитекс“ ЕООД, получател по същите е различно от ревизираното лице, а именно дружеството „Фууд сълюшънс сървисис“ ДЗЗД. Фактът, че получател на същите е именно това юридическо лице е установено от прегледа на дневника на продажбите на „М.-Спеснър-хранитекс“ ЕООД, доколкото тези фактури не се и твърди да се представени от жалбоподателя, въпреки изискването им в хода на ревизионното производство. При така установените факти, за които също не се спори, очевидно не са налице условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит по тях и на основание чл.71, т.1, вр. с чл.68 от ЗДДС законосъобразно такъв не е признат, в размер на 1562, 37 лева, който размер също е определен правилно, съгласно констатациите и на вещото лице.

По отношение четвъртата констатация в РА:

Отново са неоспорени фактите, установени в хода на ревизионното производство, че тези неотразени 9 броя кредитни известия на обща стойност -5301.70 лева и ДДС -1060.34 лева в отчетните регистри по ЗДДС фигурират в дневниците за продажби на контрагентите на жалбоподателя. При това положение, след като самият жалбоподател ги е представил в хода на производството пред ревизиращите органи и от така ангажираните доказателства става ясно, че същите са надлежно издадени на „Ален Мак-2002“ООД правилно и в съответствие с материалноправните норми е извършена корекция, изразяваща се в намаление на ползвания данъчен кредит за съответните периоди в общ размер на -1060.34 лева, на основание чл.78, ал.2 и ал.3, вр. с чл.68, ал.1 от ЗДДС. Констатациите на вещото лице също установяват правилно изчисляване на сумите, ведно с начислените лихви в посочения размер..

В заключение, съдът намира, че оспорването е изцяло НЕОСНОВАТЕЛ-НО и следва да бъде отхвърлено, респективно оспореният ревизионен акт от 11.04.2024г., потвърден с решение № 93 от 16.09.2024г. е законосъобразен изцяло.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че в полза на ответника следва определи дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 835 лева, което съответства освен на материалния интерес и на фактическата и правна сложност на делото, съответно на реално осъществената дейност по процесуално представителство на ответника и ангажираността на пълномощника в проведените пет открити съдебни заседания, включително при разпита на свидетел и изслушване на вещото лице, както и с оглед депозирани писмени бележки по съществото на спора.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – гр.Бургас, трети състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Ален Мак- 2002“ ООД-[населено място], ЕИК *********, против Ревизионен акт № Р-02000223003526-091-001 от 11.04.2024г., потвърден с Решение № 93 от 16.09.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП-Бургас“ при ЦУ на НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „Ален Мак- 2002“ ООД-[населено място], ЕИК ********* да заплати на Националната агенция по приходите /НАП/, сумата от 7 835 /седем хиляди осемстотин тридесет и пет/ лева, юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 – дневен срок от съобщението.